Озоновата дупка - Проблем, който изисква моментални действия

Разрушаването на озоновия слой се превръща във все по-популярен проблем. Озоновият слой се намира между 10 и 50 км над повърхността на Земята и съдържа приблизително 90 процента от озона в атмосферата. При нормални условия стратосферният озон се образува като резултат от фотохимичното равновесие между кислородни молекули, кислородни атоми и слънчева радиация. Поглъщането на ултравиолетовите кванти води до намаляване на озона, притокът пък на кислородни атоми от по-горните слоеве на атмосферата позволява образуването на нови молекули озон. Така се установява динамично равновесие между двете реакции. Озоновият слой е защита за живота на Земята, тъй като единствено той поглъща пълноценно слънчевата ултравиолетова радиация. Той играе ролята на природен филтър, поглъщащ опасните за всички живи същества ултравиолетови лъчи, чийто източник е Слънцето. През 1985 г.бе констатирано, че съдържанието на озон над Южния полюс е намаляло. Впоследствие аналогичен процес бе наблюдаван и над Северния полюс. Оказа се, че озоновата броня на планетата ни е “поизтъркана” и над Западна Европа, Тихия океан и Централна Америка. Концентрацията на озона често се измерва чрез неговото общо количество в атмосферен стълб, движейки се от повърхността на земята към горните слоеве на атмосферата. Системното научно наблюдение показва за първи път през 1991 година данни за значително намаление на озона

Увеличеното съдържание на хлор и бром се сочи като причина за разрастващото се изтъняване на стратосферния полярен озон. Изкуствените източници на хлор и бром са фреоните и халоните. Те са почти изключително изкуствени индустриални вещества, произведени за пръв път през 30-те години. Фреоните се използват в аерозолните препарати. Охладители при хладилниците и климатиците, пенливи субстанции при производството на изолационни и опаковъчни материали, както и почистващи препарати. Халоните се използват частично при пожарогасителите. Парите на фреоните не се окисляват от кислорода в долните части на атмосферата, а достигат до стратосферата. Там под действието на светлината те се фотодисоциират и окисляват. Получават се свободни хлорни атоми, които влизат в реакции с озона многократно. Изчисленията показват , че по този начин един хлор може да реагира многократно и да причини разпадането на около 100 000 молекули озон.

Учените бият тревога: ако в най-скоро време не се приложат драстични мерки за “закърпване” на озонния слой, след 15-ина години ще сме на прага на глобална катастрофа: броят на заболелите от рак на кожата и катаракта чувствително ще нарасне. За да не се случи всичко това, английски и канадски физици предлагат няколко самолета да кръстосват долната част на стратосферата и да изхвърлят прашинки, които отразяват слънчевата светлина, парирайки пагубното въздействие на ултравиолетовата радиация.

Според италиански физици няма смисъл да се хабят самолети - по-добре ще е да се използват мощни оръдия, изстрелващи снаряди, заредени с прах, чиито частици ще отразяват вредните лъчи. Японски и американски учени пък предлагат на околоземна орбита да се инсталират 50 000 огледала с обща площ 50 кв.км, които да попречат на част от слънчевите лъчи да достигнат земната повърхност, отразявайки ги в Космоса. Свръхсекретна военна микровълнова антена, конструирана наскоро от руски инженери и физици, е способна да предотврати изтъняването на озоновия слой. Технологията е създадена за целите на противоракетната отбрана. Оказало се, че тя успешно унищожава химичните вещества, разграждащи озона. Конструкторите на антената предлагат огромни наземни станции да излъчват микровълнови импулси, чиято задача е да йонизират част от атмосферата. При този процес ще се освобождават електрони, които ще се прикрепват към химикалите-врагове на озона, и ще ги разлагат на безопасни компоненти.

Остава да разберем дали това ще бъде направено, и дали ще има някакъв ефект.