Честит Хелоуин!!! ...

Произход на празника

Древните келти празнували своята Нова Година - Samhain (Самхейн). В края на октомври те прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows.

Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Samhain и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете).

В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween и се произнася Халоуин както се нарича в САЩ и до днес.

Хелоуин е не само новата година,а с на вещиците. Те започват приготовленията си още от Септември .

Пуснато на: Пет Окт 31, 2008 1:28 pm Заглавие :

Празникът Хелоуин има дълга и интересна история. Първите, които го празнуват, били келтите. Те отбелязвали Нова година на 31 октомври, тъй като тогава лятото свършвало официално и започвала зимата, която те свързвали със смъртта. Този празник наричали Самхейн.

Келтите вярвали, че на този ден духовете на умрелите през отиващата си година отново се завръщат на Земята, за да се вселят в телата на живите. За да не позволят на призраците да се вселят в телата им, вечерта на 31 октомври хората загасяли огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни.

Преобличали се като вампири, боядисвали лицата си със сажди и с викове обикаляли по домовете на съседите си, за да изплашат излезлите от гробовете призраци. Освен това пред входната врата на къщите си оставяли храна, с която духовете да се нахранят и да не влизат в дома.

След шумното обикаляне на съседите келтите се събирали около големи огньове, запалени от друидите - жреците, които били едновременно духовни вождове, учени и поети. Било прието да се принасят в жертва животни, а понякога и хора, в които смятали, че са се вселили духове. Всяко семейство трябвало да вземе от свещения пламък, за да запали огнището в дома си.

След като римляните превземат териториите, населявани от келтите, местните традиции и обичаи се смесват с тези на завоевателите. Заедно с честването на келтската Нова година се отбелязвал и римският празник Фералия, на който се отдавала почит на мъртвите.

След като християнството се превръща в главна религия по земите, където по-рано друидите правели своите обреди, през VII век папа Бонифаций IV утвърждава 1 ноември като ден на Вси светии, или ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така католическата църква се опитала да премахне съществуващите до този момент езически празници. Хората обаче продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и празника Фералия.

Десетилетия по-късно 2 ноември е обявен за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за трите празника се преплели и слели в един, който нарекли Хелоуин.

Обичаят бил пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в родината си. Американците, също като ирландците и англичаните, започнали да се преобличат в страшни костюми, да обикалят съседите. Постепенно се появява и обичаят, известен като trick-or-treat (почерпи, за да не ти напакостя) и тогава започват да се раздават различни лакомства.

В края на ХIХ век Хелоуин се превръща във всенароден празник в Америка, свързан с веселия и маскаради. Започнали да се организират вечерни партита с игри и почерпки, а децата се маскирали в страшни костюми.

През ХХ век Хелоуин в Америка започва да се празнува в училищата и така всяко дете се включвало в тържествата. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми, а домакините задължително им дават бонбони и сладкиши.

Пуснато на: Пет Окт 31, 2008 1:35 pm Заглавие :

Всяка година, когато прелистваме последния лист от календара на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните.

И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин!

За този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на миналия век и разпространили празника на духовете по цялата страна.

Преди ирландците, древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година - "Samhain" (той е и Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен - превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта.

С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта.

Но тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята.

За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасяли огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите - жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове.

Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника.

Първият - Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки.

Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.

Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows? Eve или съкратено Halloween.

По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en, който по-късно започнали да наричат Halloween.

Днес в празника присъстват и ябълките, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души. Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври), самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската.

Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.

Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.

В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом.

Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини),

започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя).

Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.

------------------------
yellow.bg

Пуснато на: Пет Окт 31, 2008 1:38 pm Заглавие :

“Halloween” се празнува някъде от деветнадесети век и е пренесен от ирландси имигранти.В него са съчетани много от римските празници и обичаи.

Легенди и приказки говорят, че денят се отбелязва в чест на починалите, който се връщат всяка година на Земята, за да намерят нови тела.

Украсяването на къщите и костюмите е начин да прогониш злите духове . Хората си декорират къщите, за да изглеждат стари и необитаеми и обличат карнавални костюми ,за да уплашат духовете.

Обичаите са се промняли през годините. Най известният от тях –събирането на бонбони и сладки – води началото си от бедните за страната години, когато просяци са ходили от врата на врата по домовете на богаташи, искайки пари за храна. Днес това доставя огромна радост на децата.

Правенето на тиквени фенери се свързва с една легенда, според която духът на починал мъж се е скитал на земята с фенер, направен от ряпа. Други предания разказват за вещиците, който са най-опасни на този ден, защото тогава могат да се срещнат с Дявола.

Днес празникът е просто ден, в който можеш да се преоблечеш като някой друг и да почукаш на нечия врата , без да бъдеш упрекван.можеш да се веселиш и да се шегуваш с познати, с една дума- истински да се забавляваш.

Според митовете, най-важното е да бъдеш част от празника. Хората са вярвали, че това е денят, в който мъртвите се опитват да се вселят в чуждо тяло, а живите правят всичко, за да избегнат това. Огънят привлича лошите духове и затова той никога не е бил част от празника в къщата. Според някои легенди, хората , за които се е смятало, че са превзети от злите сили, са били убивани.

Пуснато на: Пет Окт 31, 2008 2:15 pm Заглавие :

Вси Светии започва със залеза на слънцето

Празникът на Вси светии идва от Ирландия, където древните келти празнували на 31-ви октомври края на старата година и свързвали това със смъртта.

Те вярвали, че на този ден душите на мъртвите можели да се върнат на Земята. За да плашат злите духове, келтите се преобличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете.

По-късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника. Името Halloween произхожда от католическия празник All Hallows' Even (навечерието на вси светии). Тъй като празникът се падал точно преди Деня на душите двата празника се слели в един.

Повечко за Самхайн

Самхайн/или Сауин или Сауен-както се произнася в ирландския /, честван на 31 октомври, е един от двата най-големи празника в келтския календар, бележещ края на старата година. Другият празник е Белтейн, който се свърза с майските празненства на плодородието и настъпващата жътва.

На шотландски гелски Samhain означава “краят на лятото”. В кръга на земеделските събития Сауен се свързва с подготовката за зимата- жътвата е завършила и реколтата е прибрана- събрани са ечимикът, овесът, пшеницата, ряпата, ябълките – провизии за настъпващите месеци; животните се прибират от пасбищата в оборите; сеното, което ще ги храни през зимата, е завързано и прибрано; животните, които ще хранят стопаните, са заклани;

На този ден се събира цялото семейство- заминалите на дълъг път се завръщали, за да бъдат всички заедно. Приготвяла се богата трапеза, на която отделяли специално място и храна за мъртвите членове на семейството.

Защото на този ден се отдавала почит на мъртвите- считало се, че точно на Самхайн завесата между двата свята- на живите и на мъртвите- била най-тънка; и особено през нощта човек лесно и неусетно можел да прекоси границата между двете реалности; Но през нощта излизали не само добрите духове, излизали и зли такива. Оттук и обичаят за маскиране- за да се предпази човек от враждебните духове

Модерният Хелоуин

През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows.

Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхайн и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween, както се нарича в САЩ и до днес.

А Хелуин си е католически празник. Англиканската църква не чества Хелуин, там на 5 ноември се запалват огньове и факли в чест на Дните, посветени на Гай Фокс - известен английски заговорник от 17 век, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт.

Утвърждаването на Вси светии на мястото на Самхайн е поредното доказателство, че Църквата е наложила целенасочено повечето й официални празници да съвпадат с езическите. С цел по-лесното и бързо налагане на християнството сред древните езически племена.

Пуснато на: Пет Окт 31, 2008 2:20 pm Заглавие :

Хелоуин - Денят на Вси светии се отбелязва в нощта срещу 1 ноември

Празникът е най-популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. Самата дума "хелоуин" e заета от католическата църква. Първи ноември – Денят на всички светии – е католически празник.

През V век преди Христа в келтска Ирландия лятото е свършвало официално на 31 октомври и на този ден се е чествала келтската Нова година. Но тази весела нощ е била и най-страшната в годината.

Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да живеят на земята.

За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасяли огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. През 43 г.пр.Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, са се смесили и традициите.

Празникът "Вси светии" е пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в страната си. През 30-те години на 20 ти век денят се отбелязвал с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии, в прилично русло, често завършвало с масов вандализъм.

През 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски. Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника.

Оттогава деца с маскарадни костюми обикалят домовете и без празникът да е официален в САЩ, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).
-------------------------------------------
dariknews.bg

Пуснато на: Пет Окт 31, 2008 2:29 pm Заглавие :

Кой е измислил Хелоуин?

Всяка година, когато прелистваме последния лист от календара на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните.

И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин!

За този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на миналия век и разпространили празника на духовете по цялата страна.

А преди ирландците, древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година - "Samhain" (той е и Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен - превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта.

С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта.

Но тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята.

За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасяли огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома.

А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите - жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

През 43 г.пр.Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника.

Първият - Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки.

Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.

По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day , в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en , който по-късно започнали да наричат Halloween.

Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души.

Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври) , самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската.

Почерпи, за да не ти напакостя!

Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.

Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.

В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом.

Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя).

Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.

Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата".
------------------------------------------
margaritta.dir.bg

Пуснато на: Пет Окт 31, 2008 2:44 pm Заглавие :

Откъде е дошъл тиквения фенер?

Има ли Хелоуин без тиква? На 31 октомври тиквеният Джек свети в много прозорци. Историята на неговото появяване разказва ирландската легенда за пияницата по прякор свидливия Джек.

Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета.

Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в джоба си, там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джек го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.

Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълчица. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джек, за да стигне ябълковото клонче, Джек бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът повиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джек още десет години и изобщо няма да му вземе душата.

Най-накрая Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джек на прага на преизподнята. "Не мога да взема душата ти" - казал той, изпълнявайки обещанието си. "Къде тогава да отида?" - попитал Джек. "Там, откъдето си дошъл" - отговорил дяволът.

Наколо бил непрогледен мрак... Джек помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада - за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие. Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа.

В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които после поставят свещи, изрязват от ряпа и картоф, а в Англия - от цвекло. В Америка местната тиква играе прекрасно ролята на Джек Фенера.

КАК ПРАЗНУВАТ...

В Канада и Ирландия празнуват както и в Америка.

В Мексико и изобщо в Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Ден на мъртвите.

31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на възрастните. Но това не е ден на скръб и печал. Смята се, че починалите по това време се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусни неща, вода и кърпа, за да може прилетелият дух да си измие ръцете преди ядене.

На улиците могат да се видят карнавални шествия - хора в костюми на скелети и мумии, носещи ковчези. В тези дни няма по-популярен предмет от скелет или череп: децата сами правят такива фигурки, в магазините се продават шоколадови скелети, черепи, ковчези и кексове, украсени с кости (сладки, разбира се).

В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила и слушат изпълненията на музикантите, наоколо летят колибри и пеперуди, а сред тях латиноамериканците виждат душите на своите близки роднини.

Протестантската църква в Англия е решително против Хелоуин. Тук празникът започва на 5 ноември, когато англичаните запалват огньове и факли в чест на Дните, посветени на Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт, присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс.

Огньовете, които запалили след смъртта му, нарекли костени (всъщност тогава в тях горели портретите на католическия папа). След две столетия обаче огньовете свързали с костите на Гай Фокс. Тогава портретите му вече носили децата, изпросвайки "пени за Гай". А навечерието на 5 ноември в Англия е нощта на щуротиите, когато децата до насита могат да се забавляват, издевавайки се над възрастните.

В Ирландия продължават да отбелязват празника - ходят си на гости, играят игри, например да отхапеш парченце от висящата на връвчица ябълка без да си помагаш с ръце, крият съкровища от бонбони, правят плодови сладкиши, в тях слагат изненади, по които гадаят бъдещето. Децата не ги наказват за лудориите.

В Германия не правят помен на покойниците, но помнят Валпургиевата нощ - на 30 април срещу 1 май, когато немските вещици прелитат на метлите си, а мъртвите стават от гробовете.
В Китай помен на мъртвите правят през пролетта. В Япония на тях са посветени няколко дни в средата на лятото.

Хелоуин става все по-популярен, което още веднъж подсказва американизацията на света.

† В България православната църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесятница.

А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. Тази година можем да си спомним с добро близките си мъртви роднини на 2 ноември.
------------------------------------
margaritta.dir.bg