Как емоциите влияят върху здравето

Разумът на организма или как емоциите влияят върху здравето

Здравето представлява идеалното съотношение, баланса между трите плана на битието или трите страни на човешкото същество – ум или духовен план, душа или психичен план и тяло – физически план.

Думата лекуване от англ. healing носи своя произход от гръцкото – holos – цялостност и от там лечението, което води до цялостно подобряване на здравето – холистично лечение.

Да лекуваш означава да се върнеш обратно към целостта, към единството, отвъд границите на полярността и разделението.

Но не просто към единство и хармония само във физическото тяло, а към баланс и хармонизиране в ума, душата и тялото. Всички духовни учения, произлезли от единната и древна езотерична наука насочват към себепознанието, към поглед към вътрешния мир и свят на човека, така че здравето също е израз на подредеността и хармонията на човека като единна и цялостна личност.

Живеем във време, когато съвременната така наречена традиционна медицина представя пред удивения поглед на световната общественост все нови и по-високо технологично произведени лекарства, все по-скъпи прибори и апаратури за лечение и въпреки всичко човешкото здраве е на изчерпване.

Въпреки главозамайващите открития в областта на хирургията или др. мед. области, заболяванията се множат и симптомите им стават все по-скъпо и по-трудно лечими. Защо човечеството бележи огромен скок в техническото и технологично развитие, а е по-болно от всякога или както Джордж Карлин пише: имаме медицина, но нямаме здраве?!

Почти същото можем да кажем и за нетрадиционната медицина, която заменя лекарството, добито по химичен път, с естествено, природно средство, но в почти всички случай лекува все едно и също с дипломираните лекари – лекува симптома или следствието, а причината, която е породила съответната симптоматика отново произвежда следствието, ако не на друго място, то на същото, но със засилен интензитет на болката.

Живеем в ХХІ век, а все още с плах гласец изразяваме мнение, че психичния климат е определящ по отношение на трайното и ефективно лечение.

Например в изследване цитирано през 1991г. в американско списание по психиатрия, в което се обобщава, че на 100 пациента с направена трансплантация на костен мозък 12 от всеки 13 пациента с депресия умират през първата година след трансплантацията, докато 34 от останалите 87 без депресия са живи две години по-късно.

Подобно на депресията и песимизмът има своята мед.цена. Например 122 мъже преживели първия си сърдечен удар са оценени въз основа на техния песимизъм или оптимизъм. 8 год. по-късно се оказва, че 21 от 25 най-песимистично настроените мъже са починали, а сред 25 най-оптимистично настроените само 6 са мъртви.

В това ново време, когато имаме все още толкова много болестни проблематики от всякакъв характер, не искаме да признаем пред собствената си съвест и душа, че ние единствени носим отговорността за нашето здраве и тази отговорност има много страни, но едно име и то е Единство.

До кога ще затъваме и ще виним някои друг – медиците, здравната каса, ниския икономически и социален статус в държавата, до кога пред взора ни ще е спуснато плътното було, което покрива възможностите ни да подобрим здравето си, да станем цялостни, респективно да поемем живота в собствените си ръце.

В тази тема искам да разгледам въпросите за здравето и болестта в нова светлина, в светлината на холистичното лечение, чиято неотменна част е психологическата наука. Много хора смятат, че психологичното лечение е предназначено единствено за хора с изявени психични проблеми.

А какви сме ние тогава, тези, които се окачествяваме като психично здрави, а с физически симптоми и множество житейски несгоди?

Разбира се такава позиция твърде често би могла да засегне теми обявени за табу в обществото, но не е ли време да прескочим собствените си ограничения и да се освободим от излишните вече табута.

Време е да разберем, че подтиснатите и нерешени въпроси от емоционално естество преминават в подсъзнателния пласт на ума, енергетизират се от основните ни инстинкти и дават своите лихви във вид на защитни, компенсаторни механизми, психични проблеми, физически симптоми и в крайна сметка във вид на липса на здраве – във вид на болест.

Психологичното консултиране, психотерапията или др. практики базиращи се на психологията водят до намиране на тези нерешени проблеми, осъзнаването им, извеждането по този начин на светло, освобождаването от съпътстващите ги страхове, опознаването им, приемането им и освобождаване на енергията, която в продължение на много време сме използвали, за да потискаме нежеланите си проблеми.

И тъй като организма е саморегулираща се, самобалансираща се енергийно-информационна система, изразяваща се в и чрез материалното ни ниво, същия този организъм използва освободената вече енергия и я канализира за да осъществи наши цели.

Психологическата наука осигурява възможност да свържем физическото страдание с неговата причина, намираща се в менталният ни пласт, като по този начин осигурява многопластово разглеждане на симптома или метафизична гледна точка към болестта.

Метафизичното тук означава отвъд физическото. С така погледнат въпроса за болест и здраве, ние категорично напускаме полето на научната медицина и се насочваме към психичното и менталното водещи до болестта. Болест и здраве са думи, които трябва да се употребяват в единствено число, тъй като се отнасят за форма, изразяваща състояние на човека, а не както е прието за отделни органи или системи на човешкото тяло.

Тялото никога не е болно или здраво, защото е само проводник на физическо ниво на информацията, изпращана от съзнанието и то с цел да бъде ясно видяна от нас. Тялото ни е храм на душата, но въпреки това то не върши нищо от само себе си, можем да се убедим, когато погледнем един труп.

Нашето живо тяло дължи функциите си именно на нематериалните инстанции – начин на мислене, ценностна система, емоции, чувства, инстинкти, когнитивни процеси, които обикновено наричаме съзнание или душа и живот или дух.

Съзнанието е информация, която придобива форма или израз чрез тялото, така както едно радиопредаване чрез радиоапарата. Психиката представлява нематериалното, самостоятелно качество, естественото, което не е продукт на тялото и не зависи от него, но се изразява в триизмерния ни свят чрез него.

Душа-тяло са двата края или двете половини на една и съща обща цялост. За да се хармонизира душата, боледува тялото, за да станат видими и отстраними чрез страданието дисбалансираните участъци на нашето съзнание или онези области, които са излезли от първоначалната си хармония и единство и се нуждаят от завръщането си обратно към целостта, към живота.

Следователно болест означава нарушаване на една хармония и едновременно с това, чрез лечението и връщане обратно към баланса или хармонията.

Има множество симптоми, но всички те са израз на едно и също събитие, което наричаме болест и което винаги се разиграва в съзнанието на човека. Така както тялото не може да живее без душата, така и то не може да се разболее без информацията изпращана от нея. Вече е ясно, след като здраве и единство са употребени като синоними на едно и също, става ясно, че не приемаме разделението на физически, психични, психосоматични и всякакви други болести.

Общо взето тази тема се вмества в психосоматичния модел на разглеждане на болестта, само че това се отнася до всички симптоми без да се прави изключение. Допотопно е да разделяме и болестта на физическа и психическа, защото що се отнася до душевните заболявания, то духът никога не може да бъде наранен, а само спящ в човека.

Когато говорим за психични болести, то ние имаме впредвид такива, които се проявяват изключително на психично равнище.

Появи ли се в тялото симптом, той привлича вниманието върху себе си, прекъсвайки досегашния ход на живота ни. Предизвиква интерес и по този начин поставя под въпрос обичайният ни начин на живот, сигнализира за дисбаланс в психично и ментално отношение и изисква чрез лечението му отново да се постигне хармония.

Поради това един симптом трябва да бъде уважаван и обичан, не мразен и пъден, защото той е вестителят за нарушеното равновесие в нас.

И тъй като в голям брой случаи симптомът е нежелан, ние бързаме да се отървем от него чрез елиминирането му с някакво лекарство, но той отново се появява, често по интензивен и пак ни напомня са липсата на баланс в нас, така, че болката се явява наш верен приятел, който винаги ни казва истината и не замлъква тактично, щом на нас не ни е изгодно да чуем това.

По този начин симптомът ни кара да се занимаваме с него, да търсим причината за появата му и съответно за елиминирането му и това, често ни води до момента, в който осъзнаваме, че всъщност ние се занимаваме със себе си и правим онова от което имаме най-голяма необходимост чрез грижите да си дадем любов, която да ни върне към първоначалното единство. Така чрез по-дълбоко вникване в себе си ние правим излишен симптома, а неговата задача на сигнална лампа изпълнена.

Ето няколко примера за физически изразени симптоми и менталните модели заложени в тях:

1. Инфекцията – овеществен конфликт. При този проблем ние сме склонни да избягваме конфликтите вътре в собствения си мир. Трябва да си зададем въпросите: Кой конфликт избягвам, не забелязвам и не си признавам. Взема се под внимание и символиката на засегнатия от инфекцията орган или система.

2. Алергия – овеществена агресивност. Въпроси – защо не търпя агресията си в съзнанието, а я провеждам в тялото си. От кои сфери на живота се страхувам много, че ги избягвам. Към кои теми насочват моите алергени. Манипулирам ли околните с алергията си. Как стои въпроса с любовта ми, допускам ли я до себе си.

3. Очни заболявания. Какво не искам да виждам. Страхувам ли се да видя проблемите в остротата им.

Нека обобщим, че болестта е състояние на човека, което сочи, че в неговото съзнание нещо не е в ред. Тази загуба в психично отношение се проявява в тялото във вид на симптом, който носи информация за дефицита на човека и съответно за липсата на баланс в духовно отношение. Веднъж разбере ли се разликата между симптом и болест, поведението на човека се насочва към възстановяване на хармонията в духовно и психично отношение.

Такъв човек не гледа на страданието си като на враг, а като на приятел, който му помага да намери онова, което му липсва и да достигне до същинската болест в съзнанието. По такъв начин достигаме до необходимостта от проява на честност и откровеност към себе си, които не винаги се удават лесно.

Симптоматиката е наш приятел, който безпощадно ни казва истината, който не си отива щом го отпратим гневно и се появява винаги, когато ни е нужно.

Симптомът ако го разберем и имаме смелостта да бъдем отговорни към себе си ще бъде нашия най-мъдър учител по пътя към изцелението ни. Когато ни казва какво ни липсва, той ни посочва какво да интегрираме в съзнанието си, като по този начин го правим излишен. Ето това е разликата между това да надвиеш болестта и да я преобразуваш. Преобразуването и води до изцеление, а това е доближаване до здравето до онази цялостност на съзнанието, която наричаме просветление.

Друг характерен белег на болестта е полярността, с която нашето съзнание възприема всичко, което вижда и което съществува.

Ние живеем в дуален свят – тъмно и светло, съответстват на ден и нощ, мъж и жена, добро и лошо, солено и сладко и т.н ние можем да разделяме до безкрайност всичко с което оперираме като хора. В такова разделение попадат и понятията: болест и здраве. Често разглеждани от нас като две противостоящи състояния.

Още при изричането на думата “аз” ние се разделяме от останалото съществуващо, ограничаваме се и се превръщаме понякога за цял живот в пленници на полярността. Егото не ни позволява да видим скритото единство зад дуализма, не си позволяваме да разширим съзнанието си, да излезем извън рамките си и да прозрем общото, цялото.

Болест и здраве са две понятия свързани едно с друго и живеещи едно от друго, както вдишването от издишването и прилива от отлива.

Следователно полярното ни съзнание, често представящо ги като две взаимно изключващи се състояние трябва да се издигне на избора, обусловен единствено от или-или и да види единството им.

В противен случай, когато за да бъдем здрави се борим срещу болестта, по закона на вселената за равновесие на всяко нещо от най-малкото до най-голямото, колкото по-вече се борим срещу болестта, толкова по-вече ще нараства тя. Нагледен пример в това отношение е медицината – колкото по-вече прави за здравето, толкова по-вече са заболяванията.

Този феномен в психологията се нарича фиксация или придаване на прекалено голяма важност на нещо, което искаме или да получим или да премахнем. Отдавайки сили на борбата срещу заболяванията те пропорционално нарастват със същия темп, с който се борим срещу него.

Невъзможно е да премахнем единия полюс – болестта без да се освободим и от другия – здравето. Ако искаме да израснем, трябва да се издигнем над дуалното и да видим общото, да се научим да виждаме и двата полюса на едно и също нещо и да търсим позитивното в тях.

Друг белег, на който ще се спрем е т.нар. сянка. Всеки човек изричайки аз, се обвързва с някакви идентификации – например аз съм жена, българка, трудолюбива. От гледна точка на полярното ни съзнание това автоматично означава, че не се считам за германка, мъж или мързелива.

Едното изказано мнение веднага елиминира възможността за допускане на другото. Естествено това е много субективно изказване, какво обаче бихме си помислили, ако разбирахме езика на цветята и чуем червената роза да казва: Да си червена е правилно, а да си синя е грешно. Така всяка наша идентификация, която почива на ограничения избор между две решения отрича противоположното.

Всичко това, което отричаме, не искаме да видим, да преживеем, да приемем образува нашата сянка, защото отхвърлянето на половината от възможностите само ги прогонва от отъждествяване с нашия Аз.

Това, че нещо не го забелязваме не означава, че то престава да съществува, а че образува нашата сянка.

Следователно като сянка окачествяваме сбора от всички отхвърлени области, които човек не иска да види и затова не ги осъзнава. Тя представлява опасност за човека, защото той често не подозира за съществуванието и не я познава. Грижи се всички намерения на човека да се превърнат в тяхна противоположност.

Всички прояви, които произтичат от сянката, човек проектира върху някакво анонимно зло, защото се страхува да открие у себе си източника на всичко лошо. Страхува се да го опознае и да поеме за собствената си цялост - отговорността.

Проекцията означава, че превръщаме едната половина на принципа във видимо заболяване навън – в тялото, защото отказваме да го видим и осъзнаем вътре – в душата си. Отхвърлянето и борбата ни карат да посвещаваме голяма част от времето и усилията си на външния, видим признак, като по този начин достигнем до възможността за интегрирането му в нашето съзнание.

В крайна сметка външния свят само отразява принципите, които са залегнали в съзнанието като цяло. В този смисъл нашето познание трябва да премине през полярността, защото чрез нея достига до знанието за неитегрираните от нас принципи и се качва на качествено ново стъпало в еволюционното си развитие.

Човек като микрокосмос е отражение на макрокосмоса и съдържа в умален вид всички принципи на битието, дремещи латентно в съзнанието му. Пътят през дуалността изисква присъединяването и осъзнаването на тези принципи.

Всяко човешко решение избира единия полюс и отхвърля другия като по този начин създава своя сянка, която често се проявява във вид на болест, при нея един елемент нахлува от съзнанието в тялото и се соматизира, превръщайки се в симптом. Той на свой ред ни кара да интегрираме и преодолеем чрез тялото си недоброволно изживения на ментално ниво принцип като възстановява равновесието.

Ето и няколко правила за тълкуване на болестните картини:

1. При тълкуването на симптоматиката да се въздържаме от привидно причинните взаимовръзки на функционално ниво. Те винаги могат да се намерят и не ги отричаме, но могат да ни въвлекат в лабиринт. Ние тълкуваме само симптома в неговото качество и субективно проявление.

2. Да анализираме момента на проявяване на даден симптом. Да си спомним за мислите, чувствата, фантазиите, житейските ситуации, събитията и вестите, които определят времевата рамка на появяването на симптома.

3. Да обобщим симптоматичните проявления в принцип и да пренесем този модел на психично равнище. Вслушването в използваните езикови формулировки може да послужи като ключ, тъй като нашия език е психосоматичен.

4. Да си зададем въпросите: в какво ни пречи симптомът и към какво ни принуждава симптома, които обикновено бързо ни доближават до централната тема.

Един симптом наистина прави човека здрав, защото изкарва информацията от съзнанието, която не е била интегрирана, но един симптом никога не е разрешение.

То трябва да се търси в съзнанието и да се преживее именно там. Всяка болка е призив да се схване дефицита, който извежда човека от първоначалното му състояние, не се ли схване този призив симптомът се проявява докато човек преживее проблема си и го осъзнае.

Симптомите могат да ескалират по сила, ето един примерен списък за ескалация в интензивността на симптоматиката:

1. Психичен израз – мисли, желания, фантазии

2. Функционални смущения

3. Физически нарушения – възпаления, травми, злополуки

4. Хронични нарушения

5. Неизлечими процеси, органични нарушения, рак

6. Смърт – предизвикана от болест или нещастен случай

7. Вродени деформации и нарушения – кармично обременяване.

При разглеждането на собствените ни проблеми добре е преди да се обърнем към себе си, мислено да направим взаимовръзките между менталния модел и симптома на някой наш познат, защото човек обикновено е сляп за собствените си грешки и се смята често за специален случай. Да не забравяме, че верен показател на истинността на едно твърдение от нас за нас самите е факта, че то ни смущава.

И накрая да обобщим, че изцелението има за цел да постигне цялост и единство. Човекът е здрав, когато е открил истинското си Аз и се е слял с всичко, което е. Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството, ето защо тя е път към съвършенство.

Инфекция – овеществен конфликт. Война в психиката и в тялото.

Алергия – овеществена агресивност.

Дишане – асимилиране на живота.Какво кара дъхът ми да секва, какво не искам да приема, от какво не искам да се лиша, с какво не искам да влизам в контакт, страхувам ли се от нова крачка.

Стомашни и храносмилателни смущения – какво не мога или не искам да преглътна, преглъщам ли нещо навътре в себе си, как се справям с чувствата си, агресивността, избягвали конфликтите.

Заболявания на черния дроб – в кои сфери не правя правилна оценка, правя ли разлика между това, което ми понася и онова, което е отровно за мен, къде искам твърде много, имам ли мироглед, доверие.

Очни заболявания – какво не искам да виждам, субективността пречи ли ми на самопознанието, трупам ли опитност от събитията в живота ми, виждам ли проблемите си.

Ушни заболявания – готов ли съм да изслушам някого, кого не искам да слушам, имам ли равновесие между егоцентризъм и смирение.

Главоболие – над какво си блъскам главата, за мен горе-долу още ли са в живо взаимодействие, опитвам ли се пряко силите си да се издигна нагоре, дебелоглав ли съм, замествам ли с мислене действието, изтласквам ли оргазма в главата си.

Кожни заболявания – прекалено много ли се ограничавам, как установявам контакти, зад резервираното поведение крие ли се желание за близост, какво у мен иска да пробие границата.

Бъбречни заболявания – какви проблеми имам в сферата на партньорството, грешките на партньора ми единствено негов проблем ли са, вкопчвам ли се в старото.

Заболявания на пикочния мехур – в кои сфери се вкопчвам упорито и не ги изхвърлям, в кои сфери имам натиск и го проектирам върху други, какво ме кара да плача.

Сърдечни заболявания – има ли хармония между разума и чувствата, давам ли достатъчно простор на чувствата, изразявам ли ги, обичам ли с цялото си сърце, вслушвам ли се в сърцето си.

Нарушен сън - голяма ли е зависимостта ми от властта, контрола, интелекта, наблюдението, умея ли да се освобождавам, интересува ли ме нощната страна на душата ми, колко голям е страхът ми от смъртта.
-----------------------------------------------------
Антоанета Шишкова