Здравейте всички

Благодаря

Пуснато на: Вто Яну 09, 2007 11:26 am Заглавие :

katysto, снощи имаше затрудненея някакви със сайта по принцип и най-вероятно със сървъра, може би! Затова се е получила така! Няма значение ... каквото трябва да стане, то просто става! Smile

penka ти дава доста добри съвети, но ако не простиш най-напред на себе си, те могат да бъдат и безполезни за самата теб! Затова поработи и върху себе си - ПРОСТИ НАЙ-НАПРЕД НА СЕБЕ СИ и разбери, че в живота няма нищо случайно.

Ако ти си наранила по независимо какъв начин майка си, а наистина това го правим всички с родителите си без значение дали е на съзнателно или подсъзнателно ниво, то това е трябвало да се случи, за да научи и тя някакви свои кармични уроците!!!

Така, че излизай от комплексите ти за вина и изчиствай всички стари наслоения, които тихичко вегитират в твоята тихичка депресия. Smile

Пуснато на: Вто Яну 09, 2007 2:48 pm Заглавие : ?????????

Много е интересна темата и мен ме вълнува.И аз съм имала сънища, но не кошмари.Сънувала съм от време на време починалия си съпруг - ту в много приятни и позитивни ситуации и настроения, ту в такива, в които изразява някакво недоволство от мен. Последните предполагам, че са препратки от реалния живот, защото приживе често се случваше по различни поводи - беше доста взискателен човек и въпреки старанията ми, не винаги успявах да му угодя, по този повод отнасях и по някоя "крива" дума, но бях се примирила, въпрос на характер, иначе беше прекрасен човек. Реших да не вземам тези сънища много на сериозно, и без друго чувството ми за вина за някои неща достатъчно ме угнетяваше. В тази връзка е и темата за обидата.Аз лично съм се стремяла през живота си да не обидя никого съзнателно, но никой не е застархован от това - няма начин да не се е случило, особено спрямо родителите /моите са живи/.И моята дъщеря не винаги се държи перфектно с мен, но не и се сърдя,знам, че не е умишлено и иначе много ме уважава и държи на мен.Ние майките прощаваме.Предполагам, че и майката на katysto и е простила.Аз доста съм била обиждана през живота ми от различни хора, като че ли най-близките най-много се нараняват.Стигнала съм до извода, че човек се обижда ако си постави за цел да бъде обиден, т.е. се настрои и самонавива, че някой нарочно иска да го обиди.Обидата е много разяждащо чувство /ако ти си обидения/ и е по-добре да гледаме да не се обиждаме, или пък да прощаваме вътрешно.Знам, че не е лесно на практика, но пък така си оправяме душевния комфорт.Този, който ни е обидил, както се разбира, си понася последствията и рано или късно
осъзнава, че е сгрешил, ако не го стори, проблемът си е негов. Не живейте с чувство за вина и не таете обида! Извинявам се, че си позволявам да давам съвети, не аз съм човекът, който има правото да го прави, но просто споделям един изстрадан опит.Желая късмет на всички! Smile

Пуснато на: Сря Яну 10, 2007 11:27 am Заглавие :

Здрасти, kati!

Безумно права си в твоите виждания за нещата от живота! Те са абсолютно истински!

Радвам се, че стигаш до подобни прозрения! Радвам се, че и темата ти е интересна.

Всичките тези неща, които ги коментираме тук, аз съм ги преживяла, познавам техния механизъм до дъното им. Затова и мога да дам съвет как да се справят другите с тях!

Освен мен, всеки във форумите може да даде съвет и мнение относно темите, които се коментират тук - дори да са погрешни, дори потребителите да са на грешен път!

Аз съм тук, за да разясня тяхната грешка, ако има подобна, разбира се! Не се притеснявайте - споделяйте опита си и познанията си!

Те могат да бъдат полезни на много хора! Smile

Пуснато на: Сря Яну 10, 2007 9:11 pm Заглавие : ?????????

Вашите съвети и напътствия са много ценни наистина и знам, че това е правилния път въпреки, че е трудно, съзнавам го, защото може би и животът ме наведе до някои изводи, които съвпадат. За някои обстоятелства около мен съм си дала сметка, че може би съм ги предизвикала, макар и неволно, ако не с действия, то с някакви негативни мисли, които съм съзнавала и съм се опитвала да се боря с тях.
Има връзка с една друга тема тук - много съм се ядосвала на хората за най-различни неща и съм се настройвала негативно. Е, добре, че сега осъзнах,че не трябва така.По-добре да го бях осъзнала по-рано, но "по-добре късно отколкото никога".Благодарна съм, че и Вие много ми помогнахте за осъзнаването, щастие е, че Ви срещнах, надявам се и за другите тук да е така, това е неоценимо!" Smile

Пуснато на: Чет Яну 11, 2007 12:13 pm Заглавие :

Пак ще кажа - много се радвам, че мога да ти бъда от полза! Smile

Пуснато на: Чет Яну 11, 2007 9:26 pm Заглавие :

Katysto, какво става с теб? Не си се появявала от два дена. По-добре ли си?

Тук съм.
Не ми се искаше да занимавам всички с мен. Комшийката ми отсреща почина и разбира се аз още на следващата нощ я сънувах.
Всъщност не знам дали всичките тези взаимност и съвети , които получавах през последните дни ми повлияха, но наистина ден-два имах подобрение. Като, че ли сънищата ми понякога поемаха посока която и аз бих искала.
Не очаквах някой да се загрижи за мен
Вие ме удивлявате. Явно аз съм егоистка, каквато предполагах, че не съм, защото в момента мислех само за себе си и изобщо не си дадох сметка, че има други хора, които биха се заинтересували от мен.
И на вас penka, kati и Маг Селена искам да кажа- да аз не съм се отказала, следвам съветите ви и се обитвам да се сборя с моите непоправими комплекси и да знаете засега не съм усляла да отвоювам нещо значително. Точно си мислех, че напредвам и бях се заела с неободимото усърдие и усилията ми бяха блокирани от смъртта на съседката ми.
Много са ценни за мен съветите за обидата и се моля да има щастието да успея да постигна това състояние на духа. Е, сигурно най-трудно ще простя на себе си и мисля там да положа най-много усилия.
Как обаче ще разбера дали съм простила да другите, дали дадената прошка е истинска и от сърце? Понякога, когато съм искала да го направя чувствам, че в мен остава някаква искрица съмнение, която не мога да преодолея.
Точно това съмнение ме притеснява и ме кара да се съмнявам с чистотата на моята прошка. Защо ли го правя? И аз не знам. Но ми се иска да не е така и търя начини да се оттърся от този порочен навик. Май ние хората почти всико подлагаме на съмнение. Или е само при мен?

Можеш да разбереш дали си простила наистина на тези, които са те обидили, когато като си спомниш за тях, вече не се чувстваш наранена, вече не ти става тъжно за самата теб, вече е изчезнало отчаянието, с което си била изпълнена ... просто вече ти е "леко на душата" ... Smile

Дааа ... почти всички хора са роби на изпълващото ги съмнение!!! Не си само ти такава, там е въпроса! Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Яну 12, 2007 8:40 pm Заглавие :

Аз бих допълнила и още нещо към това, което каза Маг Селена. Ще разбереш, че си простила, тогава, когато като си помислиш за този човек, вече се сещаш и за негови добри страни и/или хубави моменти с него, а не само за обидата или злото, което ти е нанесъл.Съгласи се, че никой и нищо не е чисто черно. Всеки и винаги има и по нещо ако не добро, то поне по-сиво.Аз например преди 4 години бях много наранена при раздялата с мой съдружник. Усещах го чисто лично /той беше много млад и общо взето аз го лансирах/, а не само като бизнес. Мина време, пък и аз поработих върху себе си. Сега съм му простила изцяло. Дори съм му благодарна, за уроците, които научих, вследствие раздялата с него.Когато сега се сетя за него, спомням си усмивката му, страхотното му чувство за хумор и много други хубави неща.По тава разбрах, че наистина съм му простила.Мен ако питаш - стига си мислила само за смъртта.Мисли за живота и си спомняй хората, които си обичала и са починали - като живи.Разговаряй с тях в мислите си, все едно, че са живи, но просто са много далеч от теб.То горе -долу си е и така.Успех!

Пуснато на: Пет Яну 12, 2007 9:01 pm Заглавие :

И това е така, penka е много права! Стига да познаваш по-отблизо тези хора, katisto! Но ако те са случайни в живота ти и са те обидили, и наранили на улицата, ако те са твоите съседи, които ти твърде малко познаваш, а още повече пък не познаваш добрите им страни и пък не си видяла нищо добро от тях и в тях, ако те са твои приятели, на които също не познаваш добрите черти от характера им, то се ориентирай по моите описания в по-горния постинг! Smile

penka, katisto не мисли за умрелите!!! Разбири, че при нея автоматично се задвижват от подсъзнанието й всичките онези стари шокови и стресови ситуации, които е преживяла, когато се сблъска със смъртта! Няма значение къде точно се сблъсква с нея ... достатъчно е да гледа някой филм с подобни сцени и механизма на постравматичното стресово разстройство се задвижва автоматично при нея, защото това всичкото, което е преживяла е в подсъзнанието й и тя не може да го отработи както би следвало!

Ако аз и ти можем да направим това за един по-къс период от време, то на нея ще и е нужно повечко! Но аз виждам, че при нея въпреки всичко е настъпила голяма промяна. Така, че нека проявим по-голямо търпение, докато стъпи съвсем твърдо и сигурно "на земята"! Smile

Пуснато на: Пон Яну 15, 2007 9:48 am Заглавие :

Маг Селена, вие все едно четете в душата ми като в разторена книга.
Мисля, че наистина имам подобрение, защото скоро не съм сънувала такива страхотии. Сънищата ми са по-леки. Но заради миналия ми опит все още не бързам да се хваля с постижения, защото досега винаги те са били временни. А може би факта , че сега и аз се включвам в лечението си има значение.
Май вече мисля за моята майка с по-малко болка но чувствам, че още не съм направила всичко каквото е нужно.
А относно обидата - интересувах се какво е нейното влияние, защото моята етърва по незнайни причини ми е много сърдита. Преди време бяхме много близки но извъднъж се оказа, че не може да ме понася. Мисля си, че някой я е убедил, че аз или някой от моето семейство има вина за нейните неприятностти. Това не са голи съмнения- нейния съпруг е задавал въпроси от такова естество на свекърва ми. И макар, че тя не е подкрепила съмненията им, тази странна сръдня продължава. Просто се чудех какво влияние ще има този факт върху мен след като аз няма вина. Ами ако моята вина се крие другаде?
Е със сигурност има неща с които не се гордея, но те не са свързани с тази ситуация.

Пуснато на: Пон Яну 15, 2007 1:26 pm Заглавие :

katysto, остави твоята етърва да се бори сама със себе си и собствените си илюзии! Нека си играе на обидена, само ти не се "впрягай" от това.

След като не си я обиждала с нищо, явно тя сама си търси поводи да се обижда от нещо ... или пък от някого! Още повече, че тя се обижда от всеки, дори и от собствения си съпруг, когото прави на " луда калинка"... Rolling Eyes

По-важно е да се погрижиш за себе си сега! Изобщо недей да мислиш дали си обидила някого и защо той се изживява като обиден от теб, защото има хора, които просто "обидата" е техния стил на живот - те винаги "имат нуждата" да се чувстват обидени на някого, защото по този начин ангажират неговото внимание, защото по този начин манипулират човека, от когото се "преструват", че са обидени, защото по този начин се хранят с жизнената енергия на жертвата си ... Защото са чисто и просто енергийни вампири!!!

В никакъв случай не допускай подобни ситуации в живота си! Ти си тази, която е обиждана, ти си тази, която има въпиюща нужда от помощ, ти си тази, която трябва да се съвземе ... Но, ако четеш посланията на Махариши Шибендо Лахири сигурно си видяла какво казва той: "Никой на никого не може да помогне! Всеки може да помогне сам на себе си!"

Така, че запрятай ръкави и ... продължавай! Живота е пред теб и те чака ... просто не го проигравай! Smile

Пуснато на: Пон Яну 15, 2007 2:51 pm Заглавие : ?????????

Колко е вярно това, което казвате! Преди време писах нещо подобно, защото стигнах до същия извод.Лошото е, че и аз известно време съм се чувствала обидена на някои хора и си дадох сметка, че това ми навреди лично на мен най-много. А мен са ме обиждали с думи и действия, но сега както се казва "не ми пука".Включих се в темата, защото и аз имам подобен проблем /проблем е много силно казано/ с етърва - имат си семейни проблеми със съпруга си /по негова вина/, а тя реши, че аз и най-вече дъщеря ми сме виновни за нещо си там. Като че не ни стига това което сме преживели.Изкара си го на нас, е после се извини /чест и прави, признавам го/, но се е дистанцирала, а аз я чувствах много близка, не знам дали заради проблемите си и защото мисли, че сме и виновни за нещо, или чувства някакво неудобство от собствения си неконтролируем изблик.Бях и афиширала, че продължавам да имам най-добри чувства и съм насреща винаги да я подкрепям и помагам ако се наложи.Извинявам се за личната история, с която занимах потребителите, желая късмет на всички. Smile

Пуснато на: Пон Яну 15, 2007 5:07 pm Заглавие :

Махатма Ганди е казал: "Ненасилствено несътрудничество!"

Водейки се от това негово прозрение, просто и вие двете правете именно това!

Останалото е мълчание, разбиране и съзерцание! Smile