Дяволът и договорът за богатство

Оставям ви да помислите това благословия ли е, благопожелание ли е , опит за манипулиране ли е (т.е. зомбиране!) или дяволско проклятие?! Cool

Оставям ви да помислите на какво се дължи неговото размножаване?! Това все пак не е ли своего рода тест за страх?! Confused

Страх - все пак да не ти се случи нещо лошо!!! Shocked

А след това ще продължа дискусията, ако изобщо се "завърже" такава ... Confused

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 2:24 pm Заглавие :

Да започна тогава малко по-отдалече, тъй като вие си мълчите ... т.е. почивате. Confused

15 век и 18 век вярванията на християните в дявола са свързвани с тогавашното преследване на вещици. Считали са, че вещиците са сключили договор с Дявола, че са се събирали на така наречените “Дяволски сборища”, където се отдавали на оргии.

Често срещаното име на Сатаната - Луцифер не е с християнски произход. В античността Луцифер е било името на планетата Венера; в древен Вавилон Венера е наричана "Утринна звезда", както и "Вечерница".

Древноримската митология счита Луцифер за син на Аврора – богинята на утринната зора. В древногръцката митология тя е Еос, а синът и? е Фосфорус - "носещ светлина"). Именно неговото име съответства на римското "Lucifer". Тъй като в Книга на пророк Исаия (14,12) се казва:

“Как падна ти от небето, деннице, сине на зората” (за ангел, изхвърлен от небето в преизподнята), тълкувателите на Библията са изградили паралел с римското божество и са му дали същото име, но са заменили "c" със "z" - "Luzifer".

В Библията това име не се среща.

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 2:46 pm Заглавие :

Договора, който е бил сключван от Вещицата с Дявола-Демона, според "Ключовете на Соломон":

"Императоре Луцифер, господарю на всички разбунтували се духове, моля те, бъди благосклонен към молбата ми, която отправям към твоят пръв помошник Луцифюж Рафакал, за да сключа договор с него, и те моля също, Принце - Велзевул, да ме покровителствуваш в моето начинание.

О, Графе Астарот! Съдействай ми и направи така, че тази нощ великият Луцифюж да ми се яви в човешки образ без никаква лоша миризма, и да ми даде по силата на договора, който ще му предоставя, всичките блага, от които се нуждая.

О, велики Луцифюж! Моля те да напуснеш дома си, в който и на край света да се намираш, за да дойдеш да разговаряш с мен, в противен случай ще те заставя, чрез силата на могъщите слова на Ключовете на Соломон, с които той заставяше разбунтувалите се духове да приемат неговият договор: и така, появи се в най-скоро време или аз непрестанно ще те измъчвам с могъщите слова на Ключовете."

Вижда се, че наред със старинните благороднически титли, показващи уважение към Демона, се използуват заплахи за мъчения, на които ще бъде подложен, ако не се отзове на молбата на Вещицата. Такива заплашителни формули също се срещат и в източното вещерство.

Отговорът на Демона, според гримоара, е бил следният:

"Мога да отговоря на молбата ти, само при условие, че Ти ми се явиш след двадесет години, за да направя с тялото и душата ти Това, което което желая."

След това ще трябва да му хвърлите вашият договор, който трябва да бъде написан собственоръчно на малък чист пергамент, да съдържа следният кратък текст и да бъде подписан със собствената ви Кръв:

Договор

"Обещавам на Великият Луцифер да му се отблагодаря след двадесет години за всичко, което ще ми даде. В уверение на това се подписвам."

Вещицата се отказва от Бога, от Богородица и от Светиите.

Народът е обвинявал вещерите и вещиците в много злодеяния. Някои от които са били описани от Жан Боден в неговият труд "Демономания" от ХVІ век.

Там се споменава за следното: богохулство, сквернословие, почитане на дявола, предоставяне в ръцете му на новородени деца или на такива, които ще се родят, жертвоприношение на тези деца в негово име, посвещаването им на дявола още от утробата на майката, клетва за сатанинска проповед, клетва в името на дявола и в негова чест, кръвосмешение, човекоубийство с цел набавяне на човешко месо и органи необходими за правенето на магии, човекоядство при нощните сборища (Сабат) на вещици, използуване на отрови и омайно биле, магии върху животните, земята и реколтата за безплодие, съвукопление с Демоните.

Има и два други Договори, като единият е от ХVІІ век, на Урбан Грандие, който единствен е подписан и се пази в Нац. Библиотека в Париж . А другият е от 1676г. сключен между благородник – рицар и Демона.

Като благодарение на този договор представен в съда, той е бил осъден и хвърлен в затвор.

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 2:55 pm Заглавие :

Само не си мислете, че след като получите това, което сте пожелали чрез съответният договор не следва и отблагодаряването от ваша страна!!! Cool

Следва ...

Отблагодаряването зависи от степента на убеждението, че ритуала се е получил.

"Подписвайки" този договор ти подсъзнателно се убеждаваш, че границите на способностите ти се разширяват, в следствие на което наистина става така. Колкото до отблагодаряването, то пък зависи от това до каква степен ще успееш да накараш своя астрален Аз да повярва, че наистина ще трябва да се отплатиш впоследствие.

По тази логика всеки може да се убеди, че има способности, и че няма нужда да се отплаща.

В този ред на мисли исках само да кажа (преди да се отплесна), че всъщност ритуала е единствено, за да подсили твоите убеждения, но проблема е, че ще се убедите и във въпросното отблагодаряване.

По-важно е каква е представата за това отблагодаряване. Ако мислите, че ще трябва да не нараните някого след време, това само ще засили негативните магнитни вълни, излизащи от вас и така наистина ще ви се случи нещо лошо.

Ако пък си мислите, че трябва да му се отблагодарите с пари, ще се случи така, че да изгубите някаква важна сума като му дойде времето ... според договора.

Подсъзнанието на човека разполага с набор от различни начини да накара не само теб, но и света около теб да се промени.

Така, че първо си изясняте всичко преди да се правите на велики и могъщи, защото ще дойде денят на отплатата.

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 3:09 pm Заглавие :

Ето ви една твърде поучителна приказка ... сигурно сте я забравили ... Sad

МОМЧЕТО И ДЯВОЛЪТ

Приказки от старите ракли

Едно време имало един много богат човек. Думата му на две не ставала пред царя. Ако кажел да обесят някого, начаса го обесвали. Ако пък на някого поставели въжето и богатият пожелавал да го спаси, веднага го сваляли от бесилото. Уви, той бил много лош човек.

Не минавало ден, без да бъде някой от слугите или робите бит. Имал само една дъщеря. Друга челяд нямал. Тя била много красива - по-хубава от нея нямало в никое царство на земята. Баща й съградил хубав дворец с голяма градина, с най-различни плодни дръвчета и благоуханни цветя. В средата на градината поставил водоскок, из който бликала на струи чиста и бистра като сълза вода.

Богаташът заградил двореца с високи стени, като крепост. Отникъде човек не можел да надзърне вътре, нито пък да прескочи високите зидове. Четиридесет робини прислужвали на хубавицата.

Тя била много учена. Колкото татко й бил лош, толкова пък тя, за чудо и приказ, била добра и кротка, като ангел Господен.

Този царски човек имал един роб. Той придружавал всякога и навсякъде господаря си. Но все пак, горкият, най-много бой ядял от всички други роби. Този нещастник, колкото и да се мъчел да угоди на богатия, онзи все му намирал грешки, за да го бие. Затова робът всяка вечер, когато си лягал, се молел на Бога да му вземе душата, за да се отърве от страшните мъки.

Един ден господарят написал писмо някому, предал го на роба и му казал:

- Бързо да занесеш това писмо! Ако не се върнеш веднага, да знаеш, че ще ти извадя душата от бой.

Нещастният роб взел писмото и тръгнал замаян из улиците, без да знае къде отива. Така излязъл на полето, далеко от града и се спрял да си отдъхне край една рекичка. Въздъхнал робът тежко и казал:

- Ох, дяволе, дяволе, да зная, че можеш да ме отървеш от тази мъка, заричам ти се да стана твой и на този, и на онзи свят!

Току изрекъл тези думи и ето, като че ли от земята изскочило едно страшно чудовище.

- Защо ме викаш? Ето ме, кажи, що искаш от мене? - рекло то.

Нещастникът бързо се извърнал и така се изплашил, че не можал ни дума да изрече. Страшното чудовище пак заговорило, но този път по-кротко и благо:

- Не се плаши, побратиме, кажи ми какво искаш, защо ме викаш?

Робът се посъвзел и го запитал:

- Кой си ти?

- Аз съм този, когото ей-сега спомена.

- Ти дяволът ли си? - Него споменах.

- Недей вика! Аз съм дух и от сега ти ставам побратим. Хайде, ела с мене.

- Ами, ако господарят ми ме намери?

- Не се бой - той никога не ще те види.

Тръгнали те покрай рекичката. Ходили, ходили, докато се стъмнило. Духът рекъл:

- Хайде, побратиме, да пренощуваме тук, пък утре ще те заведа в моя дом.

Легнали на зелената трева. Измореният роб бързо заспал. Тогава духът го грабнал и за миг го пренесъл триста земи надалеко - в една къща, хубава като царски палат. Там го сложил да спи на копринена постеля. Робът, спал, докато слънцето се вдигнало на небето. Когато се събудил и видял на каква постеля лежи, сторило му се, че сънува. Изведнъж вратата се отворила. При него влязъл един млад човек, който му се поклонил и казал:

- Хайде, господарю, да се изкъпеш.

След къпането прислужникът му донесъл такава хубава хавлия, каквато дори царят не е имал. Младият човек го отвел в друга стая. Там го чакали няколко млади момчета. Всички му се поклонили като на господар. В същата стая била наредена голяма трапеза с най-хубави ястия, с една дума казано, от пиле мляко имало там. Тези млади момчета го поканили на трапезата. Той седнал да се храни. Всички момчета му стоели прави, на крака и чакали неговите заповеди. Струвало му се, че още сънува. Като седял така - някой го потупал по рамото. Обърнал се робът и видял своя побратим, застанал до него.

- Ей, побратиме, ако не ти харесва тази къща - кажи, каква по-хубава желаеш?

- Ех, побратиме, как да не ми харесва? Нима има по-хубава на света?

- Добре, побратиме, но ти каза, че ще бъдеш мой на този и на онзи свят.

- Да, побратиме, съгласен съм.

Дяволът му пуснал кръв от малкия пръст на лявата ръка и го накарал да се подпише в една книга. След това му рекъл:

- Сега, побратиме, аз отивам по работата си. Ако имаш от нещо нужда - ето ти тази пръчка. - Дяволът му подал една шарена пръчка. - Само махни с нея и аз, където и да бъда, веднага ще дойда при тебе.

Дяволът оставил пръчката и изчезнал.

Робът останал сам. Отишъл в градината да се разходи. След него вървял един от прислужниците. Градината била много просторна - толкова просторна, че цял ден човек да ходел по нея - не можел да я обиколи. В средата имало голям водоскок, по-голям от онзи на господаря му. Пък и градината не могла да се мери с градината на господаря му. Ходил, що ходил до стъмване - и най-после се върнал вкъщи. Слугите го чакали и поканили за вечеря.

И така, заживял като истински цар. Но Господ нали е наредил, човек сам да не живее? Та почнал робът да мисли за женитба. Но коя мома да вземе? - Дъщерята на господаря си или някоя друга? Той решил да повика побратима си и да се посъветва с него. Взел шарената пръчка и я ударил силно. Нещо изгърмяло, като че ли земята се разтресла. Сторило му се, че къщата се срутва. Не се минало много и пред него застанал побратимът му.

- Какво искаш? - казал той със страшен глас.

- Ох, нищо, побратиме. Ти тъй страшно ми говориш, че аз много се уплаших.

Седнали те на приказка за това, за онова, но той, едно от срам, друго от страх, не смеел да му каже защо го повикал. Дяволът пак го попитал и тогава робът му изказал желанието си.

- Ех, тази работа е много лесна, но ти трябва да почакаш близо месец, докато приготвя някои работи.

Дяволът станал и написал едно писмо. В него нарисувал много хубав момък, какъвто нямало по земята. Написал, че момъкът бил царски син, от много далечна страна, бил много учен и нямало по-учен от него. Неговият баща - царят - похарчил товари жълтици, докато го изучи толкова много. Той имал власт да заповядва на всички духове по земята, и те го слушали.

Като написал това писмо, дяволът го оставил в градината на царския човек, за да може дъщеря му да го намери, когато се разхожда около водоскока. И наистина, тя видяла писмото, почнала да го чете и останала смаяна от хубостта на изобразения момък. Оттогава тя всеки ден, като се разхождала из градината, сядала до водоскока, прочитала писмото, гледала образа на момъка и си мислела: колко ли по-хубав трябва да е той, отколкото е изписан. И тя много го обикнала.

Един ден дяволът отишъл при своя побратим и му казал:

- Работата вече е наред!

Взел го той със себе си и го отнесъл на една планина. Там имало езеро. Казал му да се съблече и изкъпе. Когато се изкъпал, дяволът му подал едно огледало да се огледа. Робът не могъл да се познае - толкова хубав и личен бил станал. Тогава дяволът го облякъл в златни дрехи, каквито и царете не носят. Заприличал робът на същински царски син, както бил нарисуван в писмото. Дяволът му казал:

- Вземи си шарената пръчка и замижи!

Той замижал. Когато отворил очи - що да види - намерил се в градината на господарската дъщеря, близо до водоскока.

Дяволът му казал:

- Знаеш ли къде си сега?

- Зная. В градината на моя господар.

- Е, добре остани тука скрит. Когато дойде момата, ще почне да чете писмото. Ти тихичко се приближи до нея и й кажи: "Мила девойко, аз съм този, когото гледаш в писмото. С помощта на науката и духовете дойдох тук да ме видиш". След като си поговорите, пак замижи, тръсни пръчката и ще се намериш вкъщи. На другия ден пак така направи и тя тогава няма да те пусне да си отидеш. Това казал дяволът и изчезнал.

Ето ти, пристигнала господарската дъщеря с писмото в ръка. Тя седнала на мястото, дето всеки ден седяла, разтворила писмото с нарисувания хубав момък и почнала да въздиша. Той полека се приближил до нея. Когато го видяла, тя много се изплашила. Но той й заговорил и тя се успокоила.

- Не се плаши, мила девойко. Аз съм този, който е нарисуван - ида от далечни страни.

И тя разбрала, че е същият. Станала и му подала ръката си. Той й казал, че има един побратим - дух, който го отнася в палатите си. На нея не й се искало да го пусне, но той изчезнал, като тръснал пръчката. Тя си отишла вкъщи, ала не могла нито да яде, нито да спи. Едва призори заспала. На сутринта излязла да се разходи и нетърпеливо зачакала да се върне царският син. На уреченото време, ето, той се явил. Разприказали се и правили планове за женитба. Когато се стъмнило, тя го поканила да вечерят заедно. Момата заповядала да сложат на трапезата й обилна храна, уж била много гладна. Говорили си дълго време. Тя го запитала, не може ли неговият побратим да му промени лицето на жена, за да не го видят робините.

- Ще опитам - рекъл той.

Малко по-късно той отишъл в градината и тръснал пръчката. Побратимът му тоз час се явил пред него.

- Що желаеш, побратиме? - запитал го дяволът. - Каква мъка имаш?

- Мъка нямам, ами девойката ме пита дали можеш да ми преобразиш лицето на жена.

- Добре, ще ти дам една кутийка, разделена на две, половината с червено мазило, а другата - с жълто.

Дяволът му дал кутийката и казал:

- Не, побратиме. Като се намажеш с червеното мазило - ще станеш такъв, какъвто искаш, а като се намажеш с жълтото мазило - ще станеш този, който си. Той се намазал и начаса заприличал на робинята, която прислужвала на господарската дъщеря. А тя, като видяла, че той се забавил, тръгнала да го търси.

Дяволът я видял, изплашил се, да не би тя да знае някоя магия против него, писнал, сякаш с нож ударен и не се видял, как изчезнал.

Тя се доближила и видяла жена в мъжки дрехи. Досетила се, каква е работата, подала му ръка и те тръгнали заедно. Като се разхождали из градината, намерили къс хартия. Взели го. Това бил договорът между дявола и роба. В договора било писано, че робът ще служи на дявола и на този, и на онзи свят. Дяволът в страха си го изпуснал, когато побягнал. Скъсали договора на хиляди парчета.

Но дошло време вече да не се крият. Тя изпратила при татко си една робиня, да му обади, че иска да се жени за предишния роб. Робинята, разтреперана от страх, отишла при господаря си, паднала на земята и му казала, защо е изпратена от дъщеря му.

Разяреният господар грабнал една остра сабя и замахнал да отсече главата на робинята. Но тя бързо се дръпнала и като луда ударила на бяг. Силно разгневен, господарят започнал да я гони.

Внезапно се препънал, паднал, сабята се забила в гърдите му и той умрял. Така бил наказан за всички грехове, които сторил към сиромасите, докато бил жив. Неговата дъщеря и бедният роб се оженили. Те заживели доволни и щастливи, а и другите роби си отдъхнали от тежкото тегло.

Българска народна приказка

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 3:13 pm Заглавие :

Ето ви и още едно интересно нещичко ...

Подписаният на 30 април 1932 г. контракт превърнал Хитлер от неудачник във фюрер, смятат германски окултисти

В Берлин бил открит договор, сключен от Адолф Хитлер с дявола. Контрактът, датиран от 30 април 1932 г. бил подписан от двете страни с кръв.

Според него, Сатаната щял да даде на бъдещия фюрер практически неограничена власт, с единственото условие той да я използва, за да върши зло. В замяна Хитлер обещал да му даде душата си след 13 години.

Четири независими експерти по езотеричните науки изучили открития договор и потвърдили, че подписа под него действително принадлежи на Адолф Хитлер и е идентичен с тези на подписаните от него документи през 30-те и 40-те години на миналия век. Дяволският подпис също съвпадал с тези от други подобни съглашения с владетеля на Ада, известни на историците.

Уверена съм, че документът е истински. Той може да даде отговор на загадката, как Хитлер успява да стане пълновластен ръководител на Германия, след като до 1932 г. е бил смятан за неудачник. Той е бил изгонен от Университета, два пъти се е провалял на приемните изпити за Академията на изкуствата и дори лежал в затвора.

От един момент обаче съдбата му коренно се променила той буквално се катапултира в креслото на властта и от януари 1933 г. вече ръководи страната. Според мен, това може да бъде обяснено само със съюз със Сатаната. А на 30 април 1945 г., точно 13 години след сключването на договора, Адолф Хитлер се самоубива, ненавиждан от цялото човечество, коментира д-р Грета Лайбер, изучаваща различните видове договори с нечистите сили.

Писменото споразумение между фюрера и дявола било открито в стар сандък в руините на изгоряла къща в покрайнините на Берлин. Как се е оказало там, остава неясно. В момента документът се съхранява в столичния Исторически институт. Дяволът действа точно така избира неудачник, измъчван от честолюбие и жажда за светски удоволствие и обещава да изпълни желанията му.

Сделката завършва с множество беди за обкръжението му и пълна катстрофа за продалия се срещу тези обещания. А историята на Хитлер напълно се вписва в тази схема..., посочва в заключение д-р Лайбер.

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 3:17 pm Заглавие :

Хитлер подписал договор с дявола...

Договор между Хитлер и сатаната откриха в БерлинКонтрактът датира от 30.IV.1932 г. и е подписан с кръвта на двете страни, твърди в. “Правда”.

Според споразумението, дяволът предоставил на Хитлер практически неограничена власт с условието, че ще я използва, за да върши зло. В замяна фюрерът обещал да даде душата си точно след 13 години.

Четирима независими експерти са изследвали документа и са стигнали до извода, че подписът на Хитлер е действителен. Според тях, дяволският подпис съвпада с онези, открити от историци до този момент.

“Убедена съм, че документът е истински”, заяви доктор Грета Лайбер, изучаваща различни документи, сключени с дявола. “Договорът ще ни помогне да разберем как фюрерът е успял да управлява Германия.

Съдете сами: до 1932 г. той е бил просто един неудачник – изгонен от ВУЗ, два пъти провалил се на приемния изпит в Академията по изкуства, затворник. Смятали са го негоден за нищо. А през януари 1933 г. вече управлява Германия.”

Договорът е намерен в стар сандък сред руините на изгорял дом в покрайнините на Берлин.

Засега документът се намира в градския исторически институт. Текстът е силно повреден, но все пак се чете.
----------------------------------------------------------
Април, 2004, в-к “Дневен Труд”

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 3:33 pm Заглавие :

Всъщност ... това не се случва нито за първи, нито за последен път ... по света.

Нека се върнем още малко по-назад в историята и литературата и ще се натъкнем на ... д-р Фауст ...

“Историята на Доктор Йохан Фауст" - широко звестния магьосник и некромант, как той подписал договор с дявола и му се предал за известно време, на какви приключения станал свидетел и в кои участвал като изпълнител той самият докато накрая не получил заслужената си награда”

В първата книга вече е споменат пакта между Фауст и дявола, който се нарича Мефистофел и като доказателство на уменията си като магьосник, Фауст прави така, че Хубавата Елена да се появи.

Тук Фауст е представен като учен, който непрекъснато изобретява изключителни магьосничества; който може да премине природните граници и законите на физиката и морала.

Съществува обаче характерният Фаустофски белег - човека, който иска да премине границите на познанието.

Както показва продължението на заглавието на книгата – “за всички горделиви безразсъдни и неблагочестиви да служи като ужасен пример
като отблъскващо внушение и в същото време прочувствено предупреждение написано на ръка”
– тя е предупреждение, което не изглежда като пропаганда на църквата.

Фактът, че Фауст изпълнява тези ужасни дела и чувствата му, могат да се дължат само на едно. Той е в съюз с дявола, който се появява на земята като Бог.

Централният образ в творчестовото на Гьоте естествено е ... Фауст. Това е произведение, което кара читателя постоянно да си задава въпроса: Какво е човешкия живот? Какъв е неговият смисъл?

Господ и Мефистофел разговарят. Мефистофел иска да изкуши Фауст, който всъщност е отчаян учен, опознал всичко човешко с изключение на човешкото щастие.

Той отива при при магьосничката, която му дава питие, за да бъде вечно млад. Когато той получава питието, вижда се млад и Мефистофел го приканва да подпишат договора, а Фауст казва: “ами защо не го подпиша с обикновено мастило? Не, не, с кръв ще го подпишеш”.

И така той подписва с кръв договор с Мефистофел, за да изживее своята младост. Той сключва договор с Дявола, който му обещава вечна младост, богатство и безсмъртие.

Условието е никога да не пpоизнася фразата: "О, миг, ти тъй си хубав, спри!"

Фауст удържа на думата си до момента, в който не среща истинската любов. Изричайки фаталното изречение той губи и живота си, и душата си, която е обещал на Сатаната.

С помощта на Дявола Фауст достига до богатството, познанието, магическата сила и до любовта на Маргарита, която той сам погубва.

Фауст, който сее около себе си болка и нещастия, поради липсата на скруполи в крайна сметка умира.

Поуката от този край, написана от един старец е, че Фауст така и не намерил щастието нито в богатството, нито в науката, нито в могъществото.

Може би смисълът на човешкия живот не е нито в богатството, нито в познанията, нито в могъществото, а в истинската любов, която озарява човека и го кара да възкликне, в стремежа си да запази по-дълго това щастие: "О, миг, тъй си хубав, спри!"

Всъщност “Фауст” на Гьоте е едно от произведенията, които ни помагат да обогатим познанията си за хората, за красивото и грозното, доброто и злото, за справедливото и несправедливото.

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 3:43 pm Заглавие :

Дори има съвсем истинска книга за ... Дявола.

“Книгата на дявола” се родила в полунощ
Тайни и загадки

Един монах обещал за една нощ да събере в една книга знанията за целият свят. Осъзнал, че не е по силите му да се справи със задачата, той повикал на помощ самият дявол. Така се появил най-големият в света ръкопис за Велзевул, обвит от страшни легенди и илюстрирана с метрови портрети на нечистия…

75 кг тежат 312-те страници от пергаментови свитъци, на които е записано Знанието за този тленен свят. 160 телета са били заклани, а съдраната от тях кожа изсушена, за да направят пергамент и след това да нанесат върху него тайнствените писмена, които можели да разберат само местните ограмотени.

В тези времена манастирите били единствените извори на знания. Там се изучавали старинни писмена и се презаписвали, за да се предадат на бъдещите поколения.

Codex Gigas, което в превод от латински означава всичко на всичко “Голяма книга”, се намира в един от манастирите на чешка Бохемия. Нейните размери действително поразяват: височина 89,5 см., ширина 49 см. и дебелина 22 см.

Тайнствените писмена са вкарани в дървена подвързия. Всяка буква е изписана с перо и чернилка, изработена от сажди, нанесена при сумрачна светлина на изсушената животинска кожа. Това и обяснява ценността на рядката книга, пише FOCUS ONLINE.

Освен Вехтият и Новият завет в нея се съдържат 14 латински текста, в това число и знаменитата “Етимология” на Исидор Севилски, “Antiquitates Judaica” на Йосиф Флавий и “Chronica Boemorum” на средновековният летописец Козма Пражки.

Старинните текстове са написани на ръка, а малка част е отпечатана по типографски способ. Това е една от причините, за да се нарича кодекса Gigas “Дяволска Библия”.

Прелиствайки книгата страница по страница, човек се поразява, че тя е написана не само просто художествено, но и всяка буква е с един и същ почерк.

Създаването на книгата е обкръжено от легенди. В качеството на наказание за нарушение на манастирската дисциплина монахът трябвало да бъде зазидан жив.

За да избегне толкова суровото наказание по преданието, осъденият предложил за една нощ да напише познанието за целият свят и по този начин да прослави своето абатство. Когато послушникът в полунощ разбрал, че няма да се справи със задачата, той повикал на помощ самият дявол.

Лукавият в същият миг се появил и както подобава, поискал в заплата душата на грешният монах. Договорът с дявола бил скрепен с печат, монахът я завършил същата нощ и в знак на благодарност нарисувал на страниците и портрет на Велзевул в пълен ръст.

Ако това е легенда, то рисунката е факт. Половинметровият сатана е нарисуван на 290-та страница от прословутият Кодекс. Няколко страници преди рисунката са залети с чернилка, а после графики с изображение на сатаната са премахнати от следващите осем страници.

Кой е направил това и досега е тайна за семейството на печатарите. “Дяволската Библия”, въпреки мъглявите легенди, никога не е била забранена. Дори няколко поколения монаси изучавали по нея Светото Писание.

Сега “Дяволската Библия”, скрита под непробиваемо стъкло, е изложена в пражката галерия Klementinum. Съкровището на националната култура временно гостува на своята историческа родина.

По време на Тридесетгодишната война през 1649 г. тя била взета в качеството на трофей от шведите, които я отнесли със себе си в Стокхолм. Там и трябва да се върне.

Само специалистите на шведската Кралска библиотека имат възможност да прелистват страниците на нашумялата книга – предварително надянали на ръцете си ръкавици.
------------------------------------------------------------
mysticolors.com

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 4:13 pm Заглавие :

Замислих се върху дилемата: "

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 4:15 pm Заглавие :

В заключение ви поднасям и още една историйка ...

Приятно четене ... Wink

Сделка с Дявола

Ервин Кунтцке беше обикновен чиновник, обладан от натрапчивата мисъл да стане известен. За да постигне това, бе готов на всичко, дори да се свърже със Сатаната.

Манията за слава го бе накарала да открие в себе си прилика с великия Салвадор Дали и той се постара да я увеличи. Пусна си същите мустаци като неговите, но придобитите аксесоари по лицете му не помогнаха на допълнителните му занимания, които смяташе за най-важното нещо в живота си.

Опитваше се да рисува, дори си беше направил доста прилично ателие. След като няколко пъти показа произведенията си на познати и някои от тях се изхилиха неприлично, реши повече да не прави това.

Собствената му безизвестност тежеше като воденичен камък и тровеше ежедневието му. Един ден Ервин не издържа на събралото се нервно напрежение и реши да потърси помощта на тъмните сили, за да излезе от състоянието си. Вече се бе сдобил с адреса на някаква съмнителна старица, която имаше славата на вещица.

Беше събрал смелост и почукал на вратата на неподдържаната къща, разположена в краен квартал.

Отвори я възрастна дама, стрелна го с насмешлив злобен поглед и го покани да влезе. Ервин се настани в полутъмен хол, а нейното сбръчкано като печена ябълка лице изчезна в съседното помещение. Обстановката около него изглеждаше странна.

По стените висяха изсушени крила на прилепи и изсъхнали кожи на змии, по лавиците на олющена библиотека бяха подредени буркани, напълнени с мъртви скорпиони и паяци.

Докато той се чудеше дали наистина е попаднал на вещица, старицата отново се появи. Носеше стъклена гарафа с някаква течност, протегна ръка и му я подаде.

— Ще ви струва двеста марки. Смятайте въпроса за уреден — каза тя.

Ервин едва не подскочи от изненада, изглежда тя бе разбрала за намеренията му.

— И какво трябва да направя? — попита.

— Нищо особено. Връщате се в къщи, отивате в банята и изливате течността във ваната. Останалото само ще се нареди.

Той предвидливо бе взел пари със себе си, плати и като подгонен изкочи навън. Взе такси и след двайсетина минути отвори вратата на собствената си къща.

Нетърпеливо влезе в банята, надвеси се над ваната и започна да изпразва съдържанието на гарафата. Не беше стигнал до края, когато над главата му се появи неясно образувание. То постепенно се оформи в космат торс, още по-космати ръце с дълги нокти и рогата глава. Беше дяволът.

— Зная какво искаш — прокънтя в ушите на Ервин боботещ глас. — Желаеш да станеш велик художник, срещу продажба на душата си. Но ти си велик некадърник и сделката ще бъде трудна.

— Няма значение, само да стане — промълви разтреперания човек.

— Може би ще се съглася, но срокът на обучение ще бъде извънредно дълъг.

— Съгласен съм на всичко!

— Добре, ще станеш известен… някъде. Ха, ха, ха… — изкикоти се дяволът. — Готово, подписвай бързо.

Върху пода на банята падна ситно изписан лист, последван от паче перо.

— С какво да подпиша? — запита Ервин смутено.

— С кръвта си естествено. Договор с дявола се подписва с кръв. Използвай ножче за бръснене и порежи пръста си.

— Отдавна употребявам електрическа самобръсначка — оправда се объркано Ервин.

— Тогава се порежи с нещо друго, дявол да те вземе!

Жадният за слава човек изтича до кухнята, взе нож за рязане на хляб и неумело извърши исканото действие. След това се върна, натопи пачето перо в капката кръв, която се показа от палеца му и подписа листа.

— Сега излей остатъка от гарафата — нареди дяволът. — Глупав си като гъска.

Листът и пачето перо изчезнаха, банята също. Стана тъмно, някъде встрани се виждаха червени отблясъци. Все още стиснал празната гарафа, Ервин се оказа зад дебелите метални пръти на голяма клетка.

— Къде съм? — извика уплашено.

— В едно от предверията на ада — отвърна дяволът.

— Но договорът?!

— Всичко е спазено, но ти, глупако, не го прочете. След като мястото на обучение не е указано, аз го избрах по своя преценка. Освен това срещу скапаната ти душа не мога да си позволя допълнителни разходи за платна, четки и бои.

— Тогава как ще ме обучаваш?

— В договора не е записано кога ще започне обучението. Докато си помисля, а това може да трае вечно, свиквай с обстановката. Зоната на отвъдното, в която се намираш, дава известни предимства — няма да имаш нужда от храна и вода.

Ервин Кунтцке изпусна гарафата върху черните вулканични камъни под клетката и зарида безутешно. Дяволът беше изчезнал, оставил след себе си мирис на сяра.
-------------------------------------------------
Христо Пощаков

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 7:06 pm Заглавие :

охо някой хора да не са се укротили???относно тия съобщения по електронните пощи ги коментираха и по някоя телевизия.преди години имаше във същия дух зарибявки/колкото да психясат хората/по пощенските кутии,но тогава ставаше въпрос за щастието, което може да не те отмине ако го препишеш 10 пъти и го разпространиш до 10 човека.сега обаче нали е финансова криза и затова го обръщат в материална психоза-парииииии. Confused

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 8:03 pm Заглавие :

Тези послания и аз ги получавам с купища. Някои са просто ценни сентенции и мъдрости, които е добре повече хора да ги прочетат и ако посланието свършва до "изпрати го на N брой човека/приятели/, Ок, може пък и да им го пратиш. Но като почнат да те баламосват, че ако го разпратиш, хубави работи ще ти се случат, вече не звучи добре, но пак се преглъща. Най- неприятното, е ако е придружено със заплаха "ако прекъсмнеш веригата, ще ти се случат неприятнопсти, нещастия и пр.", придружено с "примери" как лицето Х или У не изпълнили препоръката и пострадали. Е тогава, колкото и да си здравомислещ те спохожда неприятно чувство, ако не за друго, то заради факта, че някой анонимен човек /не този, който ти го е прартил, защото той сигурно е хилядната жертва на манипулацията, а сътворителят на тази интрижка/. Някои хора, хем искащи да препратят посланието, хем съзнавайки, че по този начин биха досадили или поуплашили следващите, се опитват да го поизменят, като спестят неприятната част от текста.

В началото като започнах да получавам първите, признавам си, поизпратих и аз, но после започнах да ги подминавам, освен ако не е нещо ценно касто послание и не съдържа подобни заклевания от рода на "изпрати, защото ...", или пък сако не е нещо весело и неангажиращо, както се случва понякога, особено както беше предпразнично приповдигнато настроението на хората.

Неприятно ми е вече да получавам подобни послания, колкото и ценни умности да са изписани вътре, първо, защото вече ги изчетох няколко пъти и ми задръстват пощите, второ - заприличва ми на вдетиняване и опит за зомбиране, а не искам да ставам част от това и не на последно място - не искам да досаждам на хората, с препращания, сигурно мнозина се чувстват като мен.

А някои от тези послания с ртитуали имат ли нещо общо с гореописаните "договори" Rolling Eyes

И друго ми стана интересно - ако приемем за верни тези истории за договор с Дявола, каква е съдбата на бедните договорили се с Дявола души след земната им смърт в перспектива - възможно ли е да ги владее во веки веков или имат някакъв шанс в необозримото бъдеще да се отърват и да продължат някакво развитие, макар и много по-бавно и мъчително от другите, с множество реинкарнации за научаване на уроци. Чудя се наясно ли са с какво се захващат и какво си докарват за задоволяване на желанията си? Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 8:49 pm Заглавие :

Не се чуди, Кати!

Такъв договор наистина има, наистина съществува - без значение е дали ще го подпишеш съзнателно или не.

Всеки си мисли, че ще му се размине онова със заплащането обаче!

А как забравя, че изобщо е сключил Договор с Дявола ти е бедна представата само! Особено тогава когато вече е потънал/а до над гушата в охолство ...

И точно тогава се явява Онзи с рогцата - за отплатата.

И вземе, че прибере там нечия душа - къде неговата, къде някоя друга около неговата, ама точно от тези, дето са му най-скъпи - я детенце, я мъжленце, я женичка, майка или татко ... Confused

Мда, по принцип Договорът важи само за в един живот.

После след поредното прераждане всичко започва отново - от изходна позиция.

И пак ще живееш в бедност, и пак ще живееш в мъки - докато не разбереш, че онова, което си постигнал наистина със собствен труд и усилия е много по-ценно в живота ти, отколкото ако ти го сервират наготово.

Ама има хора пък, които обичат да се хранят на готова сложена маса ... Sad

Дори не си й задават въпросчето дали там няма да има сервирана и отрова. Confused

Пуснато на: Съб Яну 03, 2009 9:06 pm Заглавие :

явно тия които подписват такъв договор го правят без да се замислят за последиците.искат материалното основно, но не се замислят как то губи всякакви ценности ако загубиш нещо много по-важно и смислено-дете или друг много близък.незнам защо се заблуждават такива хора-вечни неща няма-на всичко му идва в един момент края,но сам да си го избереш някак си не е много "комфортно"/то само за това ще мислиш-стига да можеш де/. Crying or Very sad