И още нещо за ... сродните души

Сродна душа

Понякога целият ни живот или част от него минава в търсене на Сродна Душа, т.е. нашата “половинка”, с която да се слеем в едно цяло. Тази “сродна душа” ще ни обича и безусловно ще се грижи за нас по начин, по който никой друг не би могъл.

Независимо по какъв начин сме свързани с духовната си половинка – чрез брак, сексуална или роднинска връзка, или приятелство – в редица случаи изживяваме цяла палитра от чувства, осъзнавайки, че срещата ни в този живот е кармично предопределена и ни свързва цяла верига минали животи, в които сме били заедно – по един или друг начин и в този контекст се подразбира негласното ни съгласие да се срещнем отново в други животи, т.е. земни въплъщения.

Всеки има своя Сродна Душа и често повече от една, което се обяснява с това, че в продължение на много минали инкарнации /предишни животи/ сме срещали неведнъж с Любовта. Много въпроси и противоречия излизат на повърхността при срещата ни с тези Сродни Души, с които ни свързва общо кармично минало.

В настоящия живот те могат да бъдат женени/омъжени за друг, да бъдат от същия пол като нас, да бъдат “обречени” на безбрачие или подложени на някакъв вид ограничение - от тях самите или поради външни обстоятелства, да бъдат членове на нашето семейство като майка, баща, брат/сестра или други роднини, а могат да бъдат просто недостижими и те са свободни да направят своя съзнателен избор да се слеят с нас в този живот.

Често се случва много фактори да ни възпрепятстват да реализираме такъв вид обвързване, както и немалко дилеми да бъдат осъзнати, преди наистина да разпознаем в тях своята духовна половинка –огледално отражение от противоположния пол.

Ако не следваме основния си духовен път, нашата Сродна Душа на този етап може да бъде само еквивалент на енергията, която е вътре в нас /и съответно която бива проектирана в заобикалящия свят/ на тази фаза от еволюционното ни развитие. В повечето случаи тази идея трудно се приема поради факта, че никой от нас не иска да допусне, че в момента, т.е. “тук и сега” – в настоящия живот - не функционира на най-високото си духовно ниво. Но понякога наистина не сме…

Животът ни предизвиква да преминем през редица фази, черни дупки, ограничения във физически, материален план, семейни задължения, отговорности и забрани/табута. И в този момент привличаме и биваме привлечени от партньор, който е готов да посрещне тези нужди, когото сме склонни да приемем за Сродна Душа като на всяка поредна нова фаза от еволюционното си развитие ние продължаваме да ги привличаме – всеки път различни в зависимост от емоционалните ни и духовни нужди на даден житейски етап.

Много хора изпитват чувствен и сексуален магнетизъм като често го разбират погрешно, мислейки, че това е енергия на Сродните Души… В астрологията Сродните Души имат силна връзка с Нептуновия архетип, който създава илюзия за безусловна романтична връзка и по дефиниция това отхвърля либидото или сексуалното желание. Това не предполага обаче, че сексът със Сродна Душа винаги е илюзия.

Когато постигнете сексуално единение/сливане със своята Сродна Душа, чието духовно ниво е равностойно на нашето, добивате усещане за /образно казано/ звън на райски камбанки, космическо свързване и духовно просветление…и много повече от едно обичайно сексуално чувство – ще ви обземе чувство за цялостност и завършеност, макар че сексът не е във фокуса на Сродните Души.

И всички тези чувства продължават обикновено от 6 месеца до 2 години, когато наистина живеете с тази персона, което може да бъде сравнено с едно състояние на пълно щастие и блаженство, докато не осъзнаете отговорността да бъдете заедно по пътя на еволюционното развитие на двете Души.

От гледна точка на езотеричните науки съществува хипотеза, че притежаваме Космическа памет преди да се появим /в поредното си земно въплъщение/ на тази планета. Имаме план, или по-точно казано, Душата има план, който предвижда да се срещнем с хора, които да ни помогнат да създадем баланс.

Също имаме и недовършени задачи по отношение на другите – и тези важни за нас хора идват в живота ни в различни въплъщения и роли, защото ние имаме нужда от тях или идват в полезрението, фокуса на нашия живот на определена фаза от нашето развитие.

Но необходимостта да създадем цялостна, завършена връзка с другия в този живот не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа. Можете да правите предположения дали сте срещнали своята Сродна Душа въз основа на следното:

1. Двамата сте на едно и също духовно ниво;
2. Двамата обичате и давате безкористно и с безусловен респект един към друг;
3. Двамата признавате правото на другия на свобода да се развива независимо дали ще сте заедно или разделени;
4. Двамата имате цялостно разбиране и подсъзнателен усет за това на кой стадий от еволюционното си развитие се намира другият.

Усещате едно естествено чувство на доверие и любов в момента, в който срещнете за първи път своята Сродна Душа. Това наистина е забележителна и високо духовна връзка, често съпроводена със силна емпатия и телепатия, т.е. подсъзнателно разибране нуждите на дзругия. По този начин усещате всички емоционални/психически/ментални състояния на другия без въпроси и съмнения…

Сродна Душа НЕ е човек, който:

- злоупотребява с вас;
- който ви мами и предава;
- който ви използва;
- който ви манипулира;
- който ви обсебва и иска да ви притежава;
- който ви ревнува;
- който ви изтощава/потиска емоционално, психически или ментално…

Когато имаме чувството, че се намираме на кръстопът в една връзка с човек, за който имаме усещане, че е нашата истинска Сродна Душа… да речем с който сме близки приятели от N години, но съществува съзнателна или несъзнателна емоционална бариера от страна на единия или другия, наречена страх от обвързване… Ако наистина това е вашата Сродна Душа, няма страх. нито каквото и да било.

Няма чувство за несигурност с истинската ни Сродна Душа – дори ди ни разделят хиляди километри един от друг или ангажименти спрямо друг човек или дори да сме привлечени сексуално /или емоционално/ от друг и същевременно да се чувстваме привързани и към двамата.

По дефиниция всеки от нас има Сродна Душа, с която има да приключва важна задача в този живот. Загубата на този човек се изживява особено болезнено и дълбоко. Независимо от обстоятелството, че човекът си е отишъл, продължаваме да го обичаме и да се надяваме, че ще се върне. дори и в някой следващ живот.

В някои случаи наши Сродни Души могат да бъдат и родителите ни или това са Души, с които имаме много интензивна кармична обвързаност. От психологическа гледна точка редица инцести се случват на база на първичното подсъзнателно привличане родител-дете поради неправилно управляване на енергиите. но е твърде сложно за обяснение…

Възможно е да срещнете Сродна Душа, която обаче да не разпознаете в продължение на много години… и впоследствие, доста по-късно да го осъзнаете, когато сте готови за това.

Обикновено този тип връзки не се усещат съзнателно преди навършване на приблизително 30-годишна възраст или след първото сатурново завръщане. Спорен е въпросът доколко е възможно да се постигне идеална хармония. Целта е да се постигне баланс, защото полярностите са много важни.

Понякога имаме чувството, че сме срещнали сродната си душа, когато и двамата усещаме силна връзка – емоционална, духовна, като не е задължително връзката да се основава на физическо привличане.

Всъщност тук акцентът не е върху чувствената ни страна връзката между две Сродни Души е много повече от ментална/емоционална – тя продължава дори след като физическата връзка е прекъсната.

Предполага се, че възрастта не е от особено значение в такъв тип връзки между двама души. Често възрастта е доста относително понятие… Когато с някой ни свързва кармичен дълг от минала инкарнация, това не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа – в този случай най-вероятно има недовършени задачи от минали животи и за двете страни.

Ключът е в интензивността на чувството, което ни свързва и ще последваме устрема си до там, докъдето ни е позволено от Съдбата с оглед на конкретната задача /мисия/ на това земно въплъщение.

Дори когато чувството е много силно и завладяващо, трябва да сме готови да позволим на този важен за нас човек да си отиде, когато пожелае, ако той не иска обвързване… всъщност привързаността ни от минали инкарнации отново и отново ни кара да се прераждаме и да се връщаме тук, на Земята.

На всеки от нас поне веднъж му се е случвало да усети една тайнствена и необяснима телепатична връзка с друг човек. Срещаме го в момента, в който и двамата имаме особено силна подсъзнателна нужда един от друг. Дали той/тя е допълващата ни половинка, дали може да бъде приет/приета като Сродна Душа?

Този човек ще бъде до нас, докато е необходимо, докато се усеща тази нужда от двамата, впоследствие обаче може и да си отиде. Трябва да ценим тези Души, които са дошли тук, за да бъдат до нас, и vice versa, т.е. заради които ние сме дошли на този свят. Това наистина ни натъжава – да осъзнаем, че не можем да бъдем завинаги заедно. Те идват при нас на конкретен етап от живота, след това си заминават.

Тези Души, с които сме свързани духовно, емоционално, ментално, може да са някъде около нас. Във времето и пространството. Дори може да усещаме много интензивна връзка с тях, но не е задължително да се срещнем с тях в реалния живот.

Съществува хипотеза, че колкото Душата ни е по-еволюирала, толкова повече сродни души може да срещнем по пътя си. Някои от тези връзки обаче не са социално приемливи от гледна точка на обществения морал, етични норми, нравствени предубеждения или табута.

Когато две Души са свързани по особено силен и интензивен начин, те са склонни да игнорират общественото мнение /или това на родителите, социални и семейни табута/ и да бъдат заедно независимо от това колко са различни – “различни” от гледна точка на обществото.

В духовния свят моралът и етиката нямат нищо общо с дефинициите за “социална приемливост” и рамките, в които ги поставя обществото. Ние се сливаме в едно след смъртта си, т.е. след като напуснем физическия свят… смъртта е само началото…

Когато изживяваме особено проблемна връзка, носеща болка и фрустрация за единия или за другия /а може би и за двамата/, сме изправени пред необходимостта да се доверим на интуитивното си чувство и да осъзнаем, че болката е неразделна част от пътя на еволюционно развитие на Душите.

Регистриран на: 16 Фев 2009 Мнения: 6

Здарвейте,ей сега се поолетох.
Само знам,че сродни души има , и че аз открих своята.Неописуемо е.Особено когато и двамата го осъзнаете.Стана случайно,на работното ми място.Преди пак си бяхме говорили,но някакси по-повърхостно.Една вечер и двамата усетихме,че има нещо силно,което ни свързва.Да се вгледаш в очите на другия и да виждаш себе си,невероятно е.Да знаеш,че той усеща това,което усещаш и ти.Самото му присъствие ми носи спокойствие.А и граници няма!За възрастта.По- голям е с 13 години от мен.Този човек надникна в душата ми , и аз в неговата.Един поглед е достатъчен,когато искаме да си кажем нещо.Вече една година.А наистина върховен момент е когато се слеят и телата.Тогава ставаш едно цяло с него.Живеем отделно,всеки си има семейство.И знам,че съм в мислите му постоянно,както и той е в моите.Само се страхувам от деня в който ще трябва да го загубя,но знам,че и в следващите ни животи пак ще се търсим,докато се открием,за да сме заедно.

Върховният момент при срещата на сродните души не е в "сливането на телата", определено.

Той е в сливането на самите души и разбирането им чрез тяхното припознаване като такива.

Той е в преоткриването на факта, че всичко е едно и те са част от това Едно.

А Едното като цяло е безкрайно и безбродно в космичната бездна на Единия Създател, който ни е породил.

И в това Едно има присъствие на всичко - минерално царство, растително, животинско, човешко и Божествено! И всичко прилежащо в тях и извън тях!

В това е и върховният момент - в Единното сливане на всичко и всички на всички нива.