Портрет на човек, освободил се от всички слаби места

Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със слабите му места, може да изглежда нереален, но освободеността от самопогубващото поведение не е митологично понятие, а реална възможност. Вие можете да постигнете пълноценно функциониране и да изберете пълно психично здраве в настоящите си моменти.

Тази последна глава описва как функционират хората, чието мислене и поведение не е свързано със слаби места. Вие ще проследите развитието на човек, който се различава от повечето хора по невероятната си способност да проявява творческа активност във всеки момент от живота си.

Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики.

У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко. Въпреки многообразието си имат една обща черта - освободеност от слаби места.

Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате. И ще откриете следното:

Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота - чувстват се добре каквото и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат.

Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат.

Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност.

Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Те не са достатъчно съобразителни, за да се скрият от дъжда, тъй като за тях дъждът е красиво и вълнуващо преживяване. Той им харесва. Кишата не ги вбесява - те я изучават, шляпат в нея и я приемат като част от това, че са живи.

Обичат ли котките? Да. Мечките? Да, Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания.

Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Колкото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат.

Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития.

Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си.

Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия да накарат другите да изберат чувството на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?" или „Не те ли е срам?".

Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и нищо повече - колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината.

Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин.

Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Стратегиите, които са толкова полезни при общуването с повечето хора, при тези индивиди не дават никакъв резултат. Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават.

Хората, конто нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Отказват да се безпокоят, защото това не е част от светогледа им.

Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Те са много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш някакъв вътрешен сигнал им напомня, че всички безпокойства трябва да бъдат ограничени в настоящия момент.

Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши - те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат неопределеността. Наслаждават се на своето „сега", съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието.

Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите, през които протичат самите събития. Те имат необикновена способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот.

Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни" и макар обществото невинаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото “сега”, включват и него. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват.

Това е естественият начин на живот, които много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат.

Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта.

Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат.

Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки, подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално.

Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си.

Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва - първо емоционално, а след това и физически.

Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора, Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.

У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им.

Хората, освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локализация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им.

Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението - просто не изпитват потребност от тях. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им.

И, обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използват в по-нататъшно то си израстване.

Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.

Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали.

Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието.

Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.

Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват.

Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува.

Те обичат несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени.

Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до хора, освободили се от слабите си места.

Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре.

За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Те понасят потенето. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата си същност. Те са се приели и следователно са най-естествените хора. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се. и се приемат такива, каквито са.

По същия начин възприемат и цялата природа - такава, каквато е, без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят - например от жегата, дъждовните бури или студената вода.

Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленчене - приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието, които действат. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и й се радват - такава, каквато е.

Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, животните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената.

Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, към изпълнените с цигарен дим стаи и така нататък, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях.

Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава.

Винаги могат да се любуват на полета на някоя птица. Гъсеницата никога не им е досадна, нито пък котката, която ражда котенцата си. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно. За някои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват какво мислят другите. Твърде много са погълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите моменти.

Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо.

Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими.

Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглежда сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор.

Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности.

Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувстват застрашени от външни събития, идеи или хора.

Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувстват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.

Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно.

Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен и по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести.

Те са неспособни да мислят и действат стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Въпреки че може да изглеждат епикурейци и егоистични, през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им харесва.

Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувстват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им.

Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре.

Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого.

Те знаят, че владеят собствения си свят - така както другите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те решават ефективно нещата - такива, каквито са, а не каквито биха искали да бъдат.

Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек.

Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат - на тях и на себе си - отговорността да попадне там, където й е мястото, Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действат. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.

Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответстват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните.

Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. Стремят се да живеят функционално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от тона.

За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творчески подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер - като си сварят канче супа, като напишат отчет или започнат да косят трева.

Влагат въображение в постъпките си и в резултат подходът им към всичко е творчески. Не им се налага да правят нещо по точно определен начин. Не се съветват със справочници или специалисти - просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подходящо. Това е творческият подход и те го владеят без изключение.

Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергии в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент.

Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нещо, да мислят, да чувстват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота.

Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят да изгубят интерес към живота. Скуката отсъства от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останалите хора, към полезни изживявания.

Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин.

Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството.

Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти и животните. Искат да научат нещо повече за работата на заварчика, готвача, въдичаря или заместник-председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители.

Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват.

Не се срамуват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъболекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже с един или друг свой стих.

Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак на равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като самооценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно.

Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, па участват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв.

По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват.

Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции.

Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват.

У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях.

Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление, но и не си го поставят за цел.

Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях безработният австриец не е нито, по-добър, нито по-лош от безработния калифорниец.

Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и врагът е човек, както и съюзникът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек.

Те преминават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори предатели.

За тях няма „герои'' или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тях, смитат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това.

Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите.

Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им.

Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, самоотхвърляне или самоомраза.

Ако ги попитате: „Харесвате ли се?", ще ви отговорят гръмогласно „Да, разбира се!". Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите.

Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието - те живеят и щастието е тяхната отплата.

Следващият цитат от едно есе върху щастието, публикувано в сп. „Рийдърс дайджест", обобщава подхода към ефективния начин на живот, за който говорим в цялата книга:

„Нищо на света не прави щастието по-непоносимо, отколкото опитът ни да го открием." Историкът Уил Дюрант описва как търсел щастие в познанието, но открил само разочарование. След това потърсил щастие в пътешествията, но открил досада; като го потърсил в богатството, открил недоразумение и безпокойство. Потърсил щастие в собственото си писане и открил само умора.

Един ден видял жена, която чакала някого в малък автомобил със спящо дете на ръце. От влака слязъл мъж, приближил се до нея, нежно я целунал, после целунал и детето съвсем леко, за да не го събуди. Семейството потеглило с колата, а Дюрант останал зашеметен от това, че е открил истинската същност на щастието. След това се успокоил и открил, че „всяка нормална жизнена функция съдържа известна наслада".

Като използвате настоящите си моменти, за да получите максимално задоволство, вие ще бъдете един от индивидите, освободили се от слабите си места, а не наблюдател. Тази мисъл е толкова приятна – да се освободите от слабите си места. Вие можете да направите този избор още сега – стига да решите.

Пуснато на: Чет Яну 15, 2009 9:50 pm Заглавие :

Здрасти, Дидок! Very Happy

Радвам се, че отново си сред нас!

Тъжно и скучно беше без теб! Хмммм ... виждам едни зачервени ушииии ... Razz

Страхотна е тази част от книгата, ама пиши коя е тя, че ще ми дърпат ушите1

Иначе всичкото това като информация ми е твърде близко, твърде познато и още повече пък любимо. Smile

Благодаря ти, че си си направила труда и усилията да я качиш! Wink

Пуснато на: Чет Яну 15, 2009 10:01 pm Заглавие :

И аз се радвам ,че отново съм тук!

Които иска да дърпа уши ...да доиде да дърпа моите .... те и без това са големи и червени Laughing

няма да боли много! Smile

Пуснато на: Чет Яну 15, 2009 10:09 pm Заглавие :

Хлъц!

Предател не ставам! Confused

Бой да ме бият и пребият - не ставам... Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Яну 15, 2009 11:00 pm Заглавие :

Ставаме две .... я да видим сега ... кой ще ни се опре ! Razz

Пуснато на: Пет Яну 16, 2009 12:44 pm Заглавие :

А де!

Пуснато на: Пет Яну 16, 2009 10:17 pm Заглавие :

Здравей и от мен. Щом е за опозиция и особено за дърпане на уши, пръв съм Cool

, но след като няма да те боли, упражнението се обезмисля Sad

Прочетох внимателно горното за свръхчовека и твърдо се убедих, че е по-лесно да го бъдеш, отколкото да го прочетеш и обединиш умозрително в една безупречна личност.

Май всеки си има някакво виждане по въпроса, а това е доста пространно и дори на места повлияно от повея на времето ни (особено това за физическите упражнения ми разби сърчицето) Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 2:36 pm Заглавие :

На мен много ми харесва - звучи като идеал, към който е хубаво да се стремим чрез вътрешна промяна, някои хора са си такива по природа без услия. А за останалите - може би не е нужно да се задълбочаваме толкова в описаните детайли - важно е вътрешното състояние и дали ни носи хармония и удовлетворение - със или без физически упражнения. Wink

Човек интуитивно усеща какво му е нужно, за да се чувства добре в този аспект, но понякога малко повечко воля не е излишна /визирам себе се, че напоследък хич ме няма в тази част на нещата Embarassed

/

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 5:06 pm Заглавие :

Не е важно вътрешната хармония дали ни носи удовлетворение, Кати! Нещо струва ми се става с теб!!! Confused

Важно е нашата вътрешна хармония да е в унисон и резонанс с тази на Универсалната Божествена Същност.

Ако нашата вътрешна нагласа ни носи единствено на нас удовлетворение, то тя ще е само продукт на нашето Его. Тогава тя ще е деструктивна.

Само егоистите търсят удовлетворения, а повечето егоисти са какво?! ... ами интелектуалци, Кати! Такива има в изобилие в един голям портал, където се намираме ние двете с теб!

Отделен е въпросът, че човек наистина интуитивно усеща от какво точно има нужда, но това вече е свързано повече с функцията на организма му, с функцията на неговото физическо тяло, а не с неговото духовно тяло, а не със неговото духовно саморазвитие, Кати!

Има много голяма разлика, Кати!

И за да бъде човек синхронен в едно със себе си и външния свят не е нужна воля, Кати, а ... правилно разбиране, забрави ли , Кати?!

Не, не ми се иска да вярвам, че си забравила ... Sad

Всъщност, ако имаш нужда от помощ можеш да ни го кажеш на ЛС тук, в нашия си форум, където няма никакви вътрешни интриги, дразги и омрази така, както е там, където са 5-6-те самозванки "селенки" ... Confused

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 6:02 pm Заглавие :

Посоченият текст е част от книгата на Д-р Уейн Дайър "Вашите слаби места", а по-точно заключителната част - обощение и описание на човек, осъзнал и преборил се с недостатъците си.
Тази книга ми попадна преди около 10 години, в един период на депресия и самоосъждане. Бяхме на гости и аз споделих, че постоянно се упреквам за това онова - бях възприела тезата, че всичко което се случва е резултат на мои неправилни решения и изпитвах чувство за вина. Тогава домакинът стана и извади тази книга, даде ми я и каза, че тя ще ми помогне. Задържах я около 6 месеца и съм я чела десетки пъти. Наистина ми помогна и горещо я препоръчвам да я прочетете цялата.
Авторът е лекар мисля, че се занимава с психоанализа, книгата съдържа и практически съвети от специалист.
Сега след години, след като прочетох отново заключителната част, виждам, че в голяма степен съм се променила, намирам, че съм придобила съм от описаните качества и това особено ми се нрави.
Благодаря, че побликувахте този текст, както и благодаря и на автора създал тази книга! Very Happy

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 6:08 pm Заглавие :

Не съм, никога няма да забравя за разбирането, дори и да не успявам да го проявам, в смисъл да разбирам всичко по принцип, знам, че трябва да го имаме. Wink

Нещо не съм успяла да се изразя както трябва, та се получиха едни ... Embarassed

Това за волята и организма ми беше малко като реплика към поста на Маг Живин в частта на реакцияата му относно писанияата за физическите упражнения. Laughing

Знам, че чувството на удовлетворение е стремеж на Его-то към самодоволство

Що се отнася до егоистите и интелектуалците - може би интелектуалците /по-точно самоопределящите се като такива/ всъщност са егоисти, т.е. хора, със силно изразено Его, дето си го подхранват непрекъснато. Честно казано този термин някакси ми стои изкуствено - какво значи "интелектуалец", не е трудно да се намери формална дефиниция за такъв човек, например в някой тълковен речник, но ще се разминава с масовото разбиране за понятието. А в оня портал понякога се получават големи смехории, като почнат да се окачествяват и квалифицират взаимно като такива Laughing

Истински интелигентните хора са по-дискретни в присъствието си по-темите, но от изказванияата им лъха разбиране, без да ги кичат с интелектуални изрази и термини - с малко и прости думи може да се кажат много истинни неща.

Честно казано интригите предполагам, че ги сътворяват хора, които явно се вземат много насериозно и са си намерили в портала поле за изява, едва ли не са си пренесли част от живота, ако не и целия там. Не ги разбирам тези изпълнения, по-точно разбирам ги до толкова, доколкото се опитвам да проявявам разбирането, което ни е нужно за живота, но на мен са ми чуждички - действат отблъскващо. Mad

Не им се впрягайте, не го заслужават. Wink

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 7:11 pm Заглавие :

Те не са си пренесли живота в оня саит .. просто защото нямат такъв ,те са неосъзнати ,неразбиращи!

Там са "знаещи" и "умни" личности ,които в реалния си живот са едни жалки същества и никои не го вълнува какво мислят те ,а сайта е начин да си избият комплексите !

Имах подобно поведение преди 2ве години ,когато някои не се съгласяваше с мен и не ми се връзваше на акъла !

Едва ли някои им се засяга ... по-скоро им се надсмиват ,защото те определено станаха за смях и паднаха в собствения си капан !

Те са типичен пример за хора ,които не са победили слабите си места ,егото си ,а точно обратното ... !

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 7:17 pm Заглавие :

А по какво се разбира, че е в унисон и резонанс?

Пуснато на: Съб Яну 17, 2009 7:32 pm Заглавие :

Има капан под формата на изкушение - човек да изпадне в позиция на поучаващ и коригиращ другите, особено ако прочетеш някоя глупост или мнение, което не се връзва с разбиранияата ти и ти звучи несъстоятелно. В някакви моменти съм се усещала, че първата ми реакция е да опонирам като напиша нещо критично, добре, че се усещам навреме и се озаптяавам, щото това си е вид прояава на високомерие - "вие не знаете, не сте прави, чакайте аз като по-знаеща да ви обясня кое е правилното" Laughing

Смиряавам се, дори да съм по-права от тях, не бива да се мисля за нещо по-знаеща от другите, че става опасно - това си е вид капан за Его-то, в който много от тях падат и това им е проблемът. Гледам желанието ми да се произнеса по някоя тема да заради някаква полза за тези, които ще го разберат, пък на другите - когато им дойде времето за това. На някои хора "интелектът" определено им пречи да проявят интелигентността си, потиска я. Crying or Very sad

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 12:18 pm Заглавие :

А по какво се разбира, че е в унисон и резонанс?