Допамин

ДОПАМИН

Допаминът е невротрансмитер, хормон в химическите процеси на мозъка. Свързан е с метаболизма и се произвежда от леводопа (вещество съдържащо се в боба). Принадлежи към класата на моногамините. На свой ред от него се произвеждат невротрансмитерите норепинефрин (норадреналин) и епинефрин (адреналин). Допаминът играе важна роля в редица психични процеси (мотивация) и заболявания (депресия, шизофрения), както и при възникването на психична зависимост от психотропни субстанции (хероин, кокаин и пр).

Допаминът осъществява своите функции, активирайки специфични метаботропни рецептори със седем мембранопроходни сегмента, разделени на пет класа: D1-D5. Различните класове са разпределени по различен начин и медиират различни функции. Класовете D2 и D3 са авторецептори, те са разположени на пресинаптичната мембрана и ограничиват емисията (освобождаването) на допамин в синапса посредством автоинхибиция. Психитропната субстанция кокаин блокира тези два класа допаминови рецептори, повишавайки емисията на допамин в синапса. Наблюдаваните при консумацията на кокаин ефекти са следствие от повишената допаминова активност.

Допаминът участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в централната и периферна нервна система и като хормон - в регулацията на бъбреците. Понижената или повишена допаминова активност е свързана с редица неврологични и психични заболявания.

Постоянното поддържане на допаминовата активност в базалните ганглии над определено ниво (тонус на допаминовата активност) е необходимо за предотвратяването на неволни движения. Треморът, наблюдаван при Болестта на Паркинсон, е резултат от понижения допаминов тонус вследствие дегенерацията на допаминергичните (допаминопроизвеждащи) неврони в субстанция нигра.

Паркинсоновият тремор се окачествява като пасивен тремор, защото е най-силен в покой (докато крайниците са отпуснати). Когато пациентът извършва движения, допаминергичните неврони масирано освобождават допамин в базалните ганглии, допаминовият тонус кратковременно се покачва - и треморът отслабва или изчезва напълно.

Кратковременните колебания в допаминовата активност (пулсативни колебания на допаминовата активност) са свързани с психични процеси като мотивация и концентрация. В този смисъл наркоманията (зависимост от психотропни субстанции, от никотин и алкохол до хероин), както и т.нар. хазартна зависимост се разглежда като патологично повишена готовност за реакция - свръхмотивация. Повърхностно изразено, пристрастените са много по-склонни към "автоматизирани" реакции (напр. спонтанно запалване на цигара) при презентацията на асоциирани с тях стимули (напр. чаша кафе) отколкото непристрастените. Невъзможността от пряко осъществявяне на автоматизираната реакция (напр. липса на цигари) предизвиква силно желание (англ. "craving"). На неврофизиологично ниво пристрастеността е свързана с повишен афинитет (чувствителност) на D1-рецепторите. Любопитен е фактът, че промени в допаминовата регулация на базалните ганглии се наблюдават и при психически разтройства с натрапливи действия, влечения, мисли - които също могат да бъдат определени като патологично завишена готовност за реакция. Перманентно понижената допаминова активност предразполага не само към моторни дефицити, но и към депресия (сред чиито кардинални симптоми е общо понижената мотивация). Шизофренията се характеризира с патологично повишена допаминова активност в Централната нервна система. При фармакотерапията се прилагат лекарствени препарати, които стимулират D2- и D3-авторецепторите и ограничават завишената допаминова активност.

Медиатори на удоволствието – химия на приятните чувства

Център на удоволствието

Какво представлява удоволствието?

Удоволствията, които изпитваме – независимо дали са породени от секс, храна, постигнати победи и цели, наблюдение на красив пейзаж или произведение на изкуството – са свързани с отделянето на невромедиатора Допамин.

Допаминът е химично производно на аминокиселината тирозин и участва в предаването на определени нервни импулси на различни нива на нервната система. Той се натрупва в малка област от средния мозък, т.н. черна субстанция (substantia nigra) заедно с меланина, който също е производно на аминокиселината тирозин и има отношение към пигментацията на кожата.

Каква е ролята на допамина като медиатор?

В човешкия мозък (също и в мозъка на всички бозайници) съществува „център на удоволствието” – сложна структура от неврони, които взаимодействат с различни части на централната нервна система, където Допаминът играе особено важна роля. Този център се нарича nucleus accumbens и играе ключова роля за получаването на приятни усещания при човека и животните. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Това обаче се регулира от сложна система за „дозиране”.

Как се регулира дозата на удоволствието?

Алкохолът и наркотиците „заобикалят” тази система за регулация и действат директно на центъра, което е причина за лесното постигане на многократно по-голямо удоволствие от естественото при употребата им, но за сметка на израждането на психическа и физическа зависимост. Употребата на алкохол и наркотици дебалансира регулаторната система на центъра за удоволствие, в резултат на което се потиска постигането му по друг начин – чрез общуване, естетично чувство, секс. За това като цяло животът на нарко- или алкохолно зависимия е доста тъжен.

Медиаторите (като Допамин) осъществяват своя ефект посредством свързването си със специфични рецепторни молекули в клетките, като регулаторната система определя количеството на отделения Допамин и броя на свързаните рецептори. Кокаинът, например, директно се свързва с тези рецептори в неограничени количества и по този начин генерира „голяма доза” удоволствие. Същото се отнася за никотина и амфетамините.

Каква е ролята на любовта? (т.е. на влюбеността - ние тук знаем, че между двете има разлика Wink

)

„Любовта нечакано нахълтва, особено когато не я чакаш...”

Изпитването на чувство на „любов, влюбеност” е пряко свързано с функцията на центъра за удоволствие. Отделянето на медиатора Допамин в точната доза провокира силна съсредоточеност, жизненост и поемане на рискове повече от нормалното. Чувството за привличане се увеличава, когато двойката изпитва необикновени преживявания. Например първи срещи, които са изпълнени със силни усещания и рисковани ситуации, е по-вероятно да доведат до продължителна връзка. (във филма Скорост се казваше точно обратното Laughing

)

Допаминът предизвиква еуфория, води до безсъние, загуба на апетит, прилив на емоции. Според антрополога д-р Хелън Фишер различни неврохимични вещества влияят на три стадия в развитието на отношенията между мъжа и жената. Така за физическото привличане отговарят съответните хормони, за страстната влюбеност – Допамина, а дългите, устойчиви взаимоотношения, изразяващи се като привързаност, се дължат на действието на хормони от вида на серотонин и окситоцин.

Пример за действието на Допамин в ежедневието.

Ролята на Допамина и центъра за удоволствие се намесва включително и когато пазаруваме. Според направени прочвания, освен този център по време на покупки са активни още два важни центъра, които взаимно се модулират, като крайния ефект се отразява върху решението ни дали да купим или не дадена стока. В случая има два основни и важни момента:

В зависимост от това кой от двата фактора в двойката удоволствие/неудоволствие остане да доминира в мозъка ни, се взима и решение за покупката на стоката. В този момент се намесват дебитните и кредитни карти – при употребата им чувството за „неудоволствие” е по-слабо поради физическата липса на пари, банкноти, и решението за покупка на съответната стока се взима по-лесно.
При всички случай разделянето с добрите стари банкноти в портфейла е по-мъчително от промяната на едно число в друго в банковата ни сметка.

Каква е връзката на допамина с болестта на Паркинсон?

По различни причини, в това число и генетични, нервните клетки в черната субстанция на мозъка започват да загиват, което води до снижаване нивото на Допамин в мозъчните структури. Този процес протича много бавно, но за съжаление, необратимо. Така се развива болестта на Паркинсон, описана още през ХVІІІв. от английски лекар със същото име, който е страдал от това заболяване и го е описал върху себеси за нуждите на медицинската наука.

-----------------------------
puls.bg