Въпроси за Кармата

Пуснато на: Съб Апр 21, 2007 9:06 pm Заглавие :

Забрави ... не Лао Дзъ е положил основите на Духовните науки в Индия!

Това просто е смешно ...

Защо не прочетеш нещо за Лемурийската раса, за Атланската раса и т.н.?!

Има много по-високо извисени хора от Лао Дзъ ... Съжалявам, но е така!

Какво следва по-нататък ли?!

Ами ... ЖИВОТА!

Пуснато на: Съб Апр 21, 2007 9:25 pm Заглавие :

Здравей, soli! Лао Дзъ си е един от Великите посветени и за това няма спор. Но това с легендата по-добре го зарежи. Тя пък една друга легенда от телевизията разказва легендата за Черния овен, а става въпрос за един от лошите варианти на цар кировица. Легендите вече не са това, което бяха Razz

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 9:34 am Заглавие :

Да, вярно е , че думата "социален" не беше точната.Мисълта ми беше , че по- лесно приложим на практика/ ако не ме подпукате и за това ми определение/, но някак си като го четох си мислех, че е насочен към това човек да приеме величавото съществуване на някои неща , да се остави на действието им, да пребивава в праведно недействие/комай толкоз/...виждам, че изказнавето ми се движи по повърхността, но се опитвам да съм лаконична.
Докато индийската философия изисква активно себеосъзнаване/ аз приех, че това трябва да е първата крачка, може и да греша/ и то да бъде изключително обективно и критично към към собственото аз или азове.Намирам това за изключително трудно.Като при алкохолиците- най- трудното е да станеш и на глас пред много хора да кажеш-Аз съм алкохолик- и да си искрен, а това е само първата малка стъпка към лечението-адът следва. Същото е и с другите ни пороци , порочета, страсти , скрупули, комплекси, мании...
Става въпрос явно за дълъг и трънлив път...
Все пак,около мен има толкова болка и страдание,което си причиняват "загубени души", че наистина няма друг път за спасение.
Всъшност прочетох това дето съм го написала, няма да го изтрия, щото е написано спонтанно, май се опитвам да кажа, че не съм оптимист относно бързата и лесна промяна, това не означава , че пътят не трябва да се върви.
Ще прочета естествено, това , което ми препоръчва Маг Селена, дано да намеря материали.
А, виж Пенка е оптимист...

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 7:03 pm Заглавие :

Няма голяма полза от лаконизъм. Не можем да изкажем всичко в нас наведнъж. Форум като слънце - няма закъде да бързаме. Никой няма да каже твоето като теб. Освен това "подпукваме" може би не е най-точният израз. Казваш нещо, реагирам на изказването - просто е.

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:43 pm Заглавие :

Прочетох внимателно , няколко пъти.Написах и отговор , но толкова съм явно на " ти " с технологиите, че отговора не съм пратила. Все пак ще повторя поне част от въпросите, които наистина ме вълнуват.
Ще използвам пример от живота ми , защото така се изразявам по- добре.
Преди около 3-4 год. когато детето ми беше на около 10 години ми заяви, че вижда как аз не вярвам в Бога, но той вярва.
Приех това .Приех ли това? Сега не знам.Тогава мисля, че го приех, но сега мисля, че е било точно обратното, защото точно това мое приемане на нещата породи безумно количество вътрешни диалози.
Какво вижда детето ми? Какъв Бог? Кой Бог? Има ли Бог?
Това , което аз виждах бяха някакви попове, които .... а бе няма да ги обиждам сега!
Да му кажа ли какво мисля за тях или да го оставя сам да реши?Още не знам...
Другото са православните ни храмове.Мисля , че това са места с позитивно излъчване, най- малкто строени са с любов. Водя го там.Говоря му за християнските празници, но като за традиция.Един народ трябва да има традиции, нали. А достатъчно ли е ?
Уча го когато влезе в храм да не се моли за нищо/не искам да възпитам лицемер/ , а да се опита да се отпусне и да усети присъствието на това , в което вярва. А права ли съм? Достатъчно ли е това?
И ето една ситуация, която поражда неувереност, много въпроси без отговори и всичко това от чувство за отговорност. Всички живеем така. Мислим както си знаем и както си искаме и блазе на тия дето мислят, че са прави, а тези дето се съмняват?
Осъзнаване чрез приемане! Мисля , че това го разбирам, струва ми се , че съм го постигала по отношение на неща , които касят личния ми живот и личните ми решения.
Но има същества , за които сме отговорни/ оказва се , че дадох правилен пример/, как да постъпваме тогава ?
Малкият Принц казва, че всеки е отговорен за това , което е опитомил./Всъшност знае ли някой защо той опитоми точно лисица, от малка се чудя за това./
Как тогава да се преборим със страха , че с действие или бездействие ще навредим на другиго?
Но, стига въпроси...
Всъшност търсейки материали за Лемурия в интернет,попаднах на нещо писано от Шърли Маклейн, която решила да премине по път, наречен Камино в Испания.Зачетох, защото се възхищавам на актрисата и получих естетическа наслада от това, как е описала свое преживяване, вероятно сън, среща с лемурийската раса. Просто ми хареса, без да го обсъждам вярно ли е или не е. Написано е прекрасно...Такова нещо те подканва да му повярваш! Е, поне на мен ми подейства така.Може би много харесвам Маклейн.
Изпитах желание да споделя това, защото в много материали се цитира Балватска. Не искам да съм груба в некомпетентността си, но се опитвах да прочета книгата и навремето, въобще не можах. Има нещо студено и отдалечено там, неясно.
И за ада сте прави. Няма ад вън и независимо от нас. Ние си го създаваме, ние си го побеждаваме или си горим в него.Най - страшните адове, са тези, създадени от гузната ни съвест.Поне за мен е така.
Мога да задавам още доста въпроси , надявам се да ме разбирате и с тези.

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:58 pm Заглавие :

Децата имат интуйция и виждат понякога отвъд неща,които ние виждаме.Мисля,че точно такъв е случая със сина ви.И затова ние възрастните не виждаме като тях,защото сме обременени от условности като ритуалите,налагане на модел на поведение.Щом той толкова малък е решил да вярва,без да сте му въздействали,може би е знаел дори по-добре и точно в кой Бог,без да си блъска главата с излишни въпроси.Той просто е знаел.И най-добре е усещал дали има необходимост да се моли.Молитвата е нещо съкровено за истински вярващия,а не показен ритуал и човек интуитивно усеща дали да го прави или не./ако му се иска да се помоли и за нещо по-конкретно/Извинявам се,че се намесвам,идеята ми беше,че децата понякога знаят повече от нас за това и има и ние какво да научим от тях,защото сигурно черпят директно от първоизточника,без книги,без заучаване на написано от хора.

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 12:09 am Заглавие :

Благодаря ти за отговора, който си имала желание да изпратиш. Съмнявам се, че мисля, че съм прав, soli. Преди време написах една статия (карма-дхарма). Ако искаш я прочети, за да ти е по-ясно за какво говоря. Във всеки един етап от живота си решаваме различни задачи. Това е така наречената ни дхарма. С теб сме в различни житейски ашрами. Грешно ще е да те насилвам да спазваш моята дхарма. Това което мога да направя за теб, е да ти кажа, че я има. И когато след време влезеш в моя ашрам, ще си кажеш: "Я, че то тук ми е познато" и ще ти е по-леко. Трудно ще ти е да приложиш моя товар в твоя самар - не че е по-тежък или лек. Просто е по-различен. Традиции, наследственост, попове, църкви и т.н. са неща, които слабо ме интересуват по принцип. Ако имаш конкретен въпрос, ще ти отговоря и ще го направя точно. Ако се нуждаеш от конкретна помощ, ще ти я окажа и то съществено. Ако ще говорим по-принцип, въпросите ти са вече отговори и то не моите. Може би преди време съм щял да проявя някаква съпричастност, макар и никога в този си живот да не съм виждал нещата като теб, но сега... Разбирам те, приемам това, което казваш, но какво от това. Онова, което бих могъл да ти кажа, не ти върши работа. Онова, което ти се ще да чуеш, не бих ти казал, защото ще те въведа в заблуждение. Какво правим тогава? Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 12:20 am Заглавие :

soli, когато потокът от въпросите стихне, тогава идват и отговорите ... идват просто сами, защото в тишината просто ги чуваме!

А докато умът ни крещи с пълно гърло от въпроси, то няма тишина и ние не чуваме отговорите!

А в душите на децата е тихо и те затова чуват отговорите на въпросите, които дори не задават!

Пуснато на: Съб Фев 21, 2009 1:50 am Заглавие :

По този повод,говорейки за децата...Моята дъщеричка,само на годинка и четири месеца...Тази вечер бяхме на празненство.Много е общителна, обича народна музика.Имам обаче близък,в който преди като я гушнеше не ревеше.Сега обаче два пъти го вижда и двата пъти реве, та се къса.Как се доближим до неговата маса и се почва много странно реване.Чудя се,какво ли ще дойде от този човек...Започнах да вяврвам в това, което ми показва детето ми, лошото е, че ми е трудно да се приуча да гледам нейното равновесие, не на хората.Не знам дали се изразявам така, че да ме разберете.Има майки, които ще оставят ревящи децата си в другия само и само да не ги обидят и да им оставят време да ги успокоят.Почти никога не постъпвам с нея така,но тази нощ така направих, защото на няколко пъти проверявах дали не се е успокоила като отивах при този човек.

Пуснато на: Пон Фев 23, 2009 12:24 pm Заглавие :

Много правилно!

Мъничките дечица трябва да бъдат слушани.

Аз имам спомени от момента, в който ме отглеждаха в ... кошчето. Е, още не можех да говоря, но виждах и усещах всичко.

Включително и злонамереността в хората (предимно бяха жени!), който се надвесваха над мен в него и ми слагаха парички под възглавничката ... за здраве.

И много ми се искаше да кажа всичкото това на майка или баба, но ... не знаех да говоря и плачех с всичка сила и дране на гърлото "до дупка" за да ги предупредя за лошотията в този човек.