Автор |
Съобщение |
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Нед Фев 22, 2009 10:35 pm
Заглавие : ОПАСНОСТИТЕ В ДУХОВНИЯ ПЪТ
|
|
|
Какви са опасностите ?
Как да ги избегнем ?
С кои от тях сте се сблъсквали и как сте ги преодолявали ? |
|
_________________ |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Пон Фев 23, 2009 1:14 am
Заглавие :
|
|
|
Ооо, опасностите вече сме ги обсъждали в една друга тема (или в повечко такива), която май пак ти беше открила: духовното високомерие, нервните сривове, загубата на ориентир, на приятели, на посока, отказ от освобождение от привързаности, психични отклонения, създаване на "духовни" илюзии, попадане под влиянието на същества от низшия астрал...
А как да ги избегнем ли? Ами не знам... Не мога и да знам дали в момента не съм затънала до гуша в някоя от тях, за да давам съвети как да ги избегнем. Май някои от тях просто трябва да ги изживеем... Но май най-важните опорни точки са опознаването, приемането и любовта (онази чистата и безусловната)... |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Сря Фев 25, 2009 10:50 pm
Заглавие :
|
|
|
На мене ми помага мисълта"Утрото е по-мъдро от нощта",когато изгледах интервюто от Ошо с мнението му за брака и децата, направо се уплаших какво съм сторила с целия си живот.Понеже чета в най-неблагоприятното време за четене-през нощта, нещата вечер винаги ми изглеждат доста по - трудни и безнадеждни ..На сутринта естествено нещата са доста по-розови,отколкото през нощта. |
|
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Сря Фев 25, 2009 11:25 pm
Заглавие :
|
|
|
Аз чета когато ми падне ... и за мен няма разлика !
Една от опасностите мисля,че е разликата между фантазията и реалността ?
Какво мислите вие ? |
|
_________________ |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Сря Фев 25, 2009 11:54 pm
Заглавие :
|
|
|
А реалността не е ли и тя фантазия? |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Чет Фев 26, 2009 12:38 am
Заглавие :
|
|
|
НЕ разбира се ! Как може нещо реално да е фантазия ?! |
|
_________________ |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Чет Фев 26, 2009 12:42 am
Заглавие :
|
|
|
Ами като е илюзия... Плод на фантазията... Какво е реалността? Не е ли това, което сътворяваме с мислите и нагласите си? Само една реалност ли има или всеки си живее в собствената си такава? Ако е само една, коя е тя?
Какво разбираш под реалност? |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Чет Фев 26, 2009 1:06 am
Заглавие :
|
|
|
Разбира се че има само една реалност ,както има и само една истина !
Реалността не е това,което създаваме чрез мислите и нагласите си ,това за мен е фантазията ! Не можем да създадем реалност ,тъй като тя вече съществува . Все едно да създадеш истината !
Не може всеки да живее в отделна реалност ,но може да наричат реалността по различен начин ,тя все пак обаче си остава такава!
Такъв ми беше и въпроса ... каква е разликата между реалността и фантазията ?Как да ги разграничим ?
Как мога да ти отговоря на нещо,което питам и което не ми е ясно ? |
|
_________________ |
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Фев 26, 2009 1:30 am
Заглавие :
|
|
|
Спомням си, че преди време имаше подобна тема, но за съжаление не успях сега да я открия. Ставаше дума за привидната реалност - това, което виждаме, чуваме, възприемаме и преживяваме от заобикалящия ни свят наоколо, пречупено през нашите възприятия, мисли и емоции. Това не е истинската реалност, а илюзия на нашия ум. Истинската реалност е отвъд него и може да се осъзнае, когато освободим ума си от бремето на всички тези условности. |
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Чет Фев 26, 2009 8:52 am
Заглавие :
|
|
|
За мен да преценя реално дадена ситуация е много трудно тъй като обикновено гледам неща през собствения си поглед.Най-вероятно ще различа реалността от фантазията само тогава, когато мога да се погледна безпристрастно отстрани.Ама как ще стане това безпристрастие незнам А за опасностите-за мен едно от най-важните неща в началото, когато започнах да се уча да медитирам ,беше да давам любов, включително и на себе си.После, да приемам мислите си без да се обвинявам излишно,да се стремя да бъда искрена поне със себе си...И пак много любов,любов!Ей такива неща ми помогнаха преди време да се изправя на крака. |
|
|
|
|
|
merigi
Регистриран на: 24 Фев 2007
Мнения: 250
|
Пуснато на: Чет Фев 26, 2009 4:23 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравейте! Понякога като вървя и си мисля, че моментното ми състояние е особено все едно съм в реалността, а всъщност съм някъде в облаците с фантазията си създаваме реалността и в реалността фантазираме, така че и двете вървят ръка за ръка. |
|
|
|
|
|
taniuga
Регистриран на: 11 Мар 2008
Мнения: 223
|
Пуснато на: Пет Фев 27, 2009 4:22 pm
Заглавие :
|
|
|
Мисля, че с разбирането, че животът е илюзия можем да изпаднем в роля на безучастни наблюдатели и безразличие към околния свят. Ако имаме верен поглед върху нещата тази позиция би ни донесла усещане за отчаяние и безсилие.
Смятам, че животът трябва да се живее и като участваме в него щем не щем сме в играта, ние сме тук и сега - в илюзията. Това според мен е майсторлъка - хем да знаеш, че е игра, хем да я играеш както трябва - да даваш себе си в играта.
Просто трябва да има баланс. Духовността не трябва да е самоцел, а трябва да ни служи като начин на живот - тя трябва да е основата на житейските ни постъпки. Каква полза ако сме само наблюдатели и констататори, ако не използваме постигнатото в духовно отношение, а само си го носим като атрибут. |
|
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Пет Фев 27, 2009 7:29 pm
Заглавие :
|
|
|
Реално е, че съществуваме, че се раждаме и умираме (т.е. напускаме телесната обвивка). И май дотолкова. Всичко останало е плод на нашите чувства, мисли и действия в този или предишни животи. Чудила съм се имат ли децата вродено чувство за реалност? Мисля, че не. За тях всичко е реално, защото живеят на момента - в своите усещания, чувства, мисли, действие. За тях няма разделение между реалност и фантазия. Това те го учат чак по-късно от възрастните.
Според мен само Съществуването (и оттам Божественото) е универсална реалност. Оттам нататък всеки живее в своята лична такава. И тъй като живеем в общности, ние споделяме мисли, чувства и действия и с други хора, което предава усещането за обща реалност. Когато живееш затворен в една такава общност, ти си склонен да абсолютизираш реалността. Да приемаш само това, което се случва на всички в тази общност като реално, а останалото като плод на фантазията. Откъснеш ли се от общността и влезеш ли в друга такава, ти се озоваваш в нова реалност.
Всяка една реалност се подчинява на някакви закономерности. Когато живеем в унисон с тези закономерности, или по-точно казано, когато осъзнаваме, че нещо се случва по волята на еди коя си закономерност, ние приемаме това, което ни се случва, за реално. Останалото се приема за фантазия. Има закономерности, които са известни на всички (ядеш - живееш, работиш - ядеш, имаш крава - пиеш мляко, пиеш - пикаш ) - това са общо взето неща свързани с материалния свят и заради това реалното най-често реалността се приема като нещо материално (може да се види, пипне, вкуси, чуе, помирише). Не-материалните неща, или тези които поне не се опират на нещо материално, се приемат като плод на фантазията.
Въпросче - закона на кармата реален ли е или плод на нечия фантазия
Според мен осъзнатия човек винаги живее в реалността, независимо от това какво "му се върти из главата"...
Това мисля аз. Иначе по темата могат да се изпишат (и са изписвани) цели трактати... |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Пет Фев 27, 2009 7:31 pm
Заглавие :
|
|
|
Истинската реалност се състои от първичното абсолютно свръхсъзнание представляващо комплекс от потенциални и безкрайни на брой висши нравствени и морални качества, отразяващи същността на чистата и всепроникваща Божествена любов,което свръхсъзнание е вечно и неизменно,неразрушимо.Проявявайки се то поражда идеята за сътворение като първо се сътворява Божествения свят,който представлява абсолютното свръхсъзнание или “абсолютното нищо”.
То от своя страна създава първичните торсионни полета от които се състои Световното поле на съзнанието,като основа на всичко което се създава е идеята за сътворение на първичното абсолютно свръхсъзнание.След това се създава среда за разпространение и проявление на Световното поле на съзнанието,а именно абсолютния физически вакуум и свързаното с него пространство-време.
А вторичните торсионни полета представляват връзката между Световното поле на съзнанието и физическия вакуум където се съдържат 5-те елемента или всички състояния на материалния свят полета, елементарни частици(плазма),газове,течности,твърди тела. Първичните торсионни полета пък са връзката между абсолютното нищо и Световното поле на съзнанието.Материалният свят е проява на безкрайните качества на Духа,на всепроникващата фина(духовна) енергия на Божествената любов и нищо което не е проява на тези качества не може да съществува вечно и ще бъде унищожено.
Всяка проява на качествата на Духа се отразява моментално в духовния свят и изразява радостта и блаженството на първичното абсолютно свръхсъзнание.Материалния свят(Космосът) се ражда за Битие,съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в Небитието.Когато всичко съществуващо се е разтворило в Небитието(абсолютното свръхсъзнание) все пак остава да съществува нещо нерушимо.
Това е Великият Космически принцип,безпричинната причина на Битието - това е абсолютното свръхсъзнание което е непознаваемо.След това Вселената отново възкръсва за нов космически живот.В редуващите се цикли на Битие и Небитие(танца на Шива) - Вселената е вечна.Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете и вечна в цялото.
bgsahajayoga.wordpress.com |
|
_________________ |
|
|
|
taniuga
Регистриран на: 11 Мар 2008
Мнения: 223
|
Пуснато на: Пет Фев 27, 2009 11:59 pm
Заглавие :
|
|
|
Съгласна съм с теб Радеа. С всичко, което си казала.
А по въпроса за кармата мисля, че е напълно реална, не е ничия фантазия. "Каквото посееш,това жънеш..." само, че не веднага. Трябва време да се получи отговора на замислената и направената постъпка. През този интервал от време хората забравят подбудите и причините за постъпките си и затова получените впоследствие резултати много често изглеждат като нещо връхлетяло ни внезапно, без някаква причина. Просто трябва да не се губи връзката и тогава ще е ясно, че за всяко нещо си има причина и всяко действие има своите последици. |
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|