Бракониери убиха бременна кошута

Бракониери убиха бременна кошута в района на Тутракан
05 мар 2009, 113 прочитания, 3 коментара

Бременна кошута, от изключително ценния вид благороден елен, е убита от неизвестни бракониери, съобщи БТА.

Кошутата е билa намерен в близост до град Тутракан, Силистренска област, в един от комплексите, стопанисвани от Държавно ловно стопанство "Каракуз".

До момента обаче няма задържан и е заведено досъдебно производство срещу неизвестен.

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 1:17 pm Заглавие :

Ето ви още инфо по случая

Изверг изкорми бременна кошута

Бракониерът нарязал майката и изхвърлил малкото
Само след два месеца малкото щеше да припка край майка си.

DeltaNews умишлено публикува ужасяващата снимка от лобното
място. Според Огнян Димитров това е начинът обществото да се
пребори с все по-ширещото се бракониерство.

Бременна кошута, от изключително ценния вид благороден елен, бе убита и изкормена от неизвестен бракониер.

На ужасяващата гледка се натъкнали служители на Държавно дивечовъдно стопанство „Каракуз", разказа пред DeltaNews oтговарящият за лова зам.-директор на стопанството Огнян Димитров.
DeltaNews умишлено публикува ужасяващата снимка от лобното
място. Според Огнян Димитров това е начинът обществото да се
пребори с все по-ширещото се бракониерство.

Телата

Ловните стражари намерили двата трупа в горския масив „Боблата", край Дулово. Младата кошута най-вероятно е била простреляна в понеделник. Ловецът изкормил красивото животно и взел всичко - месото, кожата, вътрешностите. До оголения скелет на майката захвърлил плода, от който само след около два месеца щяло да се роди еленче.
От полицията в Силистра съобщиха, че на мястото е направен оглед. До момента обаче няма задържан и е заведено досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

Безпомощност

„Вече не знам как можем да спрем бракониерите. Те се чувстват над всички. Особено фрапиращ е един скорошен случай. Горски стражар се опита да задържи бракониери, но стана точно обратното - той бе обезоръжен", разказа Огнян Димитров.

Владимир Клисуров
------------------------------------------------------------------
deltanews.bg

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 1:39 pm Заглавие :

Ще ви разкажа една интересна истинска история от преди 6-7 години.

Беше в началото на зимата. Баща ми, тогава на 72 години, живее сам на село след смъртта на майка ми. Той има заболяване на очите, заради което не вижда добре. Късно вечерта заръсил снежец. Посипал като с брашно земята. Пред къщата ни, на изток, има голямо циментирано пространство.

Излязъл баща ми през нощта до тоалетна и видял, че насред цимента,/в чийто край е пътеката към входната врата/ има нещо голямо и тъмно засипано със сняг. Сънен бил татко и се зачудил, но не се замислил. Прибрал се в къщи и на разсъмване излязъл да види какво е това голямо нещо.

Снегът вече бил навалял доста. Приближил се, не може да разбере, а не смее да го пипне. "Нещото" е голямо и от него има протекла кръв. Изплашил се баща ми много. Първо си помислил, че е убит човек. Тогава времената както и сега не бяха много добри, а къщата ни е не последна, но близко до последните къщи.

Нямало какво да стори, трябвало да види какво крие снега. Разбутал, разровил и видял огромно умряло животно. Но поради слабото си зрение не могъл да различи какво е. Помислил отново, че е откраднато телето на съседа и скрито у нас. Отишъл бързо до съседа за да го извика.

Пристигнал изплашеният човек, без дори да се сети да види в обора си там ли е телето. Разровили снега, оказало се, че е бременна кошута. Вече се разсъмнало добре и тогава съседа видял, че кошутата е гонена от вълци, следите водели през близките дворове към края на селото и недалечната гора.

Интересното е, че оградата ни е висока около 1.50 ,зидана и с керемиди отгоре. Посоката от която е дошла кошутата и нейните преследвачи сключва много остър ъгъл с оградата и е много трудна за преодоляване, защото освен това улицата е малко по-ниска от двора ни, та откъм нея вероятно височината вече отива към 1.80.

Представете си само какъв скок е направила кошутата, за да влети в нашия двор. Там обаче са я нападнали вълците и са я доубили.

Защо не са я ръфали?

Вероятно баща ми точно тогава се е събудил и е излязъл навън светвайки лампите и светлината ги е прогонила, а по ирония на съдбата освен, че слабо вижда той след катастрофа си изгуби почти напълно слуха, ползва слухово апаратче, затова не е чул нищо от среднощната трагедия.

Извикали ловците от селото, дали кошутата на циганските семейства да си я поделят и да се нахранят. Проследили дирите, изяснили случая. Решили го за приключен.

Снегът продължавал да вали. Минал денят. Баща ми измел и измил всички следи от нощната драма. Снегът покрил с белотата си всичко станало. Паднала нощта. Снегът валял обилно.

На следващата сутрин когато станал, баща ми видял, че среднощните му гости отново са идвали да търсят плячката си. Целият цимент пред къщи бил обсипан с дирите на вълците.

Отново влезли среднощните ни гости през високата ограда и оттам си заминали.....

Та такива селски истории...
---------------------------------------------------------------------
sibir.bg

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 1:52 pm Заглавие :

БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН

Благородният елен е разпространен из цяла Западна, Централна и Средна Европа и в европейската част на Съветския съюз - Кавказ, Крим и Централна и Източна Азия и др. У нас през XVIII и XIX в. успоредно с изсичането на горите той е бил поголовно унищожен и само благодарение на изкуственото му разселване сега се среща в цялата страна в Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, Сакар, Осогово, из горите на Добруджа, Лудогорието и др. Той предпочита високостъблените широколистни и смесени гори, в които има обилен подлес от меки и широколистни дървета и храсти. В иглолистните се задържа, кагото подлесът е богат с широколистни видове.

Благородният елен образува стада, които през лятото са по-малобройни, а през зимата надхвърлят 20-30 и повече екземпляри. Те се разпадат през брачния период и след завършването му отново се формират.

Козината на благородния елен през лятото е червено-кафява, а през зимата - сиво-кафява. По корема, вътрешната страна на краката и около опашката му в областта на огледалото преобладава мръсният сиво-бял цвят. Теленцата са оцветени петнисто - върху основния червено-кафяв фон се открояват по 4-5 реда светли петна.

Брачният период на елените е от края на август до средата на октомври. В началото рогачите реват нощем и на разсъмване, а в разгара на сватбуването - през цялото денонощие. Между тях обикновено се водят ожесточени борби, докато нерядко завършват и с убиване на по-слабия противник.
Бременността на кошутата трае около 8 месеца. През май или в началото на юни тя се отделя и на скрито място ражда едно, рядко две малки, които след една седмица тръгват подир майка си и започват да пасат, но продължават да бозаят до есента.

Половата зрелост на кошутата настъпва на двегодишна, а на рогача - на тригодишна възраст.

Елените, особено малките, се нападат от вълци и лисици, които при дълбок и замръзнал сняг лесно ги настигат. Благородният елен е растителноядно животно. Храни се с листа и клончета на дървесните и храстовите видове, с плодове на диви ябълки и круши, с дъбов и буков жълъд, треви, гъби, пшеница, цвекло, царевица, картофи и други, които търси сутрин и привечер, но понякога и през нощта. Пие доста вода. Може да нанесе чувствителни щети на селскостопанските и горските култури.

Той е предпазлив и плашлив. Има силно развито обоняние и слух. Мъжкият обича да се каля за освежаване и за да се предпазва от досадните мухи и комари. Израсналият, напълно развит елен, е дълъг 2-2,5 метра. Достига височина 1,5 м и тегло до около 230 кг. Кошутите са по -леки и по-дребни.
Рогата, които са привилегия само на мъжките, опадат всяка година: у старите през февруари-март, а у младите по-късно - през април и дори през май.

Образуването на нови рога започва веднага. При растежа те са покрити с кожица, богата с кръвоносни съдове, които ги снабдяват изобилно с необходимите градивни вещества, главно калций и фосфор, затова нарастват бързо. При нормални условия в началото на юли рогата са вече напълно развити. Тогава рогачът ги търга по кората на дърветата и кожицата им започва да се бели на парцали.

Рогата на елена са плътни и са образувани от костно вещество. В зависимост от възрастта те се изменят по форма и големина. Годините не съответстват на броя на шиповете.

У мъжкото теленце рогата започват да се появяват на следващата година след раждането през февруари. Тогава на главата се образуват пънчета - малки подутини, покрити с с кожа, върху които рогата се формират като шипове и опадват на двегодишна възраст.

След това започва образуването на вторите рога, които се раздвояват - поява на т.нар. очен израстък, но най-често остават в първоначалния си вид или на всеки рог се формират по три шипа. Те опадват през март-април на следващата година. По-нататък се развиват и останалите шипове, докато се образува короната, която има най-различна форма. В зависимост от здравословното състояние на елена и от природните условия растежът на рогата може да спре или дори да се върне назад. У възрастните елени след 12-13 година дегенерират и загубват нормалната си форма и големина.

Нормалните трофеи са широк, дебели, с добри перли и дълги шипове. На тежина достигат до 15 кг. Благородните елени живеят до 25 години. В природата обикновено достигат до 15-16 години.

Броят на тези красиви горски обитатели е към 23 000. Подборният острел, който се провежда през последните няколко години, засяга между 1 000 и 1 200 екземпляра годишно. Той е насочен предимно към неподходящи за разплод рогачи, стари кошути, ранени, болни и трофейно зрели екземпляри.
Благородните елени се бият с куршуми. Ловецът трябва да има бинокъл, за да може добре да прецени дали наблюдаваното животно е подходящо за острел или не.

Ловът на тези животни се извършва само подборно чрез причакване, издебване и примамване. Причакването става привечер, когато еленът напусне леговището си , за да търси паша, или рано сутрин, когато се връща от паша. Добри резултати се получават след дъжд. Тогава водата, която капе от дърветата, безпокой животните и ги принуждава да излизат по-рано из нивите, ливадите и откритите места.

Едно от най-важните условия при този начин на лов е да се избере подходящо място за причакване. Ако няма естествени прикрития, необходимо е мястото да се маркира с няколко клона. За да се избегне неблагоприятното влияние на т.нар. подветряване, в практиката се използуват високите чакала. В никакъв случай обаче не бива да се стреля от чакалата за наблюдение край хранилките, тъй като елените се плашат и се пропъждат от района им.

Ловът на благородни елени чрез издебване е много приятен, но труден. Ловецът трябва добре да познава местата за пладнуване на животните и вървищата им.
Успехът зависи от това, дали той ще открие по-напред животното, или пък то ще го усети и ще избяга. Затова движението трябва да става безшумно, срещу вятъра, особено при планински терени, където еленът често сменя посоката си в зависимост от конфигурацията.

Освен пеша може да бъде издебнат и от обикновена дърварска кола. Това става много лесно в старите изреднени високостълбени насаждения. За целта колата се движи из гората и когато обектът е открит, ловецът скача незабелязано и се скрива зад някое дърво или храст. След като колата се отдалечи, той може да се прицели и да стреля. Ако това се върши направо от колата, дивечът се наплашва и после трудно може да бъде доближен.

Примамването се прилага през сватбения период. Ловецът имитира рева на слаб рогач, за да привлече по-силните и да възбуди ревност. За целта се надува т.нар. тритонова черупка. На върха си тя има отвор, през който преминава звукът; чрез разширяване и стесняване на друг отвор, който се регулира с ръката, се придават съответните интонации на рева. С този инструмент се възпроизвежда и победният рев на рогача при триумф над противника. Това подтиква подмамените да се придвижват по-близо. Използват се и други специални свирки.

Ловецът чрез примамване изисква голямо внимание и опитност не само по възпроизвеждането на рева, но и за надхитряне и привличане на рогачите, без да се прогонят женските.

Ловната етика изисква да се стреля точно и да се поразява дивечът на място. Нерядко се случва раненият елен да измине известно разстояние да умре, без да бъде открит. Тъй като трофеят, месото и кожата представляват ценност, такова разхищение е осъдително. Затова е необходимо да се знаят следните правила:

Благородният елен се бие с ловна карабина, снабдена с оптически прибор, на разстояние, не повече от 150м. Когато той стои напреко на ловеца, премерването става в плешката. Ако куршумът е улучил плешката в средата и сърцето, животното подскача нагоре и пада. При удар по-горе куршумът разкъсва белия дроб и еленът, подскачайки, пробягва известно разстояние и парад, защото дробовете му се напълват с кръв и той се задушава.

Поражението в гръбначния стълб парализира животното и то остана на място. Ударите във врата са смъртоносни, но рисковани, а тези в главата - опасни за похабяване на трофеите. Попаденията в крайниците, таза и бутовете не са опасни за животното и то има възможност не само да избяга, но и след време да се възстанови.

Мястото на терена, където е ранено животното, трябва добре да се запомни и там да се сложи знак за улесняване на по-нататъшното издирване. Ако е необходимо, може да се използува дори специално дресирано куче, което търси по кървава диря. Издирването трябва да започне най-рано 2-3 часа след раняването, за да се изчака еленът да се изтощи и да падне по-близо, но не по-късно от 12 часа, тай като кучето загубва следите.

Най подходящият сезон за лов на елени с трофейна цел е времето от 1 септември до края на октомври, когато качествата на рогата са най-добри.

* * *

Еленът се смята за едно от най-красивите горски животни, защото има благороден вид и стройна походка. Мъжкият има много красиви рога. Той се нарича още р о г а ч, а женската -- к о ш у т а. Това, което бие на очи още на пръв поглед, е, че предната част на тялото му е много по-силно развита, отколкото задната. Тази особеност на елена и неговите високи тънки крака му дават възможност да бяга силно и продължително време.

Кафевият цвят на козината по гърба му лете е по-червеникав, а зиме по-сив. Този цвят се колебае различно, а понякога -- и до почти белезникав. По врата и част от гърба му има тъмна ивица. На задната част на бедрата му се образува бяло-жълтеникаво "огледало", заобиколено с по-тъмножълта ивица. По козината на малките има бели петна преди първото й опадване. Сменяването на козината става както при сърната. Опадването на зимната козина не става изведнъж, а постепенно. Затова напролет еленът изглежда дрипав.

На главата си мъжкият елен има големи и силно разклонени рога. Шията е дълга и у мъжкия е покрита с дълга козина -- грива. Опашката е бозава, съвсем къса и конусовидна.

Рогата на мъжкия опадват всяка година и веднага покарват нови. Като наближи време да падат, връзката с челните им израстъци става все по-слаба и най-после рогата падат или сами, или с удар в някое дърво. По-нататък растежът на рогата става както и при сърната. Щом рогата получат окончателната си форма и големина, кръвта престава да нахлува в покриващата ги кожа. Тя изсъхва и започва да се бели на ивици. Тогава еленът ускорява обелването й, като жули рогата си о стъблата на дърветата.

В същото време с нозете си той изравя земята около корените на дървото. С това еленът нанася големи повреди на дърветата, защото не само обелва кората на дървото, но поврежда и сърцевината му и дървото загива. По височината на тези повреди и изровената земя опитният наблюдател добива много правилни заключения за големината и силата на елена и за големината на неговите рога.

Рогата на елена са разклонени. В началото те се увеличават всяка година с по един клон. Но по-късно числото на върховете на рогата не се увеличава или се увеличава неправилно. Затова по разклоненията на рогата, особено когато станат няколко, не може да се съди за истинската възраст на елена. Разклоняването върви правилно до седмата година, след това при по-нататъшното неправилно разклоняване се получават най-много по 9-10 върха и в редки случаи повече. Тогава на такъв елен казват, че той е деветовръх и т. н.

Рогата на елена служат за украса, за полилеи и други предмети, затова се ценят твърде скъпо. Дължината им обикновено е около 80-120 см, по-рядко до 130 см, а тежината им е 5-8 кг, а по-рядко 10-12 кг.

У нас еленът предпочита гористите поляни или гъсто обраслите горски ливади и блата. В други страни обаче, както в Шотландия, еленът живее в голите части на планините, стига там да има трева.

Еленът излиза на паша повече нощем. Понякога излиза из гората и крайгорските пасища и ниви. Храни се с листа, пъпки, букови и дъбови желъди, трева. Напада и зеленчуците край горите. Зиме яде мъх или гризе младите фиданки или кората на дърветата. С това наврежда на залесяването. Като настъпи зимата, той се прибира в гъстите части на гората.

Еленът живее обикновено поединично. Ако образува стада, те се състоят от 5 до 8 животни, които обикновено са майки заедно с малките си. Понякога и по-слабите мъжкари вървят със стадото, което се разтуря, щом дойде брачният период.

Даже и при обикновената си походка еленът се движи доста бързо, а при бягане достига светкавична бързина, като отмята шията си назад, за да положи рогата на гърба си, да не му пречат. Ако на пътя му се изпречат препятствия, той лесно ги преодолява, като може да преплува даже и широки реки. В Норвегия например са наблюдавани случаи, при които елени са преплували морски фиорди, широки 4-5 км.

Еленът има силно развито зрение, обоняние и слух. Може да долови шума от човек на разстояние 600 и повече крачки. Когато стадото пасе, винаги има наблюдател пазач. Ако стадото е мъжко, пазачът е един от най-силните елени. Ако стадото е смесено, тогава пазачът е възрастна женска сърна кошута.

Еленът води многобрачен живот. Когато почне брачният период, мъжките се разделят, ако са били в едно стадо, и започват да търсят женските стада. За кошутата мъжките водят помежду си ожесточени борби, които често завършват със смъртта и на двамата съперници. Те се промушват с рогата си или ги преплитат тъй, че не могат да ги отделят и тогава падат на земята и умират от глад. Често са намирани черепи с преплетени рога.

Щом мъжкият намери женското стадо, той разгонва младите мъжкари и настойчиво преследва женските, като ги подгонва към някоя горска поляна. Ако там има блато, ляга в него и цял се нацапва с тиня. След това пък започва да гони стадото, като ту го подкарва на една страна, ту го изпреварва, ту го връща на друга страна. През брачния период мъжките издават особени звуци към женските, които също с особен звук се отзовават на мъжките.

Оплодяването става към края на октомври или началото на ноември. После елените пак се събират в мирно живеещи стада. След бременност от около 10 месеца женската ражда през май или юни по едно, а по-рядко по две малки, които почти нямат други неприятели освен вълка и човека. В първите дни малките са неспособни да се движат, лежат на едно място и майката почти не се отделя от тях.

След като проходят, те постоянно се движат заедно с майка си. В случай на опасност майката издава особен вик и с различни хитрини се стреми да отдалечи неприятеля. Някои естествоизпитатели са наблюдавали, че когато към женската, която пасе заедно с малкото си, се приближи ловец с кучета, тогава тя застава права и с тялото затуля малкото.

Това продължава само няколко мига, а след това малкото изведнъж започва да бяга встрани така, че тялото на майката го прикрива от погледа на неприятеля. След като се отдалечи и наближат кучетата, майката изведнъж започва да хитрува и побягва в противоположна посока, преструва се на куца и дори оставя кучетата да я понастигнат. После бързо избягва и тръгва да търси малкото си.

Макар че еленът по природа е страхлив, като застарее или през брачния период, става зъл и напада даже и човека.

Неприятелите на елена са вълкът, рисът и по-рядко мечката. Особено вълците много унищожават елените, защото на цели глутници нападат стадата им.

Стъпките на елена лесно се отличават от стъпките на другите животни по своята големина и правилната, почти сърцевидна закръгленост. По тяхната дължина и широчина може лесно и точно да се определи големината и възрастта на елена.

Еленът живее средно около 20 години, но в зоологическите градини елените са достигали и до 30-36-годишна възраст. Дължината на тялото е средно около 2—2.30 м, опашката — 15 см, височина — 1.20—1.50 м, а тежината — средно около 160—200 кг.

По-рано еленът е бил много разпространен из Европа, но поради прекомерното му избиване на много места той се среща твърде рядко, а в някои страни е съвсем изчезнал.

Докато е малък, еленът лесно се опитомява, а щом застарее, става зъл и нападателен. И неопитомените млади лесно се сближават с човека и стават доверчиви. Един случай доскоро правеше силно впечатление на хората и създаваше приятни развлечения на излетниците в с. Княжево край София. В националния парк Витоша има еленоразвъдник.

От миналата година насам един млад мъжки елен се научи да слиза до окрайнините на Княжево. Свикнал с излетниците, той престана да се страхува от тях, полека-лека влезе в самото село и започна свободно да се разхожда по улиците.

Започна да прави и пакости по магазините със зеленчук и плодове, като завираше муцуната си навсякъде, въпреки че всички го гонеха. Затова го кръстиха „Хулиган“. Така го знаеха всички излетници по Витоша. Започна да прави и пакости по градините и по дворовете, като леко прескачаше оградите.

„Хулиган“ свикна и с децата, които се събираха на тълпа около него и му се радваха. Той добре ги познаваше и се оставяше да го галят и да си играят с него. Ако някое дете се опитваше да го закачи, той веднага насочваше острите си рога към него и го прогонваше, но не бягаше и не закачаше останалите деца. Беше свикнал да яде хляб от ръцете на децата и възрастните, а обичаше захар и бонбони. Когато някои от излетниците започнаха да му дават мекици и кифли, той разбра, че са вкусни, и вече не искаше хляб.

При това „Хулиган“ започна да застава напреки по средата на шосето, далече пред селото, понякога чак към Павлово. Застане и не мърда, дори да го наближи някоя лека кола. Напразно шофьорите му свиреха, за да го подплашат. Принуждаваха се да отбиват колите си, без той да им обърне внимание и да се отмести.

Понякога заставаше между засадените дръвчета и дълго време стоеше неподвижен, че някои го мислеха за поставена там голяма бронзова статуя.

Понеже съвсем се беше отчуждил от другите елени, като се връщаше горе между тях, те вече не го познаваха и го гонеха. Така той сам се прогони и вече не се връщаше при своите. Принудиха се да го затворят, за да не скита, но затворническият живот го сломи. Той грохна, омърлуши се. Дори козината му доста пооредя.

Смятаха, че вече няма да го бъде и се чудеха какво да го правят. Жаждата му за свобода го изтощажаше. Отскоро обаче той пак беше пуснат на свобода. Отново започна да слиза до селото и да радва хилядите си приятели, които с радост го посрещнаха. Неотдавна обаче се опери и на влака и безе премазан.

У нас, освен из Странджа и Бургаско, еленът се среща още и в Стара планина — Клисурско, Тетевенско, Котелско; в Средна гора — Богдан; Рила, Родопите и другаде. Ловът на елени у нас е забранен. Уловените малки трябва да се предават в най-близките лесничейства или ловни дружества, за да се пратят в ловните развъдници.
---------------------------------------------------------------
nalov.com

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 2:03 pm Заглавие :

Отявлен вълкодав събира... кокали за еленче

Тори зорко бди над малката Мейби

Мейби на английски означава "може би". Именно така нарекоха младото еленче в Парка на дивата природа, където то попадна само пет дни след раждането си. През първите два часа никой не можеше да определи полът на доведеното. На въпросът на младата сътрудничка Мюрей, какво е това - самка или самец - беше отговорено: "Може би, самка, а може би - самец". Така кръстиха малчугана - Мейби.

Мюрей пое шефството над Мейби.

Сираче

Мейби бе намерен в гората. Обикновено, след раждането, елените напускат гората в търсене на храна. Очевидно нехайната кошута просто е забравила къде е оставила новороденото.

Песът грижовно "мие" малкото еленче

В Парка Мюрей пое шефството над Мейби. Тя бе трогната от беззащитния вид на еленчето и инстинктивно се пропи от топли чувства. Нейната основна грижа бе навреме да нахрани детенцето, малко да поиграят и разбира се да следи за състоянието на здравето му. Но едва ли Мюрей щеше да се справи с отговорната задача, ако не бе помощта на петгодишния пес Тори.

Вече няколко години той живее в Парка и пред очите му са минали не една истории. Но новородено еленче Тори виждаше за първи път. Мюрей до ден днешен не може да разбере що за метаморфоза се случи с кучето. Преди появата на еленчето Тори на са отличаваше с особено дружелюбие и беше достатъчно страшно и зло куче. За цялото си пребиваване в Парка Тори дори не опита да ухажва някоя от местните кучки. С две думи песът водеше затворен живот на светски ерген.

Но с появата на Мейби животът на Тори коренно се промени. Не може да се каже, че той престана да изпълнява задълженията си - да охранява входа на Парка, но цялото си свободно време песът прекарваше с еленчето.

Обратът на съдбата

Отначало Мюрей се отнасяше с резерви към неочакваната кучешка грижовност, но скоро разбра, че цялата си несподелена любов Тори е отдал на намереното. С него еленчето се чувстваше в безопасност. Песът, като грижовен баща без край облизваше малчугана, приспивайки го в косматите си лапи. На всяко хранене се опитваше да пробута на сирачето най-вкусното парче от купичката си и се обиждаше, когато Мейби отвръщаше носле от сладките кокалчета, които Тори грижовно поставяше пред муцунката му. Мюрей е уверена, че отношенията между кучето и еленчето ще помогнат на Мейби да не свиква с човека и щом еленчето порастне, безболезнено да се върне в гората.
------------------------------------------------------------
udoma.com

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 2:11 pm Заглавие :

А вие какво мислите по въпроса?!

Имате ли коментари за това как убиеци-изверг убива бременна кошута и изкормва малкото от утробата й?!

Колко крачки го делят да стори това и с бременна жена?! Дали няма да бъде неговата или ... Confused

Как се учи и "кого?!" да убива свободни и волни елени, както родили и бременни кошути под претекста и оправданието, че видите ли те били много вредни?! А защо тогава са под закрилата на закона - особено благородният елен, както е в дадения случай на темата?!

Каква е разликата между човешката деволюция и тотално израждане и това на животните, които отглеждат изоставени малки еленчета, а според природата си би трябвало да се хранят с тях?!

Очаквам коментарите ви!

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 2:42 pm Заглавие :

Кошмарно ми стана след тази публикация Crying or Very sad

. Не разбирам и не приемам насилието над животните, каквито и да са. За какво духовно израстване и любов да си говорим когато всеки ден виждам на магистралата по едно убито коте или куче. За мен по-жалко е че срещам хора за които това не е проблем.

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 7:53 pm Заглавие :

Разликата между хората и животните не е в полза на хората. Само и единствено на тях е присъщо удоволствието от отмнемане на живот и причиняване на болка и страдания. Mad

Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 9:08 pm Заглавие :

По въпроса за еволюцията и деволюцията - дано долните клипове не ви се сторят прекалено сладникави на фона на тежките неща казани и показани до тук, единият от тях ми изскочи преди малко като по поръчка - непонасящи се в природата животни и такива, дето служат за храна на други, могат не само да съжителстват заедно, но дори и да се обичат /не като хапка Wink

/ - тук и тук:

Пуснато на: Пет Мар 06, 2009 1:14 am Заглавие :

за съжаление хората са много жестоки създания-за едното дебело черво какво правят само. Crying or Very sad

аз съм много близко като разстояние до трагедията.тук в района има много голям резерват "Воден",където човек ако може да влезе по някакъв начин/защото е прекалено трудно освен ако не си си платил да ловуваш и то срещу някаква солена сума-идват предимно чужденци,но си спазват правилата за лов/ще се налюбува на всякакви животни.аз многократно съм ходила там по работа и почти всеки път ми се е случвало да изчакам някой "много рогат пешеходец" да ми отнеме предимството и да го изчакам да мине пред колата.гледката е едновременно умопомрачителна и страшничка.в нашият район има на всякъде диви животинки все още,но и бракониерите са ужасно много.познавам такива и винаги стигаме до спор и големи скандали именно заради това тяхно бракониерстване с цел да си угодят на червата.много обичам всякакъв вид животинки и затова и редовно си изправям косата докато карам кола извън населено място/редовно ми се налага да скачам на спирачката и ако има някой с мен да ми мърмори защо не съм минала през зайчето-то било толкова вкусно/ Crying or Very sad

,страх ме е като излязат изведнъж да не ги нараня или дори най-лошото да ги прегазя/то ако ме чува някои какви ги приказвам докато си карам колата-гоня птичките да литват,че да не прегазя някоя без да искам/,те и затова вероятно се показват основно на такива хора които ги обичат,но попадат за съжаление на такива които ги"обичат само опечени" Evil or Very Mad

много ми е мъчно като видя или чуя за такава трагедия-за съжаление за пореден път се убеждавам колко жестоки хора има между нас.