Пролетната умора може да е сигнал за по-сериозно заболяване

За депресивните състояния и последиците от подценяването им

През пролетта много хора се оплакват от лесна уморяемост и понижена работоспособност. Обикновено в такива случаи слагаме етикет „пролетна умора” и си купуваме витамини.

Наред с възможните вреди от самолечението, подобно поведение крие и друг проблем – под маската на пролетната умора може да се крие сезонна депресия. Точната диагноза обаче не може да бъде поставена на базата на любителски познания или обща култура. Затова при подобни симптоми е желателно да се потърси консултация с лекар.

- Д-р Прокопиева, как можем да разпознаем депресията, какви са симптомите?
- Депресивните симптоми лесно се назовават, но понякога трудно могат да бъдат „разчетени” от самия човек или от близките му. Като цяло има усещане за психична промяна. Потиснатостта, понижената работоспособност и по-бързата уморяемост, предпочитанието към усамотеност, мъчителните мисли за безперспективност, несигурност, вина или други, предизвикващи душевна мъка, са сред най-показателните за начало на депресия.

Някои от тези симптоми са характерни и за пролетната умора, затова в много случаи хората решават, че оплакванията ще отшумят без специално лечение. Няма нищо лошо, ако си купят витамини, както често се случва. Ако обаче състоянието им не се подобри, трябва да се обърнат към лекар. Много често човек усеща и симптоми, които никак не се връзват с депресия, но са с депресивен произход.

Често моите пациенти се изненадват, когато в хода на лечението с антидепресант изчезват безсъние или главоболие, или сърцебиене, или усещане за задух, или замайване, или куп други телесни оплаквания, за които други специалисти са се произнесли с академичната фраза „От нервите ти е!”. Образно казано, когато депресията слезе в тялото, прави каквото си иска. Много е важно да обърна внимание на това, че част от най-типичните симптоми на депресията понякога може и да липсват, а на преден план да бъдат по-нетипичните.

- Кои са рисковите групи?
- При хората, наследствено обременени с депресивни заболявания, е малко по-вероятно да развият депресия, но пък те са по-наблюдателни към преживяванията си от другите. Жените са по-податливи, но пък мъжете боледуват по-тежко. Младите са по-издържливи, а по-възрастните са по-опитни. С две думи, всеки от нас може да попадне в някои от групите в определен етап от живота си. Според различните световни проучвания честотата на депресивните разтройстна не надхвърля 20 процента от хората. Има обаче категорична тенденция до 2020 година депресията да влезе в челната тройка на социално значимите заболявания. Депресиите със сезонност в изявата си са между 1/4 и 1/5 от всички регистрирани случаи.

- Как се лекува сезонната депресия?
- Индивидуално. Усещаме промяната в настроението си и/или работоспособността и/или възможността да се радваме на живота. Следва консултация с психиатър, който преценява има или не депресия и ако има, предлага за обсъждане вариантите за преодоляването й. А ако ви интересуват методите, те са много, но като цяло се свеждат до възможността човекът с депресивни симптоми да открие своя лечител и да му се довери.

- Как трябва да подходим, ако наш близък има такъв проблем?
- Ако този човек чувства симптомите като проблем, (защото може да ви ги споделя, но да не ги определя като проблемни) не се бавете за консултацията с психиатър. Митът, че на психиатър отиват само лудите отдавна е в аналите на соцреализма.
---------------------------------------------------------
Д-р Гергана Прокопиева, психотерапевт
health.bg