Мъдростта на вековете - притчи

Истинска история

Тази история се случила по време на полет на компанията “British Airways” от Йоханесбург (ЮАР) до Лондон. Бяла жена, на вид около петдесет години, седи редом до чернокож мъж. С невъоръжено око е видно, че тя е раздразнена и като не може да понася повече тази ужасна мъка, извиква стюардесата.

– Какво има, мадам? – пита стюардесата.

– Как така, не виждате ли сами? – удивява се жената. – Сложихте ме до чернокож… Не мога да търпя и секунда тези диваци. Дайте ми друго място!

– Успокойте се, моля ви, – казала стюардесата. – Практически всички места в полета са заети, но ще видя какво мога да направя.
След това тя се отдалечила, а след няколко минути се върнала и казала на дамата:

– Мадам, както и предполагах, в тази класа свободни места няма. Говорих и с капитана - и в бизнескласата няма също. Но имаме едно свободно място в първа класа.

И преди още дамата да успее да каже и една дума, стюардесата продължила:

– Строго казано, това абсолютно противоречи на правилата на нашата авиокомпания – да се преместват хора от най-ниската класа в първата. Но, отчитайки ситуацията, капитанът реши, че ако е твърде скандално да седи човек до неприятна личност, – и като се обърнала към чернокожият пасажер, стюардесата казала:

– Така че, сър, ако желаете, вземете багажа си и аз ще ви придружа до вашето кресло в първа класа.
-------------------------------------------
mysticolors.com

Пуснато на: Съб Ное 15, 2008 1:02 pm Заглавие :

Тримата старци

Тримата старциЕдин ден една жена излязла от къщата си съзряла трима белобради старци да седят в предния й двор. Тя не ги разпознала, но им казала:

- Мисля, че не ви познавам, но сигурно сте гладни. Моля, влезте в къщи да хапнете.

- В къщи ли е стопанинът на къщата ? - попитали те.

- Не – отговорила жената – Излезе.

- Тогава не можем да влезем - на свой ред отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се прибрал, жената му разказала какво се е случило.

- Иди навън и им кажи, че съм се прибрал и ги каня в къщи.
Жената излязла навън и поканила старците да влязат.

- Ние не можем да влезем в дома ви заедно – отговорили те.

- Но защо ? - учудила се жената.
Единия от старците обяснил:

- Той е Богатството – казал, сочейки един от спътниците си - Той е Успеха – отново казал, сочейки другия – А аз съм Любовта.
След това добавил:

- А сега отиди при мъжа си и решете заедно кой от нас искате да влезе в дома ви.
Жената се върнала в къщата си и разказала всичко на съпруга си. Той се възрадвал много.

- Колко хубаво – казал – В такъв случай, нека поканим Богатството. Нека той да влезе и къщата ни ще се изпълни с богатство и изобилие.
Жена му обаче не била съгласна.

- Но, скъпи, защо да не поканим Успеха ?
Снаха им слушала техния разговор от ъгъла на стаята. В този момент и тя се обадила със своето предложение.

- А не е ли най-добре да поканим Любовта. Така нашия дом ще е пълен с любов.

- Хайде да послушаме съвета на снаха си – казал мъжа на съпругата си – Излез навън и покани за наш гост Любовта.

Жената излязла навън и попитала тримата старци:

- Кой от вас е Любовта ? Моля, заповядай в дома ни и бъди наш гост.

Любовта станал и тръгнал послушно към къщата. Другите двама старци същи станали и го последвали. Жената, изненадана, попитала Богатството и Успеха:

- Но аз поканих само Любовта, защо идвате и вие ?
Старците отговорили едновременно:

- Ако вие бяхте поканили Богатството или Успеха, другите двама щяха да останат отвън. Но щом вие поканихте Любовта, там където той влиза, влизаме и ние. Там където има любов, има и богатство и успех!
-----------------------------------------------------------
mysticolors.com

Пуснато на: Съб Ное 15, 2008 1:10 pm Заглавие :

Вещица

Една жена я обвинили в сатанинство и се приготвили да я изгорят на кладата като вещица. Но според съществуващият тогава обичай всички били длъжни да потвърдят, че тя е вещица. Огромната тълпа буквално като камък хвърляла думата “вещица”, само нейният син безмълвно стоял сред тълпата.

- Изгорете и синът и, - провикнал се някой, - той е син на вещица, значи и той е сатана.
Опасявайки се за живота на сина си, нещастната жена изкрещяла срещу тълпата:

- Той не е мой син!

И тогава възмутеният син завикал заедно със безумната тълпа:

- Вещица! Вещица!

И в този миг запалили огъня под краката на невинната. Езиците му облизвали тялото и, но не от тази болка горяло майчиното сърце. Спомнила си нещастната, как за първи път помръднало детето под сърцето и, все едно цветче разтворило листенцата си, спомнила си, как в мъки родила дългоочакваното си дете, как чула първият му вик, възвестяващ за появата на новото същество на божият свят, спомнила си, как го притиснала за първи път към гръдта си, как за първи път произнесло думичката “мама”, как направило първата си стъпка… Гледала тя в родното лице изкривено от безумие и парещи сълзи заливали обгорените и от огъня страни.

Жестокият огън загаснал, безжалостният пламък изчезнал, оставил на площада сива пепел, която разнасял равнодушният вятър на всички страни. Тълпата получила наслаждение, се разотишла, а синът на невинната жена така си и останал на площада. Нямал си никого и нямало къде да отиде. От площада скоро го изгонили и той тръгнал да търси друг живот.

И където и да бил, където и да отивал, отвсякъде бил гонен, обруган, оскърбен и бит. И започнал все по-често да си спомня за майка си: за нейните топли и меки ръце, за милият на сърцето му глас, за ликът и, за нейната нежност и любов.

- Светът е жесток, - твърдял нещастникът. – Той ми отне всичко скъпо.

- Не, този свят не ти отне най-скъпото, - чул вътрешният си глас. – Ти се отрече от него, за да запазиш живота си.

И заживял с вечният укор на съвестта си, като с клеймо.

Минало време, жената я оправдали, върнали честта на доброто и име, а синът и така и си останал вечно прокажен, гонен отвсякъде. И нямал нито спокоен живот, нито спокойна смърт не получил.

Не се отричайте от любовта заради собственото си спасение. Отричайки се, ще бъдете отречени от живота, ще бъдете лишени от човешката любов и честното си име.
------------------------------------------------
mysticolors.com

Пуснато на: Пет Мар 27, 2009 2:56 pm Заглавие :

Царят, който страдал от циклотимия*

(Тибетска народна приказка)

Имало някога един могъщ цар, който управлявал в далечна страна. Бил добър владетел, но имал един проблем: в него сякаш живеели две личности. Понякога се събуждал възторжен, ликуващ и щастлив.

И тези дни били прекрасни още от сутринта. Градините на двореца изглеждали по-красиви, слугите ставали като по чудо любезни и усърдни.

На закуска му се струвало, че в царството му се добива най-доброто брашно и се берат най-хубавите плодове.

В такива дни царят намалявал данъците, раздавал богатства, правел добрини и законотворствал за мира и за благото на старите хора, изпълнявал всички молби на поданиците и приятелите си.

Но имало и други дни. Черни дни. Сутрин се събуждал и се чудел дали да не поспи още малко. Но когато осъзнал, че му се иска, било вече твърде късно, защото съвсем се разсънвал.

Колкото и да се мъчел, не можел да разбере защо слугите му са начумерени и дори не го обслужват добре. Слънцето му пречело повече и от дъжда. Храната била гореща, а кафето - твърде студено. При мисълта, че трябва да приеме някого в кабинета си, го заболявала глава.

В такива дни царят сещал за задълженията, които е поемал преди, и го обземал стах, като се замислял как ще ги изпълни. Тогава повишавал данъците, конфискувал земи, хвърлял в затвора противниците си.

Със страх от настоящето и бъдещето, с натрапчивата мисъл за грешките, допуснати в миналото, той законотворствал против своя народ и думата, която изричал най-често, била "не".

Съзнавайки трудностите, които му създавали тези промени в настроението, царят свикал всички мъдреци, вълшебници и съветници в царството при себе си.

-Господа - рекъл им той. - Всички знаете за промените в настроението ми. Всички сте имали полза от въодушевлението ми и сте патили от гнева ми. Но най-много от всички страдам самият аз, защото всеки ден трябва да руша това, което съм направил преди, когато съм виждал нещата по друг начин. Вие, господа, трябва да се потрудите заедно и да откриете някакъв лек, било то отвара или заклинание, който ще ми помогне да не бъда толкова безразсъден оптимист, че да не съзнавам поетите рискове, и такъв невероятен песимист, че да потискам и наранявам тези, които обичам.

Мъдреците приели това предизвикателство и посветили няколко седмици само на царския проблем. Но не открили лек за страданието му нито в алхимията, нито във вълшебствата, нито в билките.

Накрая съветниците се явили при него и признали своя провал.

Същата нощ царят плакал.

На другата сутрин при него пожелал да се появи някакъв чуждоземец. Това бил странен тъмнокож мъж, облечен в дрипава някога бяла туника.

-Царю честити - рекъл мъжът, покланяйки се. - Там, където живея, се говори за болката и за мъката ти. Аз дойдох да ти предложа лек.

И свеждайки глава, подал на царя една кожена кутийка.

Изненадан, но и обнадежден, царят отворил кутийката и погледнал вътре. Там имало един посребрен пръстен.

-Благодаря - казал царят, въодушевен. - Това вълшебен пръстен ли е ?

-Наистина е такъв - отвърнал странникът, - но магическата му сила не действа просто като го носиш на пръста... Всяка сутрин, щом станеш от сън, трябва да четеш надписа върху него и да се сещаш за тези думи винаги, когато го погледнеш.

Царят взел пръстена и прочел на глас:

"Знай, че и това ще мине".

blogspot.com
---------------------------------------------------------
Пояснявам: циклотимията е афективно разстройство, характеризиращо се с многобройни периоди на лека депресия и лека приповдигнатост или лека форма на маниакална депресия, при която се редуват състояния на психическа възбуда и понижено настроение.

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 6:28 pm Заглавие :

Инструментите на дявола

Преди много години Дяволът решил да продаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.

А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "Униние". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувач попитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин. — Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.

Усмихнал се и добавил:
— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.

islinastremej.blogspot.com

Пуснато на: Сря Апр 15, 2009 11:58 pm Заглавие :

За камилата и свободата

Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни, но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани.

blagab.blogspot.com

Пуснато на: Пон Апр 27, 2009 5:05 pm Заглавие :

Твърде много помощ

Един дзен учител решил да повери на свой ученик грижата за малката оризова нива.

През първата година ученикът се грижел винаги да има достатъчно вода за нивата. Оризът растял здрав и давал добра реколта.

Втората година му дошла идеята да добави малко тор. Оризът започнал да расте по-бързо и дал по-висок добив.

На третата година той използвал още тор. Реколтата била още по-добра, но оризът бил по-дребен и нямал блясък.

- Ако продължаваш да добавяш още тор, догодина няма да получиш нищо добро - казал учителят. - Ако помогнеш на някого малко, ти му даваш сила. Но ако помощта ти е твърде много, ти го отслабваш.

silvermountain.wordpress.com

Пуснато на: Пон Юни 08, 2009 6:34 pm Заглавие :

И това ще мине...

Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с живота.
Един ден обаче, бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:

- Сине, аз си отивам от тоя свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато нещата ти тръгнат много на добре - отвори червената кутия!

Скоро след това бащата починал, погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си, отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил.
А там имало... парче пергамент, на което пишело:

"СИНЕ, И ТОВА ЩЕ МИНЕ!"

И действително, не след дълго работите постепено потръгнали.
Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:

"СИНЕ, И ТОВА ЩЕ МИНЕ!"

***

Да, точно така: Всичко минава! И доброто, и лошото...

Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме!

Защото..."и това ще мине!"

jenite.net

Пуснато на: Пон Дек 28, 2009 11:23 am Заглавие :

Лъжата и Шегата

Преди години, когато Разумът бил млад и буен, срешнал чистата Съвест и от пръв поглед се влюбил в нея. Направили богата свадба. Родили им се близначена, на които бабувала Справедливостта. Кръстили ги Лъжа и Шега.Те много си приличали, затова се наложило да вържат на Лъжата конец на ръката, за да ги различават. Веднъж , когато Съвестта ги къпела, конецът паднал от ръката на Лъжата и майката отново не могла да ги разпознава. Извикали баба им - Справедливостта. Но нали била позастаряла и тя не могла да ги познае. Когато тръгнала да си отива, дала на Съвестта и Разума съвет:
-Наблюдавайте ги, подмокрят ли се, детето, което се усмихва, то е Лъжата.
Така и сторили. Затова в подмокрени времена Лъжата е весела, Шегата- тъжна и страда.

Пуснато на: Пон Дек 28, 2009 11:47 am Заглавие :

Коледна притча от Коелю

Отдавна-отдавна живеел на остров Хокайдо юноша на име Хуми. Той си изкарвал хляба, като чукал камъни. Макар че бил и силен, и здрав, той оставал недоволен от своята съдба и се оплаквал от това ден и нощ.

Хуми не се оправял много-много в християнските традиции, но бил чул, че поне веднъж в годината желанията на всички хора се изпълняват. И ето, когато настъпила Коледа, той се помолил искрено и горещо, и за негово учудване пред него се появил един ангел.

-- Ти си здрав, целият ти живот е пред теб, - казал ангелът. - Всички млади хора започват отнякъде. Ти защо през цялото време се оплакваш от съдбата си?
-- Господ беше несправедлив към мен: той не ми даде възможност да се издигна,- отговорил Хуми.

Обезпокоен, ангелът побързал да се яви при Господ и да го помоли да помогне на неговия подопечен, да не би току- виж да изгуби душата си.

-- Нека бъде по твоему, - промълвил Господ. - Днес е Коледа и нека се изпълни всичко, каквото и да пожелае Хуми.

На следващия ден Хуми дробил камъни и видял как покрай него в карета минал някакъв знатен велможа - целият в скъпоценни камъни. Изтривайки с мръсната си ръка потта от лицето си, Хуми горчиво казал:
-- Защо аз да не мога да бъда знатен? Нека и аз да имам такава съдба!
-- Така да бъде! - много зарадван, прошепнал ангелът.

И Хуми станал владетел на огромно имение и разкошен дворец, вече имал своя земя, коне, слуги и сега всеки ден той се разхождал, съпровождан от своята внушителна свита и се наслаждавал като виждал, че неговите предишни другари се нареждат покрай брега на реката, кланяйки му се почтително.

Веднъж денят се оказал нетърпимо горещ и Хуми, макар че вървял под позлатен чадър, дишал тежко, сякаш чукал камъни. Тогава му станало ясно, че не е литнал чак толкова високо: над него били принцовете и императорът, а над тях - Слънцето, което не се подчинява никому. Е, да, точно то е истинският владетел на света.

-- Ангел мой! Защо аз не мога да бъда Слънце?! Ето това е моята съдба!

От такова тщеславие ангелът се опечалил, но все пак изрекъл:
-- Така да бъде!
И Хуми станал това, което поискал да стане - Слънце.

И засиял той на небето, блестял с лъчи, наслаждавал се на безмерната си власт: ако поискам - посевите ще узреят, ако поискам - ще ги изгоря със суша. Тогава обаче изведнъж забелязал, че срещу него се приближава черно петънце. То все повече растяло и растяло и се превърнало в тъмен облак, който го обгърнал от всички страни, закривайки от него Земята.
-- Ангел мой! - извикал Хуми. - Облакът е по-могъщ от Слънцето! Моята съдба е да бъда облак!
-- Така да бъде! - отговорил на това ангелът.

И Хуми, превръщайки се в облак, решил, че мечтата му се е изпълнила.

-- Аз съм могъщ! - викал той, закривайки Слънцето.
-- Аз съм непобедим! - гърмял той, гонейки вълните по морето.

Но на един пустинен бряг на океана се извисявала огромна гранитна скала - древна като света. Хуми сметнал, че тя го предизвиква и извил такава буря, каквато никога преди не е бушувала на Земята. Високите, мощни океански вълни яростно се разбивали в скалата, опитвайки се да я поместят и потопят в морските бездни.
Но скалата, както и преди, стояла непоколебимо.

-- Ангел мой! - заплакал Хуми. - Скалата е по-силна от облака! Моята съдба е да бъда скала!
И се превърнал в скала.
- Кой може сега да ме надвие? - питал той самия себе си. - Аз съм по-могъщ от всички на света.

Минали няколко години и ето че една сутрин Хуми усетил как нещо остро го проболо, а после страшна болка започнала да раздира неговите каменни вътрешности, да къса на части неговото гранитно тяло. Той чул глухи, настойчиви удари и отново го пронизала неимоверна болка.
Обезумявайки от ужас, той извикал:
-- Ангел мой, някой иска да ме убие! Той е по-могъщ от мен и аз искам да бъда такъв, какъвто е той!
-- Така да бъде! - плачейки, възкликнал ангелът.

И Хуми отново се заел да чука камъни.

Пуснато на: Пон Дек 28, 2009 12:15 pm Заглавие :

Много сладка притча ... изпълни ми душата и сърцето! Very Happy

Поуката е: "Бъди това, което си!"

Благодаря ти, Любина! Smile

Пуснато на: Пон Юни 21, 2010 6:45 pm Заглавие :

Трите врати на Мъдростта

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъвегвай ме как да премина по пътя на живота – казал младежът.

- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът.- Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети онова, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Стария мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.

Скоро се отзовал пред голяма врата на която пишело:

“ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други не са никак по вкуса ми. И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговия устрем го подтикнали да воюва, да предприеме, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

- Какво научи от Пътя?

- Научих се - отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да различавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти.
И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело

“ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех - си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така на болка и горчивина.

И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостите и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право - съгласил се мъдрецът. - С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда за да извървиш Пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

“ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял и поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих,- отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

- Добре - казал старият мъдрец.

- Да - продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да се откажа, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е следващата ти цел - съобщил му мъдрецът. - Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

“ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”.

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен - казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

- Какво научи по пътя?

- Научих, - отговорил принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм - напълно и безусловно.

- Добре - казал мъдрецът. - Усвоил си Първата мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

”ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал и онези, които мразел. Тези, които подкрепял и онези, срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го запитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

- Добре - казал мъдрецът. - Това е Втората мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

“ПРИЕМИ СВЕТА”.

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път - зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същия свят…Светът ли се бил променил или неговия поглед?

- Какво научи по Пътя? - попитал го мъдрецът при следващата им среща.

- Научих - отвърнал принцът, - че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува - и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам - напълно и безусловно.

- Това е Третата мъдрост - казал старият мъдрец.- Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство на безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишина.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината

-И старецът изчезнал*

=======================================
Разказано от Франсоаз Лоран

Пуснато на: Чет Юни 24, 2010 12:59 pm Заглавие :

(Не е много по темата, но е много точно казано)

"Ние всички идваме на този свят, за да носим отговорност за собствения си живот, но ние нямаме право да отговаряме за живота на другите. Ако си позволим това право, то се превръща в задължение, а ако не изпълняваме това задължение, обществото ни осъжда." - Лууле Виилма - естонска лечителка

Пуснато на: Чет Юни 24, 2010 9:52 pm Заглавие :

Изключително точно Cool

Пуснато на: Съб Окт 09, 2010 1:39 pm Заглавие :

"Целта на съществуването ни е да открием правилното и хармонично отношение към живота и природата. Щастието идва, когато човек намери своето място в живота и резонира в хармония с външния свят. Но за съжаление толкова много хора водят някакъв призрачен живот. Те живеят в страх и гняв, пришпорвани от собствените си изкушения..." - Алла Свиринская