За нещата от живота!

Искам,да зачекна тази тема, и ще се радвам на всички мнения по нея!
Първо,ще поговоря за себе си Embarassed

аз,се чувствам,като четирите сезона в едно Very Happy

Понякога съм люта зима,нежна есен,чудна пролет и знойно лято,един подвижен вулкан от емоции.Способна съм да направя околните много щастливи,но и много нещастни,като използвам за оръжие единствено и само думите...Вервайте ми,дар слово имам...
Второ,което искам да споделя тук на тази арена е,че се чувствам много неразбрана,като извънземно,хората ме мислят за странна,някои се респектират,а други ме мразят...
Трето,не мога да разбера зависта,всички искат да са красиви,умни и богати...но това е невъзможно.От друга страна разбирам,как се раждат комплексите,уф дебела съм...а вътрешната красота?Ти си хубава и слаба и затова не разбираш,това ли е отговора?
Четвъртото,което ме терзае са хората вечни жертви,които се оплакват и търсят подаяния и когато хванат някой в мрежата си,така го оплитат,че свят да ти се завие и от жертви стават експерти
Laughing

Пето,защо всеки не си гледа пътя,защо на другият в купичката манджата е по сладка?
Шесто,защо ръководим животът си на база разум и после се чувстваме,като в затвор,но си втълпяваме,че сме взели правилното решение...

Пуснато на: Пет Апр 24, 2009 4:14 pm Заглавие :

Сега ти ли ще играеш "Пенчо Питанката"? Very Happy

До скоро бях аз. Много ми е познато състоянието, при което в теб е гмеж от емоции и каша от въпроси. Дано да намериш отговорите. Аз мисля, че повечето ги намирам вече.
P.S. За "дар слово" ще трябва да ни убедиш. Дано да не си и ти от сръдливите, които като им постнат тук нещо, дето не им харесва и първо - вирват гребена, а после тихичко се измитат оттук.

Пуснато на: Пет Апр 24, 2009 10:50 pm Заглавие :

Няколко прости препоръки за живота:

НЕ СЪДИ
Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ
Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

ТИ СИ ХРАМ
Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции.

НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ
Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите.

ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР
Eдинствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО
Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

ПОДАРИ СИ ТИШИНА
Помълчи и послушай вътрешния си глас.

ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО
В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща.

ЖИВЕЙ НА МИГА
Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг.

Природата и аз

Пуснато на: Нед Апр 26, 2009 1:37 pm Заглавие :

Кати, добре си ги качила ти тези препоръки, но ... не мислиш ли, че за да могат да се следват първо трябва да бъдат разбрани.

А как да бъдат разбрани след като манталитета на така наречените човеци е сведен точно до кота ОП (органичен портал!)?!

Алчен ОП, лаком ОП, завистлив и злобен ОП, отмъстителен ОП, перверзен ОП, извратен на всички равнища ОП ...

wreme е отворила интересна тема, но както виждаме и знаем от опит подобни теми си ги коментираме само ние, защото сме различни и защото нашия начин на виждане и възприятия за живота е твърде чужд и невъзприемчив за преобладаващата част от потребители в нета ...

Пуснато на: Нед Апр 26, 2009 2:22 pm Заглавие :

Aми, мисля, ама...Всичко написано звучи толкова просто и ясно - няколко думи само съдържат цялата истина за живота - четеш и имаш чувството, че уж ги знаеш тези неща, а същевремено се оказва, че хич не е лесно, поне за част от тях...Все пак не е зле да си ги припомняме всички.

Всъщност материалчето беше озаглавено "За щастието", но нарочно не го сложих, въпреки, че така сигурно ще привлича повече масова аудитория - всички търсят и се стремят към пустото щастие. Но тук знаем, че щастие няма - има може би щастливи моменти в живота. Всичко зависи от нас - как приемаме и разбираме нещата, така, че т.н. "щастие" да не зависи от другите и от външните фактори, а от нас самите.

Пуснато на: Нед Апр 26, 2009 3:43 pm Заглавие :

То защото всичко написано звучи толкова лесно болшинството от масата хора, който са попрочели туй-онуй оттук-оттам за духовното извисяване, за медитацията, за душата и т.н. одухотворености си мислят, че и се възприемат като висша сила, която е обладала сетивата им изцяло.

И понеже се чувстват велики и недостижими те започват да презират всички други, които и хал-хабер си нямат от ... извисяване. И именно по този начин започват да презират и себе си - без да го осъзнават.

Това пък води до възгордяване, надценяване и т.н. от рода ... Днес четох в едно форумче, (а сети къде?!), как тамошните потребителки (предимно!) възприемат сами себе си, че си и дават най-високата оценка отгоре на всичко , че са се научили на човечност и разбирателство.

А ние тук знаем, че никой не може да бъде какъвто и да било критерий, още повече за себе си!!! Пък и за да се "научиш" на тези неща първо ще ти е нужно какво?! ... хм, правилното разбиране за тях.

Нищо ново под небето, нали Кати?! Cool

Пуснато на: Нед Апр 26, 2009 4:16 pm Заглавие :

За съжаление никой на нищо не се е научил, най-малко тези, които са си повярвали, че са и го твърдят, с което сами се опровергават. Може би има желание и опити. Мисля, че се сещам в кои форуми, ама нещо отдавна са ми безинтересни и спрях да ги чета - много са предсказуеми пишештите там точно с това - от изказванията им лъха чувство на превъзходство и тотално разделение. Това има връзка и с темата за медиите, защото и на други места е същото, дори още по-зле. Например покрай Великден имаше отвсякъде призиви как да сме по-добри, човечни, толерантни, смирени /за последното май нямаше, не го считат за правилно дори/, същевремено някои от призоваващите демонстрираха чувството си за превъзходство и скрита агресия, макар и неволно, може би и неосъзнато. Не изключвам себе си от това число, въпреки, че само четох и слушах - отвращението и разделението не се преодоляват лесно. Нищо ново, наистина... Rolling Eyes

И мен ме дразнят тези неща и още повече се дразня на това ,че се улавям и аз в такива ситуации !
Хората се оплакват непрекъснато защото очакват някой да оправдае постъпките им и да им каже "Не си виновен ти ! " ,т.е. да успокои гузната им съвест .Те подсъзнателно знаят ,че всичко сами са си го направили макар и трудно да го осъзнават ! Поне аз лично мисля така ...

Всички искат да са богати и красиви , нормално е и аз искам ! Е какво пък сега ?Лошо ли ще ми е ? Няма лошо в това , но не бива едното да е за сметка на другото .Трудно е да се опитваш да вървиш по средата ,но не е невъзможно .Лично аз не виждам как мога да го направя ,но ще опитам ! Laughing

Как искаш да си гледат пътя ,като те нямат очи да го видят ,те даже не знаят ,че има път по които трябва да се върви ! По-интересно е какво прави съседката на 5ти етаж Laughing

За шестото ме заби с този въпрос Laughing

Нямам представа защо .И аз все мисля .. мисля ,мисля и накрая правя възможно най-глупавото заключение и след това най-грешното действие за разрешаване на някакъв проблем! Само дето си признавам ,че съм постъпила глупаво ... за другото нямам отговор ! Confused

На шестото ще взема да отговоря аз, защото въпроса нещо куца ... Confused

Защо?!

Защото умът и разумът са две понятия, които се разграничават едно от друго.

Разумът предполага разумност и предпоставя правилно разбиране, и съответно правилно вземане на решение. Разумът не се вмества в ума.

Но умът е онова нещо, което винаги ни крои капани, в които попадаме поради собствените си заблуди.

Така, че хората в по-голямата си част са пленници на ограничения ум, поради което живеят в собствени затвори израдени от бушуващи заблуди.

Пуснато на: Нед Апр 26, 2009 9:21 pm Заглавие :

"Оумъ"->"Ум" е само част от "Разъ-оумъ" -> "Един, Единен, Единсвен, Цялостен Ум" Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Апр 27, 2009 11:25 am Заглавие :

Шесто,защо ръководим животът си на база разум и после се чувстваме,като в затвор,но си втълпяваме,че сме взели правилното решение...

Първо искам да Ви благодаря за мненията по темата по която с никого не говоря,просто няма с кой Very Happy

Този моят шести въпрос по скоро го зададох към себе си и е във връзка с това,че не се омъжих за любовта на живота си,по скоро пресметливо,за което от време на време съжалявам,но имаме общ път в живота с този мъж и той е нашето дете,което прекалено малко за да си грабна шапката ако ме разбирате Laughing

Верно,не е лош човек,но е станал страшен егоист,което адски много ме дразни,в мен вече вижда само лошите ми черти и при всеки удобен случай ги изтъква,аз съм само храна,чистене и готвене и от време на време секс,който както сами можете да се сетите е без всякакво желание от моя страна...как като е основно отрицателни емоции? Разговорите ни са основно служебни,не гледаме в една посока,в смисъл аз имам амбиции,а той не.Знам,че ако предприема най острия ход да се разведа,аз ще се справя,винаги съм се справяла,но не искам детето да страда и да го накажа заради тази си грешка,той няма вина...

Пуснато на: Пон Апр 27, 2009 7:21 pm Заглавие :

Интересно...Както в приказката за реката, която познава само настоящето, а не помни сянката на миналото си и не се интересува от проекцията му в бъдещето! Тогава в миналото си , си направила избора, който е бил разумен за тогава , но сега в настоящето вече е друго...а за бъдещето -вече е във въображението ти Smile

Пуснато на: Пон Апр 27, 2009 8:43 pm Заглавие :

Интервю с Господ

Веднъж ми се присъни сън, че вземам интервю от Господ...

- Така, значи искаш да ти дам интервю? - попита ме Бог.
- Стига да имаш време... - казах аз.

Господ се усмихна.

- Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- С какво най-много те учудват хората?

И Господ отговори:

- Когато сте деца, искате да сте големи и бързате да пораснете, а после мечтаете да станете деца отново...

- Това, че губите здравето си, за да печелите пари, а после пилеете парите, за да възстановите здравето си...

- Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето и така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето...

- Това че живеете, сякаш никога няма да умрете и после умирате така, сякаш никога не сте живели...

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:

- Мога ли да Ти задам още един въпрос?

Отговори ми с усмивка.

- Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?

- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани...

- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши...

- Да научат, че най-важното в живота не е "какво" имат, а "кого" имат до себе си...

- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях...

- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко...

- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях...

- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят...

- Да се научат да прощават, като се упражняват за това...

- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си...

- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие...

- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите...

- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване...

- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство...

- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а трябва и сами да си простят...

- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на онова, което изричат...

- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели.
Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи...

- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат...

- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение.
Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат...

- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща...

- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота...

- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката...

- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. А Бог потъна в мълчание...

jenite.net

Пуснато на: Пон Апр 27, 2009 11:56 pm Заглавие :

След като прочетем притчата се позамисляме кои от тези навид обикновенни неща изпълняваме.В един момент искам всичкото това, което се вижда на пръв поглед обикновенно и достижимо да го изпълня,но стигам донякъде и пак се връщам отначало-много ме мъчи страха от последствията/от грешките,които допускам,макар че те са винаги за урок,при който би трябвало вече да съм на Ти при такива вече един път минали ситуации/,но уви аз съм наивна и то прекалено много и си мисля,че хората не може да са толкова лоши и жестоки.

Пуснато на: Чет Апр 30, 2009 6:48 am Заглавие :

Според мен трябва да си следваш пътя,хората минават и заминават,както и едно нещо ако в момента ти се струва неразрешимо в следващия момент ти се вижда като дреболия.Аз съм игнорирала хората,които ме зареждат отрицателно,а тия от които няма как да се оттърва не им обръщам голямо внимание Smile