Автор |
Съобщение |
bisi
Регистриран на: 08 Дек 2007
Мнения: 17
|
Пуснато на: Нед Май 10, 2009 1:20 pm
Заглавие : Споделено наблюдение
|
|
|
Искам да споделя едно мое наблюдение.
Преди години се запознах с едно младо семейство, детето им беше на около 3 годинки. Жената- младо момиче, а мъжът доста по-възрастен се развел заради нея и се оженили. Жената полудяваше от злоба, когато детето от първия му брак идваше при него.
Срещнах ги отново след години, когато детето им беше вече на 16 г. Беше слабичко едно такова свито... Но повече ме впечатли начина по който изглеждаха те - бяха толкова слаби и двамата, толкова смачкани, имах чувството, че едвам дишат, а очите им... Те нямаха очи!!! Там имаше само черни дупки.
А на последък все по-често виждам хора с такива дупки вместо очи.
Последният път беше преди няколко дни. Погледнах една колежка в очите и... дупки!!! Улових първата си мисъл, а тя беше "Господи, и ти ли?" Тръпки ме побиха.
Идея нямам какво съм уловила, ще се радвам на коментари. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Май 10, 2009 1:39 pm
Заглавие :
|
|
|
Ще ти кажа, bisi, какво точно си видяла ...
Наричаме ги с маг Живин "мъртви души".
Това е човек, който отдавна е изгубил себе си, а може би никога не се е и осъзнавал, нито пък преоткривал, че е човек и притежава прилеща към себе си Душа.
Такива хора са тези, които са надвишили капацитета на личното си Его, а по-конкретно: личните им интереси са над всичко, над самите тях дори.
Те са изпълнени с непреодолима алчност, завист, ненаситност, злоба, в случая с ревност и още куп негативи свързани все с огромните човешки желания да притежава всичко и да имат власт над всичко.
Но в крайна сметка вместо очи на лицата си те се сдобиват с празни, черни "дупки" на техните места ...
Хайде давайте, кажете си и вие мнението приятелчетттаааа ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Май 10, 2009 2:02 pm
Заглавие :
|
|
|
Звучи много тъжно и страшно. Като го прочетох първата ми мисъл беше дали и аз не съм изпадала в подобно положение, плод на обсебване от негативни емоции в определени житейски периоди, защото си мисля, че никой не е застрахован от такива. Важното е в един момент да ги осъзнае и приеме, а после да успее да се отърси от тях, усещането е все едно е смъкнал тежък товар от себе си.
Та има ли спасение, т.е. възможност за обратимост на процеса към по-добро, който описахте по-горе?... |
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
AUDAN
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
|
Пуснато на: Нед Май 10, 2009 4:55 pm
Заглавие :
|
|
|
kati написа: | Звучи много тъжно и страшно. Като го прочетох първата ми мисъл беше дали и аз не съм изпадала в подобно положение, плод на обсебване от негативни емоции в определени житейски периоди, защото си мисля, че никой не е застрахован от такива. Важното е в един момент да ги осъзнае и приеме, а после да успее да се отърси от тях, усещането е все едно е смъкнал тежък товар от себе си.
Та има ли спасение, т.е. възможност за обратимост на процеса към по-добро, който описахте по-горе?... |
Ако не можеше, то няма смисъл да се "живее".
Значи може!
Обаче ... щом си се запитала, значи си се погледнала в огледалото и си се вгледала в себе си.
Колкото и който и да ни говори, всеки вярва САМО на себе си и особено на очите си. Сиреч собственият ни поглед може да е тласък за да се поправим.
До къде ще трае "ремонтът" пак зависи САМО от нас си |
|
_________________ "Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI |
|
|
|
bisi
Регистриран на: 08 Дек 2007
Мнения: 17
|
Пуснато на: Нед Май 10, 2009 7:53 pm
Заглавие :
|
|
|
Има Кати, има спасение
След мнението на Маг Селена си направих изводи и един от тях е, че ако бях продължила по пътя по който бях поела и аз щях да се сдобия с такива "дупки". Но един глас в мен ми каза "Чакай, какви ги вършиш?" Стана ми ясно, че нещо не е наред, какво незнаех, но знаех, че сама няма да се справя. Трябваше ми помощ, от кого пак незнах, но когато го намерих си го познах - той е! Беше Маг Живин - пообрули ме човека набързо, заби ми няколко "шамара" и ето ме сега боец сред трънките, далече от магистралата и бързите скорости. И честно да си призная тук се чувствам много по комфортно, е понакога се одереш, убодеш, но какво пък това е за да се научиш да внимаваш повече. Вярно целта е далече, но пътуването е истинско приключение и си струва. И това само защото послушах един глас.
Но кой ти слуша някакви си гласове?! Тези ги смятат за луди. |
|
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Нед Май 10, 2009 8:18 pm
Заглавие :
|
|
|
bisi написа: |
Но кой ти слуша някакви си гласове?! Тези ги смятат за луди. |
Ааа, недей така, Биси Да живеят лудите!
Между другото тоя глас и аз съм го чувала, така че не си сама |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
tan4eto77
Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
|
Пуснато на: Пон Май 11, 2009 11:10 pm
Заглавие :
|
|
|
Днес се сблъсках точно с такъв човек/с едни зейнали огромни дупки вместо очи/.Колко сте прави Семейство,то тия дупки се оформят именно от алчността,завистта и стремежа към още по-голяма грандоманщина и превземане на света/абе те така си мислят с болните си мозъци/.Наложи ми се да си търся личното право и да си отстоявам правата-та като зейнаха тия ми ти дупки,че и едни искри летяха/като във филм на ужасите бях/естественно,че не съм изгодна че казвам истината в очите и се мъчи въпросния човек да ме убие от страх с поглед/абе какъв поглед като има само черни дупки/,ама и аз нагла гледам и не се предавам.накрая май му стана неудобна поднесената от мен ситуация и стана и си тръгна.според мен извода е,че празните погледи са плод на болен мозък. |
|
|
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Съб Май 16, 2009 11:54 pm
Заглавие :
|
|
|
Като чета това ми се струва, че доста често съм виждала такива очи и то за съжаление като се погледна в огледалото.Понякога усещам нотки на алчност в себе си, по-скоро на завист, когато видя човек, който е постигнал нещо, за което аз съм мечтала, но от незнание и стечение на обстоятелствата, успях здраво да опропастя сбъдването на някои от мечтите си, част от които толкова елементарни, но уви.И съжалявам, че изпитвам това, не знам дали е завист към самия човек или просто болка от липсата на това нещо.След този един момент ми минава това чувство подобно на завист и не изпитвам никакво озлобление към този човек, даже при възможност бих намерила и бих му показала начини, за да бъде още по-добре.Общо взето се срамувам сама пред себе си от това, реших да споделя, за да видя реакцията и обяснението ви за това. |
|
|
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Май 21, 2009 10:14 am
Заглавие :
|
|
|
D_G написа: | Като чета това ми се струва, че доста често съм виждала такива очи и то за съжаление като се погледна в огледалото.Понякога усещам нотки на алчност в себе си, по-скоро на завист, когато видя човек, който е постигнал нещо, за което аз съм мечтала, но от незнание и стечение на обстоятелствата, успях здраво да опропастя сбъдването на някои от мечтите си, част от които толкова елементарни, но уви.И съжалявам, че изпитвам това, не знам дали е завист към самия човек или просто болка от липсата на това нещо.След този един момент ми минава това чувство подобно на завист и не изпитвам никакво озлобление към този човек, даже при възможност бих намерила и бих му показала начини, за да бъде още по-добре.Общо взето се срамувам сама пред себе си от това, реших да споделя, за да видя реакцията и обяснението ви за това. |
Няма страшно, това, че се виждаш отстрани и отчасти осъзнаваш какво правиш си е сериозна крачка напред. Не е повод за срам, а едно добро начало.
Никой не се е родил научен, макар и почти всички да сме се родили пробудени, а после някои са заспали, а после искат или им се налага да се пробудят. На други дори не им хрумва да си развалят дрямката житейска.
За да го направим, не трябва да хвърляме хляб на егото - т.е. да не храним егоизма. Той и без храна си е достатъчно силен.
За да го направим в твоята конкретна ситуация, е добре да не сравняваме своите недостатъци с чуждите достойнства и своите разминавания с чуждите постижения. Оттам иде усещането за вътрешно напрежение, самосъжаление и нездравото амбициране. Някой друг пък се сравнява с нас и мечтае да е на нашето място - завижда и зеленее. Често дори са тези, на които ние завиждаме.
Всъщност нещата идат най-вече от искането и системното поставяне на цели за постигане. Постигнатата цел вече не е ценност и ни тласка към нови нива на амбицията (която пък си е чиста, макар и социално напудрена алчност). Непостигнатата цел е извор на вечни мъки, страдания и въздишки.
А ако просто следваме потока на живота си и се вслушваме в него? Дали ще ни се случва да се видим с мътен и погаснал поглед в огледалото? Може би, но все по рядко... като че ли... |
|
_________________ "Всекиму своето!" |
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Чет Май 21, 2009 2:16 pm
Заглавие :
|
|
|
Всъщност, това като житейска философия и практика е напълно противоположно на всичко , на което ни учат родителите още от съвсем малки, както - и цялото ни общество. От най-ранна възраст всеки бива тласкан и насърчаван да си поставя цели, да се бори да ги постигне, винаги да е недоволен от постигнатото, да се сравнява и съревновава и т.н. Внушава ни се, че това е единствения начин и показател за нашето израстване и доказване. Хората се мерят според постигнатото в материален план. Най-жестоко амбициозните са най-уважаваните. Мога още доста да изброявам. Трудно е да се отърсиш от всичко това, което толкова време ти е било набивано в главата чрез най-различни методи. Но не е невъзможно. И когато се отърсиш - изведнъж проглеждаш по по-различен начин. Някак си започваш не да препускаш, а да се радваш на живота, да цениш всеки миг, всяка молекула светлина, всяка усмивка. Всичко става различно и по-хубаво. Сигурно това звучи като проповед на неудачник, който не е успял да постигне целите си и затова приканва всички останали да се примирят с това посредствие, което са и което им е достъпно. Истината е, че според мерките на обществото аз не съм от неудачниците. Просто, докато не бях осъзнала тази манипулация над нас, живеех в постоянен стрес, който доведе до редица други проблеми. Сега вече е по-различно. Мога и продължавам да работя на високи обороти, но без да страдам от всичко това, което ми беше втълпено като форма и стандарт за подражание. |
|
|
|
|
|
AUDAN
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
|
Пуснато на: Чет Май 21, 2009 7:00 pm
Заглавие :
|
|
|
penka написа: | Всъщност, това като житейска философия и практика е напълно противоположно на всичко , на което ни учат родителите още от съвсем малки, както - и цялото ни общество. От най-ранна възраст всеки бива тласкан и насърчаван да си поставя цели, да се бори да ги постигне, винаги да е недоволен от постигнатото, да се сравнява и съревновава и т.н. Внушава ни се, че това е единствения начин и показател за нашето израстване и доказване. Хората се мерят според постигнатото в материален план. Най-жестоко амбициозните са най-уважаваните... |
Това в червено ни прави ... алчни.
Спомням си как някакви негри в Африка гледали съжалително бели заселници и им казали:
- Вие никога не сте доволни. Все искате още и още.
Вие никога не спирате, за да се порадвате на постигнатото.
Вие все бързате. Все сте неспокойни...
Вие никога няма да бъдете щастливи! |
|
_________________ "Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI |
|
|
|
bisi
Регистриран на: 08 Дек 2007
Мнения: 17
|
Пуснато на: Чет Май 21, 2009 10:02 pm
Заглавие :
|
|
|
Бях свидетел как едно пет годишно дете много загрижено питаше родители си "Вие какво ще ме посъветвате, когато порасна адвокат ли да стана или зъболекар, с кое ще изкарвам повече пари?" Изумях! Само на пет, а ориентирано в добре платените професии и вече мисли за пари. Къде остана "детство мое реално и вълшебно"?! А родителите се гордеят, то е будно казват. Будно ли? Та това е времето в което се градят ценностите. А с такива ценности здраво ще го друса живота докато се събуди. |
|
|
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Май 22, 2009 9:39 am
Заглавие :
|
|
|
Пробуждането далеч не е задължително! Дори ми се чини, че е старателно избягвано, защото нещо не се вписва в героиката на ежедневието. |
|
_________________ "Всекиму своето!" |
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Пет Май 22, 2009 9:40 pm
Заглавие :
|
|
|
Аз се чудя дали на първо време в такива ситуации да не започна просто да приемам чувството без срам и да чакам да отмине.Със сигурност Маг Живин сте прав и затова, че много често хората, на които завиждаме, завиждат на нас.Отстрани много често нещата изглеждат розови, но като се поразровиш се оказва, че нещата не са чак толкова добре, колкото изглеждат.Знам от собствен опит.Пред хората майка ми и баща ми са идеалната двойка, но вкъщи не са чак толкова идеални.Обаче за пред хората са перфектни...Всъщност в сегашния живот на майка ми, една от радостите й е, че околните й завиждат за живота й,а той не е от най - хубавите. |
|
|
|
|
|
bisi
Регистриран на: 08 Дек 2007
Мнения: 17
|
Пуснато на: Съб Май 23, 2009 8:57 am
Заглавие :
|
|
|
Масово хората възприемат нещата на обратно, ама наистина наобратно, като в едно голямо огледало. Колкото по голямо е отклонението в положителна посока толко по щастливи са те , колкото е по голямо в отрицателна посока толко по нещастни са. А в редките моменти, когато случайно попаднат в равновесие умират от скука. Ето, когато човек е лудо влюбен т.с тотално изваден от равновесие, смята че много обича и хич не разбира, че физиката ще си каже думата безкомпромисно-всяко действие поражда равно по сила противодействие с обратен знак. Точно като при махалото, колкото отклонението е по-голямо в едната посока, толкова по-голямо ще е след това и в другата и болката е много голяма. Законите действат навсякъде и за всички с еднаква сила. Разликата е само в разбирането им.
Та хубаво е да гледаме нашата си паничка да е пълна, а не чуждата празна. Мъдрите хора казват, че когато живота ти поднесе голям подарък трябва хубаво да помислиш дали да го приемеш, дали ще имаш сили да му платиш цената, защото животът неминуемо ще си удържи от твоята енергиина сметка. Безплатно сиренце има само в капана за мишки! |
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|