Ноцебо: Когато умът атакува тялото

Лошите диагнози могат да разболяват

Една нощ в малко гробище в Алабама Ванс Вандърс попада на местния знахар, който му бутва шишенце със смрадлива течност под носа и му заявява, че ще умре и никой не може да го спаси. Щом се прибира вкъщи, Вандърс си ляга и започва да се разболява. Няколко седмици по-късно, измършавял и на ръба на смъртта, той постъпва в местната болница, където докторите не успяват да открият обяснение за симптомите му, нито пък да забавят влошаването му. Чак тогава жена му разказва на един от лекарите - Дрейтър Дохърти, за магията.

Дохърти размишлява дълго над проблема. На следващата сутрин той свиква семейството на Вандърс край леглото му. И им разказва как предишната вечер е примамил вещера обратно на гробищата, където го е притиснал да си признае какво е сторил. Човекът обяснил, че е вкарал яйца от гущер в стомаха на Вандърс и там едното от тях се излюпило и сега влечугото изяжда жертвата си отвътре. След това Дохърти викнал медицинска сестра, която дошла с голяма спринцовка, пълна с мощно очистително, и театрално забил иглата в рамото на пациента. Няколко минути по-късно Вандърс започнал да се дави и да повръща неконтролируемо. Насред цялата суматоха Дохърти незабелязано извадил от една черна чанта зелен гущер, размахал го пред очите на страдащия и викнал "Погледни какво излезе от теб, Ванс! Проклятието е вдигнато."

Вандърс се стъписал, тръшнал се в леглото и скоро потънал в дълбок сън. На следващия ден напълно се съвзел и седмица по-късно благополучно бил изписан от болницата.

Фактите около този случай, станал преди 80 г., са потвърдени от 4 медицински лица. Може би най-забележителното в него е, че Вандърс оцелял. Защото по света са документирани хиляди подобни истории, в които прокълнатият умира. Тъй като за тях рядко има медицински архиви и резултати от аутопсия, няма как да знаем какво е причинило смъртта на тези хора. При всички тях обаче има нещо общо - някоя внушаваща респект фигура ги проклина, а скоро след това жертвата умира.

Сигурно си мислите, че подобни инциденти днес се срещат само при някои племена на края на света. Според Клифтън Мийдор - лекар в медицинското училище "Вандербилт" в Нешвил, Тенеси, обаче този род магии съществуват навсякъде, само че под нова форма.

Да вземем Сам Шуман, диагностициран с рак на черния дроб в терминален стадий през 70-те. Лекарите му казват, че му остават няколко месеца живот. Шуман послушно си отива в определения период. Аутопсията обаче установява, че докторите са се объркали. Туморът бил мъничък, без метастази. "Шуман е умрял не от рак, а от убеждението, че умира от рак", казва Мийдор.

Случаи като този на Шуман са краен пример за един доста разпространен феномен. Много пациенти например страдат от болезнени странични ефекти само защото са им казали да ги очакват. При една и съща предразположеност към дадено заболяване е по-вероятно то да се прояви при хората, които вярват, че страдат от повишен риск да го развият, отколкото при тези, които не си дават сметка за това. Излиза, че съвременните вещици носят бели престилки и стетоскопи.

Идеята, че човек може да се разболее само от вярата, че е болен, звучи неправдоподобно. В същото време обаче никой не се съмнява, че обратното е вярно - убеждението може да лекува. Това е добре известният плацебо ефект. Той не прави чудеса, но постига съвсем доказуеми резултати. Плацебото има зъл близнак - ноцебо ефекта, при който негативните очаквания и съответните "кухи" таблетки (без активно вещество) могат да нанесат вреда. Терминът ноцебо означава "ще навредя" и въпреки че съществува от 60-те, е далеч по-слабо изучен от плацебото. В крайна сметка не е лесно да си извоюваш одобрение за проект, целещ да накара хората да се чувстват по-зле.

Това, което е известно до момента за това явление, обаче показва, че то има изключително широко приложение. "Смъртта от вуду магии, ако приемем, че съществува, е екстремален пример за ноцебо", казва антропологът Робърт Хан от Американския център за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, Джорджия, който е изследвал проявленията на ноцебо.

При клинични опити около 1/4 от пациентите в контролните групи - тези, които не получават активно лечение, изпитват негативни странични ефекти. Интензитетът им понякога може да достигне този на истинските лекарства. Ретроспективно изследване на 15 изпитания с хиляди пациенти, на които са давани или бета-блокери, или "кухи" таблетки, показва почти еднакви нива на странични ефекти като изтощение, депресия и сексуални смущения. "Убежденията и очакванията ни са не само феномен на логиката и ума, те имат и физически последици", казва Хан.

Ноцебо ефектът се наблюдава широко в обичайната медицинска практика. Около 60% от пациентите, подложени на химиотерапия, започват да се оплакват от прилошаване още преди старта на процедурите. "Може да се случи дни преди началото или при постъпването в болницата", казва клиничният психолог Гай Монтгомъри от медицинското училище "Маунт Синай" в Ню Йорк. Понякога самата мисъл за лечението или за гласа на лекаря може да накара пациентите да се почувстват зле. Това "предварително" прилошаване може да се дължи отчасти точно на подсъзнателно направената връзка с преживяването или очакването.

Колкото и да звучи смущаващо, ноцебо ефектът може дори да е заразен. От столетия са известни случаи, при които симптоми без никаква видима причина се разпространяват сред големи групи хора. Един такъв феномен вдъхновил психолозите Ървин Кърш и Джулиана Мацони от Университета в Хъл, Великобритания, да проведат следния експеримент - помолили група студенти да вдишат най-обикновен въздух, за който обаче им обяснили, че съдържа токсин, причиняващ главоболие, гадене, сърбеж и сънливост. Половината участници освен това наблюдавали как една жена вдишва от "токсина" и развива част от тези симптоми. Студентите, които вдишали "пробите", развили в по-голяма степен оплаквания от тези, които не участвали. Освен това проблемите се проявили по-често при жените, особено онези, които са видели същото при други. Учените заключили, че ако чуеш или наблюдаваш възможен страничен ефект, си по-склонен да го развиеш. Това поставя лекарите в коварна ситуация. "От една страна, пациентът има правото да бъде информиран какво да очаква, от друга, това увеличава вероятността да изпита странични ефекти", казва Мацони. Затова медиците трябва да подбират внимателно думите си и да сведат до минимум негативните очаквания, смята Монтгомъри.

Въпреки че науката е лаконична по въпроса, ноцебо ефектът зависи изключително много от контекста. Плацебо ефектът например се проявява много по-силно в клинични условия, казва Пол Енк, психолог в университетската болница в Тюбинген, Германия. Не е добре проучено и кой е по-предразположен към подобно влияние. При масови прояви на ноцебо например жените са склонни към повече оплаквания от мъжете. Докато при жените обаче проблемът идва от предишни преживявания, то при мъжете е обратното - дължи се на очакванията. Ноцебо има съвсем реални проявления и в мозъчната дейност. Изследвания със скенер например установяват, че този ефект е свързан с понижение на допамина и опиоидите, което обяснява увеличението на болката.

В крайна сметка обаче ноцебо ефектът се корени не в неврохимията, а в ума. Според едно изследване при жени, които смятат, че са предразположени към инфаркт, има 4 пъти по-голяма вероятност да умрат от сърдечно-съдови заболявания от други със същите рискови фактори. Всичко това изглежда малко налудничаво. Повечето от нас биха се изсмели, ако някой странно облечен човек ни размаха кокал под носа и ни каже, че ще умрем. Представете си обаче как ще се почувствате, ако чуете същите думи от достолепен доктор с цяла стена медицински дипломи и въоръжен с купчина тестове и снимки от скенери.

СВРЪХДОЗА

Депресиран от раздялата с приятелката си, Дерек Адамс изгълтал всичките си хапчета... и после, разбира се, съжалил дълбоко. Уплашен, че умира, той помолил съсед да го откара в болницата, където загубил съзнание. Кръвното му започнало да пада, пулсът му се ускорил. Въпреки това резултатите от изследванията били напълно чисти. През следващите 4 часа Адамс не показал почти никакво подобрение въпреки преливането на 6 литра физиологичен разтвор. Тогава се появил доктор от клиничното изпитание на нов антидепресант, в което Дерек участвал. Оказало се, че момчето изгълтало точно тези лекарства, но всъщност било в контролната група. Т.е. "свръхдозата" била напълно безобидна. 15 минути след тази вест Дерек се съвзел, а кръвното и пулсът му се нормализирали.

ЗАРАЗА

През ноември 1998 г. учител в Тенеси усетил миризма на бензин и започнал да се оплаква от главоболие, гадене, задух и световъртеж. Училището било евакуирано и през следващата седмица повече от 100 преподаватели и ученици посетили Бърза помощ с подобни оплаквания. След детайлни тестове не била открита никаква причина за проблемите. Месец по-късно анкета сред "пострадалите" установила, че симптомите се проявяват по-често при жените, и то при тези, които имат "заболял" съученик. В същото време никакви проби и анализи не успели да открият обективен причинител на страданията им. Подобни масови психози не са чак такова изключение. През същата 1998 г. в Йордания например 800 деца пострадали от видими странични ефекти от имунизация, а 122 дори били лекувани в болница. Въпреки това не бил открит никакъв проблем с ваксините.

Хирурзите не обичат да оперират хора, които се страхуват, че ще умрат, защото при тях по-често изходът може да бъде неблагоприятен.

segabg.com, по "Ню Сайънтист"