Климатичните промени и здравето

Продължават споровете по въпроса как се отразяват климатичните промени върху разпространението на инфекциозните болести при хората

Това е непрекъснат дебат в екологичните и научните среди, който няма край и ясен отговор. Едни смятат, че климатичните промени ще осигурят по-добра среда за развитие на инфекциозните заболявания, други, че ефектът ще бъде съвсем незначителен, а трети - че дори ще намали разпространението им. На проведения по темата форум през април, дебатите продължиха с пълна сила.

Кевин Лафърти от Екологичния център за научни изследвания в САЩ смята, че инфекциозните заболявания ще се увеличат само в някои райони на света. Според него това няма да се случи в по-стабилните икономически държави, които ще се справят с проблема сравнително лесно.

Той дава за пример изследвания, според които от малария ще се разболеят 23 млн. души от нехарактерни за болестта райони. За сметка на това с 25 млн. ще намалеят заболелите хора от области, за които тя е обичайно явление. Според експерта икономическата сила и възможности ще играят не по-малка роля от климатичните промени.

Мерседес Паскуал от Университета в Мичиган, вижда ситуацията по различен начин. Тя е съгласна, че увеличаването на болестите в едни райони може да доведе до намаляването им в други, но смята, че не е сигурно кой ще бъде по-засегнат - богатите, развити държави или Африка и Южна Америка, в които има много болни и няма средства за лечението им. Според нея е грешка, че някои експерти подценяват въздействието на климатичните промени върху болестите, която може да доведе до лош край.

Лафърти е съгласен, че в крайна сметка ще има победители и губещи, но подчертава, че е важно ресурсите да бъдат правилно разпределени по света. Учените изтъкват факта, че в тропиците - при висока температура и влажност, има най-много инфекциозни проблеми и предполагат, че глобалното затопляне ще доведе до увеличаване на заболяванията там.

Според Лафърти не се отчита достатъчно сериозно фактът, че влагата и температурите не нарастват в цял свят. Освен това не всички болести се развиват най-добре при топъл и влажен климат. Доказателство за това е по-широкото разпространение на грип през зимата и на менингит - при сухо време.

Не всичко трябва да се приписва на климатичните промени. Хората, променяйки ландшафта, могат да също допринасят сериозно върху факторите, повлияващи развитието на различни болести. Като създават изкуствени водоеми, например -увеличават броя на комарите и съответно на болестите, пренасяни от тях.

Живеем в свят, в който селските и градските райони, богатите и бедните държави, са свързани по между си и си въздействат. Не можем да игнорираме този факт и трябва да го свържем с влиянието на климатичните промени, за да оценим цялостната картина.

И все пак, какъв е отговорът на въпроса как ще се отразят климатичните промени върху здравето на хората? Никой не може да каже със сигурност. Едно е ясно – светът се променя. За добро или за лошо – времето ще покаже.

Автор: Петър Петров, ecomedia.bg

Пуснато на: Пон Юни 01, 2009 9:46 pm Заглавие :

Климатичните промени убиват 315 000 души всяка година

Гладът, болестите и природните бедствия, които са следствие на климатичните промени, убиват близо 315 000 души по целия свят, годишно. Резултатите са получени от изследване извършено от Глобалния хуманитарен форум със седалище в Женева. До 2030 г. броят на жертвите ще стигне до близо половин милион на година.

Климатичните промени влияят силно върху поне 325 милиона души през годината. За 20 години тази цифра може да се увеличи два пъти. Така 10% от популацията на Земята ще бъде под окончателно влияние на вредните климатични промени. От тях икономиката губи годишно 125 милиарда долара. До 2030 г. се смята, че загубите ще се увеличат на 340 млрд. долара годишно, предупреждават в доклада от Глобалния хуманитарен фонд.

Така звучат неутешителните изводи на първото по рода си задълбочено изследване на човешкото влияние върху климата, извършено от "Глобалния хуманитарен форум" - мозъчния тръст на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан. Докладът идва в навечерието на международен форум за климатичните промени, който тези дни ще се проведе в германския град Бон и чиято цел е да придвижи напред преговорите за изготвяне на договор - наследник на Протокола от Киото.

Според прогнозите на проучването, ако вредните емисии на развитите страни и третия свят не бъдат овладени незабавно, към 2030 г. климатичните промени ще се превърнат в най-голямото хуманитарно предизвикателство на века. "Днес вече около 4 млрд. души са уязвими и 500 млн. са изложени на сериозен риск покрай глобалното затопляне. То ще породи глад, болести, социално напрежение, бедност и смърт", се казва в доклада.

Сред пагубните последствия ще бъде острият недостиг на вода, който ще постави под риск стотици милиони хора, като застраши производството на храни, ще забави икономическото развитие и ще навреди на цели екосистеми по света. Повишаващите се температури се очаква да се отразят негативно върху здравословното състояние на около 310 млн. души.

Около 20 млн. души по света ще изпаднат в мизерия, а други 75 млн. ще бъдат принудени да напуснат домовете си заради засилващите се природни катаклизми и екологичния упадък, като ситуацията се очаква да е най-тежка в Черна Африка, Близкия изток, азиатски страни като Бангладеш и малките островни държави в Тихия океан. Авторите същевременно отбелязват, че реалните последствия могат да се окажат по-сериозни или по-слаби от техните прогнози.

В изследването за пръв път се прави сравнение между хората, засегнати от глобалното затопляне в развитите и в развиващите държави. Резултатите очаквано показват, че 99% от смъртните случаи и 90 на сто от икономическите щети, причинени от природни катастрофи, се падат на бедните страни. В същото време почти всички от най-незастрашените държави са индустриално напреднали. През последните години те са отделили общо близо 72 млрд. долара, за да се адаптират към климатичните промени, но са обещали едва 400 млн. за помощи за третия свят.

ecomedia.bg, Източник: БГНЕС, dnevnik.bg