Древна мутация е изправила хората на два крака

Древна мутация е изправила хората на два крака

Измененията в анатомичното устройство, продължили милиони години, са причината скелетът ни да е устроен така, както е показано на графиката. Защо обаче сме единственият биологичен вид, който се вълнува от историческия си произход? Това антрополозите (учените, събиращи като доказателства за човешката еволюция кости от различни геологични епохи) засега не могат да обяснят.

Интересна находка при сравнително изследване на изкопаеми форми на бозайници и примати показва, че човешкия род се е възникнал 15 милиона години по-рано от предполаганото досега.

От няколко десетилетия учените се стремят да начертаят родословно дърво на човешкия род, отразяващо всички еволюционни събития, които са довели до появата на нашия вид – Хомо сапиенс. Основното, което е нужно за пълно и истинско родословие на човека е да са познати всички преходни форми, както и геологичната епоха, през която са съществували. За съжаление, успехите в тази област са кратковременни и бързо биват опровергани от всяко ново откритие на вкаменелост от прачовеци.

За да преодолее това неудобство, д-р Арън Филерот музея по сравнителна зоология при Харвардския университет започва от самото начало, а именно от идентифицирането на първото звено на човешката еволюция.

Като основен метод при постигането на тази цел д-р Филер използва сравнителен анализ на ембрионалното развитие на гръбначния стълб на 200 днешни и фосилни (вкаменелости на организми, живели в предишни геологични епохи) скелети на бозайници в период от 220 милиона години. Допълнителното прилагане на генетични методи води до изненадващ резултат: първите, бродещи на два крака екземпляри са живели преди 20 милиона години!

Приема се, че изправения стоеж на 2 крака и размера на черепната кутия са най-важните признаци, които определят принадлежността на даден фосил към групата на прародителите на човешкия род. До момента науката разполагаше с данни, че най-ранните двукраки хоминиди са се появили преди 3,8 милиона години. Физическото доказателство за това е известния австралопитек Люси.

Двадесет милиона годишният екземпляр, за когото е установена възможността за придвижване в изправено състояние се нарича Morotopithecus bishopi и е открит като вкаменелост още през 1960 г. в Уганда.Той принадлежи към групата на древните примати – животните, които са свързващото звено между прародителите на човешкия род и ранните представители на днешните човекоподобни маймуни.

Но защо едва в наши дни, след близо 50 години, откакто M.bishopi е известен за антрополозите, става ясно, че именно той е в основата на човешката еволюция? Отговорът на този въпрос се крие в узнаването на причините, които са довели до изправения стоеж на този вид.

Според хипотезата на д-р Филер, изменението на архитектурния план на тялото (от четирикрака в двукрака поза) се дължи на определена генетична промяна. Тя се изразява в мутация на хомеотични гени (отговорни за контрола на процесите на развитие в ембрионалния период) при Morotopithecus bishopi. Следствието от тази мутация е вродена трансформация на гръбнака в сравнение с нормално развиващите се индивиди, която обръща механиката му в обратна посока.

При повечето гръбначни животни съществува хоризонтална преграда – равнина по дължината на тялото, която разделя тялото на гръбна (в която преминава гръбначномозъчния канал) и предна, коремна част. При мутиралите индивиди хоризонталната преграда в областта на кръста се е оказала зад гръбначния стълб. Така за тях стойката на четири крака е била изключително неудобна и се предполага, че механичният ефект от мутацията почти по принуда изправя древните примати на два крака.

Откритието със сигурност ще бъде доста дискутирано в средите на антрополозите, защото радикално би изменило теорията на еволюцията на човека поне в два аспекта:

1. Разделянето на пътищата на развитие на хоминидите от човекоподобните маймуни се е извършило не преди 6 милиона години, както се смяташе досега, а преди 20 милиона години;

2. Причините за изправения стоеж на човека са съвсем други от предполаганите досега - по-добра ориентация в пространството, намиране на храна и предпазване от неприятели. Може би има и трети голям извод и той е за ортопедите – най-древната човешка болежка изглежда е болката в кръста. И причината за нея вероятно е необичайната за животинския свят механична конфигурация на телата ни.
....................................................................
Георги Балджиев
capital.bg