НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Пон Ное 25, 2024 2:05 am Вижте мненията без отговор
Клопки по пътя на превръщането в лечител
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
radea




Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
Пуснато наПуснато на: Нед Юни 21, 2009 3:29 pm
МнениеЗаглавие : Клопки по пътя на превръщането в лечител
Отговорете с цитат

Клопки по пътя на превръщането в лечител


Скъпи мои приятели, с голямо удоволствие и радост ви приветствам с добре дошли тук, на това място, където сте се събрали, за да чуете мен, вашия стар приятел. Аз съм Йешуа. Аз бях сред вас на Земята в живота си като Исус. Бях човек и познавам всичко онова, през което минавате като човешки същества, живеещи човешки живот на земята в земни тела. Затова днес дойдох сред вас, за да ви помогна да разберете кои сте всъщност.

Всички, които днес сте тук и много от онези, които ще почетат тези редове по-късно, сте Служители на Светлината. Вие сте ангели от светлина, които са забравили своята истинска същност. Преминали сте през много изпитания по време на своето земното пътешествие в продължение на множеството си животи. Аз самият познавам отвътре всички тези опити.

Сега се намирате в определен момент от историята на душата си, в който завършвате един цикъл от прераждания. В този момент вие все повече и повече се свързвате с висшия си Аз, който в действителност представлявате, онази същност, която не зависи от времето и пространството. Намирате се в процес на допускане на вашия по-висш и нематериален Аз в земното ви същество и във всекидневния ви живот.

Все още ви е трудно да запазите здрава връзката с Висшия си аз, тъй като сте забравили, че вие самите представлявате този велик източник на светлина.

Все пак обаче, всички вие сте започнали пътешествието навътре към себе си и по време на това пътешествие сте изпитали желание, дори повик да помагате на другите да извървят собствения си път на вътрешно израстване и себе-осъзнаване. Съвсем естествено е, особено за Служителите на Светлината, да искате да споделяте прозренията и опита си с ближните си. Всички вие сте родени учители и лечители.

От момента, в който се нагърбите със задачата да водите другите, в ролята на учител или лечител, много вероятно е да се сблъскате с множество препятствия или клопки. Те са резултат от различни погрешни разбирания за това, какво означава да водиш някого по духовния път. Тези клопки произлизат от неправилни концепции за естеството на лечебния процес и за вашата роля в него като лечител. Именно за тези клопки искам да ви разкажа днес.


Що е лечение?

Какво по същността си представлява лечението? Какво се случва, когато някой „оздравее”, било то на психологичен, физичен или емоционален план? Това, което става е, че този човек може отново да се свързва с своята вътрешна светлина, със собствения си Висш Аз. Тази връзка оказва изцеляващ ефект върху всички нива на аза: емоционално, физическо и ментално.

Това, което всеки човек търси в учителя или лечителя, е едно енергийно пространство, чрез което той може отново да се свърже с вътрешната си светлина, онази част от него, която знае и разбира. Учителят или лечителят може да предложи подобно пространство, тъй като той самият е осъществил вътрешната си връзка. Той разполага с честотата, или енергийната вибрация, която носи решение за проблемите на пациента. Да бъдеш учител или лечител, означава да носиш енергийната вибрация на решението в своето енергийно поле и да го предоставиш на някой друг. Това е всичко, нищо повече.

Обикновено това е процес, който се случва без думи или действия. Лечебният ефект се осъществява всъщност от самата енергия, която вие като учител или лечител притежавате. Точно вашата просветлена енергия отваря за другия възможността да си „спомни” онова, което вече знае и да се свърже с вътрешната си светлина, със своята интуиция. Посредством този спомен се осъществява връзката, която способства за изцелението. Всяко лечение всъщност представлява самолечение.

Следователно ученето и изцеляването, на практика нямат нищо общо със специфичните знания или умения, които могат да се усвоят от книги, курсове или нещо друго. Лечебната сила не се придобива от нещо извън вас. Тя се крие във „вибрацията на решението”, която присъства в собственото ви енергийно поле и която е резултат от вътрешното ви израстване и яснотата на съзнанието. Често в ролята си на учител или лечител, вие все още следвате вашия процес на вътрешен растеж. И все пак някои части от вас са станали толкова чисти и светли, че могат да оказват лечебен ефект върху другите!

Много е важно да се разбере, че този ефект не се постига с упорит труд. Именно пациентът решава сам за себе си дали да приеме енергиите, които предлагате и да ги допусне вътре в себе си. Изборът си е лично негов. Вие ги предлагате поради това, което сте – като „помощник” на другия. Лечебното въздействие, което имате, не е заради умения или способности, научени някъде, а е резултат от вашата естествена същност, от извървения от вас вътрешен път. Именно в проблемите, които самите вие сте преодолели на дълбок емоционален план, се корени вашата способност истински да помагате на другите. Светлината, която хвърляте в това пространство, води като пътеводен фар хората, заседнали в тези проблеми и нежно ги подканва да се измъкнат оттам.

В тези области, в които сте се излекували от дълбоките болки и рани, вие сте станали един истински майстор, чиято мъдрост почива върху вътрешно познаване и реален опит. Самолечението, поемането на отговорност за вътрешните рани и обгръщането им със светлината на вашето съзнание представляват ключа към превръщането в учител и лечител. Способността да се лекувате сами ви прави Служител на Светлината. Тя създава „вибрацията на решението” вътре във вас и предоставя на ближните ви врата към тяхната собствена сила за само-изцеляване.

Когато лекувате пациенти или помагате на хора във вашата среда, вие често „разчитате” тяхната енергия. Интуитивно се настройвате на тяхната честота, давате им съвети и ги лекувате посредством различни енергийни методи. Но пациентите, с които работите, са също токова погълнати от разчитането на вас самите. Те се настройват на честотата ви, точно като вас и съзнателно или несъзнателно абсорбират енергията ви. Пациентите интуитивно усещат дали това, което казвате или правите е в съзвучие с вашата цялост, дали отговоря на излъчването ви и вашата енергийна вибрация. Те чувстват кой сте, независимо от думите и действията ви.

Истинският пробив идва когато клиентът ви разчита. Когато той се почувства свободен и сигурен във ваше присъствие, когато се почувства обгърнат от едно съзнание, което му дава сила да се довери на вътрешното си знание, то тогава всичко, което казвате или правите придобива лечебна сила. Ако вашите думи и действия са подкрепени от същността ви, те стават проводници на светлина и любов и водят пациента към сърцето на собствената му любов и светлина.

Когато някой искрено ви помоли за помощ, той се отваря за енергията ви така, че да може да бъде докоснат от вашата най-чиста и светла част. Тази част не е възпитана от прочетени книги или усвоени умения. Тя е резултат от личната алхимия, личната трансформация на съзнанието, носеща вашия уникален знак. Бих желал да акцентирам на това, тъй като очевидно между Служителите на Светлината /хора, които поради своята същност изпитват силен порив да помагат на другите/ съществува тенденция постоянно да търсят нови книги, методи и способности за превръщане в по-добри учители или лечители. Истинското лечение е така просто.

В своя живот на Земята аз бях проводник на определени енергии чрез очите си. Нещо изтичаше от очите ми и оказваше незабавно изцеляващо действие върху онези, които бяха отворени за него. Това не беше някакъв магически трик или умение, което бях усвоил. Аз бях в досег с моя вътрешен източник на истина. Божествената любов и светлина, които бяха моето естествено наследство – а също и ваше – се излъчваха от мен и чрез тях аз се докосвах до другите същества. И при вас е така, вие по нищо не се различавате от мен. Вие сте извървели същия вътрешен път и сте преминали през същите опити и несполуки, за да стигнете накрая до същата онази точка, до която и аз достигнах в земния си живот. Всички вие ставате все по-осъзнати Христови същества.

Христовата енергия е ваша духовна съдба и вие постепенно интегрирате тази енергия в ежедневието си. Този който лекува и учи, е Христос в самите вас и това е естествено следствие от природата на Христовата енергия. Прекалено често се отъждествявате с начинаещ или ученик, седнал в краката на своя учител и слуша, задава въпроси и търси отговори. Но аз ви казвам, че времето за учене свърши. Време е да изискате своето майсторство. Време е да се доверите на Христос във вас и да проявите тази енергия във всекидневната си реалност.

За да станете едно с вътрешния Христос и да лекувате и учите чрез тази енергия, е наложително да се освободите от много неща. Те представляват клопките по пътя на превръщането в учител и лечител. Бих искал да изтъкна по-специално три области, в които са съсредоточени препятствията.


Клопките на главата

Първата клопка е заложена в областта на главата или ума. Вие сте много вещи в анализирането на нещата и свеждането им до категории според някакъв общ набор от критерии. Това може и да е от полза в определени случаи, но като цяло вашата ментална, мислеща част е в голяма степен част от дуалната действителност. Под „дуална реалност” разбирам съзнанието, което разделя нещата на добри и лоши, светлина и мрак, болест и здраве, мъжко и женско, приятел и враг и т.н. Този тип съзнание обожава да разделя и да поставя етикети и не разпознава единството залегнало в основата на всички феномени. То е устроено така, че обича да работи с общи принципи и рационалното им и обективно прилагане към индивидуалните случаи. Това съзнание не разглежда възможността за друг и много по-директен подход към реалността – този на интуитивното познание или „познаване посредством чувстване”.

Христовата енергия лежи отвъд дуалността. Христовата енергия представлява потока на Битието, което стои в основата на всяка полярност. Но умът не разпознава реалното съществуване на това мистично ниво на единство. Умът иска да раздели океана на Битието на части, които могат да бъдат дефинирани и да ги категоризира така, че да може да ги схване рационално. Умът обича да изгражда структури и теории, които да бъдат налагани върху реалността и директния опит. Отново, това може да бъде полезно и плодотворно, особено при случаи от практиката, но съвсем не толкова полезно, когато става дума за истинско лечение и преподаване, т.е. учене и изцеляване от сърцето.

Когато подхождате към своите пациенти от гледна точка на теорията, вие се опитвате на сведете индивидуалните им симптоми в някаква обща категория и се обръщате към теорията за решението на този проблем. На това ви учат, когато се обучавате за психолог, социален служител или друг тип професионален съветник. Аз не казвам, че всичко това е погрешно. Но искам да ви помоля за следното: когато работите с някого, било то в личния и професионалния с живот, опитайте се да се освободите от мислите и мотивите си, от всички ваши предположения за проблема на другия човек и просто да слушате със сърцето си. Настройте се към неговата енергия от едно тихо място вътре във вас. Постарайте се просто да усетите посредством вашето сърце и интуиция как се чувства другия и какво е усещането да навлезете във вътрешния му свят. /Виж в края на този ченълинг насочваната медитация за постигането на този ефект/.

Често генерирате множество идеи за това какво другият трябва да направи, за да реши проблемите си. Вие анализирате чуждите проблеми и откривате решения, като често дори може да сте почти напълно прави. Но мисълта ми е следната: Вашите идеи не са непременно в съзвучие с енергията на другия човек точно в този момент. Вие може дълбоко да грешите относно как се чувства той/тя вътрешно в този момент. Вашата помощ работи дотолкова, доколкото е настроена към енергийната реалност на човека, на когото помагате. Може би той или тя се нуждае от съвсем различен подход, който вашият рационален ум не може да проумее.

Аз ви приканвам да видите и почувствате ближния си единствено от онова тихо и интуитивно място вътре във вас. Позволете си да се издигнете над двойствеността и вътрешно да бъдете изпълнени с Христовото състрадание. Каня ви истински да бъдете въодушевени от присъствието на другия, когато му предлагате урок или лечение.

И тогава решението често е много просто. От вас не се иска знание, а мъдрост. От вас се очаква не преценка, а състрадание и дълбоко разбиране. Вие не сте тук, за да предложите решение, да олицетворявате някакъв авторитет, а за да олицетворявате любовта.

Нека да илюстрираме горното с един пример. Вземете например родителите, които искат да помогнат на децата си да решат проблемите, с които се сблъскват. Благодарение на своя опит, родителите могат често да предвидят по-добре от своите деца последиците от определени действия. От позицията на това знание, те често предупреждават децата си и тъй като искат да ги предпазят, те ги съветват да правят това, което самите те смятат за най-добро и правилно. От гледна точка на ума това изглежда добър начин за оказване на помощ. И в някои случаи е съвсем разумен.

Все пак обаче, ако родителят се настрои към детето от онова тихо, интуитивно място в себе си, той ще открие, че онова, от което детето му наистина се нуждае, е нещо съвсем различно. Децата най-често се нуждаят от доверието и подкрепата на родителите. „Довери ми се и ме остави да бъда, този който съм. Остави ме да правя грешки, остави ме да се препъвам, но вярвай в мен”. Свързвайки се с детето си от позицията на доверието, на практика вие го подкрепяте да се доверява на интуицията си. Това ще му помогне само да вземе решение, което му се струва правилно, и което е разбираемо и от Вашата гледна точка. Ако все пак се опитате да накарате детето си да направи нещо само защото „Вие знаете най-добре”, тогава то ще усети недоверие в отношението ви към него и това ще го накара да ви се противопостави още по-силно.

Когато предлагате помощ на децата си, те ви „четат”. В природата на децата е да разбират ясно чувствата, които стоят зад думите ви. Те могат да почувстват страха зад вашите преценки. Често те реагират на емоцията, а не на думите и когато реагират с нежелание, често изглеждат крайно неблагоразумни. Но може би родителите действат „прекалено благоразумно”, което означава, че те не разбират собствените си емоции в основата на всичко това и не се опитват да се свържат с детето честно и открито. За да стане това, родителите трябва да се освободят от предубедените си схващания и да се отворят истински за емоционалната реалност на детето. От искреното изслушване на детските грижи и тревоги, може да бъде изграден един истински мост на комуникацията.

Споменах този пример, понеже е толкова често срещан и лесен за разбиране, а също и защото всички ние знаем колко трудно е да подкрепяме децата си открито и с доверие. Всичко опира до освобождаването – освобождаване от собствените ви идеи за това „какво трябва да бъде”, от своите желания и копнежи. Трябва наистина да оставите другия да бъде такъв, какъвто е. Вие можете да предложите истинска лечебна сила на някого, само когато го обгърнете с пространството на откритостта и сърдечното разбиране. Често това, което наистина помага на другия, е когато напълно приемате нещата такива, каквито са. Това означава да не се опитвате да промените нещо от позицията на ума и именно тогава вие се свързвате с другите и отваряте пътя на любовта и състраданието си към тях.

Клопката на сърцето

Второто препятствие, което ще се изпречи на пътя ви на превръщане в учител и лечител е в областта на сърцето. Сърцето е сборен пункт за много енергии. Сърдечният център /или чакра/ представлява мост между небето и Земята, между висшите и низшите енергийни центрове или чакри. Сърцето събира в себе си енергии с различен произход и може да съзре общото начало във всички тях. То ви позволява да се издигнете над дуалността и да докоснете ближния си с любов и състрадание.

Вашето сърце е седалището на способността ви да се настройвате към енергиите на другите и да гледате през техните очи. То е център на емпатията. Очевидно е в такъв случай, че сърцето играе важна роля във всеки вид духовно учение или изцеление. Мнозина от вас естествено владеят емпатията – т.е. имат естествената склонност да усещат настроенията и енергиите на другите. Тази ваша способност ви помага много при работата с хора.

Все пак обаче, с тази способност е свързан един от основните капани. Вашата чувствителност към енергиите на другите хора може да се засили дотолкова, че да ви е трудно да правите разлика между собствените си емоции и техните. Понякога абсорбирате енергията на другия толкова дълбоко, че губите представа за себе си. Може толкова силно да ви се иска да помогнете на някого, особено когато знаете как се чувства, че да смесите енергиите и да поемете бреме, което не е ваше.

Когато това се случи, се появява дисбаланс. Вие давате прекалено много. Прекрачвате собствените си граници, щом се оставите да бъдете повлечени от чуждото страдание и не следвате собствения си път, когато започнете да помагате. Енергията, която от давате „в повече”, ще се обърне срещу вас. Тази излишна енергия достига до другия човек, но не помага за решаването на проблемите му. Пациентът може да не съумее да интегрира тази енергия или пък може да бъде изплашен от нея, както и просто да не я забележи. В крайна сметка вие ще се почувствате изтощени, раздразнени и разочаровани.

Вие можете да познаете кога отдавате прекалено много по сигналите на собствените си тяло и емоции. Винаги, когато се чувствате празен, демотивиран и потиснат след като сте работили с пациент, това е знак, че сте опитвали прекалено усърдно.

Когато предлагате учение и лечение от една балансирана и центрирана позиция, вие се чувствате свободен, жив и одухотворен. След приключване на срещата лесно изтегляте обратно енергиите си и възстановявате връзката със себе си. Освобождавате се от другия човек, като така се прекъсват всякакви връзки между енергийните ви полета.

Ако остане някаква връзка с другия поради силното ви желание да му помогнете да се излекува или да се почувства щастлив, то тя ще има разрушителен ефект върху вашата енергия. Като продължавате да се тревожите за клиента си, вие абсорбирате неговите емоционални енергии прекалено силно. Отдавате от себе си, за да облекчите товара и така между вас се поражда емоционална зависимост, която работи и в двете посоки. Клиентът започва да се осланя на вас и така вашето добро състояние започва да зависи от неговото. Подобно оплитане на енергии не помага на клиента и ви изтощава.

Защо това се случва толкова лесно, когато започнете да помагате на хората? Защо този капан е така труден за избягване, особено за Служителите на Светлината и откъде произтича тази болезнена необходимост да се дава изцеление и цялостност и да се превръща света в едно по-добро място? Това естествено желание отчасти се обяснява от историята на вашата душа, както беше описано в „Служители на Светлината I и II” /част 1 от настоящата книга/. Вие имате вътрешна мисия да донесете знание и изцеление на този свят. Но тенденцията да отдавате прекалено много произлиза от една болка вътре във вас, която не осъзнавате изцяло. Тя ви кара да „прегрявате” при даването.

Във вашето сърце съществува една тъга, която ви кара да се стремите към един нов начин на живот, към едно ниво на съзнание, което е по-хармонично настроено към божествеността във всичко живо. Вие тъгувате за една по-наситена с любов и мир реалност на Земята. В сегашното си превъплъщение не сте дошли да изследвате пътищата на егото. Вече сте го правили и се чувствате изтощени и отпаднали от това. Дошло е времето да отговорите на древната песен в душата ви, да възстановите мира, радостта, уважението и единството на Земята.

Емоционалното ви тяло носи белезите на множество прераждания, през които сте се опитвали да донесете тук светлината на своята душа и сте срещали съпротива и отхвърляне. Дошли сте тук с големи резерви и същевременно цветето на страстта вътре във Вас не е повехнало. Вие сте тук отново! Само че сега, поради болката, която носите в себе си, сте като малки и нежни цветя, които се нуждаят от здрава основа, за да израстат и разцъфнат. Основата, от която имате нужда, е здравото усещане за съществуване, заземено в Земята и центрирано вътре у вас.

Под заземеност имам предвид, че трябва да пуснете корени в Земята, да разбирате как действа Земната реалност и да познавате елементите, с които трябва да работите, докато сте във физическо тяло. Понякога сте така силно очаровани от духовното, че забравяте да се грижите добре за себе си и за своето тяло. Ставате „отнесени” или прекалено идеалистични и отделени от реалността. Често ви се иска да се издигнете над Земната реалност, но енергията на вашата душа може да разцъфне тук само чрез Земята, чрез усещането че сте у дома и в хармония със Земните елементи.

Под центрираност имам предвид, че трябва да бъдете верни на собствените си чувства, на собственото си усещане кое е добро за вас. Като човешко създание вие имате его или лична индивидуалност, която ви отделя от другите. Егото играе важна роля. То ви позволява да фокусирате специфичната си духовна енергия върху материалната реалност. Вие не желаете да предадете своята индивидуалност в името на някакво „по-висше добро”. Вие не сте тук, за да елиминирате своето его, а да позволите на светлината на вашата душа да осветли егото ви. Трябва да превърнете егото във външен изразител на своята енергия.

Поради болката, която носите в душите си, поради изтощението от старите модели, поради желанието си да достигнете до обетованата земя на Новата планета Земя, вие може да загубите заземеността и центрирането си. Склонни сте насила да предизвиквате промени, там където ситуацията още не е узряла, или пък да се опитвате да събудите други хора със скорост, за която те още не са готови. Вие „прегрявате при даването”. Тази нетърпеливост може да придобие формата на велико отдаване на добра кауза или на засилени грижи за добруването на другите. Но в сърцето на всичко това има едно нетърпение и безпокойство. За известно време се чувствате вдъхновени, одухотворени и отдадени, но в даден момент ще усетите разочарование, ще почувствате изтощение и гняв, дължащи се на изчерпването на енергийните ви ресурси.

Клопката на сърцето, капанът на прекаленото отдаване се корени в неприемането на реалността, такава каквато е. У вас има нетърпение и безпокойство, които ви пречат да се освободите. Те ви пречат да спазвате правилна емоционална дистанция спрямо хората, на които искате да помогнете или каузата, на която се отдавате.

Вие сте истински учители и лечители и наистина имате мисия на Земята. Но за да я изпълните наистина успешно – парадоксално – трябва да се освободите от онази отчаяна нужда да променяте нещата, защото тази ваша пламенност носи знака на болката, болката от това да не се чувстваш у дома на Земята, такава, каквато е. Истинската духовна промяна винаги започва на основата на приемането. За да се превърнете в учителя и лечителя, който желаете да бъдете, трябва да прегърнете своята болка и да я излекувате. Трябва да се установите в мир с най-дълбоките си емоции на страх и гняв. Сторите ли това, ще усетите, че силната нужда да давате на другите или да служите на „добра кауза”, тихо и неусетно ще отстъпят място на едно много нежно усещане за спокойствие и приемане. Така Вашето излъчване придобива истинско изцелително въздействие!

Може да почувствате вътрешна болка при освобождаването от чуждите страдания и опитности и при даването на хората на време и пространство да преминат през собствените си процеси. Това е така, понеже се връщате обратно в собствената си самота и чувството да бъдеш изгубен в тази земна реалност. Разминаването между този суров и несъвършен свят и бленуваната реалност, така чиста и съвършена, вътрешно ви наранява дълбоко. Предизвикателството е да не бягате от тази болка, да позволите пълното й осъзнаване и да разперите ангелските си крила около нея.

Щом веднъж разберете това желание да помагате или да се борите за добра кауза и съзрете скритата вътре в него болка и онази част, която не приема реалността, вие можете да започнете да се освобождавате от тях. В момента, в който разберете, че желанието и нетърпеливостта произлизат от една вътрешна болка и тъга, вие ще сте способни да спрете прекаленото раздаване. Вече можете да се фокусирате върху себе си и да намерите начин да се помирите със себе си, с този, който сте! Вече можете да започнете истински да давате на себе си.

В този момент вие се превръщате в един напълно заземен и центриран Служител на Светлината, който приема себе си и околните. Единствената ви правилна задача като Служител на Светлината, е да направите енергията си достъпна за другите. Вие учите и лекувате като излъчвате „енергията на решението”, съдържаща се в собственото ви енергийно поле. Често привличате към себе си хора с точно такива проблеми, през които самите вие вече сте преминали. Достигнали сте до дъното им и следователно в тези области сте постигнали знание и чистота, които са станали част от битието ви. Това представляват вашите просветлени части. Тези части са свети и неприкосновени и не могат да бъдат загубени. Те не са изградени от придобити знания, които могат да се загубят. Това, което ще трябва да предложите на другите не е просто някакъв инструмент или теория, а себе си – трансформиран от живота, опита и смелостта да работите с откритите си вътрешни рани.

„Службата в името на Светлината”, която трябва да поемете в тази връзка, ще се случи без усилие. Тя ще бъде нещо съвсем естествено за вас. За да откриете своята мисия, онова, което „трябва да свършите” в живота си, просто трябва да осъзнаете за какво копнеете истински и да правите онези неща, които ви вдъхновяват. Когато направите това, ще насочите и ще отдадете енергията си навън към света и другите ще бъдат докоснати и озарени от нея по начини, по които дори не сте и подозирали. Всъщност, няма друго за вършене. Вие сте дошли именно да „служите на светлината”.

Онези Служители на Светлината, които познават баланса между даването и получаването, ще изпитат повече мир и радост в живота си и така ще излъчват „вибрацията на решението” все по-силно от енергийните си полета. Те са чувствителни и емпатични, но също така притежават и ясно чувство за лични граници. Тези служители са способни еднакво лесно да приемат и дават и по този начин потоците на даването и приемането стават все по-силни в живота им.


Клопката на волята

И сега бих желал да обсъдим още един капан по пътя на превръщането в учител и лечител. Споменах за един такъв в областта на ума, един в тази на сърцето и сега искам да завърша с клопката на волята.

Тя може да бъде открита в зоната на слънчевия сплит, в енергийния център близо до стомаха. Този център или чакра управлява способността за действие, способността за проявяване на вътрешната ви енергия навън във физическия, земен план. Когато вашата воля се свърже с интуицията ви или онази тиха част от вас която трансцедентира дуалността, то тогава всичко в живота ви протича гладко и без усилие. Действията ви ще се диктуват от вътрешното ви чувство за доверие и познаване. Щом слънчевият сплит /който е също и център на егото/ бъде воден от сърцето, вие, най-общо казано, ще правите всичко, което обичате да правите и ще се чувствате щастливи и вдъхновени през по-голямата част от времето. Така волята /или егото/ става продължение на вашия вътрешен Христос.

Все пак обаче, когато се опитвате да помогнете или да водите другите, вие губите връзката си с този поток. У вас има една част, която иска да прави твърде много. Тя търси постигане на резултати, като леко пресира и насилва нещата, дори когато интуицията ви казва да спрете или дори да се отдръпнете. Често именно вашето его изисква ясни резултати на момента. И това няма нищо общо с помагането на другите. То е свързано с присъщата ви нужда от доказване, с несигурността, която ви изважда от контакт с естествения поток на изцелението, който често е по-бавен и непредсказуем, отколкото ви се иска.

Ще познаете че се престаравате, когато усетите, че работите прекалено усърдно и работата ви не се оценява или приема подобаващо от околните. Също така, когато сте се отделили от естествения ход на нещата, вие често бивате разсейвани от външни мнения. Появява се тенденция да се осланяте на идеите и очакванията на другите и да се притеснявате да не се изложите в техните очи. Ключът за възвръщането на силата ви се състои в това, да не правите нищо и истински да притихнете в себе си. Можете да се настроите към ситуацията от тихото и неутрално място във вас, само когато отново се свържете със своето сърце. Тогава страховете и несигурността изчезват на заден план и можете наистина да се съсредоточите върху това, от което пациентът се нуждае от вас.

Често не се налага да правите кой знае какво за него или нея. От вас, основно и най-вече, се очаква да бъдете с другия и да му предложите „енергията на решението” по един лесен и директен начин. Трябва да имате вяра в силата на собственото си присъствие, дори когато не правите или не казвате нищо. Осмелете се да заемете това тихо място, когато работите с друг човек. Доверите ли се на себе си, ще разберете кое е правилното действие или дума. Запомнете, че често, когато става дума за водене, колкото по-малко, толкова по-добре.

Освобождаването е любов

Преодоляването на клопките, които описах по-горе, винаги включва един вид освобождаване или откопчване. Става дума за отпускане на хватката на прекаленото мислене, на отъждествяването с емоциите и освобождаването от прекалената употреба на волята. Но ако се пуснете от всичко това и се предадете на онази най-мъдра и състрадателна част от вас, ще изпитате дълбока радост и реализация в „работата си” като учител и лечител. Като Служители на Светлината, каквито наистина сте, вие ще усетите дълбоко чувство на себе реализация и свобода. Като учител и лечител, без значение как точно го проявявате, вие се чувствате единен с Цялото, с онова единно, което лежи в основата на Всичко Което Е. Да се чувствате част от тази „тъкан на Духа” и да играете естествената си роля в нея, ви носи усещането за истинско изпълнение на вашата мисия.

Медитация

Това е упражнение, което може да ви помогне да се свържете по един директен и емоционален начин с нещата, изброени по-горе.

Седнете или легнете в удобна за вас поза. Фокусирайте вниманието си върху мускулите на раменете и врата и отпуснете всяко напрежение в тях. Направете същото с мускулите на корема, ръцете и краката. Поемете със съзнанието си по посока на стъпалата и почувствайте връзката си със Земята. Усетете как тя ви поема и ви предоставя сигурността, от която се нуждаете. Поемете с корема няколко леки дъха.

Сега позволете на вашето въображение да ви отведе назад до момент, в който сте се чувствали крайно изоставен и нещастен. Спрете се на първата ситуация, която се появи. Работете с нея. Спомнете си отново за този минал момент и за това, как се чувствали.

Сега се обърнете към „енергията на решението”. Запитайте се: „Как преодолях това, кое ми помогна най-много?” Енергията, която ви е оказала най-силната помощ, може да е дошла от вас или от някой друг, но това е без значение. Просто почувствайте енергията, която ви е издигнала от дъното.

Сега освободете миналото и си помислете за някого в настоящето, който ви е скъп и на когото държите. Това може да е партньор или дете, колега или приятел. Нека това лице се яви във въображението ви и наистина да приеме форма. Тогава попитайте: „Как да ти помогна? Кое е най-ценното, което мога да направя за теб?” Слушайте със сърцето си. Какво ви казва или показва това лице? Почувствайте отговора. Просто му позволете да дойде към вас.

Отпуснете се и отново съсредоточете вниманието си в стъпалата, дишането и се върнете към настоящето.


Целта на това упражнение е да осъзнаете кое е наистина полезно в ситуация на емоционална криза или болка. То може да бъде доста различно от онова, което си мислите, че е полезно

------------------------------------------------
откъси от книгата на Памела Крибе "Христос говори"

_________________
Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
reveta




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 826
Пуснато наПуснато на: Съб Юли 04, 2009 2:19 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ЛИЧНОТО МИ НАВЛИЗАНЕ В ЦЕЛЕБНИЯ ПРОЦЕС

Отношението ми към думата "лечител" е двойнствено. Смисълът включва да извършваш нещо върху някого, да оказваш влияние върху него, а така лечителят се отделя от лекувания. За мен целебната връзка е нещо свещено, разглеждам я като основна - ръководеща тялото, ума и душата.
Приемам обаче идеята за ранения лечител. Моята лична здравословна съдба би могла да послужи като афиш на правилото: "Преподаваме онова, което самите ние трябва да научим". Също така знам, че докато лекуваш себе си, откриваш неща, които никой друг не би могъл да ти покаже. Това е едно дълбоко потъване в основите и извора на живота и съвсем естествено но­си със себе си съчувствие към хората, изплашени за здравето си и търсещи с надежда плодовете на твоя опит.

Имах възможността да се сблъскам с много други пътища за неконвенционално лечение и отвсякъде взимах по нещо и изграждах собствените си принципи, тъй като не обичам готовите формули. Освен това всеки човек е уникален; всеки пациент ме отвежда на оздравително "пътешествие", по чийто маршрут никога преди не съм минавала. Трудно ми е да дам определение за метода си, понеже съм заимствала от много източници, а и много е излязло от дълбините на интуицията ми.

През мен постоянно протича свеж поток от информация за енергията и лекуването и с всеки следващ клиент опитът ми расте. Изключително ценя възможностите на тялото и съм уверена, че то има способността да се самовъзстановява. Така е конструирано, че отпушите ли оздравителните му си­ли, те сами ви довеждат до цялостното излекуване. Не само личността или душата иска да се почувства по-добре. Тялото търси изцелението и всяка клетка е белязана с невероятна интелигентност и сила на духа. И ако ние всички понякога се нуждаем от външна помощ или насока, излекуването е изцяло вътрешен процес.

ЗАЩИТА НА ЛЕЧИТЕЛЯ

Винаги съм считала злото като следствие на човешката суета, алчност и корупция и съм пренебрегвала инстинктите си, когато са влизали в противоречие с тези ми възгледи. Досега грешките, при които най-силно съм страдала, съм правила, когато съм била твърде отдадена на желанието да помогна. Лекувала см в състояние на изтощение, емоционално изцедена или на ръба на разболяване. Правила съм го дори когато взаимоотношения­та ми с човека са били обтегнати и ми се е случвало да пострадам при таки­ва сеанси. Отхвърлих и слабия вътрешен глас, който ме предупреди да внимавам и се втурнах там, където и мъдростта би се бояла да пристъпи. Много ми беше трудно да науча този урок, защото съм отворена и не­търпелива да помогна, и в крайна сметка при някои трудни сеанси рискувам своите живототворящи сили заради човека. Пациентът си тръгва с голямо подобрение, благодарен и дори иска още едно такова лечение като току-що приключилото, но аз се разболявам или в мен остава някаква болка.

Когато се отваряте напълно към другия човек, всъщност вие влизате в дълбоко интимна връзка. Ако вие ме лекувате, моите енергии въздействат върху вас. Аз не знам как може да се избегне това.
Лично аз не бих приела лечител, който прекалено внимава да не поеме енергиите ми, да спазва дис­танция или да поддържа прекалено строги граници. Винаги по време на се­анс съм лично съпричастна. От критично важно значение е човек да прави разграничение между формирането на подходящ професионален подход и необходимостта да се отвориш към енергиите на другия.

Когато не съм добре, по-лесно мога да прихвана заболяването на другия. Трябва да опознаете себе си от тази страна. Всяка професия има свои пра­вила. Много по-лесно е да напуснете, ако работите в офис или фабрика, от­колкото ако лекувате хора и смесвате енергиите си с техните. Вслушвайте се във вътрешния си глас и бъдете готови да се учите на принципа проба - грешка. Случвало ми се е да съм много зле преди някой сеанс, а след това и двамата сме възстановени и освежени. Друг път може да се окаже свръхнатоварващо за мен. Първо и основно правило е, че ако не мога, с помощта на няколко прости техники, да настроя сравнително лесно енергиите си, не трябва работя върху друг човек.
Друг белег на лечителството, който го отличава от останалите професии, е, че може да "прегорите" енергийните си вериги, ако строго спазвате пра­вилото да работите по 40 часа на седмица. Количеството време, което отда­вате на лечителската работа, варира в зависимост от телосложението, от разположението ви през деня и от всичко останало, което се случва в живо­та ви. На мен ми е необходима почивка между сеансите, за да мога напълно да дойда на себе си, и тогава правя комплекс от енергийни упражнения, ка­то трите потупвания, издърпването на ушите и отделянето на небето от зе­мята. Освен това натискам силно с пръсти костите на скулите, което стиму­лира първите точки на стомашния меридиан и изчиства току що появилите се стресове.

ДОННА ИДЪН - "ЕНЕРГИЙНА МЕДИЦИНА"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
reveta




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 826
Пуснато наПуснато на: Съб Сеп 19, 2009 4:57 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

СРЕЩИ С ТЪМНИТЕ СИЛИ

При навлизането в нечие друго същество понякога се оказвате отворени за сили, които не сте канили, желали или очаквали.

Джим беше в дълбок стрес, когато записа час при мен. Губеше необяснимо контрол над колата си. Усещането му бе, че някое невидимо същество е заедно с него в колата и се бори да хване волана, като се опитва да го изтласка извън пътя. Той се страхуваше за живота си толкова силно, че беше напуснал района, отишъл бе в Аляска, където живял спокойно в продължение на година на ед­на рибарска лодка. Щом обаче се върнал в Орегон, "духът" отново влязъл в живота му и той искаше да му помогна да се освободи от него.
Споразумяхме се да работим заедно. Почувствах, че мога да му помогна, макар да не вярвах, че наистина има контакт със "зъл дух". Струваше ми се, че психологическите обяснения бяха по-вероятни в неговия случай, а освен това съм човек, на който му е трудно да признае злото! В състояние съм да го отричам, дори когато ми е пред очите!

По онова време кабинетът ми се намираше у дома. След като Джим легна на кушетката, сеансът изведнъж стана много необичаен. Посегнах да го до­косна, но ръцете ми се спряха на около 10 см от тялото му. Около него сякаш имаше някаква бариера. Исках да го докосна, но като че ли ня­каква невидима сила държеше ръцете ми на разстояние. Вътре в себе си чух глас, който ме предупреди да внимавам, но го пренебрегнах. Това беше чо­век, дошъл при мен за помощ. Реших, че предупреждението ме разсейва и не го допуснах в себе си!!! Джим лежеше със затворени очи и дори не подозира­ше през какво минавам аз самата.
Най-накрая мобилизирах волята си и насила проникнах през бариерата. Когато го направих, почувствах кожата му и усетих твърдостта на тялото. Но все още не можех да осъществя енергийна връзка. Усещането беше зло­вещо. Докосвах нещо, което не разбирах, и скоро започна да ми става лошо.
Накрая казах:
- Джим, не знам какво не е наред в мен, но работя с теб вече от 45 минути и още не мога да проникна до твоите енергии. По-добре сега да спра и да запишем друг час.
- 45 минути?! Че нали току-що влязох! - възкликна той, но като погледна часовника, се изненада и заяви, че бил като упоен. Съгла­си се да приключим сеанса и си тръгна.

Стаята беше задушна и мрачна. Намерих съпруга си Дейвид и му казах, че ще изляза да покарам колело. Той предложи да дойде с мен. Свечеряваше се. Забелязах, че като въртя педалите по-бавно, получавам усещането, че не­що ме удря по гърба, по сакрума. Ритмично чувах един приглушен звук, ка­то от тъп удар, който ме удряше все по-силно и по-силно. Когато карах бър­зо, нещата не бяха толкова зле, но ако забавех ход, ставаше ужасно. Спрях­ме с Дейвид пред едно кафе, да изпием чаша чай, и аз се усетих много странно. Една приятелка дойде при нас да си поговорим, но аз дори не я чу­вах. Прибрах се вкъщи и легнах да спя, прекарах ужасна нощ. Сега когато се връщам назад в спомена, ми се струва, че съм била обсебена, макар че тогава изобщо не мислех така. Като че ли нещо ме бе сграбчило. Необичайни­те и твърде неприятни удари продължаваха. След безсънната нощ станах ра­но и не знаех какво да правя. Имах часове с пациенти, но не бях в състоя­ние да работя с никого. Дейвид ме посъветва да поискам помощ от водачи­те си. Отложих часовете, качих се на колелото и отидох в парка, където лег­нах на тревата и запитах водачите си какво става мен.

Разбрах, че пробивайки енергийната бариера на Джим, съм поела духа, който е бил в него. Той го бе напуснал и се бе вселил в мен. Злите духове бяха непозната за мен тема, но не можех да отрека, че нещо реално и болез­нено ме биеше по сакрума. Трудно ми беше да се прибера вкъщи на колело­то. Когато се прибрах, Дейвид си бе у дома и му разказах какво се е случи­ло. Той не пропусна нито дума.
- Е, значи, трябва да прогоним духа - каза той.
Легнах на леглото и Дейвид започна да говори. Той имаше известен опит с хипноза, както и с екзорсизма и правеше разлика между двете неща. Из­веднъж видях тъмна, сивкава енергия с неясни човешки очертания, която из­лезе от мен. После заспах.
Когато се събудих, се чувствах чудесно, но Дейвид беше притеснен. Пър­вият му въпрос, след като се увери, че съм добре, бе:
- Къде отиде?
- Изчезна право нагоре, през тавана.

Над спалнята ни имаше таванско помещение, където Дейвид държеше компютъра си. По това време той пишеше първата си книга и му беше изк­лючително трудно. Откри, че компютърът не можеше да разчете файла, вър­ху който бе работил сутринта, преди прогонването на духа. По-късно спе­циалистите откриха, че файлът съдържа само "маймуни". В него имаше две глави, които противно на принципа си още не беше архивирал, а те бяха плод на месеци упорита работа. Ако "духът" ги е изтрил, определено е знаел къде да удари.
Когато се чух с Джим, той ликуваше. Случките му в колата изведнъж бя­ха престанали след сеанса...

ДОНА ИДЪН: "ЕНЕРГИЙНА МЕДИЦИНА"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
reveta




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 826
Пуснато наПуснато на: Вто Юли 06, 2010 2:33 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Как лекувам? Канализирам чиста, получена отвън енергия. Не лекувам хората със собствената си енергия. Много е важно това да се разбере! Енергията не е моя. Ако използваш собствената си енергия, ти не само се убиваш, за да помогнеш на другите (като губиш собствената си жизнена енергия), но най-много рискуваш да им предадеш собствените си проблеми заедно с лечението! Затова всъщност ти не им помагаш, тъй като енергия просто не е чиста!
Моето обучение ме научи как да се свързвам с по-висш източник на енергия и да я канализирам през себе си.


Сегашният ми лечителски стил много се различава от начина, по който лекувах в началото на 90-те години. Той постоянно еволюира. Развивайки се като лечител, ти развиваш свой собствен почерк. В началото работех като майка ми. Но сега, макар че начинът ми на лекуване все още почива върху усвоеното от майка ми и сестра ми, стилът до голяма степен си е лично мой. Всички ние сме разработили собствени техники, но споделяме успехите си. Процесът е вълнуващ.

При лечението пациентите ми не са пасивни. Те също трябва да участват, като поемат отговорност за себе си, за телата си, за емоциите си! Необходимо е да научиш за границите и за предпазването: не само как да защитиш себе си (макар това да е жизненоважно), но и да уважаваш личното пространство на другите!
На това уча пациентите си. Също така им давам ясно да разберат, че ключът към изцелението е умереността във всичко: в храненето, в общуването с хората, в изразходването на енергията и прекарването на времето. Не бива да се прекалява. Уча хората да обръщат внимание на собствените си граници и тези на другите.

Разбирането на енергията и нейното значение за нас е жизненоважно за лечението. Вероятно поназнайвате нещо за енергията във ежедневния живот.
Енергията е началото и краят на живота, ключът към съществуванието. Представете си за момент, че тялото ви е такси. Ако искате то да ви отведе някъде, за да направи или постигне нещо, трябва да кажете на шофьора къде да отиде. Сега си представете, че шофьорът е вашата енергия. Ако говорите на автомобила, няма да стигнете никъде - трябва да се обърнете директно към шофьора.
Затова причината да не успяваме да постигнем здраве или удовлетворение в живота си (или и двете!) е, че огромното мнозинство от нас не се обръща към правилната част от същността си. Просто не сме разбрали кой е шефът!

АВТОР: АЛЛА СВИРИНСКАЯ
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov