Древнобългарският календар - какво ще кажете?!

Древнобългарският календар

"Древнобългарският календар е най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.

Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. С 12 годишния си цикъл календарът прилича на китайския, но е по древен и по скоро е негов първоизточник."

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.

Според изследванията на астрономи, физици и математици последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г. пр.н.е. За него проф. М. Лонгон казва следното във френското списание “Население и общество”: "Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен.

Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо .”

(Цит. по книгата на Борис Чолпанов “Славата на България”, Военно издателство, София, 1988 г.; стр. 23.) "... факти из областта на астрономията и глотогенезата дават основание на доста изследователи да търсят корените му още във II хил. пр. Р. Х. И до ден днешен древният български календар ни изумява с универсалността и точността си."

"Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. ...

По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен . Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето”.

Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия. Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време .

Според изчисленията на проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене .

Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска." Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер.

Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей. "...древнобългарския календар... е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния.

Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската!

Знакът на календара

Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера."
===========================================
web.hit.bg

Пуснато на: Пет Юли 03, 2009 4:04 pm Заглавие :

Вечен календар

Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година.

Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето.

ЗНАКЪТ НА КАЛЕНДАРА представлява РАВНОРАМЕНЕН КРЪСТ с образите на Слънцето и Юпитер в горните междурамия на кръста.

КРЪСТЪТ е универсално изображение от най-дълбока древност, символизиращо връзката между небето и земята. То се получава по законите на календара. В дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември) сенките върху земната повърхност, хвърлени от вертикална ос, са двете равни рамене на кръста (по хоризонтала). В дните на лятното и зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) сенките очертават късата и дългата част на кръста по вертикала.

НАЧАЛО НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ

Известно е, че древните българи са знаели отлично основните закономерности на движението на планетите и Земята около Слънцето, и въз основа на тези свои познания са носители на знанието за един от най-съвършените и до днес календари.

По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен.

Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето”.

Най-късият зимен ден и “денят на слънцето” не са били в неделя. Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.

Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време. В древнобългарското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, … древнобългарски години, срещащи се и като множители, и като интервали от време. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древнобългарски години.

Отбелязан е във фрагментарния надпис на кан Омуртаг и се отнася към 823-та година от новата ера. Той представлява 14 реда текст, навярно заключителна част от договор, сключен между Дунавска България и Византия. Надписът е издълбан с хубави букви върху мрамор и по всяка вероятност произхожда от столицата Плиска*. Ето какво е записано в него:

“[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…”

Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранните начала във времеизмерването по българския календар. Според изчисленията на големия български историк проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера.

В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене. Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска.

акад. Д. Мишев – БАН
tangra-bg.org/
....................
За древнобългарският календар можете да чуете по-подробно и ето тук:

ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Пуснато на: Пет Юли 03, 2009 4:20 pm Заглавие :

Всъщност ... открих и още нещо за българския календар - даже има написана цяла книга по въпроса ... вижте линка по-долу

Можете да надникнете в нея ето тук:

БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

А това по-долу е: Най-сакралния Знак на Тангра

Пуснато на: Пет Юли 03, 2009 8:04 pm Заглавие :

Като че ли тези факти и информацията около тях не са много известни на хората у нас, а трябва, защото е част от историята ни. Не знам какво се изучава сега в училище за най-древната ни история, но мисля, че трябва да бъде включено в учебния материал. Щом календарът е признат от ЮНЕСКО, няма какво нашите "учени" глави да се ослушват и да се правят, че "такова животно нема".

Пуснато на: Съб Юли 04, 2009 11:28 am Заглавие :

Това няма абсолютно никакво значение, Кати, от чия история е, защото този календар е просто ... нашия живот, на всички по Зематя върху която ходим.

Нашият живот съобразен с всички природни дадености и закономерности в тях.

Не виждам по-важно нещо от това!