Още една причина да внимаваме с храната

За да се предпазват опаковките на храните от омазняването на продуктите в тях и за да бъдат устойчиви, се обработват с вещества, наречени перфлуорохимикали

За първи път бе доказано наличието им в кръвта на хората. Регистрираните количества са минимални, равняващи се на части от милиарда, но все пак съществуват. Веществата са открити и в утайки от отпадъчни води и то в концентрации, 100 пъти надвишаващи пределно допустимите норми.

Химикалите, които са открити, сe наричат diPAPs - клас перфлуорохимикали. За сега не е доказано, че вредят на човешкото здраве, но се задържат под тази форма за кратко време в тялото, след което се преобразуват в перфлуорооктанова киселина.

Именно това преобразуване е страшно, защото перфлуорооктановата киселина отдавна се свързва със здравословни проблеми, като увреждане на спермата при мъжете. При инхалация и допир до кожата предизвиква респираторни проблеми, главоболие, сънливост, замайване, гадене, отпадналост, изгаряне на хранопровода, обриви по кожата, дразнене на очите.

Откритието на diPAPs в кръвта и утайките е на учени от Университета в Торонто. Те дават нови улики за въздействието на тези химикали върху хората, които налагат допълнителни изследвания за трансформирането им и влиянието им върху човешкия организъм.

Екипът е използвал кръвни проби на мъже и жени от централните и западните САЩ. Участниците са на възраст между 19 и 70 години и са с различни кръвни групи. Част от пробите са от 2004г. и 2005 г., а останалите от 2008 г. Анализирани са и утайки от отпадъчни води, от завод в Канада.

Относно използването на diPAPs за опаковки на храни, са повдигнати много въпроси, свързани с безопасността им за човешкото здраве и околната среда. Определянето на източниците и токсичните количества е много трудно, защото обикновено те не се вписват на етикетите като самостоятелни вещества, а се приемат за части от други или като технологична добавка.

Според американската агенция по храните и лекарствата (FDA), diPAPs и други подобни химикали, могат да мигрират от опаковките в някои храни и то в количества няколкостотин пъти над нормите, което означава, че ще бъдат над допустимите концентрации и в човешкия организъм.

Подобно на другите перфлуорохимикали, diPAPs се състоят от дълга флуорирана въглеродна опашка и глава с кисели свойства. За разлика от PFOA и PFOS (перфлуорооктан сулфонати), главата и опашката на diPAPs са свързани от фосфатен естер, което ги прави податливи на разграждане под действието на ензими, широко разпространени в природата.

Предходно изследване показва, че когато diPAPs се инжектират на плъхове в лабораторни условия, те почти веднага се подлагат на биологични въздействия и могат да метаболизират в PFOA и други перфлуоро карбоксилни киселини. Или с други думи - те товарят организма ни не само със себе си, а и с веществата, в които се превръщат.

Токсичността на флуоро теломерите за чернодробните клетки наскоро е доказана от биохимикът Джонатан Мартин от Университета в Алберта, Канада.

Новата информация още повече ще усложни връзките и изследванията на въздействието на тези химикали върху здравето на хората и ще наложи освен PFOA, да се търси и наличие на diPAPs.

Новото изследване показва, че не е редно и не можем да търсим само един химикал или клас химикали и да ги разглеждаме самостоятелно, когато искаме да разберем въздействието им върху здравословното състояние.

diPAPs не се задържат непроменени за дълго време в тялото и твърдението на новото изследване, че през всеки един момент са в почти същите количества като PFOA в кръвните проби, означава че трябва да има постоянен източник, който ни трови. А това наистина е повод за тревоги.

Автор: Елена Георгиева, ecomedia.bg