НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 12:16 pm Вижте мненията без отговор
Гробницата на богинята Бастет се намира в Странджа планина
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Юли 07, 2009 8:21 pm
МнениеЗаглавие : Гробницата на богинята Бастет се намира в Странджа планина
Отговорете с цитат

Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е третата по големина в Бургаска област, разположена е в сърцето на Странджа. Изследователи, археолози и учени смятат, че тук, в подножието на планината се намира гробница на египетската богиня Бастет, те твърдят, че светилището е портал към друго измерение в Космоса.





В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида, в нея е погребана богиня с глава на котка. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. На самия капак на саркофага на Бастет е изписана на непозната писменост до днес историята на човечеството 2000 години напред и 2000 години назад, заключени са огромни знания за земята и космоса. Пирамидата не е просто обикновена гробница, а портал към друга галактика.





Интересът и манията за несметните богатства на египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, решил, че става въпрос за скрито съкровище, дълго време търсил специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова.

Историята с тайнствената карта е разказана подробно в книгата „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ на Кръстю Мутафчиев. Авторът е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел „Културно наследство“ е включен в изследователския екип в Малко Търново. Той удостверява, че не са могли да разчетат древното писание и за това са потърсили помощ от пророчицата Ванга. В момента, в който й показали картата, Ванга веднага започнала да говори :

„Това не е карта на съкровище, там е зарит саркофаг, който обяснява произхода на човечеството, но още не му е дошло времето да го намерим, то не е лъжица нито за моята, нито за Вашата уста. Защото това място е свещено, намира се в близост до Малко Търново. Има гробница на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв“.

Тъй като Ванга описва с голяма подробност всичко Людмила Живкова сформирала експедиция и през пролетта на 1981 г. тя изпраща в Малко Търново екип, който започва разкопки. Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него.

Мутафчиев твърди, че той и колегите му се вцепенили от ужас защото си помислили, че са живи същества, но после се оказало, че това са вид холограмни паметници, но докато образите не изчезнали, те не могли да мръднат, а веднага след това хукнали обратно към града. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас.

Странни неща в Мишкова нива са виждали и иманяри. „Нещото“ се появявало винаги нощем, но в определени дни през годината. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно не могат да си обяснят. След около седмица изследователите се екипирали с необходимата техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да започнат разкопките. Попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък.

В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в ГДР. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранит – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Групата попада и на друга странна находка, на около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта.

Въпреки секретността на проекта, новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под своя опека. Дълго време районът е бил отцепен от военните, внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Обектът отдавна не се охранява от военните, но така или иначе достъпът до него е невъзможен, защото се намира непосредствено до българо-турската граница и попада в зоната „зад мрежата“.

Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетска пирамида. От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници. От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. – тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.





В книгата си „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ Кръстю Мутафчиев излага версията на изследователите, изградена на базата на дешифрираната старинна карта и разкопките. Според тях извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята. Пришълците дошли от съзвездието Цефей. Водени от Бастет, те се установили в Египет, а след смъртта на владетелката им по нейно желание я погребали в Странджа, като пренесли тялото й с кораб по море от Египет. В българските земи космическите заселници сложили началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет.







Мутафчиев вплита в теорията си и твърдения, че Омировите герои и древногръцките богове всъщност са реално съществували личности, дошли от друго измерение. Още по-смела е версията му, че в гробницата на Бастет в Странджа вероятно се намира и изчезналият библейски Кивот със скрижалите. Тези твърдения се приемат с насмешка от водещите ни археолози и историци. Те твърдят, че историята е нелепа и смешна, а Людмила Живкова е била заблудена от псевдодоказателства за съществуването й.

Един от основните им аргументи е, че по света никъде няма гробница на божество, защото божествата не умират. Екипът на Живкова обаче контрира с тезата, че Бастет е била фараонка, а след смъртта й е обожествена. Дали под Странджа има нещо и какво е то, остава загадка. Библейски Кивот, египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище, може да се разбере едва след мащабно археологическо проучване. Засега обаче никой не смята да хвърля пари за нереални теории и мистични легенди.






razkritia.com

_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Юли 10, 2009 1:30 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Познавахме се с г-н К. Мутафчиев.


Една от книгите на К. Мутафчиев

Заради цялата тази работа той е лежал 7 год. в затвора и след като беше излезнал от там ми дойде на гости с неговата племенница, която чакаше по онова време бебе.

Имах доста срещи с него и сме събеседвали относно цялата тази информация, а не не само нея.

В затвора този човек не е бездействал и мързелувал. Написал е доста книги там във връзка с тези открития. Наскоро изилзе от печат книгата на Марин Маринов "Тайните на българските подземия", в която видях почерка на Мутафчиев.

Той е оставил в наследство цялата информация относно Бастет и Странджа-Сакар за да види все пак бял свят и вие имахте удоволствието да прочете част от нея в нашия сайт.

Преди няколко години той си замина от този свят и остави богато наследство за историята не само на България, ами на целия свят.



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Юли 10, 2009 1:58 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Ето ви и още инфо Свързано с Кръстю Мутафчиев, Людмила Живкова и някои други "герои" ..............

Убиват Людмила заради провал на резидентурата ни в западнта Европа?

• Накисват нейните протежета Живко Попов, Кръстю Мутафчиев и Емил Александров за изтичане на информация за "българската следа" в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори

• Когато Агджа стреля срещу светия отец, наблюдаващ българската резидентура в Западна Европа е дясната ръка на Людмила - зам.външният министър Живко Попов

• Съветската теза, че щерката на Тато развила посттравматична епилепсия след катастрофата и при поредния припадък се удавила, замита дирите на евентуалните й екзекутори

1981-ва е странна година, пълна със съвпадения. Бихме ги нарекли "случайни", ако имахме доказателства, че е така. Вярно е и обратното - не притежаваме "твърди" данни, че става въпрос за планирани действия. В нашите възможности е само да цитираме фактите.

В 22,05 часа на 22 февруари 1981г. мощен взрив разтърсва централата на "вражеската" радиостанция "Свободна Европа"/Радио "Свобода" в Мюнхен и прилежащия Английски парк. Поставеният откъм страната на оградата 15-килограмов заряд с взривно вещество почти напълно разрушава офисите на чехословашката, грузинската и руската редакция. В момента на експлозията в сградата, където в работно време обикновено имало около 1000 човека, са се намирали само 30-ина. Печалната равносметка на "акцията" - 8 ранени (двама от тях остават инвалиди за цял живот), леки наранявания от стъкла са получили и обитателите на съседния жилищен комплекс. Материалните щети възлизат на около 2 млн. долара.

Първото предпазливо заключение на баварската полиция гласи: "Смятаме, че нападението е било извършено от чужди агенти." Малко след това започват да се появяват статии за румънска следа, за чешка и т.н. Чак по време на "перестройката" КГБ-генералът Олег Калугин признава публично, че той е бил "архитектът" на зловещото деяние. През 1992 г. назовава имената и на своите колеги от КГБ, които според него снабдили екзекутора на Георги Марков с отровната сачма.

На 13 май 1981 г. турският терорист и предполагаем член на десноекстремистката групировка "Сивите вълци" Ахмед Али Агджа стреля по папа Йоан-Павел Втори на римския площад "Сан Пиетро". Куршумът минава на милиметър от аортата на светия отец и разкъсва стомаха. Според авторката на книгата "Времето на убийците" Клеър Стърлинг Агджа е щял да стреля повторно, но някаква набита монахиня до него увисва на ръката му и почва да крещи неистово. Така папата се разминава със смъртта. След арестуването му атентаторът прави самопризнания. В резултат на тях се стига до "българската следа" и респективно до Кремъл, дирижирал от разстояние действията на атентаторите.

На 21 юли 1981 г. профсъюз "Солидарност" с лидер електротехника от Гданската корабостроителница Лех Валенса подписва историческото си споразумение с полското правителство.

През пролетта на 1980-а папата за пръв път от избирането си посещава родината. Посрещането му е грандиозно. Хората скандират: "Искаме Бог." Преди визитата лидерът на Полската обединена работническа партия (ПОРП) Едвард Герек разменя няколко писма с Леонид Брежнев. Съветският генсек го съветва да не приема светия отец. По време на посещението си в Полша Йоан-Павел Втори се обявява против комунизма. Вдъхновен от неговото слово, се създава незавимият профсъюз "Солидарност". В Кремъл настава паника. На две секретни съвещания на политбюро на КПСС е взето решение за действия срещу Ватикана.
На същата дата - 21 юли 1981 г., в София умира председателката на Комитета за изкуство и култура (КИК) - 39-годишната дъщеря на първия човек в партията и държавата Тодор Живков.

Преди това, на 2 ноември 1973-та, наследницата на Тато е тежко ранена в автомобилна катастрофа на Околовръстното шосе в столицата между "Симеоново" и "Горубляне". Според о.з. ген. Петър Христозов тя е пътувала с мерцедеса на майка си Мара Малеева. Движещ се насреща й москвич, управляван от МВР-старшина, прави опит да изпревари ЗИЛ, но се сблъсква челно с лимузината на Людмила. Живковата дъщеря удря главата си в предното стъкло и губи съзнание. Шофьорът й я качва в друга кола и я откарва в "Пирогов". По пътя преживяват втора катастрофа, за щастие много по-лека от първата.
Няколко дни дъщерята на Живков е в кома. Спасяват я, но последиците от черепно-мозъчната травма я измъчват до самата й смърт.

ЗИЛ-ът, станал причина за инцидента, офейква от местопроизшествието и към днешна дата все още липсва всякаква информация за него.
На 3 октомври 1973 година на старата естакада за летище София ЗИЛ се врязва странично и в черната правителствена "Чайка" с номер С 7937, в която пътува секретарят на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер. Той току-що е пристигнал на официално посещение в България. Лимузината е изтърбушена. Намясто загива младият ВИП-преводач от италиански Иван Пейнерджиев, който е седял до Берлингуер. Лидерът на италианските комунисти се отървава със сравнително леки наранявания. И досега няма яснота дали става въпрос за атентат или за случайно ПТП.

Преди няколко месеца германският вестник "Труд" застана зад втората версия. Първата версия пък е убедително разнищена в документалната книга на италианските журналисти Джовани Фазанела и Корадо Иноченти, озаглавена "София 1973: Берлингуер трябва да умре".

От средата на 70-те, когато е назначена за шеф на комитета за култура, Людмила започва да се обгражда със свои протежета. Докато специализира в Лондон, се сближава със служителя на посолството ни там и вероятно човек на разузнаването Кръстю Мутафчиев. Докато мандатът му в английската столица още тече, в Лондон загина мистериозно писателят-дисидент Георги Марков. Скоро Скотланд Ярд подхваща версията за "българския чадър". Предполага се, че информацията е изтекла от агент на нашите тайни служби. В единственото си интервю, дадено за вестник "ШОУ" малко преди смъртта му, Мутафчиев спомена, че за издайник е бил натопен офицерът от Първо главно управление на ДС Димитър Димитров.

Според по-ранни спомени пък на негови колеги от българската разведка Димитров е бил човекът, посрещнал Агджа на границата с Турция през август 1980 г. и конвоирал го до граничния пункт с Румъния. След покушението над папата срещу Димитър Димитров е скалъпен процес за шпионаж, приключил със смъртна присъда. Вината на разузнавача обаче не е доказана неоспоримо. Коя е била истинската bg-"къртица", пропяла на английското разузнаване за "българския чадър", остава загадка. Но провалът си е провал. В КГБ няма как да не отчетат този факт. И това, че Людмила издига своето лондонско протеже Кръстю Мутафчиев за главен секретар на фасадната служба "Културно наследство" към ЦК на БКП.

Друго ултрадоверено лице на "дамата с тюрбана" е Живко Попов, който с решаващата намеса на Живковата наследница се издига до поста зам.-министър на външните работи. Клеър Стърлинг, американската журналистка, застанала най-плътно зад версията "българска следа" в опита за убийство на папата, пише в книгата си "Времето на убийците", че когато Агджа стреля по Божия наместник, "координатор на българския шпионаж" в Западна Европа е именно Живко Попов. Тогава резидент на нашата разведка в Рим е офицерът Иван Томов Попов. Според италианския профсъюзен лидер Луиджи Скричоло Томов се свързал с него и му предложил пари, за да убие пристигналия на посещение във Ватикана Лех Валенса, но той отказал.

Същото твърди и Али Агджа, наричайки пред следствието ликвидирането на Валенса "алтернативен план на българите".

Хипотезата, че КГБ по поръчка на Кремъл нарежда на българските тайни служби да премахнат опасния папа, който дестабилизира социалистическа Полша, за пръв път е огласена не от Клеър Стърлинг, а от емигранта Йордан Мантаров, бивш ръководен офицер на ДС в Париж за периода 1979-1981г. Естествено, неговото минаване на "вражеска страна" е отчетено като провал на българската резидентура в Западна Европа. За чиято дейност, нека напомним, отговаря пряко дясната ръка на Людмила Живко Попов. В КГБ няма как да не отчетат този факт.
Третият довереник на Татовата щерка е нейният "зам" в КИК Емил Александров. Той пък, по странно съвпадение, е движел връзките на българското правителство с Ватикана.

През март 1982 г. триото Живко Попов, Кръстю Мутафчиев и Емил Александров е изключено от партията. Във френския "Льо Монд" и в италианския "Аванти" се появяват съобщения, че "Попов е осъден на 20 години затвор за голямо присвояване на обществени средства и престъпни деяния". Какво се крие зад последното словосъчетание, остава тъмна Индия. Другите две протежета на Людмила също получават солидни присъди и ги излежават ефективно в затвора за рецидивисти в Пазарджик.

Че е трябвало да падат глави, е ясно. Но ако тримата са наказани заради "провал на резидентурата", би означавало да се разкрие тяхната истинска "професия" и да се даде потвърждение на истинността на "българската следа" в атентата срещу папата. Ако някой е настоявал да бъдат наказани, това със сигурност е било ръководството на КГБ. Както и че формулировката на обвинението - "присвояване и злоупотреби", е измислено съвместно от двете "братски" централи. Фактът обаче си остава факт - самоличността на "къртицата", издала "българската следа" в "заговора на века", още не е разгадана. Смята се обаче, че това не е беглецът Йордан Мантаров. Човекът, който е пропял, е бил много по-вътре в кухнята на българското външнополитическо разузнаване по онова време.

Провалът на западноевропейската ни резидентура е оглушителен. От Кремъл взимат бързи ответни мерки. Живков е сурово мъмрен. А няколко месеца след покушението срещу светия отец "дамата с тюрбана" се "удавя" в басейна в резиденция "Бояна".

В светлината на тези факти нелепият инцидент придобива привкуса на "наказателно мероприятие" срещу жената, чиито протежета се издънват жестоко.
Още през 1990 г. във вестник "Поглед" излиза статия в подкрепа на тезата, че Людмила е убита. Официална аутопсия на трупа й на дисекционната маса не е правена. Проф. Сивчев и проф. Белоев бъркали с ръце в хладилната камера, там им подавали инструментите. Какво са установили, остава мистерия.

На страниците на същото издание покойният шеф на катедра "Съдебна медицина" в Медицинска академия проф. Иван Попвасилев разкрива крещящите нарушения на закона и си посипва главата с пепел, че е допуснал тези "неправомерни деяния" при аутопсията на Живковата дъщеря.
"Светото семейство" и досега отказва да коментира публично смъртта на Людмила. Създава се обаче впечатление, че косвено отхвърля версията "самоубийство по невнимание" след поглъщане на приспивателни. Както и съветската теза, че Татовата наследница се удавила по време на поредния си епилептичен пристъп. Нито един от хората, охранявали Людмила, нямат спомен тя да е страдала от "императорската болест".

Легендата, че "дамата с тюрбана" е развила посттравматична епилепсия след катастрофата в резултат на черепно-мозъчна травма, за пръв път е тиражирана от д-р Т. Т. Шишков на страниците на вестник "Поглед" в броя от 12 ноември 1990 г.
"Тя е трябвало да бъде поставена в първа инвалидна група и освободена от каквато и да било умствена и физическа работа. Живкова е получила като усложнение травматическа епилепсия в резултат на масивните ръбцеви изменения на увредените от травмата тъкани (черепни кости, мозъчни обвивки, главен мозък), каквито се съпровождат с епилептични припадъци. И при един от тях тя се е удавила...", пише Шишков, титулувал се като шеф на НИИ по съдебна медицина при Министерството на здравеопазването на СССР.

Явно е, че спец от такъв ранг е невъзможно да огласи своя хипотеза, а по-скоро става въпрос за съветското официално становище по въпроса.

По-късно д-р Шишков застъпва тезата, че дъщерята на Тато даже е развила психически отклонения заради травмата. Какво пък - жената е била "не на себе си" и не е знаела кого назначава и кого протежира - респективно, не носи отговорност за деянията си. Но освен увлечението й по окултното - демек, "религиозната й мания", зад което се крият може би съвсем различни и дирижирани от други кръгове цели и задачи, никой от близкото й обкръжение "не се сеща" за други "налудни постъпки" на "принцесата".

Кланът Живкови, естествено, не може да приеме "на ура" оневиняващата теза за "психически разстроената Людмила". Какво е щял да си каже народът - че дъщерята на Първия е луда? Значи в рода има нещо наследствено. Не върви. И затова епилепсията в резултат на катастрофата е много по-невинната версия. Заради "припадъците" Живковата дъщеря хем не носи отговорност, хем не е била "адекватна", когато е протежирала "престъпните си помощници". Само че преди това да бъде отработено, Людмила умира. Някой е избързал да й помогне и да заличи следите към "българските следи".

Емил ГРУЕВ,
Асен ТОПАЛОВ
----------------------------------------------------
blitz.bg

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Юли 10, 2009 2:02 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Кръстю Мутафчиев, без съмнение, е човек с широка осведоменост в областта на древните култури. По тази причина за масовия читател, който няма задълбочени познания в тази област, книгите му са изключително интересни, дори вълнуващи.

- Искате да кажете, че под връх Градище все пак има нещо?

- И още как! Проблемът е в това, че истината за артефакта. скрит под върха, е много грижливо прикрита с класически дезинформационни и контрадезинформационни мероприятия на поне три тайни служби. Говорим за минимум два митологични пласта, които изкривяват и насочват естествения обществен интерес към тази загадка в различни фалшиви посоки.
Истината, както обикновено... Всичко започва от Людмила Живкова.

По време на специализацията й в Оксфорд през втората половина на 70-те години тя има среща с висш представител на британското разузнаване МИ6. По време на разговора той й съобщава, че с помощта на британските СДВ-станции (станции за сканиране със свръхдълги вълни) под връх Градище, в българската планина Странджа е засечена огромна кухина с изумително правилна форма на куб, за която няма съмнение, че е от изкуствен произход. Людмила Живкова е силно впечатлена от тази информация. После я забравя и чак когато получава стабилни позиции като председател на Комитета за култура, възлага на екип от най-близкото си обкръжение да започне разкопки на мястото в условията на пълна секретност.

Забележете, експедицията не е възложена на Археологическия институт към БАН, а на хора от собствения й екип. Трудно е да се направи пълен анализ на събитията от онова време, но вероятно разговорът на тема "кухината в Странджа" с човека от МИ6 е бил доста по-обстоятелствен, а и очакваната находка в гази каверна е била толкова шокиращо невероятна, че се е наложило пълното засекретяване на разкопките... Нещо повече, съществува много сериозна версия, че Людмила си е взела белята с разкриването на тази мистерия.

Няма да се впускам в детайли по отношение на странната смърт на Людмила - по този въпрос в последните години беше писано достатъчно. Ще добавя само още един напълно неизвестен на широката публика факт. Четири дни преди кончината й на 16 юли 1981 г. бъдещата дясна ръка на Горбачов, академик Станислав Шаталин, с целия си екип се озовава... Къде мислите? Ами, в ...Малко Търново!

Няма да коментирам, но съм от хората, които не вярват в случайности. Почти неизвестни на българите са и други потресаващи факти. Според някои източници член на експедицията контрабандно е изнесъл артефакт от извънземен произход, намерен при разкопките под Градището, както и кости от неуточнено погребение в хероона, намиращ се в съседство - в местността Мишкова нива. Костите са принадлежали на същество, високо 260 (!) см и са били продадени на западна космическа програма (вероятно НАСА) във Виена.

За съжаление тази информация е почти невъзможно да се допълни и детайлизира. Само може да се предпололага до какъв мащабен егополитически сблъсък на интерес е довел този акт, като се има предвид, че една от най-бесните и кървави надпревари сред световните секретни служби е за сдобиване с ДНК на праотците (творците?) на нашата цивилизация. Подобно развитие напълно обяснява иначе озадачаващата свирепост на на удара, който се стоварва върху почти всички членове от екипа на Людмила Живкова.

В тази връзка е нужно да се допълни, че споменатият хероон край Мишкова нива не е съвсем обикновено тракийско светилище. Вътрешният гранитен кръг камъни датира отпреди повече от 6000 години, което автоматично повдига въпроси. Или най-малкото ни кара да погледнем по-замислено към гробницата на Бастет под близкия връх.

Друг дълбоко впечатляващ факт е, че по това време Странджа, която е една почти обезлюдена планина, изведнъж се насища до немислими предели с авангардна наука - филиали на Института по ядрена физика. Институт по техническа кибернетика и роботика. Лаборатория за подводно заваряване. Институт по ботаника... Звучи като в научно-фантастичен роман! Но е факт - там, до Бастет! Защо? Струва си човек да се поразмисли. Истината е, че каквото и да има под Градището, то продължава да си седи дълбоко под земята и не е далеч от ума, че дали ще бъде разровено, не зависи от София.

ДОСИЕ НА ЕДНА СЕКРЕТНА ЕКСПЕДИЦИЯ
Цялата история започва през пролетта на 1981 г., когато секретна експедиция на Комитета за култура в състав от 5 човека е изпратена от тогашния шеф на Комитета Людмила Живкова да извърши разкопки в седлото под връх Градище (710 м), досами границата над Малко Търново. В състава на експедицията влизат:
- Кръстю Мутафчиев - ръководител на служба "Културно наследство" в Комитета за култура
- Красимира Стоянова - служител в Комитета за култура, племенница на баба Ванга (интересното е, че по-късно Красимира завършва египтология в НБУ)
- Иля Прокопов - ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на музея в Кюстендил и на Националния исторически музей (НИМ)
- Цеко Етрополски - вероятно става дума за журналиста Етрополски, завеждал бюрото на ЮПИ в София
- Георги Пантов - главен механик на Рудник "Странджа" (Не е е ясно дали това е петият основен член на експедицията, или има още един).

Датата е 10 април, според Кръстю Мутафчиев, но според Красимира Стоянова, датата е 5 май. Късно вечерта, при изгряването на лунен лъч върху скалата, над предполагаемото място на гробницата на Бастет като на голям екран (или като холографско изображение) се появява образ на двама мъже. Единият седи на нещо като трон, а другият е прав. Легендата гласи, че баба Ванга е казала, че там има скрит саркофаг, донесен преди хиляди години от хора. дошли по вода от Египет. Започват изкопни работи и на 20 юли внезапно и изключително загадъчно умира Людмила Живкова. Настъпват сериозни размествания и сътресения във висшия еталон на властта. Екипът на "дамата с тюрбана" изпада, меко казано, в немилост и през септември 1981 г. разкопките са прекратени. Какво точно намира експедицията никой и никога не казва ясно. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра.

През март следващата година се образува съдебен процес по обвинение в присвояване на държавна собственост, по който един от обвиняемите, заедно с бившия зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление (ПГУ) на ДС Живко Попов, е и Кръстю Мутафчиев. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Над цялата история ляга тежкото клеймо "Строго секретно! Държавна тайна!" и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват задълго. Първа проговаря Красимира Стоянова през 1991 г. в книгата си за Ванга. Година по-късно започват да излизат една след друга дузина книжки на Кръстю Мутафчиев, като загадъчното съоръжение в пазвите на Странджа е главен герой в повечето от тях. Сравнителният анализ на публикациите на тези двама участници в експедицията показва, че и двамата премълчават изключително важни фрагменти от историята, като в същото време с малки отклонения упорито се придържат към една и съща версия.

Като се има предвид, че целият екип на Людмила Живкова се е състоял от висши офицери от Първо главно управление на ДС (външното разузнаване), можем условно да приемем, че тази версия за разкопките е и версията на ПГУ (днес НРС). Междувременно беше пусната в активна употреба и друга версия, представена с подозрителна настойчивост в някои медии от хора, косвено съпричастни към експедицията. Тази версия с различни наюанси, общо взето, внушава следното: няма никакви мистерии, няма никакви "фараонски" погребения в Странджа, има древни рудници, от които още траките, а след тях и римляните, са вадили медна или желязна руда. А т.нар. гробница на Бастет под Градището е именно
такъв рудник. Толкова. Това е по-характерно за стила на някогашното Второ главно управление на ДС.

ТАЙНСТВЕНИТЕ СМЪРТИ
Всички материали по еспедицията били заключени в сейфа на бившия шеф на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.

През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.

След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, племенницата на Ванга Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж.Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до "кивота със скрижалите". На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: "Инж. Стаменов е починал!".
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар.

А преди смъртта на "дамата с тюрбана" бившият шеф на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).

През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. "Който много се рови тук, умира!", казали му те.

Преди време специално за седмичника на народа Мутафчиев разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел - режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Той го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. Няколко години по-късно Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на "фараонската болест".

Материалните доказателства за същестуването на некропола били иззети от тайните служби и заключени в секретен сейф в бившето Главно следствено управление. За тях е знаел само генерал Леонид Кацамунски, братовчед на придворния зограф на Людмила Живкова Светлин Русев.

По свидетелства на бивши ДС служители чак до "нежната революция" обектът бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и "жива ограда" от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56 постановление в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако случаен човек имал неблагоразумието да се опита да се провре през "съскащия" плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.
------------------------------------------------------------------------------------
bulgaria.indymedia.org

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Юли 10, 2009 2:05 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

През 1981 въоръжени с карта, нарисувана върху кожа, и с инструкциите на баба Ванга, висши държавни служители, близки до Людмила Живкова, организират строго секретна експедиция в Странджа планина. Те търсят гробница на египетската богиня Бастет – жената-котка. 22 години след тайната експедиция, завършила със затвор за нейния ръководител, екип на bTV и част от участниците в тогавашните събития посетихме секретния обект. Освен за него и за богинята Бастет ще ви разкажем и за други мистерии на Странджа - Странната планина. За тази Непозната територия на България, в която християнството и езичеството се сливат.

Странджа е може би най-странната ни планина. Дори при туристическа разходка на това място могат да се видят неща, забравени или непознати за останалата България. Тук християнството е дошло, без да къса връзката с езическото минало, а над 60-годишната гранична изолация е допринесла районът да остане в своя автентичен вид.
Пътуването ни из Странджа ще започне с разкриването на тайна, пазена две десетилетия - строго секретната експедиция за издирване на мистична египетска гробница в близост до огромна тракийска могила.

“Дланите, според нас, които ги откривахме там според тогавашните мнения на археолозите означават: “Спри недей влиза! До тук!”, разказва учителят по история Янко Харбалиев. [СТАВА ДУМА ЗА ФРОНТОНА ОТ ХЕРООНА В МИШКОВА НИВА, КОЙТО СЕГА Е В МУЗЕЯ В МАЛКО ТЪРНОВО – бел. Л. Ц.]
Годината е 1981, началото на април. Експедицията, организирана с благословията на Людмила Живкова, е от петима души, водени от ръководителя на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев. Участват също племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова и професионален археолог, който по-късно ще стане директор на Националния исторически музей. В един момент на строго пазеното място се появява и министър от тогавашното правителство.

Малцина са информирани какво всъщност се търси.

Групата се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова чрез своя представителка групата търси съдействие от тогавашния първи секретар на БКП в Малко Търново Илия Петков. Той е един от посветените.

"По отношение на ценността бях информиран, че става въпрос за някакъв каменен сандък, в който е бил съхранен надпис 3000 г. пр. Хр. Същевременно е имало сказание по отношение на бъдещето - 3000 г. след Хр. Фактически става въпрос за търсенето на тази ценност, а не за златни пари или нещо друго. В същото време аз бях предупреден от нея (представителката на групата), че разговорът между нея и мене трябва да остане поверителен", спомня си Илия Петков.

Групата получава разрешение и техника и започва да копае, като се води по нарисувана на кожа карта, на която имало някакво изображение. След години в свой труд Мутафчиев ще нарече това изображение "ребусът" и ще го разшифрова като астрономически архитектурен план на гробница, създаден по подобие на конфигурацията, която заемат звездите от съзвездието Цефей. Месеци преди експедицията обаче никой не могъл да разшифрова свитъка кожа, за който предполагали, че е иманярска карта. Отчаяни отишли при Ванга и тя им разказала следната легенда:

"Много, много отдавна високи стройни хора с черни коси и маски на лицата дошли по вода от Египет. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. На мястото има несметни богатства - злато, книги, оръжие - много! Има написана история и за миналото и за бъдещето на света. Нещата са закопани на шест места от роби, които били убити. Мястото е свещено."

Ванга посочила и къде се намира това светилище - до Малко Търново. В седловината Градище в Странджа планина, според легендите в една от камерите се намира гробница на богинята Бастет, жената-котка. Някои твърдят, че и сега нейно изображение може да се види в скалата над галериите. Един от запознатите е пенсионираният вече учител по история Янко Харбалиев, който навремето е водил проф. Велизар Велков, а по-късно и Александър Фол по местата с антични руини в района.

„Това е богинята Бастет. Идобразена е като жена с всички атрибути - седнала, краката до коленете се виждат. С дълги коси, сплетени както египетските фараони са си слагали косите. Главата й е на котка. Сега тука може да се види, но трябва човек да съзерцава много. И изображението й не всеки може да го види. Тука горе това габрово клонче е спуснато до земята с една педя надолу и една на дясно. Като човек се загледа може да види главата на богинята Бастет”, разказва Янко Харбалиев.

Бастет или Баст е едно от най-почитаните божества в древен Египет. Богинята е била дъщеря и жена на бога на слънцето Ра. Почитали изображенията й във вид на котка или на жена с глава на котка. Първоначално богиня на войната, в последствие Бастет се утвърждава като богиня на слънцето, плодородието, радостта и веселието. Бастет е причината и до днес в Египет котките да са на почит.

Преклонението пред котките в древен Египет било толкова силно, че през 525-та година преди Христа, както гласи преданието, довело до ужасни последици. Персийският цар Камбиз решил да превземе долината на Нил. Персите не умеели да щурмуват градове, затова били спрени при град Пелусия. На персийския цар обаче му хрумнала блестяща мисъл: по негова заповед всеки войник прикрепил към гърдите си жива котка, така че добре да се вижда. Армията тръгнала напред, защитена от живия щит. Египтяните се уплашили да не ранят или убият свещените животни, ако се отбраняват. И се предали. Така Камбиз завладял Египет и основал 27-мата династия.

Център на култа към Бастет в древен Египет бил град Бубастис - на египетски - Пер-баст, на изток от делтата на Нил. За този град Херодот разказва, че там се е намирал най-прекрасният храм на Египет, а в центъра му е имало статуя на богинята. В следващите векове гърците отъждествявали Бастет с Артемида.

Малко след като започват разкопките в седловината Градището край Малко Търново петимата, от групата имали окултно преживяване.
“ Красимира Стоянова и Кръстьо Мутафчиев видели двама фараони, единият седнал на трон”, разказва за случката Янко Харбалиев.

Всички от групата се уплашили да не би тези същества да им направят нещо и като споделили кой какво е видял, разбрали, че са видели едно и също.
Скоро след това в Малко Търново пристигнал тогавашният министър на минералните ресурси и суровините Стамен Стаменов и отишъл на мястото на разкопките.

“Мнението на министъра, както ви казах, беше, че няма вероятност тук за нещо ценно и че това са си обикновени рудници. Но даде съгласието си Панов да продължи работата си. Даде съгласието си и да се предостави багер, с оглед, ако все пак като има такава версия, все пак да бъде изследвана докрай", спомня си Илия Петков.

Мястото, където са се провеждали разкопките днес по естествен път или преднамерено е залято с вода. След смъртта на Людмила Живкова, някой от най-близките й сътрудници изпадат в немилост. Групата, изследвала Градището, също. Мутафчиев е съден и отива в затвора, а намереното го прибира Държавна сигурност.

“Тогава по странични пътища се разчуха неща, които тогава не се казваха за какво беше, тъй като самата работа, която трябваше да се извърши, минаваше като секретна”, разказва Григор Михайлов, председател на Изпълнителния къмитет на Общинския народен съвет в Малко Търново от онова време.
“После се пусна слух, че бил намерен някакъв световен календар на каменни плочи и се взема оттука, открадва се, обаче после границата била завардена, но бил изнесен предварително. Затова Кръстьо Мутафчиев беше съден и лежа в пазарджишкия затвор, че не е представил това нещо на българската наука. Но каква е истината, не мога да ви кажа нищо.

Иначе районът беше отцепен, не се допускаха никакви хора или войници и офицери, само запознати хора в работата”, спомня си Янко Харбалиев.
“Информацията, която получих, е следната - че по време на разкопките са открили лебедка и са я изпратили за датиране в Германия. А от (...не се разбира – бел. ред.) научих, че са открили камъни колкото една войнишка каска гранат - черен, който при извличането на масата се пръснал. Някои по-големи камъни са взети от копачите. Пред органите на МВР тази група беше представена просто като една иманярска група и на тая основа бяха взети мерки и доколкото знам Мутафчиев е бил съден”, казва Илия Петков.
Според археолози, този обект е обикновен рудник от тракийско или от римско време, но легендите около него продължават да се наслагват.

“След приключването на работата, която стана, дойде министърът на природните ресурси Стамен Стаменов, председателят на ОНС в бургас.. Отидохме на мястото и вече тогава се разкри какво всъщност се е търсило.
Там действително е имало разкопки, може би навътре траншеи за руда. Самите специалисти коментираха тогава, че се касае за работа, за минни разкопки, не за нещо друго. Самият министър така внимателно разгледа тия разкопки, начина на работа. Тогава се оформи и другото мнение”, допълва разказа Григор Михайлов.

“При всички случай смятам, че трябва да се продължи да се довършат разкопките, да се влезе от компетентни лица в галериите, да се изясни този въпрос. От друга страна да се види има ли нещо или няма и най-важно да се провери да не би да е предварително ограбено всичко и след това затрупано”, казва Илия Петков.
От мястото, където според някои се намира гробница на богинята Бастет, започва водопровод, който достига до огромна тракийска куполна гробница в областта Мишкова нива.

Когато през 1981 Александър Фол започнал разкопки на тази гробница. Той предполагал, че тук е погребан Александър Македонски. Други го свързват с древните схващания за звездите и астрономията. [ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ СТАВА ДУМА ЗА ХЕРООНА НА МИШКОВА НИВА, КОЙТО Е БИЛ РАЗКОПАН МНОГО ПРЕДИ ФОЛ, А ДНЕС Е ИЗОСТАВЕН – ДАЛИ ОТ ФОЛ ИЛИ ОТ ДРУГИ? - В РАЗХВЪРЛЯНО СЪСТОЯНИЕ! – бел. Л. Ц.]

Днес уникалната гробницата е разкопана. Ясно се виждат двата перфектни кръга, които я оформят. За съжаление през вековете е разграбена и на това място не е останал нито един каменен надпис, нито пък статуя, и сега не знаем кой е бил положен на това място. От тук първо са минали гръцки монаси, след това немци, жителите на Малко Търново, а последни дошли руснаците. Още се говори как ръководена от инженер Лебедев българо-съветска геоложка експедиция през 1949 открила надписи и статуи. Натоварили ги в сандъци и с волски коли на местните хора ги откарали до Бургас и от там с кораб за Сталинград.

“Това е било свещено място, предполага се че е погребан тракийски вожд, херой, който общува с отвъдното”, казва Димитрина Забирова, уредник в исторически музей в Малко Търново.

Това място представлява част от археологически комплекс, който включва крепостта на градището, античния рудник, водопровод, който е свързвал градището с гробницата... И римска вила има. Има и долмени.[СЕГА КАКВИ ДОЛМЕНИ ПЪК ОКОЛО ГРАДИЩЕТО, ЗА БОГА? ТАЗИ ИГРА НА КРИЕНИЦА МЕ НЕРВИРА! НА НАС НИЩО ТАКОВА НЕ НИ КАЗАХА ТАМ!!!– бел. Л. Ц.]

Корените на античността все още са живи в тази планина. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. Има и приемственост. Например в манастирчето “Св. Георги” до местно село [ПРИ ЗАБЕРНОВО – бел. Л. Ц.] в олтара, вместо икона на светията е вградена оброчна плоч.
--------------------------------------------------------------------
bulgaria.indymedia.org

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Пет Юли 10, 2009 7:06 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Маг Селена написа:
В състава на експедицията влизат:
- Кръстю Мутафчиев - ръководител на служба "Културно наследство" в Комитета за култура
- Красимира Стоянова - служител в Комитета за култура, племенница на баба Ванга (интересното е, че по-късно Красимира завършва египтология в НБУ)

Маг Селена написа:
Датата е 10 април, според Кръстю Мутафчиев, но според Красимира Стоянова, датата е 5 май. Късно вечерта, при изгряването на лунен лъч върху скалата, над предполагаемото място на гробницата на Бастет като на голям екран (или като холографско изображение) се появява образ на двама мъже. Единият седи на нещо като трон, а другият е прав. Легендата гласи, че баба Ванга е казала, че там има скрит саркофаг, донесен преди хиляди години от хора. дошли по вода от Египет. Започват изкопни работи и на 20 юли внезапно и изключително загадъчно умира Людмила Живкова.

Маг Селена написа:
А преди смъртта на "дамата с тюрбана" бившият шеф на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).


Бях чел някъде, че Людмиа Живкова имала усилена кореспонденция с египетскя президент Мхамед Аннуар Садат. И след горните съвпадения от 1981 г., ето ви още едно:
"...на 6 октомври 1981, Ануар Садат е застрелян, докато приема военен парад в Кайро. Убийството е организирано от военни, членуващи в организацията Египетси ислямски джихад."
Сигурно е случайно съвпадение, обаче... Wink

_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Юли 17, 2009 10:49 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Знаеш, че съвпадения и случайности НЯМА, нали?!

Има само низ от последователности през определени интервали от време свързани със съответни причини ... Confused

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov