Кълбовидната мълния - електричество или мислещ звяр

Загадъчното явление е познато на човека от най-дълбока древност. В Античността са направени опити за неговото описание и поради случайния му характер и огромна сила е било демонизирано.

Не всеки има щастието (или нещастието) да усети силата на кълбовидна мълния. По статистика това са само 0, 1 процента от населението на Земята. Учени от различни страни се заели да анализират феномена “кълбовидна мълния”, но техните старания не донесли никакви значителни резултати.

Отначало дори се твърдяло, че такова явление не съществува в природата, в момента има няколко успешни опита за произвеждането на феномена в лабораторни условия. Това се превръща в сензация, тъй като има много теории за електромагнитния феномен, но малко проучвания. Професор Герд Фусман и неговите колеги провеждат експеримент, чиято цел е да дезинфекцират вода с помощта на ток.

При този процес обаче се създали светлинните феномени, благодарение на 5000 волта ток в съд с вода. В природата кълбовидната мълния не се появява често, а в лабораторията изчезва за около половин секунда.

Въпреки това трябва да бъдат още много експерименти и изследвания, за да може пълно да се опише феномена. До тук за него е ясно, че:

- Кълбовидната мълния представлява сфероид с диаметър от няколко сантиметра до няколко метра.
- Най-често забелязаната форма е сферична, но има крушовидни и капковидни. По време на своето движение може да променя формата си. В един от документираните случаи кълбовидната мълния минава през пукнатина променяйки формата си от сфера на нещо наподобяващо наденичка, като в промъкването си не оставя никакви следи по докосваните повърхности. Влизайки в помещението нанася щети изгаряйки всичко до което се докосне и накрая се взривява в стената. Има случаи при които преминава през стени и прозорци без да ги повреди, а в други оставя големи прогорени и стопени отвори.
- Цветът на светещото кълбо може да е бял, жълт, златист, син и зелен и винаги излъчва силна светлина.
- Движи се приблизително с 10м/с, като се чува съскане и пукот. Смята се, че използва движението на въздуха. Затова при среща с такъв феномен не бива да се правят никакви движения.
- Има ограничено време на съществуване – от няколко секунди до няколко минути.
- Появата на кълбовидната мълния обикновено се свързва с дъждовно и буреносно време, но такива са били забелязвани и в ясни и слънчеви дни.
- Може да излезе/да се появи от ел.проводник или да се придвижва по такъв. Истината е, че се е появявала в напълно затворени помещения без да става ясно от къде е проникнала. Такъв е случая в Добрич, когато огненото кълбо се е разхождало дълго из празния апартамент оставяйки прогорени места по матрака на леглото, телевизора, стените, съборило е полюлея и също така мистериозно е изчезнало.

- Интересно е, че кълбото има хладна температура отвън и гореща отвътре. Парадоксално е, че веществото, от което се състои кълбовидната мълния, притежава плътността на газ, но пък е с твърда повърхност.
И накрая, това вещество е плазма, но тя “оцелява” само при стайна температура. Най-близкият роднина на кълбовидната мълния, също плазмоид, е Слънцето.
- Кълбото обикновено изчезва със взрив, придружен с трясък. Оставяйки миризма на озон и отровни газове, които при вдишване могат да убият човек.

Няколко случая за кълбовидна мълния според очевидци:

През 1896 г. в Швеция след силна гръмотевична буря се появила кълбовидна мълния точно над масата, на която закусвало шестчленно шведско семейство. След хоровия вик на всички „Вижте!” кълбото се пръснало с ослепителен блясък, опърляйки леко косите и дрехите на един от шестимата очевидци. Никой не е пострадал, но всички чувствали краката си „подкосени” – характерен симптом при поражение от обикновена мълния. Миг след пръсването на кълбото през отворения прозорец на стаята могло да се види как мълния поразила две от растящите до къщата дървета.

Било силна буря. В момент, когато блеснала мълния, от един от контактите започнало да се издува, подобно на балон, оранжево, ярко светещо кълбо. През цялото време си променяло формата. Когато достигнало рамерите на футболна топка, то се откъснал от розетката и заплувало към прозореца. Кълбото излетяло през стъклото на прозореца на улицата и там се взривило. В стъклото не намерили никаква дупка.

През 2001 г. Приближаващата буря накарала пастирите да се скрият под близките тополи. Очевидци разказват, че блеснала мълния. Образувало се голямо огнено кълбо, което се плъзнало по тополата и убило намиращите се под нея мъж, кучето и едната крава на човека.

През 2002 г. В Добрич кълбовидна мълния влиза в автосервиза на 48-годишния Хасан Нури. Изплашен той хуква да бяга, мълнията го настига и го блъсва в гърба, после колата сложена на канала за ремонт подскача половин метър във въздуха и пада с трясък, целият автосервиз пламва – гори цимента, стените и други материали, които се смятат за негорими. Нури е извлечен и спасен от сина си.

През 2003 г. по време на буря в Екатеринбург загинало момиче. Инцидентът се случил през деня на плажа. Както разказват очевидци, огненото кълбо преминало надолу по линията на електропровода и се спуснало до водата. Там наранило едно къпещо се момче, след което свърнало към брега. Там кълбовидната мълния изгорила крака на едно момиче, а друго ударила в гърба. То починало на място. Пострадалите са настанени в болница.

Татяна Евгениевна Тросемчук била ватман в Челябинск. Едно слънчево лято, било около 10 часа вечерта. Татяна вече почти била свършила смяната си и карала към депото. В трамвая имало не повече от 15 човека. Изведнъж на улицата се завихрил някакъв странен вятър, а зад прозорците на мотрисата светел необикновен блясък. Станало страшно. “Трябва да включа осветлението” - си помислила Татяна и посегнала към копчето. Само след миг била заслепена от пламък и в същата секунда се чул взрив. Ватманката не могла да види какво се е взривило. Тя инстинктивно покрила главата си с ръце. Колкото и да е странно, след това по ръцете й не били открити никакви следи от изгаряния, но пък косата й силно обгоряла. Тогава с всички сили натиснала спирачката и избягала в средата на трамвая.
Кабината горяла, огънят започнал да се разраства из возилото. На пътниците не им оставало нищо друго, освен да разбиват стъклата. Няколко души изскочили от трамвая и започнали отвън да разбиват стъклата. Мълнията минала безпрепятствено през стъклото, а трамваят изгорял до основи.
Когато напуснала огнения капан, Татяна се поинтересувала от зяпачите какво е било това, какво са видели те. “Кълбовидна мълния - й отговорили. - Отначало тя се движеше редом до трамвая, почти летеше, но след това изведнъж изчезна. После трамваят се запали”.
И в крайна сметка Татяна Евгениевна се отправила към депото да докладва за случилото се. И още щом стигнала там, изведнъж я обзели разкъсващи болки в тила. Тези пристъпи се повтаряли периодично в продължение на цели 3 месеца, сякаш същата тази мълния продължавала да я преследва.

През май 1965 година възрастен човек от село в Тверска област, Василий Чернорясов, излязъл да се поразходи из полето. Неочаквано пред него се появило огнено кълбо. Дядото не се уплашил много - легнал на земята с лице надолу и покрил глава с ръцете си. Кълбото се плъзнало по гърба му и изчезнало безследно. Василий Чернорясов бил намерен късно вечерта - лежал парализиран насред полето. Обаче скоро парализата започнала бавно да отстъпва и след 2 седмици от нея не останала никаква следа. Но най-невероятното било, че заедно с парализата изчезнала и остеохондрозата му, измъчваща го от цели 20 години.

В Дания мълния проникнала през комина, изгорила пердетата, взривила стенния часовник, оставяйки невредимо канарчето в клетката му, счупила всички прозорци и в задния двор убила котка и прасе.

Понякога мълнията се държи като разумно същество с лош нрав. По необясним начин, прониквайки в сграда, горяща топка отначало “посетила” счетоводителката Тамара Исецка. “Мълнията се плъзна директно по ръката ми - разказала тя, - но отначало си летеше из кабинета. Останах с впечатление, че изучава обстановката. Изследвайки моята ръка, тя внезапно изчезна, оставяйки ми за спомен странни изгаряния - правилни геометрични рисунки”. В същия миг се оказала материализирана два етажа по-горе, в отдела по търговия. Изучавайки и това работно помещение, кълбото плавно се отправило към отворения прозорец и изчезнало.

Интелектуалният плазмен “съсирек” съвсем не е безвреден. През 1978 година се случило нещо странно в Кавказ. През нощта в палатката на алпинистите в кавказките планини връхлетяло огнено кълбо. Един от хората се събудил от усещането, че в палатката има нещо, което ги наблюдава втренчено. Това било неголяма светеща топка, която изведнъж изчезнала към спалния чувал на неговия приятел. Той диво закрещял. Топката се мушнала в другия спален чувал. Същите викове и вопли се повторили, а спящият в него алпинист изпаднал в безсъзнание от болка. След това върху тялото му открили седем белега. Това не били изгаряния, а дълбоки прорезни разкъсвания - сякаш мълнията късала със зъби парчета месо от мускулите му.

Какво да правите ако видите Кълбовидна мълния:
Не бягайте панически - според учените тя се движи по въздушните течения и така ще ви "подгони". Не я гонете с метли и предмети. Ако сте близо до изхода, плавно се измъкнете и затворете вратата. Ако изходът е далеко, стойте неподвижно, не викайте и не ръкомахайте. Опитайте се да контролирате дишането си. Ако все пак тя се насочи към вас - легнете на земята и покрийте с ръце главата си. Макар и много интересна и загадъчна ви пожелавам никога да не се срещнете с нея "очи в очи".

Силва Коен, lamqta.com