За да вървиш по Пътя

Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо не ти трябва. Ти нямаш нужда от нищо. Докато търсиш, ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш, ти следваш задоволяването на нуждите си, а не Пътя.

Пътят не е нужда, не е необходимост, не е призвание, не е задължение, не е план...

Ако имаш цел, ти очакваш да я постигнеш, а очакването те отклонява от пътя. Но смисълът не е в крайната цел, защото Истината няма цел и край. Смисълът е в стъпките, които изминаваш към “целта”, която никога няма да постигнеш “докрай”.

Ако имаш нужда да вървиш по Пътя, ти носиш нерешени въпроси със себе си. Ти бягаш по някакъв път, в обратната посока, в която мислиш, че вървиш. И мъкнеш нуждите на гърба си, надявайки се да се освободиш от тях някъде по пътя. Да, но Пътят няма нужда нито от теб, нито от нуждите ти.

Ти не можеш да планираш Пътя или стъпките по него – кога ще тръгнеш и кога ще пристигнеш. Той, Пътят, обича да си прави майтапи точно с такива екземпляри. Планираш ли нещата – стъпки, скорост, почивки, успехи и постижения (о, Боже!), ти вече не вървиш по Пътя, а по плана. И къде ще стигнеш така? Ако си упорит, ще стигнеш там, където си планирал да е краят на твоя път. Само че, Пътят няма край и тогава ти ще го разбереш... Май е по-добре да не го разбираш!?

Не е необходимо да следваш Пътя. Никой няма да ти държи сметка за това какво правиш. Ако си мислиш, че си длъжен да следваш Пътя, ти си на грешен път. Пътят носи свобода и лекота, а не обременява със задължения. Пътят не те задължава с нищо, защото Той не води до никъде другаде, освен до теб самия.

Пътят не е избор на призваните да го следват, защото Той не гледа статус и ранг. Ти не можеш да избереш Пътя, защото това, което избираш не е истинско, а само твое лично желание. А Пътя не е обект на желания. Ако ти си избран, пътят сам ще те намери.

Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо. Просто върви. А ти вървиш, когато се изправиш след падането; когато захвърлиш поражението в кошчето, където вече лежи победата ти; когато усещаш, че дишаш; когато не очакваш нищо, а приемаш всичко; когато болката, глада и умората обикалят около теб като мършави псета, без да могат да ти сторят нищо; когато правиш поредната, а не първата или последната крачка...

Когато след всичко това, след цял един живот, станеш в една обикновена сутрин и си направиш чаша кафе, за да пиеш, докато четеш един най-обикновен вестник. Пък кой знае? Може би ти ще намериш Пътя Си в утайката на изпитото кафе или някъде между думите на изтъркания виц, който е на последната страница на вестника. Кой знае?

Просто бъди обикновен и живей в смирение, каквото и да ти се случва, и Пътят ще бяга под краката ти.

Васил Йорданов
------------------------------------------------------------
Блогът на Вили

Пуснато на: Пон Авг 31, 2009 8:48 pm Заглавие :

Не позволявай на твоя план да стане по-важен от теб.

Когато вярваш в себе си, вярваш в мъдростта, която те е създала.

Давай възможност на всичко да се случи.

Никой не е в състояние да предизвика в теб гняв или стрес. Само ти можеш да го сториш, чрез начина, по който възприемаш света.

Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е Божието послание към теб. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш Верния избор - няма значение какво мислят околните. Вярвай на интуицията си и я следвай.

Осъзнай, че пътуването и целта винаги са идентични.

Моята препоръка е да се отнасяш към себе си с нежност и да се обичаш безрезервно, независимо от обстоятелствата.

Страданието винаги е облечено във форма. Страдаш не ти, а човекът, който си представяш, че си.

Това, което си, е резултат от онова, което си мислил.

Не се опитвай да насилваш нещата. Достатъчно е само да искаш. Макар че небето ще бъде различно след няколко часа, това не означава, че неговото съвършенство и завършеност сега са непълни. Ти също всеки миг си съвършен, а не несъвършен, защото утре ще бъдеш различен.

Ти си интелигентност, приела твоята форма, точно както розата е интелигентност с аромат и външност на цвете.

Ти си общият сбор от всичко, което си постигнал, благодарение на собствения си избор до този момент.

Ти си резултат от всички картини, които някога си рисувал за себе си... и винаги можеш да сътвориш нови.

Изборът е твой. Можеш да кажеш или: „Добро утро, Господи!" или „Мили боже, утро е!".

Волята ти е градинар, който поддържа градината, наречена твое тяло.

Твоята мисия винаги е свързана със способността да даваш, да обичаш или да помагаш според възможностите си.

Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.

Истинската ти същност е един невидим разум. Твоята същност е в мисълта, където практически не съществува обвързаност.

Твоята същност обитава неподвластното на измеренията царство на твоите мисли.

Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.

"Природата и аз"

Пуснато на: Съб Сеп 05, 2009 12:25 pm Заглавие :

Супер е, Кати!

Благодаря ти! Smile

Пуснато на: Съб Сеп 05, 2009 5:49 pm Заглавие :

И аз благодаря! Very Happy

Още малко нещо "за душата", както се казва: Wink

Съвсем просто е да преброиш семенцата в една ябълка. Но кой от нас може да каже колко ябълки има в едно семенце?

На Изток съзерцават гората. На Запад броят дърветата.

В контекста на вечността времето няма значение.

Когато изстискваш портокал, получаваш портокалов сок, защото това има във вътрешността на портокала. Същият принцип важи и за теб. Когато някой те притисне - подложи те на натиск, - проявява се вътрешната ти същност. И ако тя не ти хареса, можеш да я промениш, като промениш мисленето си.

Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

На кръгла планета човек не може да избира страна.

Каквото дадем, това ни се връща.

Повече означава по-малко, по-малко означава повече.

Ако искаш да постигнеш щастието и да оставиш следа в света, много скоро ще научиш, че не можеш да вървиш със стадото.

Колкото и силно да стискаш портокала, няма да получиш от него ябълков сок. Не можеш да реагираш с омраза, ако в теб има само любов.

За да простиш, трябва да си обвинявал.

Могъществото е вътрешна радост от съзнанието, че за да бъдеш в хармония със себе си, не е задължително присъствието на външна сила.

Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.

Получаваме само онова, което желаем да приемем.

-------

Научи се да откриваш благословението в болката. Опитвай се да наблюдаваш болката, вместо да я овладяваш. Всяко препятствие е нова възможност. Всяко препятствие е проверка. Всичко, с което си се сблъскал през жизнения си път, е било необходимо, за да стигнеш до тук.

Емоциите са въпрос на избор. Не позволявай на емоциите да те парализират. Гледай на тях сякаш ги избираш със съзнанието си.

Когато възникне проблем, обърни се към себе си. Приеми го много спокойно. Използвай го, за да научиш нещо.

Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.

Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?

Всичко, срещу което се борим, само ни прави по-слаби и ни пречи да видим в препятствието нова възможност.

"Природата и аз"

Пуснато на: Съб Сеп 05, 2009 6:05 pm Заглавие :

Стига с мислите за откъснатост от Бога

Така наречената Теология на отделянето твърди, че ние сме „тук”, а Бог е „там”, че сме отделени от Бог като наказанание за греховете ни. От тази представа идва и т.н. Космология на отделянето, която представлява начин за възприемане на света, на живота на Земята на база разделението. Тази Космология поражда на свой ред т.н. Социология на отделянето – а именно начинът за социализиране на хората, на всеки един от нас – да действаме като отделни същества със свои собствени интереси и нужди. Социологията пък ражда Патологията на отделянето – онова патологично поведение, при което предизвикваме и причиняваме страдание, конфликти, насилие, проблеми, създадени от нас самите.

Когато Теологията на отделянето се замени с Теологията на Единството – чак тогава Патологията на отделянето ще бъде излекувана. Животът е проявление на Единството. Живот и Бог са едно. Единството е Бог и Живот.
Разбирайки последното, започваме да виждаме Бог във всеки и във всичко, осъзнаваме собствената си божествена същност.
Животът е божествен и когато възприемаме всяко нещо в живота като такова, всичко се променя.

Подарете на другите това, към което се стремите

Каквото и да искате да преживеете в живота си, накарайте и другите да изпитат същото.
Ако искате да изживеете любов, станете причина някой друг да усети, че е обичан, да бъде обичан.
Ако искате да успеете, станете причина някой друг да успее, участвайте в неговия успех.
Ако искате да сте мъдри, накарайте някой друг да постъпи мъдро в дадена житейска ситуация.
Ако искате да сте в изобилие и благоденствие, помогнете на някой да забогатее.
Ако искате романтична връзка, помогнете на друг да почувства романтиката.
Ако искате да получите прошка, помогнете на някой друг да бъде простено. Каквото причинявате на другия, причинявате и на себе си. Това е винаги действащ, огледален принцип на Живота.

Възприемайте случващото се

Помнете, че онова, което се случва, се случва, но начинът, по който вие възприемате случващото се, зависи само от вас.

Променете изискванията си към настоящия момент
Прочитайки книгата „Пътеводител към висшето съзнание” от Кен Кийс, се запознах с една много полезна концепция, състояща се в идеята, че щастието може да ни сполети, ако променим пристрастията си в живота в предпочитания. Винаги има на какво да се радваме, да виждаме чашата наполовина пълна, а не наполовина празна – това е ключът към щастието.

Единственото, което трябва да имате, е онова, от което се нуждаете тук и сега, а то е истинската ви природа, разбиране на същността ви.

Вижте съвършенствата

Предлагам ви един цитат на Нийл Доналд Уолш за съвършенството:
„Възприемайте всичко такова, каквото е: идеалното събитие в идеалния момент, за да ви осигури идеалната възможност да изразите по идеален начин онова, което е самото Съвършенство. По отношение лично на вас, съвършенството се изразява в Личността, която сте избрали да бъдете и когато сега избирате да проявявате и изживявате.

Това е нещо, което повечето хора не могат да признаят и отказват да приемат, но такава е истината – и Бог го знае. Онова, което съм научил в резултат на прякото си общуване с Бога, е, че аз съм цял, завършен и съвършен – точно такъв, какъвто съм. Вие също.
Това важи и за светеца, и за грешника, за ангела и за негодника. В света на Бога няма грешници или негодници. Има само Индивидуални проявления на божественото, някои от които са забравили какво представляват всъщност.

Всеки един златен миг от Настоящето ни предлага възможността да използваме този момент и всичко, което той съдържа и предлага, за да си спомним кои сме всъщност и после да го проявим. Животът ни дава дара на вечността и безкрая, за да познаем себе си чрез собствения си опит... и после да се пресъздадем отново в следващата най-величава версия на най-висшата представа, която имаме за себе си. Този процес се нарича еволюция. Това е Бог в действие.

Твърдя, че не трябва да съдите и да проклинате хората и събитията, които се изпречват срещу вас в живота ви, а да бъдете уверени, че вие самият сте ги привлекли към себе си, за да можете да реализирате потенциала на живота, перспективите, които предлага, и неговото предназначение.

Уилям Шекспир е писал: „Няма зло, докато не го създаде мисълта”. Искал е да ни каже, че нещо е такова, каквото го наречете.”

Реагирайте спокойно и премислено

Нищо няма смисъл, различен от смисъла, който вие му придавате. Много често, когато изглежда, че животът се разпада, той може би за пръв път се подрежда.

Позволете на тъгата да ви излекува

Отдайте се на скръбта си. Когато някой ви нарани, позволете си да тъгувате. Позволете си тъгата и ще установите, че много по-бързо се лекувате от всяко преживяване, което ви изкушава да забравите за истинската си самоличност. Не задържайте тъгата непроявена. Тъгата не е задължително да ви прави нещастни, защото има разлика между тъга и нещастие. Напротив – „Като показател за това къде се намирате в еволюционния си път, тъгата ви може да бъде източник на вътрешно потвърждение за дълбочината на чувствата ви и следователно – на това, какво представлявате като човек и като духовно същество.”.
Щастието се постига посредством простия процес на приемане на живота като цяло такъв, какъвто е.

Не съдете и не очаквайте

Няма по-големи пречки за лично щастие от тези да съдим и очакваме. Съдим хората около нас, обстоятелствата, самите себе си не на последно място. Очакваме от хората да направят нещо конкретно, от живота да се случи дадено нещо, от нас самите да изпълним определени изисквания, които най-често сами си поставяме.

Въпросните „трябва” са наша измислица, която няма нищо общо с Живота. Забравете как „трябва” и действайте спрямо вътрешния си порив за живот, слушайте интуицията си, устрема към съвършенство. В природа и вселената няма „трябва”. Нищо на сила не става. На енергийната сила, наречена просто и чисто Живот, се дава пространство за осъществяване, а не насила определени правила под „трябва” и „не трябва”. Каквото има да се случи се случва и „трябва” е съвсем излишно като констатиране.

Бог знае какво прави. Доверете се. Бъдете убедени. Животът винаги нарежда нещата във ваша полза. „Завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислили, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързия път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем – иначе не бихме вървели по него.”

Очакванията поставят граници – граници на начина, по който човек определя съвършенството и тези поставени граници пречат самите вие да създавате съвършенство. Не очаквайте нищо и вземайте с благодарност каквото получавате, приемайте появилото се, обичайте го такова, каквото е.

Не се съпротивлявайте, когато не върви

В живота често ни се случва така, че нещата да не вървят. Опитваме се да мислим позитивно, но никаква положителна нагласа сякаш не помага.

В такива моменти не знаем какво да правим и как да постъпим, че да променим положението да тръгне в добрата насока. „Какво да правим?” – не спираме да дълбаем и подчертаваме наличието на проблем и да се съпротивляваме неистово в опити за разрешаване на проблема. Понякога нещата просто стоят така и изискват спокойно приемане. И никакво положително мислене не може да промени фактите, никакво преструване, самонавиване няма да превърне нещата в различни.

Не се съпротивлявайте на случващото се, а просто го приемете такова, каквото е. Благословете го. Благодарете. Така ще си помогнете най-бързо. А много вероятно е точно тези моменти да са най-възловите и градивните, макар и да ни се струват разрушителни. Благословете всички хора, събития, които ви разочароват, защото има защо да са се появили. Приеме. Няма лек за онова, което не си овладял. Няма лек за нещо, което не приемаш, а се противопоставяш на преживяването. Противопоставянето поставя проблем все като съществуващ, атака срещу ситуацията, възпроизвежда ситуацията пак и пак реална. Именно отказа от приемането прави това. Просто приемете и продължете, знаейки, че нищо отвън не може да повлияе на това, което сте/душата, съзнанието/, освен ако вие не изберете и пожелаете обратното макар и на подсъзнателно ниво.

Трансформирайте трудните си преживявания, превърнете ги в средство за израстването си, във ваши козове. Приемете философска нагласа за живота – че всичко се случва за най-висшето благо.

Живейте истински – според своята истина

Важен урок, който научих в живота си, е за истината – че не съществува обективна абсолютна истина, но има субективна истина, касаеща даден човек, има онова, което е вярно за него и което е изключително важно в живота му. Живейте истински, бъдете себе си, защото изразявайки себе си само наполовина, ако ви познават само наполовина, ще сте нещастни. Не крийте истинската си същност, своята истина, личната, не крийте истинските си чувства, особено за най-близките и скъпи същества. А най-често точно това правим – с мисълта да не ги нараним, да не ги загубим...

Бъдете истински пред себе си, за себе си, пред всички и за всички, защото истината дава криле за щастлив полет в живота, истината кара духа да се рее, освобождава съзнанието, освобождава любовта на душата.

Усмихвайте се повече. Усмивката променя физиологично-химическия състав на тялото, освобождава ендорфини, които имат лечебно действие. Усмихвайте се на мига. Посрещайте всеки миг в живота си с усмивка.

И пейте. Защото няма по-добър начин да се избавите от лошото настроение от това да пеете – под душа, удома, докато готвите, докато чистите, докато работите дори, докато шофирате. Пейте. Едно безплатно безценно средство за постигане на щастие точно на мига. В интерес на истината имаме толкова средства да действаме и получаваме радост в живота – даване, гледане, усещане, усмихване, пеене, танцуване, рисуване, свирене на музикален иснструмент, всяко действие с творчество и желание... Наслади се на живота в мига! В мига СЕГА! (:

"Природата и аз"