Болести на нервната система.

Първото от тях е менингитът — възпалително заболяване на мозъчните обвивки /менинги/. Показател е за липса на естествена защита — нарушена имунна защита. Както и сблъсък между вътрешните ни норми и общоприетите норми на поведение на дадена социална среда. Прояви на активност при общуване.
При хора, които искат всички да научат, че имат "принципи в живота" и то непоклатими.

Енцефалит — възпалително заболяване на главния мозък. Твърде много "баластра" в паметта. Там всеки детайл е осмислен,"излъскан" и подреден. Типично е самозатварянето в тази посока.

Инсулт. Представлява остро разстройство на мозъчното кръвообращение. Защо може да ви се случи?
Ако вие полагате много усилия, за да изградите една своя крепост на сигурността, ако цените всеки камък на тази стена, всяка засята тревичка и всяка събрана сламка, ако не сте лош човек, но не желаете да ви притесняват с проблемите си, ако сте готов да помогнете, но при условие че не ви струва нищо...
А сега си представете че някой дойде и влезе през вашата врата, стъпче вашата трева и разпилее вашите събрани сламки. И от това ви боли не само защото е влязъл нечакан гост, но и за това, че не е зачел плода на вашите усилия. И не само това, дори е унищожил продукта на вашият труд, в който сте вложили част от себе си.
Това е.
Силното възмущение, вълната на самосъжаление се сблъскват пред стената на вашата измислена крепост и стената не издържа на ударната вълна.

Дискови хернии. Те могат да възникнат по протежение на целия гръбначен стълб. Това са ненормални, болестно обусловени изпъквания на желатиновите ядра на междупрешленните дискове.
Дисковата херния е приоритет на зрялата възраст. Тогава, когато цялата ни енергия е насочена навън от нас, по посока на света, в който сме се вградили. Целият потенциал, който притежаваме, се изразходва без ограничения, без да си даваме сметка, че това означава и загубване на интерес спрямо стойностите, които сме градили, отъждествявайки се с тях.
Физическият труд, свързан с тежки натоварвания, и нашето присъствие в него ни правят податливи. Вие и усилията ви сте две отделни единици, свързани с мисълта за крайния резултат.

Бронхиален радикулит и плексит. Хора, за които амбицирането да докажат себе си чрез усилията, които влагат в избрана от тях дейност в съчетание със страха, че ще се провалят и с това ще загубят авторитета си на "можещи", често страдат от болки в основата на врата, рамото, плешката.
Идентифицирането с усилието заради самото усилие, т. е. "мога и го правя", води до остойностяване само на вложеното усилие. Като лична характеристика поставят на първо място амбицията да влагат усилия, за да се докажат, и това те наричат трудолюбие. Не рядко изискват същите усилия и от другите, за да подхранват самоуважението си чрез сравняване с тях. Такива хора се чувстват щастливи, когато са в действие и бавно угасват, ако решат, че нямат възможност, не са им останали сили за нищо.

Неврозите, Това са разстройства в работата на нервната система, които имат функционален, обратим характер.
На какво се дължат неврозите?
Преди всичко на неизчистени, неуточнени желания. Когато се сблъскат две неясни идеи в съзнанието ни, се получава срив. Той е в резултат на неосъзнати, но силни идеи, които не могат да разделят вниманието и усилията именно защото са неуточнени.
Всекидневно попадайки в различни ситуации, ние изграждаме и доизграждаме своя модел на поведение. Целта е да реагираме адекватно. Но има и друга цел — да разрешим определен проблем с изгоден за нас резултат. Тук няма "добро" и "лошо" при вземане на решение.
"Добро" е доброто за нас в момента, но замислим ли се върху следващата стъпка, това "добро сега" е възможно да не ни изглежда толкова добро после, ако в центъра на вниманието стоят едновременно два проблема. Същевременно и двата са смътно очертани, едновременно с това предполагаме неясни варианти като резултат и то в двете посоки. Тогава идва големият проблем. Този проблем обикновено се нарича стрес.
Ако е налице и силно емоционално реагиране, неврозите придобиват цикличен характер.

Неврастения. Това си е чиста невроза. Понятието означава буквално "нервна слабост". Най-общо се говори за изтощение и пренапрягане на нервната система.
Това е невроза, която е придобила цикличен характер благодарение да това, че обичайният стрес се съчетава с много висока доза страх. Следващите стъпки на това са фобиите.

Хипохондрии, хипохондричен страх. Характерното е, че болните си приписват несъществуващи в действителност тежки, неизличими заболявания. Те са убедени в съществуването на страданията и страдат от своите убеждения.
Защо?
Защото това им харесва. Защото да се чувстват безпомощни и страдащи означава, че биха могли да получават състрадание и съчувствие така да се каже "безплатно". Тази роля дотолкова им харесва, че са се вживели в нея сто процента. По един особен начин това ги кара да се чувстват специални и продължават да изискват нечие внимание.
Такива хора излизат разочаровани от лекарския кабинет ако например кръвното им налягане е в нормални граници и това е установено. Или лекарят е виновен, или апаратът му е развален. Показанията не са верни, а това означава — предпоставка за загубване на част от личностния си облик.
Хипохондрикът вече се е идентифицирал с облика на многострадалец, за когото спасение няма. Колко егоизъм в една лична драма!

Множествена склероза. Това е заболяване на вегетативната нервна система, при което не се обменя постъпилата информация, а само се обработва, без да се изпращат сигнали след това по посока навън. Сигналът постепенно заглъхва, уплътняват се връзките и информацията не се препредава. Губи се енервирането на мускулите и постепенно — на междинните връзки.
Този тип заболяване се формира на база на тотална зависимост от материалното във всичките му аспекти — водещи отношения на база придобиване на материална сигурност, страх на база полова идентичност, страх от загуба на памет.
Болестта се проявява чрез пълната зависимост на психиката при формиране на личността от социалното ежедневие и съществуващи външни обстоятелства. Отключва я страх от самота, от загуба на материална опора. Преодолява се чрез обръщане начина на мислене. Много трудно, но не невъзможно в ранно установен етап на заболяването.
При децата това заболяване се дължи преди всичко на пълната зависимост от социалното поле, продиктувано от минали информационни натрупвания.
Фобиите са постоянно поддържано напрежение, чиято проява се реализира при едни и същи повтарящи се условия. Евентуално отрицателно преживяване оставя отпечатък в паметта. Ако този отпечатък е значим, ярко откроен от останалите, той намира своята проява в повтарящите се условия. Схемата е една и съща, независимо каква фобия имаме в предвид — страх от тъмнина, от височина, от затворено пространство и др.
Цикличността на тази проява е зависима от лично преживяното, от неговата "значимост", когато сме го усетили за пръв път, от липсата на яснота какво точно сме желали и какво се е случило практически.
Дали не грешим, когато позволяваме на този страх да ни управлява цялостно в един кратък миг от живота ни и след това да се превърне в един неприятен навик, който не желаем да видим ясно...

Наркомании, алкохол, никотин, кофеин, опиати.
Пристрастяването е вреден навик, от който нямаме желание да се откажем. Постепенно организмът свиква с всичко, което му предлагаме. И по свой начин той започва да "изисква", тъй като прекратяване на подаването към него обърква "нормалния" вече режим на функциониране.
Информацията се предава на съзнанието и тук е мястото, където се взема решението. Най-лесният начин е да се удовлетвори потребността. Но всичко има своите граници.
При такова системно "удовлетворяване" самото удовлетворяване става основна цел за съзнанието. А всички видове мании практически отделят личността изцяло от света, в който са, за да се задоволява непрекъснато и безусловно една измислена потребност.
Съзнанието бива обсебвано от една и съща цел, която се достига с едни и същи средства. Липсва интерес в посока, ако тя не е свързана с тази ясно откроена вече зависимост, която на практика води до сто процента откъсване от реалността. По този начин кръгът се затваря.

Храносмилателна система.
Най общо смущенията при нея идват от изкривената идея, че по това какво ядем, личи положението ни в социалната йерархия.
Смущенията в нервната система също влияят на ) храносмилателната система. Постоянното ни психично усещане за неудовлетвореност от оценката на другите води до язви.
Манията за красота и спазване на диети са здраво свързани и са известни резултатите след две-три годишни подобни експерименти.
В основата на всички храносмилателни заболявания стои констатацията: "Аз не се харесвам!" На тази оценка се гради отношението към себе си. До колко, до каква степен трябва да вярваме на това свое твърдение?
У всеки има нещо за харесване. Ако за вас е важен външният вид, ограничете се в храненето, но го правете с оглед потребностите на тялото, а не в зависимост от социалните критерии за красиво и грозно.
Ако желаете да се докажете в работата си, не забравяйте, че всъщност чрез тялото си присъствате там и се грижете за него.
Кои са специфичните заболявания на храносмилателната система?

Заболяванията на хранопровода биват два вида:
Функционални. Представляват неврози на хранопровода, появяват се паралелно с тежки изживявания. Психическите предпоставки са липсата на внезапно изгубена цел, към която има стремеж и предприето действие. С пренасочване към друга цел, т. е. с промяна на мотивацията, се преодолява това заболяване.
Възпалителното заболяване на хранопровода се нарича езофагит. То може да бъде остро, корозивно и хронично.
Острото се среща при инфекциозни заболявания, при нараняване с чужди тела, вследствие на силно дразнещи или много горещи храни. За да стигнем до това е нужно:
— необуздано любопитство;
— лекомислие;
— невнимание, липса на интерес;
— лакомия;
— чревоугодничество;
— поставяне в центъра на ценностната система желанието за удоволствие чрез хранене;
— постоянно неудовлетворение, идващо от усещането за "лош късмет ";
— мързелуване;
— склонност към интриганстване.
Корозионен езофагит. Причинява се от изгаряне с разяждащи вещества като натриева основа, солна киселина, амоняк и др., които са взети с цел самоотравяне или по погрешка. Тези корозивни вещества причиняват изгаряне на лигавицата.
За да стане по погрешка е достатъчно само да сме разсеяни, т. е. да липсва будност. Но за самоубиеца е нужно нещо различно от това, за да предприеме подобна стъпка:
— липса на стойностна ценностна система;
— липса на ясна цел;
— самосъжаление и разочарование;
— усещане за безсилие;
— усещане за самота;
— изгубване на мотивация при отпадане на влияещи до този момент външни фактори;
— рязка промяна на средата;
— усещане за затваряне в безизходна ситуация;
— прилепване към чужда мотивация.
Има и друга възможност — насилствено поглъщане на такива корозивни вещества.

Внимавайте как живеете и кои са познатите ви. Лечението е трудно, понякога — безрезултатно. В целия процес от поглъщането на отровната течност до оздравяването няма нищо, което да си заслужава, за да си причините сами това. Не умирайте от липса на любов към себе си. Ако нищо не ви е останало, оставете си живота. В края на краищата той е единственият ни капитал. Няма щастливо умиращи хора, ако преди това са били нещастни. Вие няма да се превърнете в герой само за това, че според вас не се страхувате от смъртта. Само ще покажете, че ви е страх да живеете, да сте живи.
Имаме ли моралното право да отнемем живот, който не сме сътворили? Това, че е нашият, не означава, че ние сме си го дали, нито сме вдъхнали живота на нашите деца.

От книгата "Без болка"

Пуснато на: Пет Ное 06, 2009 1:53 pm Заглавие :

Като изключим генетичната обремененост наследена от родителите, която не е чак толкова по-различна като следствие от написаното горе, всичкото то е до болка и абсолютно вярно!

Благодаря ти, Диди! Smile

И аз благодаря, Диди!
Толкова време ровех и търсех по-дълбоката причина за инсултите за да мога да избера правилната комбинация от есенциите на Бах като помощна терапия... и тази информация ми е добре дошла! Smile