ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА ОТ СМЪРТТА НА ТЯЛОТО ДО НЕГОВОТО РАЖДАНЕ

От древността до нас е стигнало изказването: “сънят е подобен на смъртта”. Действително, когато човек заспива, той преживява една “малка смърт”, след което “възкръсва”, събуждайки се. По време на сън човек напуска временно тялото си за няколко часа, след което отново се завръща. Но след смъртта той завинаги изоставя тялото си като стара износена дреха, която никога повече няма да облече. С окончателното напускане на тялото си човекът се лишава от възможността да живее в този свят, който престава да съществува за него.

В момента на напускането на този свят, човек вижда целия си земен живот. За секунди пред него се разгръща панорамата на целия му живот. Изнизват се картина след картина, събитие след събитие, някои от които отдавна забравени. В смъртния час, в последните мигове на човека, се изяснява главният смисъл на целия му живот, мисълта, която го е ръководела, неговата основна идея.
Тихо и благоговейно следва да се държат всички, които се намират около умиращия човек. Тържественото мълчание не трябва да бъде нарушавано, за да не се смущава потока на мисълта и да не се отвлича умиращия от панорамата на протичащия пред него изтекъл живот. Силният плач и шумното оплакване могат да го обезпокоят, разтревожат и да нарушат неговото съсредоточено внимание, а това е много мъчително.

За чистия и устремен човек, който си отива без ненавист и злоба в сърцето, моментът на смъртта носи огромно блаженство, висша радост и възторг, тъй като освободената доброта полита към сиянието на Светлината. В същото време натежалият от злоба дух не може да се издигне – егоистичният човек преживява болезнено разрива между телата и при заминаването си усеща тъга.

В първия момент от смъртта човек напуска плътното си тяло, като остава в етерното и оттегля със себе си цялата си енергия от този свят. Сега само етерното тяло му служи за външна обвивка и затова той става невидим за хората от Плътния Свят, макар че при силно желание той може да стане видим и като облачна фигура да се появи пред близките си във вид на “привидение”. Известни са много случаи, когато в момента на смъртта човек се появява за няколко мига пред близките в етерното си тяло.

Около 36 часа след смъртта си човек напуска и етерното си тяло, което известно време витае над гроба с плътното тяло. В първите дни след погребението напуснатото етерно тяло може понякога да бъде видяно на гробището като “привидение”. За няколко седмици то се разсейва във въздуха, а неприятното чувство, което мнозина изпитват на гробищата, е свързано с присъстващите там разлагащи се етерни тела. Но ако тялото не се погребва, а се кремира, етерното тяло се разпада много бързо, тъй като губи своя материален притегателен център. Затова е по-добре труповете да се изгарят, вместо да се погребват в земята.

След като се освободи от физическите си тела (плътното и етерното), човек попада в Тънкия (Астралния) Свят, който сега вече за него е видим и реален. Това е космическа област, най-близка до плътната, физическата, която се отличава по строежа на атомите и интензивността на вибрациите. Материята на Тънкия Свят е много по-фина от материята на физическия, грубия свят. Затова двата свята съществуват в едно и също пространство, взаимно прониквайки един в друг. Между атомите на физическия свят има много празно пространство, поместващо материята на Тънкия Свят.

В този свят за “външно” тяло на човека започва да служи астралното или тънкото тяло. С това тяло и с неговите сетивни органи, човек веднага може се присъедини към живота на обитателите в този свят и да изразява своите чувства и желания. Само на Земята той е можел да скрива чувствата и желанията си, тук вече те са видими, както във физическия свят е било видимо плътното му тяло.

В Тънкия Свят съзнанието на човека остава същото, каквото е било в Плътния. Той продължава да има същите чувства, желания и емоции, каквито е имал и в живота си на Земята, често даже без да осъзнава, че е преминал в друг свят. Човек продължава да води живот съзнателен, полусъзнателен или безсъзнателен - в зависимост от развитостта на съзнанието си.

Тънкият Свят съдържа седем подплана или сфери, съответстващи на различните степени в развитието на съзнанието на неговите обитатели. Тези сфери се различават една от друга по тънкостта на материята: по-нисшите планове са груби и тъмни, а по-висшите са по-тънки и по-светли. След смъртта си човек попада в тази сфера, до която е достигнало развитието на неговото съзнание в плътния свят.

Последният устрем пред прага на Тънкия Свят може да предопредели сферата, която човек ще достигне впоследствие. Ясната и овладяна мисъл и изостреното чувство дават насока за цялостното пребиваване и състояние в този Свят. Затова трябва съзнателно да се готвим за очаквания преход. Отчаянието и безпокойството пречат на овладяването на новите условия. Но с ясно съзнание висшите сфери са достижими. Трябва решително да следваме намерението си за движение към Светлината. Много е важно последните минути на Земята да бъдат радостни и устремени към най-Прекрасното. Колкото по-силен е предсмъртният стремеж на човека, толкова по-високо той може да се издигне в Тънкия Свят. По този начин съзнателно могат да бъдат преодолени нисшите слоеве.

В нисшите слоеве на астрала състоянието на престъпниците и хората с пороци, а също така и на хората, които на Земята са злоупотребявали с всякакви излишества е много мъчително, а същността на техните терзания е неописуема. Обладаните от чувство на ярост, злоба, както и любителите на нисши чувствени наслади изпитват силни страдания в Тънкия Свят, защото не могат да утолят злобата и плътските си страсти, тъй като тук не разполагат с необходимото средство за това – физическото си тяло. Те буквално горят в пламъците на своите незадоволени страсти, защото в нисшите слоеве всички са подложени още и на физическото усещане за огън. Ужасите на подземията на Тънкия свят са неописуеми.

Самоубийците се намират обикновенно в най-близките до Земята слоеве, тъй като магнитното притегляне към нея още не е изживяно. Именно те никога не са се замисляли за надземните светове, и ето защо не могат изобщо да проумеят какво е станало с тях. Огромната скръб и страданието на самоубийците продължава чак до настъпването на срока на тяхната естествена смърт. Самоубийството показва крайна степен нa невежество и е огромно престъпление.
Пребиваването в Тънкия Свят продължава различно време: от няколко седмици до много столетия, поради причини, изцяло зависещи от човека. Но за всеки човек настава време, когато той трябва да напусне и този свят.

Идва момент, когато човекът “умира” и тук. Това означава, че изоставя вече износеното тънко тяло, а самият той преминава в следващия, по-висш свят. Напуснатото астрално тяло, превърнало се в “астрален труп”, след известно време се разпада, и то толкова по-бързо, колкото е по-чисто.

След напускането на тънкото тяло, човек за кратко време потъва в безсъзнателно състояние, след което се събужда в новия свят с чувство за мир и покой, радост и блаженство, надминаващо всички наши представи. Този нов свят е част от Менталния Свят - “Мисловния Свят”, това е светът на мислите, на разума. Тук за “външно” тяло на човека служи неговото ментално тяло, притежаващо органи за въприемане в зависимост от съзнанието.

Материята на Мисловния свят е още по-фина от материята на Тънкия Свят. В този свят всичко, за което човек помисли, моментално се облича във форми. Тази е средата, в която се проявява нашето мислене и формите на нашите мисли са изградени от материята на този свят. При въздействието на мисълта ни върху нея мигновенно се образуват форми с определни очертания.

В Мисловния Свят човек не се чувства отделен от своите близки. Тук ние сме постоянно с всички онези, които сме обичали и почитали през земния си живот, и които са си отишли по-рано или все още живеят на земята. Ние ги виждаме около нас в тяхната земна форма – също така щастливи и блажени – и напълно осъзнаваме нашите земни отношения.
Всичко най-ценно в умствените и нравствените преживявяния на човека в последния му земен живот тук се подлага на вътрешна преработка и трансформиране в определени умствени и нравствени качества - в сили, които той ще вземе със себе си в следващото си въплъщение. Годната за храна и по-нататъшна обработка жътва в Света на Мисълта е образувана от чистите мисли и емоции, умствените и нравствени стремежи и усилия, от спомените за безкористния труд в полза на ближния.

Продължителността на пребиваването в Мисловния свят изцяло зависи от количеството духовни запаси, които човек е донесъл със себе си от своя земен живот. И когато всичките материали се изчерпят, тогава всичко, което е било трансформирано в качества и способности, се влага вътре в човека. Той напуска последната от своите временни обвивки - тялото на мисълта и достига родината си – Огнения Свят.
Действително, Огненият Свят е истинската родина на човека, където той си е “у дома”. Той се завръща тук след пътешествието си до “долината на сълзите”, накъдето тръгва всеки път - като на училище - за да придобие знание и опит. Тук се намира самият безсмъртен Човек, не обременен от нищо, не ограничен от никакви обвивки, принадлежащи на нисшите светове. Тук той живее своя истински човешки живот - достойното съществуване на самия Дух, собствения си живот, отговарящ изцяло на самопознанието и състоянието, които е успял да постигне.

Мисловният Свят и Огненният Свят представляват всъщност един голям свят на мисълта: първият е конкретен, а вторият – абстрактен - на “огнената” мисъл. Мисловният Свят може да се счита за по-нисшата сфера на Огнения свят. В по-висшата сфера се осъществява цялото свръхличностно мислене – всичките онези мисли, които се отнасят към висшата, философска област. Висшата сфера на Огненния Свят се състои от три нива и човек остава в едно от тях в зависимост от своето развитие.

В първото и най-нисше ниво се намира огромното болшинство от 60-те милиарда души, представляващи човечеството. В следващото, по-високо второ ниво на Огнения Свят се намират сравнително малък брой души с напреднала еволюция, които в земния живот се отличават с вродената си култура и природна изтънченост. Това са тези души, които по време на земното си пребиваване са посвещавали цялата си енергия на висша умствена и нравствена дейност. В третата - най-висша област на Огнения Свят са Учителите на Мъдростта – Махатмите – и Техните най-близки ученици.

И така, човек преживява на няколко пъти “смъртта”, като и в трите свята през определени интервали от време се освобождава последователно от всяка една от временните си обвивки, от всичките си “тела”: най-напред от плътното и етерното, след това - от тялото на чувствата и най-накрая - от мисловното си тяло. И след тези четири “умирания” Човек остава самия себе си – без обвивките си, лишен от възможността отново да умре, защото вече е безсмъртен…
Краят на физическото въплъщение, наричан от хората “смърт” не е от особено значение за Индивидуалността: след като напусне всичките си тела, вечният Човек е вече самият себе си, той си е у дома – в жилището, което всъщност никога не е напускал.

За Индивидуалността земният живот или физическото въплъщение е само временно устремно насочване на част от съзнанието и волята към по-нисшите светове с помощта на проводниците си от нисша материя. А процеса на излизане от земното въплъщение, наричан от нас “смърт” е само връщане на съзнанието към висшите светове – завръщане у дома. Излиза, че земното раждане е по-скоро смърт, бидейки изгнание на Земята, в “долината на страданията и сълзите”. А това, което приемаме за смърт е по-скоро раждане за безпределния живот, един вид преход от тъмницата към свободата на планинския въздух. Затова е по-правилно смъртта да се счита за най-голямата земна илюзия, защото смъртта не съществува, променят се единствено условията за живот!

Небесният живот на духа може да продължи хиляди години, в зависимост от степента на неговото развитие и неговата сила. Но този живот, също като земния, има свое начало и край. И когато животът на духа в Огнения Свят е напълно изживян, Човек започва да се чувства за сетен път привлечен от възможността отново да се превъплъти. Какво кара Индивидуалността да се връща на земята? Както гладът тласка гладния към храната, така и Космическият закон за Прераждането кара духа да се устреми към новото въплъщение, за да може чрез изпитанията да се издигне на по-висока степен. Само на Земята енергиите се обновяват и се натрупват нови. И ето защо духът отново тръгва към борбата и страданията.

Процесът на въплъщаване на Индивидуалността в определена личност бе описан по-горе. Тук можем само да добавим, че човек с напреднало в развието си съзнание сам избира семейството, в което трябва да се роди. За все още недостатъчно развитите хора този въпрос се решава от Повелителите на Кармата, които определят и организират по най-добрия начин земните условия (подходящи родители, епоха, страна, околна среда и т.н.) – така, че те да съответстват на изпълнението на целите, стоящи пред даденото въплъщение. И когато всичко е готово, човекът се ражда (по-точно - умира) на Земята.

Прекратяването на процеса на зараждане (абортът) изключително много затруднява съдбата на съществото, на което предстои въплъщение на Земята. То вече е изградило менталното, астралното и етерното си тяло, и му остава да получи само физическото си тяло, родителите са вече избрани, вече е станало зараждането - и изведнъж - по някакви неизвестни нему съображения, то бива прогонено от плътния свят и прокудено обратно в астралния. Страданията, причинени на този човек са неописуеми, и “родителите” ще трябва да заплатят за неразумната си постъпка. Извършеното престъпление е много голямо и в Учението е казано, че “да се прекъсне зараждането на дете е по-лошо от убийство”.

Трябва да се пазим и от опасностите на така наречения спиритизъм. По време на спиритически сеанси могат да се появят само изоставени празни черупки - астралните трупове на преминаващи от Тънкия към Огнения Свят хора, задържали в себе си само частици от тяхното съзнание. Такива обвивки понякога се появяват по време на подобни сеанси и съвсем погрешно се приемат за самите умрели хора. В действителност, заминалият си човек - неговата истинска Индивидуалност - се намира в Огнения Свят, и призивите на живите не достигат до него.

По време на сеансите могат да се явят единствено онези умрели, които са напуснали земния си живот по-рано от предвиденото за тях време на естествена смърт: загиналите при аварии, престъпниците със смъртно наказание и самоубийците. Те се намират в сферата, с която могат да общуват спиритистите през цялото време, докато не настъпи времето на естествената им смърт. Но тези същества скъпо заплащат явяването си на сеансите – за тях общуването със земните обитатели има доста тежки последствия, стигащи и до унищожение. Можем ли да се съмняваме, че при подобно нарушаване на космическите закони няма да има последствия и за живите участници в спиритическите сеанси, щом те са станали причина за гибелта на някое същество?

„ВЪВЕДЕНИЕ В АГНИ ЙОГА” С. В. Стулгинскис