Трите вида човешка Карма.

1/ Зряла КАРМА,
2/ Скрита КАРМА,
3/ Зараждаща се КАРМА.

Зрялата КАРМА е готова вече за жътва и затова е неизбежна - неотменима. Свобода в избора за нейното преминаване е имало в миналото. Изборът е извършен, в настоящето остава само да се изплати - нищо повече.

Причините, които зараждат непрекъснато нашите мисли, желания и постъпки, често биват тъй противоречиви, щото не позволяват на мислите ни да се осъществят. Съществуват кармически задължения към известни нации или определени обществени групи, а при това други задължения изискват особени условия при въплъщението. Следователно, в едно въплъщение човек можела погаси само част от своята Карма. Господарите на Карма избират тази част от всяка индивидуална Карма, която може да бъде изплатена едновременно, и за тази цел отправят човешката душа в съответната страна, раса, семейство, или обществена среда, която представлява най-подходящото условие за изплащането на тази част, която е извадена от сбора на общата. Съединяват се заедно такива условия, при които могат да се проявят последствията на онези създадени от човека причини, които не влизат в противоречие една с друга, а се съвпадат. Тези причини, зародени от човека в миналите въплъщения, определят:

1/ Продължителността на неговия земен живот;
2/ Особеностите на неговата физическа обвивка /на физическото тяло/ - нейните положителни и отрицателни свойства;
3/ Подбират родствениците, другарите, враговете и всички, с които човек ще дойде в съприкосновение;
4/ Обществените условия;
5/ Строежа на оръдията на душата: мозъкът и нервната система, определящи ония предели, в които ще се проявяват силите на душата и
6/ Съединенията на всички създадени от кармичните причини радости и страдания, които могат да бъдат преживени от човека в течение на едно въплъщение.

Във всичко това човек няма избор; неговият избор е бил направен в миналото, когато той е сеял, сега остава да си събере жътвата.
Едни от проявленията на зрялата Карма представляват постъпки, които могат да се нарекат „неизбежни".

Всяка постъпка е крайното изражение на цял ред мисли и желания.
Еднородните мисли и желания, групирайки се в течение на много прераждания в едно цяло, създават душевното състояние, което може да се сравни с наситения разтвор в момента на кристализацията. Както само една нищожна частица от веществото е достатъчна, за да се извърши кристализирането, тъй също достатъчно е само едно леко въздействие отвън или извътре /една последна мисъл/, за да се проявят еднородните мисли в постъпки. Ако тези мисли са зли и отмъстителни, явява се моментът, когато при лек тласък само човек отива до престъпление. Или обратно - ако умът му е вибрирал постоянно с безкористни мисли, отправени в помощ на ближните, настава момент, когато тези мисли се кристализират в акт на героизъм. Ако при това човек не успее да обмисли своята постъпка, а това е почти винаги така при такова неустойчиво вътрешно състояние, е ли неговата постъпка престъпна или героична, сам човек идва в изумление: „Не разбирам, как съм могъл да извърша това!" От това следва, че нашите скрити мисли направляват съвършено вярно нашата воля, и моментът на проявлението й не е далече - не е въпрос на времето. Но ако създателят на мисли успее да обмисли, свобода на избора е възможна. Той може да противопостави на тази закореняла мисъл нова и, настойчиво повтаряйки последната, да измести първата. В това явление имаме ключа за разрешение на трудния проблем за свободата на волята и предопределението. Чрез свободната си воля човек си създава ония ограничения, които нарича своя съдба.
Той ограничава себе си със своите мисли в миналото, с неосъществени възможности, погрешни предположения или неразумни постъпки. Той е свързан със своите забравени желания, и скован от греховете на миналите си дни.

И все пак - той е свободен. Създал своето минало, което държи в окови неговото настояще, той може да работи, и вътре в собствено създадения си затвор, може да обезпечи свободното си бъдеще. Когато силният узнае; че е вече свободен, оковите му ще паднат сами по себе си. Но за обикновения човек, за когото знанието не е един могъщ поток от светлина, а ту избухваща, ту изгасваща искрица, освобождението се отлага за в далечното бъдеще. За него преди всичко е необходимо да съзнае, че той страда по настоящем само за това, защото е грешил в миналото, и че всичките ограничения, които го свързват, са създадени от него.

От тези два полюса - свободната воля и предопределението, произлизат всичките сложни комбинации на свободата и необходимостта, върху които е построена цялата драма на човешките борби.

Създадените чрез свободната воля мисли и желания, повтаряйки се много пъти, се обръщат в привички. Привичките ограничават волята и се превръщат в краен резултат на автоматични действия - механизират се. Идва момент, когато съвестта заговорва, че тази привичка не е добра. Тогава човек почва да руши лошата привичка, създавайки мисли от противоположен характер.

След много усилия издълбава се ново корито, новите мисли вземат връх и - изгубената свобода наново се добива. За съжаление, обаче, това става, за да се изковат чрез волята нови вериги.
По такъв начин нашите собствени мисли и желания създават постепенно свойствата на нашия мозък и на нервната ни система, а това последното се явява като едно от най-силните ограничения свободата на нашата воля.

Често повтаряните мисли стават автоматични, създаващи у нас предразсъдъците - лични и национални. Ние живеем с тях даже и неподозирайки, че това са стени, изградени със собствените ни ръце, които закриват пред нас светлите хоризонти на Истината.

Друг вид „зряла" Карма се проявява в минути на тъй наречените „внезапни обръщания". Нечистите мисли и желания от миналото - образуват около нашето Аз нещо като груба обвивка, която ни държи в плен. Този плен може да просъществува в продължение на няколко прераждания.

В това време безсмъртната душа, събирайки опити, успява много нещо да научи и придобива някои висши качества, но те ще останат за дълго скрити под тази груба обвивка на съзнанието.
Необходим е един силен тласък, който се явява обикновено или от някои добри книги, от някоя вдъхновена реч или от ярки подвизи, за да се разкъса обвивката, да се разруши тази кора и освободи душата. В човешката история са записани не малко такива случаи на „внезапни обръщащия".

Скритата Карма. Всяка причина се стреми да произведе своето действие непосредствено. За да се осъществи, обаче, това стремление, пречи средата. Този същият закон се отнася и за причините, създавани от човека. Ако нашите мисли са хомогенни, ако не се намират във вътрешно противоречие и не се сблъскват постоянно със съпротивлението на средата, биха се проявявали непосредствено. Но нашите мисли, желания и постъпки си противоречат едни на други така силно, че само малко от последствията, породени от тях могат да се проявят. Останалите ще чакат своя ред. По такъв начин, с течение на вековете, ние натрупваме цели планини от причини, които не могат да се проявят като резултат дълго време, и ние постоянно живеем под двойното влияние на съвкупната си Карма: едната се проявява, а другата седи в сянка и чака удобни условия за проявление.
От това може да се извлече положението, че „скритата" Карма може да се пренася от едно въплъщение в друго, оставяйки си погребана, за да се оживи и даде своя плод - подобно на зърната, намиращи се в египетските саркофази, - само когато се явят всички необходими за това условия.
От психологическа гледна точка „скритата Карма може да се разгледа като наклонности, идещи от миналото - унаследени наклонности и навици. В противоположност на „зрялата", „скритата" Карма подлежи на изменение. Нашите наклонности могат да бъдат усилени, отслабени или отправени в ново направление, или пък съвсем унищожени, в зависимост от вътрешните сили, които работят за съзиждането на нашия характер. В борбата с лошите наклонности, даже и при неуспехи, прави се крачка напред, понеже съпротивлението към лошото унищожава част от лошата енергия, влизаща в състава на нашата Карма.

Зараждащата се Карма се създава непрестанно от нашите мисли, желания и постъпки. Това е сеитбата, на която плодовете ще пожънем в бъдещето. Тази именно Карма представлява от себе си съзиждащата сила у човека.

Съзнателно строящият своя характер е длъжен да владее своите мисли, да бъде господар на своите желания и да направлява своите постъпки. Действайки така, той сам си създава доброто бъдеще. Това е труд достъпен само за узрелите /посветените/ души на обладаващите силна воля, и такава само воля може да унищожи лошата Карма, да я изгори в огъня на вътрешните борби. Редом с това силният във волево отношение човек може да приведе в действие и своята „скрита" Карма, да изплати в няколко само вьплъщения дълга, който иначе ще го повръща на земята за ликвидация безчислено много пъти. Знаещият този закон може да се освободи твърде лесно. Познанието на тези закони ни дава криле, с които ние можем да литнем в сферите на безграничната свобода.

Преди да продължа по-нататък, необходимо е да напомня, че не добре разбралият Закона за Кармата може да дойде до съвсем неверни изводи.

Криво разбралите този закон хора, могат да отидат до безразличие и сухост в мислите - „веднъж човек заслужил трудното си положение, не следва да му се помогне".

Такива разсъждения показват само невежеството на хората за Закона на Висшата Справедливост.

Веднъж човек изпречил се пред вашия път, и вие сте в състояние да му помогнете, знайте, че тази възможност се предявява от кармичния дълг, но вече не негов, а ваш.

Своя той изплаща чрез страдание, а вашия вие ще изплатите, като му помогнете. Пропуснали случая да му помогнете, вие пропущате да изплатите и своя дълг.

От всичко казано до тука изпъква следният труден въпрос: ако душата е длъжна да се въплъщава до тогава, до когато изплати всички свои кармични задължения, а от друга страна, благодарение постоянно възникващите мисли и желания, не престава да се заражда нова Карма, не се ли явява от това пълната невъзможност да се освободи човек от властта на Карма?

Не се ли изгубва всяка надежда за придобиване на свободата?

"Учението за кармата" Елена Блаватска

Пуснато на: Пет Ное 06, 2009 10:57 pm Заглавие :

Ще си позволя да дам своя отговор на този въпрос, пък ако някой има други виждане, нека сподели Smile

Кармичният цикъл представлява поредица от прераждания, като във всяко едно от тях се отработва карма, заработена в сегашното или предишните прераждания. Ако човек сее добро, добро ще пожъне; ако пък причинява негативизъм, то негативни емоции ще го застигат.

От това следва, че човек ще се преражда и ще страда, докато си изработи изцяло причинената към момента "лоша" карма. Какъв би бил механизмът за справяне? Ами да бъдем спокойни и позитивни, да сме изпълнени с любов към себе си, другите хора и останалите организми на Земята. Да приемаме неприятните събития в живота си не като несправедливи случайности, а с ясното съзнание, че сами сме си ги причинили. А също и с радост, че ни се дава шанс да се преборим окончателно с още една пречка по пътя си към свободата.

А кога все пак идва свободата? Ами според мен това става тогава, когато човека вече няма останала "лоша" карма за отработване. Тогава вече няма нужда душата да продължава "очистващите" си земни прераждания, и може завинаги да заживее в онзи Огнения свят, дето е истински дом на душите.

И може би все пак дори и на такава, "освободена" душа се разрешава да се преражда в критични за живота на Земята моменти (примерно в сегашното време с оглед на предстоящите промени около 2012). Но такова прераждане би трябвало да става само по изразено от душата собствено желание, уважено от Владетелите на Кармата поради нейната достатъчно висока степен на развитие.

Пуснато на: Пет Ное 06, 2009 11:22 pm Заглавие :

Забравяш,че кармата няма само лоша страна обаче Smile

Натрупването на положителна карма също трябва да се изживее.

Ужасно трудно е (поне за мен) до като ти се случват лоши неща да съумееш да контролираш мислите си и желанията в правилната посока.

Пуснато на: Съб Ное 07, 2009 12:46 am Заглавие :

Didi, едва ли има поне 1 000 човека, които "съумяват да контролират мислите си и желанията си в правилната посока" постоянно. Всеки има мигове и дори минути на слабост.

Според мен важното е с практиката да намаляваме все повече и повече времето на безконтролност. Както и винаги да приемаме с шега, случващото ни се. И
Или още по- образно казано- да се стремим да сме едни Весели Патиланци.

Пуснато на: Съб Ное 07, 2009 1:21 am Заглавие :

Ооо ,това със сигурност е така.Човек може да се побърка ако взима нещата или себе си прекалено сериозно.

Пуснато на: Съб Ное 07, 2009 10:10 am Заглавие :

Ами аз просто си мислех, че положителната карма не е задължително да се изживее от човека чрез материално прераждане. Струва ми се логично след като му е останала само положителна карма, наградата му за това да е прекъсване на цикъла от прераждания и свободата му да си живее завинаги в Огнения свят, и да се преражда само по желание.

А за контрола... ми то кой е казал, че е лесно Smile

И на мен не ми е лесно, и надали на някой изобщо му е лесно. Но това е логичния начин да постъпиш. Все пак ако те ухапе комар и те сърби, много искаш да се начешеш - но от това сърби още повече, нали Very Happy

Та същото и с лошите събития - ако им позволиш да придобият прекалено голямо значение за теб и да те "цедят", с това само им даваш повече сила и власт над теб.

Затова решението според мен е спокойствие (подпомогнато от духовни практики като йога, медитация и общуване с природата) и здрав кръг от добри приятели Smile

Пуснато на: Съб Ное 07, 2009 12:21 pm Заглавие :

В кармата, както и в живота няма нито добро, нито лошо. Подобно разбиране е белязано с ... разделение.

Разделението не е най-доброто, което може да ни доведе до цялостното виждане на нещата.

Много криворазбрани "човешки добрини" ни водят към пълна погибел, но само злините биха могли да ни поучат и дадат възможност да отработим натрупаната карма от нас.

Единствено правилното разбиране на всяка житейска последователност в потока на събитийния ни план може да ни доведе до окончателното прекъсване на кармичния поток, защото ще ни промени изцяло отвътре като по този начин ще се доближим до висшите Божествени вибрации, което е и целта/мисията в живота на всяко живо същество.