НОВАТА НАУКА ...нашето преобразяване и събуждане

Попаднах на една интересна книга в нета и реших да я споделя с вас. Ще я публикувам на части, защото иначе не бих могла да сторя това, тъй като свалянето и е малко по-особено от на останалите книжки ... Confused

Насладете й се ... приятно четене! Wink

Новата наука

В природата се срещат явления, които науката все още не може да обясни. Причината за тяхната „мистична“ проява се крие в абсолютната и пълна намеса на Божията воля и нейното непознаване. Това обяснение не би задоволило в никакъв случай учените, но то съдържа в себе си Истината. Тя е резултат от проявената взаимозависимост на явленията в Природата, а тази взаимозависимост е проява на Замисъла, който изпълняват Висшите Сили, Разумните сили в Природата. Когато разглеждаме каквото и да било явление, винаги трябва към фактите да прибавяме коефициент на интелигентност, присъщ на съответните вещества, които си взаимодействат.

Нищо не би могло да се случи, както в Природата, така и в човешкия живот, ако няма взаимодействие. Kолкото повече се задълбочава взаимодействието, толкова повече се проявява взаимозависимостта, но за да се стигне до качествен процес в проявата на конкретното явление или действие, е необходимо да има ВЗАИМООТДАВАНЕ.

Взаимоотдаването е основа, то е задължителният принцип за правилното развитие на Космическата програма за еволюцията на живота на тази планета. Взаимоотдаванаето изисква добро познаване на природните закони, премахване на противоборството както между отделните хора, така и между народите и още повече – премахване на противоборството между човека и природата.

Овладяването на космическото пространство не е цел и задача на човешката еволюция в смисъл на развитие на човешкия ум, в частност, и на науката, като цяло. На този етап от филогенезата човешкият род показва повече своята неграмотност, отколкото грамотност, в изучаването на света и създаването на наука. Всяко научно постижение досега доказва неграмотния подход в научните разработки предимно на физици, биолози, фармаколози и най-вече на медиците. Факт е, че „научните“ открития се наричат завоевания на науката. Не би могло да намери своето разумно обяснение, например, което и да било заболяване, ако то не бъде разгледано по принципа на взаимоотдаването.

Този, който не умее да дава от себе си, той не умее и да получава. Такъв човек винаги ще живее в противоречие с природните закони, което означава, че той ще губи своята енергия, без ни най-малко да я оползотворява. Такъв човек ще паразитира на гърба на своите близки, на обществото, на гърба на природата. Той няма да живее здравословно, защото ще бъде в постоянно противоборство със заобикалящата го среда в стремежа си само да взема. А това означава абсолютно нарушен енергиен баланс. Нарушеното движение на енергията в природата или в човешкия организъм, като част от цялото, води след себе си последствията от различни заболявания: за човека, за растенията, за водата, за почвата.

Конкретно за човека е валидно правилото, че степента на отдаването ще определи и степента на неговото здравословно състояние. И за всичко останало в Природата това е валидно. Колкото по-спокойно работи слънчевата светлина, т.е. без съпротивлението на замърсители, толкова по-добре ще се проявява животът в растенията.

Какво изисква взаимоотдаването, за да може да се прояви? Нищо друго освен ДОБРОНАМЕРЕНОСТ.

Би било по-правилно да се каже ЛЮБОВ. Да! Но любовта изисква по-високо ниво в развитието на човешкото съзнание. Любовта изисква и жертвоготовност, тя е Сила, която се проявява в определен период от човешкия живот, но не и в своята пълнота. Хората обичат своите близки, влюбват се, но всичко това е все още докосване до любовта. Онази любов, която носи истинската промяна в смисъла и съдържанието на живота, сега идва. Тя е следващият етап от развитието на човешкия род. Затова сега трябва да се създадат условията за развитието на нейната проява и така да се изпълни Промисълът на Твореца за живота на Земята. Първата, задължителната крачка, която трябва да се направи, е в посока на ОГРАМОТЯВАНЕТО – трябва да се промени подходът в създаването на науката.

Досегашната наука трябва да бъде внимателно прегледана, за да се вземе от нея най-същественото, истински потребното, стойностното, което може да послужи за основа на градивна наука. Новият подход в науката изисква различно от досегашното светоусещане. Необходимо е в хода на изследователската работа да се включва винаги спецификата на интуитивното познание. То да бъде отправната точка, от която да се тръгва. Интуитивното познание е отвореният прозорец към Божествения свят. То „проговаря“ тогава, когато човешкото съзнание е освободено от предразсъдъци и когато водеща роля има добронамереността.

Духовно извисеният учен е безценно богатство за науката. Неговата нравственост му помага да постигне връзка с Висшите разумни сили в природата. На него му помагат всички същества от йерархията на Бялото Братство. Един хирург, например, има много по-точна ръка и по-верен усет за действие, когато го води вярата в Бога. Той знае, че не е сам, и още по-важното е, че го чувства. Интуитивното познание е проява на съзрелия ум за връзка с духовната същност. Чрез мисълта той създава условия за изява на опитностите от отминали животи, отваря възможност и за развитие на програмата за духовна еволюция на личността. Разширява се и се стабилизира основата върху, която индивидът гради своята личност, един път, и втори път, ученият внася в теорията и практиката на световната наука своя интелектуален потенциал.

Създават се условия за включване в действие на знания, чието съдържание поради богатството на включения в него опит може да даде сериозен тласък в по-нататъшното развитие на съответния дял в науката, да послужи за нови открития. Взаимоотдаването като подход в науката изисква да се признае не само интуититивното познание, не само зависимостта на човешките действия от установения контакт с природните закони, но и задължителното интегриране на човешкия умствен потенциал с информационната банка на Всемирната научно-образователна програма.

Тук възникват изключително деликатните отношения между школите на Изтока и Запада, между школите на Бялото Братство и Черното братство. Последните две наименования трябва да се използват много внимателно. Всемирната научно-образователна дейност има своето начало от периода на възникване на живот във Вселената. Тя има своя структура, която работи в две направления: научно-изследователско и научно-образователно направление. Изградени са лаборатории за научно-изследователската дейност и школи за образователната. Изследователската дейност се извършва в рамките на образователната програма.

В последното хилядолетие изследователската дейност е насочена конкретно към адаптацията на душите от астралния във физическия свят и най-вече към преминаването им от физическия в астралния свят и тяхната пригодност да създават нов живот, т.е. да участват пълноценно в процеса на подготовка за следващо прераждане. Последната разработка на учените от Всемирната образователна школа е свързана с влиянието на химическите лечебни средства върху духа и душата, изучава се способността на душата да възприема в своята структура елементите на твърдите молекулни частици на газове с радиоактивен елемент.

Необходимо е да бъде повишена способността на човешкият организъм да живее в радиоактивна среда. Уязвимостта на биологичните продукти по отношение на киселинността на водната и въздушната среда също е проблем, който се изследва. В тази връзка се подготвя образователна програма, която трябва да бъде „свалена“ на Земята, за да продължи нейната дейност и там в условията на въплътеност на Душата. Вниманието е насочено най-вече към протоплазмата като носител на жизнените процеси в Природата.

Взаимоотдаването като основен градивен Принцип на Сътворението изисква нов морал. Неговите основи вече са положени със създаването на Христовото учение. То е особено показателно като нравствен идеал, като път и цел за духовно развитие. Чрез Христовото учение може да се постигне пълен синхрон между човешкия и Божествения свят. С тази цел работи Школата на Христос. За планетата Земя тя е вносителят на научно-образователната дейност. Чрез тази Школа се извършва и обучението на множество хора от земния свят, които, работейки като сътрудници на Школата, стават проводници на знания, необходими за човешкото развитие.

Дотук разгледахме най-общо ВЗАИМООТДАВАНЕТО КАТО ПРИНЦИП в развитието на науката.

Тази страна от еволюцията на човешкия род има изключителна важност, защото е свързана с оцеляването на живота на планетата, свързана е и с негативното влияние, което неправилното научно развитие оказва върху целостта на Вселената. Земята е част от нея и в каква насока ще се извършват промените в различните научни дисциплини, е съществено важно за разумния живот във Вселената. Екологията не само на тази планета, но и в мащабите на Космическото пространство изисква интердисциплинарен подход в науката, осветлен от морала на нравствено извисени личности.
=====================================================
"Езотерични записки" - Радея

Вашите коментари не биха били излишни, нито вашите въпроси ... Cool

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 1:17 pm Заглавие :

Действие според принципа на взаимоотдаването

За да получи своето практическо приложение Принципът на Взаимоотдаването, е необходимо да влязат в действие няколко правила. Те са свързани с напълно конструктивния замисъл за развитие на ЧОВЕКОЛЮБИВА НАУКА. Сегашната научна дейност преследва предимно прагматични, потребителски интереси и в нейното развитие е пренебрегнат първоначалният познавателен характер. Сега в „научните“ лаборатории и вече в живота се прилага пълна експлоатация на науката.

Новопридобитите знания целят преди всичко да вземат от природата. Нейното ограбване и замърсяване не е възможно да продължи, още повече че то придоби разрушителни размери. Принципът на Взаимоотдаването, макар и заложен още в Замисъла за Сътворението, не е използван практически. Неговата идея има приложение предимно в света на ангелската йерархия и по-нагоре. В материалния свят, където е особено необходим, този Принцип не се прилага. Ето и правилата, които биха улеснили изключително много неговото използване:

Първо правило

За добронамерен подход в отношенията човек – Природа.

Изисквания, които го съпътстват:

1. Да се ограничи преминаването на космическите кораби в небесното пространство.

2. Да не се създават изкуствени спътници на Земята.

3. Да не се използва ракетно-ядрено гориво. Последствия от тези дейности: 1. Замърсяване на йоносферата и превръщането й в басейн, от който към Земята изтичат киселинни дъждове. Използването на ядреното гориво за летателните апарати допринася за замърсяването на слънчевата корона с вредни радиоактивни примеси, които във вид на газове преминават в космическото пространство, откъдето чрез специфична трансформация влизат в състава на различните природни обекти и същностни явления като движение на въздушните пластове, периодични структурни промени на въздушния басейн, увеличаване силата на земните радиоактивни лъчения чрез „вмешателство“ по изкуствен начин, т.е. чрез въздействието от човешката намеса в природните структури.

Влиянието на радиоактивните елементи, произведени по изкуствен начин, върху природните обекти вече има свои конкретни неблагоприятни последствия.

ПЪРВО и изключително застрашаващо човешкото здраве е влиянието на вече замърсената слънчева корона върху живота на Земята. Тук е нужна малко повече фактология:

1 Факт: Ядрената бомбардировка върху Хирошима и Нагазаки.

2 Факт: Периодичните повреди на различните ядрени електроцентрали, които извеждат в пространството газове и летливи вещества, които имат способността да се съединяват с азота в атмосферата и чрез него да достигат неподозирани за човешкия ум разстояния.

3 Факт: Летливите вещества, които ядреното производство приема като допустими стойности в природата, имат способността да се приобщават към въздушните атмосферни течения, в чийто състав преобладава въглеродът. Достигнали космическите стойности на въглеродните съединения, те се превръщат във фини капчици радиоактивна „роса“, която, преминала през лъчите на Слънцето, сублимира в изпарения с нова химическа формула. Те вече получават силата на ядреномагнитни лъчи, които увреждат кислорода, разрушават неговата способност да стимулира развитието в растителния свят и го прави по-трудно усвоим от човешкия организъм – става по-трудно преносим от кръвта.

4 факт: Израждането на клетките в човешкия организъм и превръщането им в туморни в голяма степен се дължи на радиоактивния прах, който се разпространява чрез ракетното гориво в обсега на земната обвивка. Чрез общия атмосферен фон, който обгръща Земята, на изключителни височини в Космическото пространство навлизат все още не особено голямо количество радиоактивни елементи, които освободени от влиянието на азота, добиват способност за вихрово спираловидно движение, което се ускорява толкова повече, колкото се увеличава влиянието на хелия.

Достигат се възможности за по-тежките химически елементи на урана да се превърнат в носещи кристални структури за новосъздаденото вещество, което успява да влезе в състава на атомния спектър на слънчевия диск. Високите температури връщат на Земята дообработените от тях тежки химически елементи като фини частици на светлината с разграждащо свойство за биологичния материал.

Разграждащото свойство се проявява в способността да разранява , „да разгражда“ всичко, което има плазмена основа. Застрашен е не само животът на планетата Земя, но има опасност впоследствие да се стигне до нарушаване жизненото равновесие и на други космически обекти. Макар и не точно в същата форма, живот има и на всяка друга планета от Слънчевата система. Това най-общо може да се каже за атмосферата. По отношение конкретно на Земята трябва да се види голямата опасност от подземните ядрени опити. Това, което става в дълбочината на земните пластове след ядрена експлозия, трябва да бъде проучено много по-задълбочено.

Сътресението, което съпътства експлозията, създава условия не само за разместване на пластовете, но и за активно движение на газовете, съхранени в земните недра. Те се импулсират от силата на ядрената експлозия, като получават начален тласък за своето разширяване. Експлозията въвежда, макар и локално, нови честоти, които ускоряват вибрацията и създават условия за вторична експлозия вътре в земните недра.

Това е една от причините за изкуствено предизвикани земни трусове. Изнесените дотук факти показват, че науката в своето „прогресивно“ развитие на този етап не допринася никаква полза за разумните взаимоотношения между човека и Природата. Науката в този си вид не служи безкористно на човека. Напротив – ограбва неговото жизнено пространство. Впрочем науката в този си вид е творение преди всичко на комерсиалния човешки ум.

Това, което е дадено от Бога, за да служи на еволюцията на живота, е изкористено от човешкия ум. И точно тук най-ясно проличава как и до каква степен ч о в е к ъ т ЗЛОУПОТРЕБЯВА с правото си на свободен избор. Човекът има свободната воля да избира своя път за развитие, но той получи това право твърде рано – преди още да е изградил своята нравствена същност.
======================================================
"Езотерични записки" - Радея

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 1:24 pm Заглавие :

Второ правило

То е свързано с отношението на човека към собственото му тяло.

Точно тук най-близо до нас самите се проявява ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМООТДАВАНЕТО.

Той е основата, върху която може и трябва да се развива израстването, развитието и утвърждаването на човешкия дух. Потребността от взаимоотдаването тук се изразява в абсолютната необходимост от формиране на морал в условията на физическия свят.

Не става дума за конкретни правила и закони, които да определят нормите на морала, а изграждането на нравствена основа, която да бъде база за създаване на морално обективни принципи. Тези принципи трябва да послужат за определяне на поведение за хармонична връзка между Духа, Душата и Тялото. Нравствената основа, от която имаме много голяма потребност, ще ни послужи първо да потърсим с е б е у в а ж е н и е т о , след него ще пристъпим към себепознанието, а то ще ни отвори вратичката към Божественото, вложено не само у нас, но и у всяка друга частица в Природата.

Принципът на взаимоотдаването чрез своето второ правило определя следните изисквания:

1.Обичай всяка своя клетка и се отнасяй към своя организъм с уважението, което заслужава всяко Божествено творение.

2. Научи своя Ум да разговаря с Душата ти. Това означава да изградиш у себе си умението да получаваш информация от своя вътрешен глас винаги, когато ти е необходимо. Чрез него говори не само интуицията, но и целият ти организъм. Да разбираш неговите потребности означава да си получил първа степен грамотност за живот във физическия свят. Потребностите на организма не са свързани само с жаждата и глада на биоматерията, но и с потребността от насищане със светлина и жизнена енергия на всяка клетка. Това е много важен съществен въпрос, който ще бъда разработен в отделна тема. Сега ще кажем само като допълнение, че недостигът на светлина и жизнена енергия са най-същественото гладуване на човешкия организъм, пък и не само за него.

2.Уважавай мозъка си. Това ще рече да се грижиш всеки ден за неговото „проветряване“ и освежаване. В какво се състои изискването за „проветряване“ на мозъка? Това е задължителната необходимост всяка сутрин и вечер да имаш своите пет минути покой – пет минути за зареждане на мозъка сутрин със светли, градивни мисли, а вечер с мисли за любов и отдаденост на живота. Вечерта е и времето, когато трябва да изчистим от себе си обидите, разочарованията и всичко, което ни е донесло огорчение.

Вълшебният ключ за тази цел е прошката. Умението да простиш на себе си или на другите е изключително постижение в човешкия живот. Мозъкът изисква също и редовно освежаване. Това се получава, когато с подходящи мисловни и физически упражнения, подобряваме неговото кръвоснабдяване. Мозъкът е органът в човешкия организъм, който има най-съвършения механизъм за работа с околния свят и в същото време той е изключителното устройство чрез, което човекът се себепознава, идентифицира и самоизгражда.

3.Отдавай способностите, с които си се родил, на собственото си съзнание. Чрез това умение ще служиш на Духа си, на Божественото у теб. Съзнанието е нещо, което не би могло да бъде открито и съградено само в един живот. Всеки човек се ражда с определено ниво на съзнанието. Може би е по-добре да се каже „степен“. Степен, от която се върви нагоре по стълбицата на еволюция на човешкия Дух. Степента на съзнание има пряка връзка с опитностите в човешкия живот. Те оставят своя отпечатък и съграждат съзнанието. Степените формират нивата. Някои хора се раждат с първа или втора степен съзнание, а други имат вече своето първо или второ ниво.

4.Никога не подценявай дишането! Това изискване е свързано в голяма степен с второто изискване. За сега, на този етап от развитието си, човек диша само с автоматизираната си система за живеене. Дишането все още не е разработено като правило за здравословен живот. То се подценява, като се използва само готовата формула за повърхностно дишане. Вече е „свалена“ много информация по този въпрос. Важното е да се знае, че не е необходимо на всяко вдишване и издишване да наблюдаваш себе си. Достатъчно е всеки ден в продължение на една година да се отделят по десет минути за необходимите упражнения, които формират правилното дишане, и организмът сам ще възприема това, от което има нужда.

Къде стои във всички тези изисквания второто правило за Взаимоотдаването?

Принципът на Взаимоотдаването, стои като потребност във всяко наше действие.

Ние се раждаме в един изграден свят, в който намираме всичко необходимо за своето съществуване. Нашият организъм идва във физическия свят също с всичко, което му е необходимо, за да се развива. Дадена е системата за съществуване в рамките на биологично изградения организъм. Той има и своята схема, според която може да приема или отхвърля това, до което се докосва, което му се осигурява като средство за живот. И какво правим ние?

Образно казано, нашето поведение прилича на поведението на онзи гост, който влязъл в дома на приятеля си, изял и изпил, каквото намерил, ползвал, каквото можал, и си отишъл. Къде е тук нашето участие в еволюцията на човешкия род? Какво отдаваме от себе си, след като сме получили един толкова съвършен механизъм като човешкото тяло?

Всичко, вложено в него, изисква определени грижи, за да може да се развива. Човешкият организъм трябва да претърпи сериозни промени, за да се пригоди към Условията на Космическата програма за еволюция на човешкия род. Това е стародавна програма и човекът е изпълнил много малко от предвидените в нея точки.

Земята е част от Космоса, от Вселената, както и човекът е клетка от този гигантски организъм. Поради своята леност, поради комерсализираното си присъствие тук той все още е само потребител, който не дава нищо срещу това, което е получил. Няма го взаимоотдаването между умственото и физическото тяло. Човекът изостава в духовното си развитие и предвиденото в Космическата програма вече го задължава да потърси новата култура на своето поведение. Той трябва да осъзнае голямата потребност от чувството за отговорност, което трябва да изгради както към собствения си организъм, към Природата, така и към Божествения свят.

В противен случай Силата на новата енергия ще бъде толкова голяма, че той няма да може да се адаптира в нейните условия.
=======================================================
"Езотерични записки" - Радея

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 1:31 pm Заглавие :

Трето правило

Тук става дума за изключително ново отношение към силата на човешкия Дух.

Силата на човешкия Дух се крие в неговия стремеж да се прояви.

Проявата на човешкия Дух не се заключава само в неговата възможност да подпомага еволюцията на умственото развитие, но и в създаването и изграждането на Съзнание. Духът развива програмата за конкретното израстване на личността тогава, когато Душата му даде необходимата свобода.

Душата може да създаде условията, в които Духът да работи целенасочено, ако приеме Вярата като критерий в подхода на развитието и като отправна точка за всяко начинание. Вярата в Бога е основно жизнеутвърждаващо чувство, защото то създава съвършено различна нагласа в изпълнението дори на обикновените делнични задължения.

Зърното на Вярата е посято в Душата. Тя е енергийният източник на живот, който съдържа в себе си на първо място Любов – Любовта на Бога към Своето Творение; Вяра – Вярата в Бога и Божествения произход на живота; Надежда, която всъщност трябва да се разбира като упование в силата на човешкия Дух, упование в добронамерения ход на Божествения план за развитие на живота във физическия свят.

Когато говорим за всичко това, трябва да си дадем сметка за изключително силната връзка между Духа, Душата и биологичния организъм, който се заражда и развива във физическия свят. Духът проявява своята сила и когато Умът започне да разгръща страниците на познанието.

Чрез познанието Мисълта изгражда Разум, а Разумът изработва умствения потенциал. Той е нишката, по която върви знанието, за да се съхрани вече приобщено към опитностите като Съзнание. Ако Душата в този период е била освободена от предразсъдъците на физическия свят, тя ще е дала възможност на зърното на вярата да покълне. То ще се разлисти, ако Любовта на Бога е била възприета безрезервно, т.е. ако човекът е бил подвластен на добронамереното желание за живот в света на Светлината. Ето я тук допирната точка между Духа и Душата.

И едното, и другото може правилно да се развива само в света на Светлината. В този свят живее Любовта, т.е. енергията, която Бог е вложил в сътворението на човешкото същество, а в условията на физическия свят човешкото същество трябва да трансформира част от тази енергия в чувство, с което да живее, чрез което да си осигури правилно развитие.

Правилното развитие ( това ще бъде изяснено по-нататък в друга тема ) се постига чрез осъществяването на програмата, вложена в Духа. Това е „нещото“ , заради което човешката душа, включена в цикличността на еволюционното развитие, идва във физическия свят. Духът е носител на първичния жизнен импулс, вложен в него от Божествения Промисъл, а тук, във физическия свят, той се проявява като Стремеж за изява, което 20 ще рече – за развитие на закодираната програма.

Силата на Духа има свой еквивалент в проявата на Волята. Чрез нея той работи за осъществяване на програмираните задачи. Ако човек използва тази даденост, той ще има Духовно израстване. Ето защо е необходимо Третото правило от Проявата на Принципа на Взаимоотдаването да бъде добре разбрано. Новото отношение към Силата на човешкия Дух изисква задълбочено себепознание.

На нивото на своята грамотност в областта на себепознанието всеки от нас може да използва това, което му е дарено от Бог, за да може, преминавайки през физическия свят, човек да стъпи на следващото стъпало от стълбицата на духовната еволюция, да постигне духовно съзряване.
===============================================
"Езотерични записки" - Радея

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 1:41 pm Заглавие :

Четвъртото правило, което влиза в изискванията на Принципа на Взаимоотдаването, е свързано със способностите на нашия Ум.

Умът има своя духовна същност, но получава своето развитие въз основа на чисто биологични правила в условията на физическия свят.

Това означава, че за да се постигне правилно умствено развитие, трябва да има и правилно работещ биологичен механизъм. Необходимо е здравословно човек да отговаря на определени изисквания, които са предпоставка за по-нататъшния ход на умственото развитие.

Човек се ражда с умствен потенциал, но това може да се приеме като факт, ако признаем вродения инстинкт на организма да се съхранява в условията на физическия свят. В случая говорим за правилно работеща ДНК-програма, за нейното разгръщане като фактор на биологичното възпроизводство в условията на материалния свят. Чрез нея се проявява Замисълът за живота на биоматерията във физическия свят.

Освен инстинкта тук трябва още веднъж, както при Съзнанието, да се вземе предвид и ролята на опитностите. Те са изходна точка, от която тръгва умственото развитие, но при условие, че имаме добре изграден биологичен механизъм за действие.

Не е възможно без правилно работеща сетивност да искаме да имаме правилно работещ ум. Умственото развитие не може да постигне своя завършен вид в рамките на един човешки живот. Всеизвестна е поговорката, че човек се учи, докато е жив.

Независимо от това Принципът на Взаимоотдаването е заложен като правило за добронамерен и ползотворен живот.

Той се проявява в способността на всеки от нас да управлява своето Его.

Това означава в помалка или по-голяма степен ние да не поставяме на преден план само и единствено собствената си изгода. Човек се учи да преодолява егоизма си цял живот. Абсолютно безкористен човек почти не може или въобще не може да се срещне. Но голяма част от хората все още остават на позицията на инстинкта за самосъхранение. Нещо повече.

Във времето на своя живот на Земята те го превръщат в своя основна задача. Оттук се заражда алчността и голямата амбиция за надмощие, за властване над себеподобните, над Природата. И ето че пак стигаме до вярата. Вярата в Бога изчиства всичко това и оставя в душата на човека спокойствие и увереност.

Чрез силата на своята вяра човек живее в хармонична връзка с цялата Вселена. Той знае, че е част от нея и благородно работи за Цялото. Той е способен да отдава, защото има увереност, че получава. Чрез Вярата човек е духовно сетивен, а това го прави градивна частица от Божия промисъл – неговото умствено развитие има съграждаща роля както по отношение на своята духовна същност, така и за обществото, в което живее.
=============================================
"Езотерични записки" - Радея

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 1:50 pm Заглавие :

Петото правило от Принципа на Взаимоотдаването изисква емоционална съпричастност.

Погледнато от пръв поглед, това изискване изглежда твърде абстрактно.

Всъщност става въпрос за желанието и умението на човешкото същество да отдава своите добри чувства и безрезервно да приема добрите чувства на живите същества.

Добри чувства имат хората, животните, растенията, добри чувства се движат и в пространството, чрез способността си за внедряване в електромагнитния поток на мисълта. Самите те са енергия, която има своята честота и сила на въздействие. В различните светове чувствата имат и различни степени на активност, които се определят от способността на съответното съзнание да ги възприема и възпроизвежда.

Чрез хармонизирането на чувствата с мислите се получава завършената форма на психоенергията. Хармонизирането се постига чрез взаимодействието на честотите от енергийните същности на чувствата и мислите. По този начин се стига до пълнотата на положителното и отрицателното въздействие. Не е възможно чувството на завист да се слее с благородна мисъл, за да се получи завършена форма. Благородната мисъл ще неутрализира това чувство и то няма да може да „работи“.

Но, ако чувството на завист бъде покрито от мисълта за надмощие над другия, от мисълта дори за неговото унищожаване, тогава ще бъде постигнато негативното цяло, което може да нанесе сериозни поражения. Тук, в тази област от живота във физическия свят, трябва да се работи много настойчиво, упорито и изключително внимателно.

Не е възможно да се постигне дори и минимален духовен напредък, ако не се стигне до същността на това правило.

Взаимоотдаване – да! Но в каква посока? Отговорността тук става още по-силна, защото навлизаме вече в сферата на психоенергията. Тя е оръжие, с което трябва да се работи много грамотно. Тя е средство, чрез което формираме личността си, средство, без което не би могла да бъде доизградена човешката същност, средство, чрез което може и всъщност твърде активно се влияе и върху Природата.

Принципът на Взаимоотдаването има своята истинска пълнота тогава, когато бъдат усвоени изискванията на неговите пет правила.

Макар и частично отработени като навици или като необходимост за проявата на някои от положителните качества в човешкия характер, тези правила значително подпомагат духовното развитие и служат като стабилна основа за еволюцията на човешкия род. Изключителен помощник в тази насока е Учението на Христос.
========================================================
"Езотерични записки" - Радея