За желанията и щастието

Днес на връщане от работа си мислех за желанията и за щастието. Хората сме доста нещастни същества. Защо ли? Ами защото все нещо искаме, и като не го получим се цупим и мръщим на себе си, света, съдбата и Господ, задето всичко е срещу нас и живота е несправедлив.

А защо не получаваме каквото искаме? Мисля, че много зависи от характера на желанията. Една от причините според мен е в негативните формулировки. Примерно: "Ох, така ми се иска да не ме скъсат на този изпит!" или "Иска ми се партньорът ми да не ме нагрубява и пренебрегва". При една такава формулировка това, което най-силно отеква в съзнанието, е точно болезнената негативна част: скъсат, нагрубява, пренебрегва. И след като точно на тази част дадем най-силна емоционална оценка, то тя придобива и най-голяма притегателна сила и следвайки закона "подобното привлича подобно", ни донася още повече срещи и събития, които ни причиняват още такива негативни усещания. Можем много да си помогнем, ако просто обърнем формулировката на желанието си: "Толкова ще е хубаво, като си взема изпита!" или "Искам партньор, който да ме уважава и обича".

Има обаче една специална категория желания, чиито носители са обречени никога да не бъдат щастливи. Това са желанията за "още". Искам по-хубава работа, повече пари, по-добра външност, повече, още, и още... Как може такъв човек да бъде щастлив, след като каквото и да постигне, той не е доволен? Винаги го има това "още" и лакомото му неспокойно съзнание веднага се фиксира към следващата си цел. Тези дни една красива млада жена с успешен бизнес и седемгодишни близначета почина от белодробна емболия, причинена от усложнения по време на пластична операция за разкрасяване на задника. Имала си е всичко, защо й е било нужно да се подлага на една излишна интервенция? Ами, защото е искала да е още по-хубава...

И аз се хванах, че искането на "още" е сериозна причина за моето собствено нещастие. Искам по-хубава работа, повече уважение, по-интересни задачи, по-голямо поле за изява... Но така дори и да си получа по-хубавата работа с уважението, и интересните задачи, и полето за изява, пак няма да съм щастлива - защото старата си работа ще оставя, но отношението ще си го занеса заедно с мен и в новата.

И така както си се разхождах и разсъждавах, стигнах до градинката зад блока с двете ми любими дървета. Облегнах се първо на едното, после на другото. Долепях ръце до стволовете им, отпусках върху тях челото си и ми стана толкова хубаво. Топла вълна обля ръцете ми, усещане за лекота обхвана главата ми, а после и цялото ми тяло. И сякаш влязох в дървото, станах едно с него. Вече нямах желания, стремежи, очаквания - просто дишах свежия въздух и ми беше топло, и леко, и хубаво, и се чувствах съвсем на мястото си. Нещо такова сигурно ще да е медитацията...

Много се радвам, че има дървета, и градинки зад блоковете, и тихи спокойни вечери, за да могат разни смахнати люде като мен да се лепят по дърветата и да ги спохождат прозрения Smile

Пуснато на: Чет Дек 03, 2009 9:44 pm Заглавие :

Пък аз много се радвам, че Валерия предпочита полупълната бутилка.

Давай, Валерия! Все така давай! Smile

Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 10:01 am Заглавие :

Хм, това с полупълната бутилка не го разбрах особено добре... Може би имаш предвид, че се опитвам да се науча да се радвам на каквото имам, без да ламтя по каквото нямам? Ако е така, то философията ми е проста - това ми е дадено да изживея, няма смисъл да бягам от него.

Някъде тук из форума прочетох мисълта "по-добре да изживееш собствения си живот полууспешно, отколкото нечий чужд прекрасно" (перефразирам безобразно). Направило ми е впечатление, че проблемите, с които постоянно се сблъсквам в отношенията си, мога винаги да проследя до един неголям брой базисни причини. Вече имам натрупан известен опит в бягането от ситуациите, в които тези проблеми се проявяват. И после всичко отначало... и така стигам до извода, че от проблема не мога да избягам, и ще продължавам да се сблъсквам с него, докато не си го разреша и не развържа възелчето.

И това ако не е карма, не знам какво друго ще е!

Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 12:11 pm Заглавие :

Абсолютно права си, Валя! Така е... Confused

Естествено, че бягството от даден проблем НЕ означава правилно решение или отреагиране, отработване на съответната ситуация в него.

На негово място няма начин да не дойде веднага друг. Той ще се появи под формата на нещо изключително съблазнително за нас, толкова провокиращо и примамливо, че ние просто няма начин да не му се "вържем" изкушени благодарение именно на нашите безгранични желания като да се напъхваме в него съвсем доброволно ... почти неусетно.

Човек трябва да е просветлен до такава степен, че да владее емоциите си до крайност за да не попада в подобни капани. А нашите емоции са онова нещо, което събужда и нашите ... желания.

Отработването на кармата се състои именно в това: Опознавайки себе си да се научим да владеем до съвършенство нашите емоции, чувства и желания, които са основната причина за сътворяването на нашата лична карма, а и не само лична, защото всяко количествено натрупване води до качествено такова - без значение дали ще е в позитивните тенденции или негативните. То просто си остава качествено - като да речем "качествена" карма ... Confused

И не само това е искала въпросната дама - леко й пътуване из астралните полета!

Търговията със собственото тяло е твърде печалившо нещо ... значи тя е била и алчна, освен безумно суетна ... Така, че колкото по-красива- толкова по ненадмината и ... богата!!!

Можем да отидем и малко по-далеч ... дефилирайки по подиума в скритите и невидими планове на психическото човешко изражение тя събужда освен възхищение и твърде ниски желания и страсти. Те намират смоя израз в неосъзнатите нива на психиката и мисленето човешко.

Оттук нататък не е нужно да правя чак такъв подробен кармичен анализ, но мога само да кажа, че нарцисизма е онази скрита първопричинна характерова особенност, която е подтикнала въпросния "модел" към такава безумно насилствена постъпва.

Нека не забравяме и факта, че измеренията са твърде сляти доста отдавна, поради която причина кармичната буря намира своя израз буквално ... веднага. Създаваш карма и тя се разразява на мига - бързо, жестоко, силно болезнено, безмилостно и без изключение.

Насилваш естесвеният ход на нещата и разплатата идва веднага. А всяко насилие над природната естественост е висок и потенциален кармичен израз - било то лично човешки или от царствата под човешките, това няма никакво значение.

Така, че като такъв просто е изключено да бъде подминат ... от Владетелите на Кармата Confused

Тъжно, но ... факт!

Защо се случва така ли?! Имам предвид въпросния случай и изхождам от него като говоря и за всичко останало ...

Поощрявайки и провокирайки в геометрична прогресия пороците на хората като изразяваш своите лични на обществени места, в случая на световно ниво, получаваш най-жестоката кармична отплата - скоротечна смърт, да не казвам скорострелна, защото има и такава.

Така Земята се прочиства и подготвя за своя преход към следващото измерение - четвърто, пето ... Confused

Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 4:05 pm Заглавие :

Валя,теб прозрения ще те спохождат навсякъде ,защото си просто една будна душа Wink

!

Не се изгубвай !

Ще се опитам да се включа като "експерт по изпълнение на желания". Причини да не се изпълняват желанията много - но все пак има две основни причини - или искаме онова, което не е за нас, или искаме на дребно. За първото няма какво толкова да обяснявам там нещата са ясни и не е толкова трудно да разберем, че искаме ненашето. Но за второто е важно. Когато искаме на дребно, рядко съобразяваме желанието си с общата картина. То може да е напълно изкуствено или насилствено спрямо общата картина на живота ни, тоест да е в пълно несъотвествие с жизнения ни път, независимо колко уместно и естествено ни се струва в момента. Затова съветът в случая е - искайте на едро и ще ви се изсипе връз главите рогът на изобилието. Примерно: искане на дребно е: Искам да се омъжа за Камен, защото само с него и единствено с него съм била, съм и ще бъда щастлива (което са си чисти грънци, но често си мислим така). Искане на едро е: Искам да се омъжа за човек, с когото ще съм щастлива. Задавайте си примерно и по-често втората програма. Може да не стане светкавично, но пък резултатът е поразителен. Малката тайна е, че по този начин търсим хармонично удовлетворение на нужда, а не на егоизъм, келешлък и високомерие.

Разбирам ти идеята, но имах друго предвид. Примерно, мога да си пожелая 60 000 евро, за да си купя апартамент, в който да живее семейството ми. Ясна граница, ясна цел. А мога и да си пожелая да имам още повече пари, защото все не ми стигат. Така и 60 000 евро, и 100 000 евро да получа - все ще има нещо, което да е повече и аз да не съм го получила, и съответно няма никога да съм доволна, защото желанието ми няма как да се изпълни.

Пуснато на: Съб Дек 05, 2009 6:10 pm Заглавие :

Мдам!Току- що изгледах филм, накрая на който един от героите каза:

" Не мрази живота си, нито го обичай! Просто го изживей такъв, какъвто е!" Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Дек 05, 2009 10:58 pm Заглавие :

Забрави ... Без Любов Живота не може да бъде живян или изживян - такъв, какъвто Е. Confused

Ноооо ... дискусията ще я продължим - може би след именния ми ден (нали си имам две имена ...!)... Wink

Подсказах да се желае на едро, а не детайлно. Не е необходимо, например да искаш сума, а жилище и дом за семейството ти и не бери грижа как ще се изпълни. Когато при вас примерно идва клиент, който хал хабер си няма от работата ви, идва не само с проекта си, а и със съмнението дали е възможен. Вие като профита му правите най-близкото до желаното и го пускате да си ходи.... Така че остави на живота в ролята му на профи да си направи проекта за теб, но му представи вижданията си, за да има все пак някаква представа като какъв да е крайният продукт.

Много е важно какво човек разбира под щастие, какъв смисъл влага в подобно усещане или ... емоция.

Освен това има ли желания - винаги ще има вътрешни изживявания, а има ли вътрешни изживявания вътрешния мир винаги ще бъде ... смутен - в положителната или негативната тенденция.

Но ... когато все пак имаме правилното разбиране относно факта дали и какво трябва да си пожелаваме - така както разяснява маг Живин! - в нашия вътрешен мир настъпва съответен хармоничен баланс, който ни успокоява сетивата и ни създава илюзията за ... щастие.

Не мислиш ли или ... не мислите ли?! Sad

Пуснато на: Нед Дек 20, 2009 1:37 pm Заглавие :

Ако вече сме се сдобили с еднофамилна къща, ако отдавна пътуваме в отпуск два пъти годишно, ако съпругата всеки месец се радва на грижи във фризьорския салон, тогава уютният живот на канапето между солетите и бирата пред телевизора примамва по-малко. В този случай силата, която е довела някого дотам, може да се вложи по-смислено в отвъдличностни цели. За развитие в посока трайно щастие – сам, по двама, като семейство или в група – придобитият вече жизнен опит е важна предпоставка. Тя позволява влагане на сила, излишък, радост, любов, съзнателно поддържано високо мнение за партньора и околните, както и изследване на нови, често по-трудни, но по-интересни възможности. Така не само любовта остава дълго време свежа, но и ограничеността в ума и вкоренените навици намаляват. Личните граници или се разтварят от само себе си, или се превръщат в предизвикателство, с което човек се заема с удоволствие. С тази нагласа всяко преживяване се превръща в крачка по общия път към трайното щастие.

Пуснато на: Нед Дек 20, 2009 8:34 pm Заглавие :

Надеждата и мисълта за трайното съществуване на щастието е само в нашите ... илюзии ... колкото и тъжно да звучи ...

Желанията винаги подхранват Егото ни, а пък умът е достатъчно хитър за да ни накара да живеем в илюзиите за трайното щастие ... Confused

А излишъкът поражда винаги следващото по-голямо желание.

Излишъкът не ни прави щастливи, а ... безразлични. Безразлични към страданието на другите, към тяхната болка и мъка ...

Излишъкът е съвършеното проявление на егоизма.

Любовта си е винаги свежа, здрава и ... вездесъща, но ... така е само с Истинската Любов, а не с нейната имитация.

Само имитацията на любов може да се поддържа дълго или късо свежа, но ... никога здрава и още повече пък вездесъща.

И именно отвъд личностовите цели са израза на Любовта - във всичките и проявления.

аз съм обикновен човек с обикновенни разбирания за щастие мечти и желания...задоволявам се с малко като преценявам че не ми стигат силите нервите и стреса за големи постижения.....
мисля си че за да постигнеш пълно щастие в даден момент трябва да ти се изпълни някоя дълго мечтана и мислено преживявана мечта....нещо почти невъзможно което сама и само с твоите усилия няма как да стане....някой кото не познаваш и с нищо не ти е длъжен човек като вас с г-жа Селена ви подаде ръка за да реши неинтересуваш ви вас мои проблем....това е един пример само ....това е сбъдната мечта ...да ви се помогне когато сте зле ...когато човек е добре той дори забравя и бога и сам се смята за бог....но и тогава трябва с някой да го споделиш.........
и така щасдтието е свързано с общуването на близки и мили за теб същества които донасят вътрешен мир и радост както на очите и сетивата така и на душата.

и когато всички около мен са добре - родители приятели деца и внучета тогава идва ред на големите мечти ....

нека децата ми да учат да имат жилища реализация в работата .....да имат коли пари да спечеля милиони .....да обиколят света ....мама и тате да са млади и здрави и поне така да се чустват....

а за себе си искам спокоиствие и тишина .....и любима компания с хубава музика да има храха вода и светлина здраве и обич и красота....

не съм стара само на 41 години ...но си мисля че ако се погрижим за хората които познаваме и за хората които непознаваме но ни помолят ....ако можем да помогнем и ако ни помагат ако се усмихваме и се надяваме ако сме обичани и обичаме ако сме полезни и някои го оценява ....

е може би нищо друго не ни трябва.....