Песимизъм - временно заболяване или хронично състояние?

...Или за сърдития Петко

Има хора - заклети оптимисти. За тях нищо не е безнадеждно изгубено или сгрешено и всяко зло е за добро. Има и хора песимисти. За тях лошото изглежда непоправимо, нещата никога няма да се оправят, обвиняват себе си и околните за несполуките в живота си. Оказва се, че никак не е без значение как гледа човек на нещата от живота.

Отношението на човек към случващото се около него оказва пряко въздействие върху здравословното му състояние - песимистите по-често боледуват в сравнение с оптимистите. Това е потвърдено от редица независими научни изследвания през последните години. Учените търсят връзката между песимизма и податливостта на организма към различни заболявания.

Отговорите се търсят по отношение на имунната система и количеството на защитните антитела на организма, нивото на стрес и неспособността за отпускане, почивка и релаксация, неумението да се радваме и наслаждаваме дори на дребните неща... или съвкупност от всичко това. Единственото сигурно засега е, че колкото по-отчаян, унил и обезверен от заобикалящата го действителност се чувства човек, толкова по-лошо е общото му здравословно състояние.

Грешките са нещо добро, провалът е нещо нормално?

Младият, неопитен и неподготвен човек опитва и се проваля, докато се научи да успява. По-възрастният смята, че е непростимо да се правят грешки... и не опитва нови неща. И какво толкова, ако опиташ нещо и се провалиш? Когато преживееш такова нещо, скоро осъзнаваш, че не е настъпил краят на света. И хората си имат свои собствени проблеми и ангажименти, за които да се притедняват, за да коментират и обсъждат твоя провал. А успехът често е плод на проявена упоритост, въпреки грешките и провалите.

Самообвинението е губеща карта

Защо хората се предават след няколко грешки? Дали повечето от нас щяха да могат да карат дори колело, ако още като деца се бяха отказали след поредното падане и ожулване на коляното? Самообвинението няма нищо общо с градивната самокритика, напротив – това е безсмислен навик и непосилен товар, създаващ ненужно вътрешно напрежение и нежелание за действие.

Отношението променя реалността

Всички сме чували за положително отношение, което може да промени гледната ни точка, а дори и хода на събитията в живота ни. Когато променим отношението си, всъщност променяме действителността около себе си. Изплуват нови гледни точки и варианти, които преди това са били невидими за нас. Песимизмът може да изглежда като реализъм. Но това е заради фокусирането само и единствено върху негативните неща.

Благодарен = щастлив?

Да бъдем благодарни. Така е правилно, така трябва... Но не е само това - ако чувстваме признателност дори за малко, можем да превърнем негативното настроение в позитивно. Това е добър начин да поддържаме настроението си, както и да се фокусираме върху правилните неща.
Сравнението с другите

Това е плод на егото, което иска да открива причини, поради които да се чувстваме добре. В един момент става трудно да не се сравняваме с другите, които имат повече от нас. Това позволява на външни обстоятелства да контролират как се чувстваме, а резултатът е зависимост от променливи фактори, оттук и емоционална нестабилност.

По-ефективният начин е да се сравняваме със самите себе си. Да направим равносметка колко далеч сме стигнали от миналата година по това време например, как сме израснали от предишната загуба и разочарование до настоящия момент, какви поуки сме си взели... Погледнато в дългосрочна перспектива, това ни зарежда с увереност и спокойствие.

90% от нещата, от които се страхувате, никога не се случват

Или ако се случат, не са толкова непреодолими и зловещи, колкото сте очаквали. Чиста загуба на време е да плетете и разплитате мрежата на евентуалните си опасения за нещата, които вероятно ще ви застрашат в бъдеще.
Не взимайте нещата твърде насериозно

Това, което ви изглежда огромен и належащ проблем в момента, след две седмици може изобщо да не си го и спомняте.

Добрата страна на песимизма

Здравословната доза песимизъм помага за отслабване, твърдят японски учени. Изследването на Хитоми Саито и колегите му от университета "Дошиша" в Киото показало, че настройката на личността влияе върху намаляването на телесното тегло. Оптимистичният човек трудно спазва хранителни режими, докато отрицателните емоции могат да му помогнат да промени поведението си дори в тази насока.

Розовите очила имат и отрицателни страни

Несъмнено е неериозно да се отрича, че освен поводи за радост в живота ни, има множество причини за страдание, огорчение и притеснение. Наскоро обаче специалистите направиха сензационно откритие: да бъдеш песимист по рождение съвсем не е толкова лошо. Понякога защитният песимизъм с нищо не е по-лош от стратегическа тактика, която кара хората да са по-предпазливи, организирани и отговорни.
Достойнствата на негативизма

Защитният песимизъм може да бъде полезен и конструктивен.

* Песимистите по-рядко вършат необмислени постъпки. Те се съмняват и тревожат за бъдещето, а това ги кара да претеглят и обмислят всяка крачка.
* Песимистите по-рядко изпадат в неприятни ситуации.
* Песимистът прехвърля в съзнанието си възможните опасности около него.
* Песимистите са по-подготвени за лошите неща.
* Песимистите са по-вдъхновени и продуктивни творци.
* Песимистите по-добре се грижат за здравето си.

И все пак...

Нима оптимистът е лошо информиран песимист?! Ако възприемаме така нещата, то всеки ще гледа на живота през мрачната призма на своето недоволство, угнетеност и потиснатост. А това определено не може да ни направи по-щастливи, нали?
====================================
bb-team.org

Пуснато на: Съб Дек 19, 2009 7:26 pm Заглавие :

Мисля, че в известна степен песимизма се дължи на неспособността да се поема отговорност и липса на смелост. Песимистичното поведение звучи като оправдание, сякаш има предварително застраховане за евентуални неуспехи, които се дължат на външни причини. Песимиста постоянно се оплаква от условията - все му духа и му вее. Вечно някой му е крив, но никога той самия. Такива хора аз ги наричам "мрънкачи".
В състояние на неувереност песимиста просто не може да бъде адекватен при изпълнението на целта си и привлича неуспехите, а това задълбочава песимизма му. Той се поставя в омагьосан кръг.
Ако песимиста можеше да погледне на дейността си с увереност, да поеме отговорност за бъдещия резултат , без предварителен страх как се получат нещата, то той би надмогнал черногледството си и би се почуствал радостен не само от резултата , но и от процеса /пътя / за постигането му.

Пуснато на: Нед Дек 20, 2009 8:38 pm Заглавие :

Абсолютно точно и вярно определение, taniuga ... Smile

Точно така е, разбира се!

Но това могат да го видят и разберат само пробудените хора ... Confused