честит празник!!

Според българския календар годината има 365 дни и започва с най- късия зимен ден,наричан Единак (днес Игнажден). На всеки 4 години бил добавян един допълнителен ден- Деня на Слънцето.
Правилото гласяло: Единак и Денят на Слънцето никога не трябвало да се падат в неделя./интересно че сега пък е в неделя/ Годината се състояла от 12 месеца, разделени на 4 групи, като 1вият месец от всяка група имал 31 дни, а другите 2 – по 30 дни.
Интересен факт е, че всеки българин е можел да си служи с календара, докато при китайците например той е бил достояние само на висшата образована класа.

На Игнажден всички от сутринта с трепет очакват кой ще бъде "полазникът" - първият посетител на дома, който ще внeсе късмета (или нещастието) прeз настъпващата година. Защото, ако самият той не е късметлия, няма да има благополучие и за къщата, в която е влязъл.

Обикновено се гледа полазник да бъде човек, чийто полаз (късмет) е изпитан от предишните години. Той се посреща тържествено и с уважение на трапезата. А ако пък преди него по улицата се появи кутсузлия, стопаните залостват здраво портата, за да не вземе да се отбие на гости.

За да бъде благословен, полазникът се посипвал с пшеница или ошав (сушени плодове) като символи на плодородието. Освен гощавката стопаните го дарявали и с някаква дреха - риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Все пак, колкото и желан да е гостът, самият той не се заседява, за да не си остави късмета на чуждо място.

Особено стриктно се спазва поверието, че на този ден не бива да се изнася нищо от къщи, нито пък да се дават пари на заем, дори и дребни суми. Защото това също е начин да изнесеш благополучието от дома си. Според народното поверие, има и домашен полазник.

Късметлията е този член на семейството, който пръв излезе от къщата на двора. Той внася слама или трески от дръвника, слага ги в огъня и пожелава: "Колкото искри, толкова ярета, агнета, пилета и телета догодина!" В много райони на страната влезлият полазник най-напред сяда върху слама, за да сядат така и кокошките и въобще домашните птици и да мътят добре.

Полазник може да бъде и домашно животно, което се смята за покровител на дома до следващия Игнажден. В Северна България пък действа поверие, свързано с обратното действие на полазването. На този ден не бива да се ходи на гости, защото може да оставиш там късмета си. Но ако някой дойде, пак се посреща с богата трапеза като скъп гост.

За предпазване от магии, уроки и зли хора, които обират чуждото плодородие, преди изгрев слънце домакините измитали комина и огнището от саждите, след което изхвърляли саждите заедно с метлата. После посипвали от каденото жито и пепелта около къщата, правели три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. Всичко това се прави за прогонване на лошите сили от дома.

За лек и магия в Североизточна България се извършвал и обредът, наречен "Вардене на квас". Заквасвал се квас, който се изсушавал и прибирал. През новата година този квас се използвал за лекуване на коремни болки и предпазване от лоши рани. Подобно на Еньовден, когато е лятното слънцестоене, и за Игнажден се е вярвало, че на този ден всички заклинания имат особена сила.

В този ден се събирали всички врачки и магьосници, за да вършат заклинания. Затова до Освобождението, че и по-късно поповете са криели кога точно се пада празникът. Според проучвания на видния наш етнограф Димитър Маринов врачките пеели песни за червен петел и ведро с жълта и бяла морска пяна, което символизира световното яйце.

В някои части на България на Игнажден се пукат пуканки, по които се гадае. Ако царевичните зърна се пукат добре, през годината ще се родят повече женски животни и птици. Ако са повече "патаците" (ненапуканите зърна), обратното - повече ще са мъжките твари. На Игнажден някъде се пали и "коладникът" - специално дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Бъдни вечер.

В други райони на този ден въпросното дърво само се отсича. В Родопите пък и християни, и мюсюлмани тачат Игнажден за предпазване от огън и пожари.
Но навярно най-важният момент от народните обичаи за този ден е, че тогава се коли прасето и започва неговата "преработка" в наденици, кървавици, пача и т.н.

Разбира се, от него не бива да се яде, тъй като все още не е приключил коледният пост. По далака му се гадае каква ще бъде зимата. Ако предният край е дебел, зимата ще бъде тежка.

Пуснато на: Нед Дек 20, 2009 8:24 pm Заглавие :

Благодаря ти от сърце magdaj за тази темичка ... Smile

Пуснато на: Пон Дек 28, 2009 11:43 am Заглавие :

ЧЕСТИТА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ!
Здраве,щастие ,късмет и повече усмивки от сбъднати мечти и желания!Нека следваме думите на Коелю "Не се страхувайте да мечтаете на Коледа. Само мечтаейки, може да се стигне до истината. Ако помислите са чисти, след тях ще дойде щастието." На всички го пожелавам от сърце!