Българска народна музика

Пуснато на: Нед Ное 01, 2009 2:26 am Заглавие :

Гледах преди малко няколко хора и забелязах, че посоката е обратно на часовниковата стрелка, Ако хорото е "долу", а Слънцето - "горе", то посоката би трябвало за нашиете географски координати да е по часовниковата. Обратната е "вярна' за ... Южното полукълбо.

Ама аз не знамда сме имали държава там, че да е тръгнала такава традиция. освен ако е нямало смяна/смени на полюсите... Shocked

Пуснато на: Нед Дек 27, 2009 5:09 am Заглавие :

А сега ви предлагам да направим един опит.

Кликнете на подчертаното , но ... не гледайте заглавието на клипа, а се опитайте да предположите от коя етнографска област на България е тази свирня .

Позналите да се чувстват поздравени с тази известна песен в изпълнение на Павел Сираков . Wink

Пуснато на: Нед Дек 27, 2009 12:42 pm Заглавие :

А тази песен има индийски привкус, според знаещите. Обаче ... откъде им идват арийците в Индия, а? Та кой кому и колко е повлиял е сложна работа за доуточняване.

Безспорно съседите, пришълците, модните течения и няколкото века арабско влияни (чрез Исляма) са си дали своето, но ... не ви ли напомня за песен от Македонско това? А ти се свалят със срамежлив вариант на ръченица Laughing

Пуснато на: Нед Дек 27, 2009 4:22 pm Заглавие :

1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.

Някои думи от пащо/ пущу:

Зе - Аз
Aaс - кон (асаан - коне)
Аспа - кобила

Не намерх как е "Конник". Може да е "Аасар" или "Аспар (яздели се най - вече кобили, а не коне. Причината била, че при нужда могле да пият м;ляко. А и жребците често "пощръклявали" при близост на кобили. Такаче хем им било по - сигурно управлението на "превозното средство", хем ако противниковата армия била пълна с коне, то ставали неуправляеми за ездачите си Wink

).

Кутрай - кученце, кутре
Пишо - котка, писАна
Пишогай - котенце

И все пак не смятам, поне въз основа на малкото б;лизки думи за пряко родство с българите. Пущу/ пащо са народ, който е приемал доста влияния, та нашите думи може да са влезли по такъв начин. Подозрението ми идва от някои важни думи, които сме запазили и те не звучат по същия начи. Става въпрос за думи като : баща, майа (-ка(, кака, бата(- ко), стрина, чичо зълва, етърва и т.н.

Но тези думи са същите при народите от Памир .

Пуснато на: Пон Яну 04, 2010 11:27 am Заглавие :

Българската народна музика винаги е изпълвала сърцето ми с умиление и гордост. Баба ми много обичаше да пее и като бях малка ме учеше на много народни песни. Тя пееше страхотно, винаги беше с песен на уста. Работеше неуморно и пееше. Много се възхищавах на баба. Тя ме е отгледала. Откъде имаше толкова енергия. Въпреки, че съм млада, аз нямам и наполовина от нейната енергия и жизненост. Винаги, когато пееше, тя просто сияеше, сякаш летеше...
Баба ме учеше не само на песни, тя ме учеше на хора, ръченици. И до ден днешен си спомням наученото от баба.
Много бих искала един ден и нашата малка дъщеричка да има любов към нашата вълшебна българска музика. Искам като поотрасне да я запиша на народни танци. Дано и тя да има такова желание....
Та по този повод искам да ви кажа, че докато слушах родопската песен " Ела се вие превива", в главата ми нахлуха мисли как един ден омъжваме дъщеря ни и как ни я "вземат". Леле като се разплаках.. нямам думи...

Благодаря на всички вас за труда да подберете и да сложите толкова прекрасни песни.

Пуснато на: Пон Яну 04, 2010 11:35 am Заглавие :

ох и още нещо се сетих, ама забравих да го напиша в предишния ми пост.
Брат ми е женен за американка и живее от 12 години в Щатите. Има 3 прекрасни дъщери.
Брат ми мноооооого обича българската народна музика и като трябваше да замине за Щатите си взе голяма колекция от дискове. Влюбен е в родопската музика. Направил си е специална "българска" стая( с български вещи, бродерии и тн) в техния дом и всеки ден прекарва по около час там, слушайки българска музика. Като им бяхме на гости преди 2 години, той отиде до стаята, пусна си музиката и дойде при нас, при което голямата племенница каза :
- оф, тате пак пусна тези музики.

Много ми е жал, че децата не говорят български. Голямата племенница изобщо не иска да има нищо общо с българската култура- не харесва нищо българско.
За сметка на това пък средната племенница прекарва с баща си време в "българската стая", иска да учи български и да слуша нашата музика, да й се разказва за нашата култура.
Снаха ми е споделяла, че брат ми много често е излизал от стаята разплакан от въздействието на нашата музика...
Сега по негова молба търся афтентични носии. Ако всичко е наред, те ще ни идват на гости през лятото, та ми се иска да го зарадвам с някоя носия. Ако случайно някой от вас знае откъде мога да намеря носии, моля да сподели.

Пуснато на: Нед Мар 07, 2010 12:12 pm Заглавие :

100-те чана на Историческия музей в Смолян

Пуснато на: Нед Мар 07, 2010 1:40 pm Заглавие :

Диана здравей,
Аз също много харесвам българската народна музика. Само като ми засвири и настръхвам, а крачетата сами подскачат. Embarassed

Незнам колко е голяма дъщеричката ти, но в детските градини от три годишна възраст може да запишеш детето си на народни танци. Сина ми е на пет и половина и от три годишен ходи на народни танци- голям смях пада вкъщи като заиграем заедно. Wink

Пуснато на: Пон Мар 08, 2010 1:43 pm Заглавие :

Това със 100-те чана е страхотно изпълнение... Smile

Пуснато на: Вто Мар 09, 2010 1:05 pm Заглавие :

Аудан, аз по принцип съм си горда, че съм българка, но с тези прекрасни изпълнения се изпълвам с още повече гордост.

Ана Мария, наистина е хубаво да запазим българското в нашите деца и да ги научим да уважават и тачат нашите традиции, обичаи и музика.

Пуснато на: Нед Юли 18, 2010 3:46 pm Заглавие :

Излезе едно изследане върху "Веда Словена" - помашки и мървашки песни .

" Българският Коледа във "Веда Словена"
автор: Светлозар Попов
заглавие: Българският Коледа във "Веда Словена"

Едва ли в българската литература е имало по-голям скандал от този, свързан с „Веда словена". Става дума за сборник народни песни, събрани в две книги. Първата е издадена през 1874 г. в Белград, а втората в Петербург през 1881 г. Песните са събирани в Родопите, сред мървашкото и помашкото население. Характерно за това население е, че то е водило изолиран живот в едно полузатворено общество и по този начин е запазило най-дълго следи от най-ранния си бит, фолклор и родови корени. Идеята за съставянето на сборника и негов издател е бошнякът Стефан Веркович, но най-ревностен издирван и записван на песните и легендите е местният учител Иван Гологанов.

Най-ранните спорове около автентичността на песните от сборника начеват още преди издаването му, когато през 1867 г. в Москва е публикувана „Древняя болгарская песня об Орфее". Интересът към живия спомен за митичния родопски певец е толкова голям, че отзвукът сред френската литературна общественост предизвиква специални мисии за проверка на автентичността на песента. Първата е извършена по препоръка на френското правителство от преподавателя във френския колеж в Атина Албер Дюмон (1868 г.) само година след разразилия се скандал, а втората - от френския консул в Пловдив Оггост Дозон (1872г.)

Скандалът бързо набира инерция, става разгорещен и излиза далеч от рамките на добрия тон и границите на младата българска държава. В защита на автентичността и имената на главните действащи лица - Стефан Веркович и Иван Гологанов - и срещу тях се изправят именити литературоведи, езиковеди, краеведи и интелектуалци-ерудити от цяла Европа: французи, руснаци, чехи, словаци, украинци, поляци, сърби, а по-късно и мнозина български учени и интелектуалци. Сред тях можем да открием имената на Янко Шафарик, Йосиф и Константин Иречек, Луи Леге, Иван Шишманов, Леополд Гайтлер, Ватрослав Ягич, Иван Вазов и много други.

Първоначалните съмнения прерастват в подозрения, за да се превърнат накрая в най-грозни обвинения във фалшификация и користолюбие. Така клеймото „фалшификат" се поставя и на целия сборник. Не помагат и дузината анкети из Родопите по стъпките на Гологанов и на останалите събирачи и записвачи на песни. Крайно язвителни и агресивни, обвиненията придобиват криминоло-гично-следствен характер и дълбоко унизяват и вгорчават последните години от живота на двамата ентусиасти.

Ударите не престават и след тяхната кончина и „Веркович и Веда Словена" (1968 г.) на Михаил Арнаудов представлява апотеоз на пролетарската нетърпимост и ксенофобия, с изрази присъщи повече за един милиционер, нежели за академично величие. С това „Веда словена" става забранена и опасна тема за изследвания, през следващите години опитите за работа по нея са изключително оскъдни. Тя е обречена на мълчалива гибел и забрава по добре изпитания болшевишки похват.

Ето и една от песните, публикувана в grigorsimov.blog.bg, 19.01.2009 г.

" Песните 'Веда словена' са записани на помашки диалект. В тази песен има и стихове от древен, почти неразбираем език. Затова, помашкия текст публикувам с незначителни езикови корекции, а най-святия древен текст - в оригинален вид, с червен шрифт, и паралелно, където е възможно (в синьо) давам предполагаемото или сигурното значение на думите!
.........................................................

Раковски е написал това, в което е бил убеден:
"Щем докажем необратимо, че ние сме най-древните жители на Европа"!
Но "Господарите на света" са написали нещо съвсем друго:
„Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове, като ще оставим само ония, които описват грешките на гоевските правителства“! - Протокол 16
.........................................................

'Слeдоюща-та песна моми испевали зимата когато са събирали на седенки да предатъ или друга некоя работа да вършетъ'.

ПРИТУРКА I. Песна 5:1. (250 стиха)

Боже ле Коледе,
Роди се, Боже, на земята.
Слезла ми Злата Майка,
Слезла ми майка отъ небе,
Та си те, Боже, зачела.
Съгласил си се Боже,
Та земята да се не съсипе;
Но да се, Боже, родишъ,
Да отървеш млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
Да ги отървеш от неволя,
Че са ти грях сторили.

Малките моми на кладнецъ,
На кладнецъ на Дунавъ,
Студна си вода точатъ,
Съсъ юнаци се глумят играят.

Родил си се, Боже, на земята
Малко ми дете, млада Бога;
Расталъ си вече порасналъ.
Та си по земята ходиш,
Съсъ тебе млада Дефа ,(ангел),
Съсъ тебе деветъ Юди (полу-Богини),
Деветъ Юди Самовили;
Бело ти лице блеснало,
Блеснало като ясно слънце,
Блеснало ти, грейнало;
Коса ти се позлатила,
Бела ти се брада посребрила.
Песна ти Юди запяли,
Млада е Дефа думалъ,
Думалъ е Дефа говорилъ,
Че си носи ясна(свята) книга,
Ясна книга позлатена,
Във книга, ясна (свята) песна:

Кола ми, Коледа,
Коледа ми Дефне(пречист),
Дефне,Превита,
Превита, Арита (арийски),
Арита, Денита (Зорница),
Денита, Апита.
Дере мини на гуру (гури - гора),
На гуру на идру (В гората на извора),
Золина ти дъру (Златно ти дърво),
Дъру тиукиса,
Жива ми Дефа,
Жива ми Юда,
Зорна й краска (боя, рисунка),
Краска й на рука,
Служи та тебе идруту (подава ти от извора),
Идруту абросу (от извора амброзия);
Раитъ ти лику (грее ти лицето),
Лику ти пирну (лицето ти огнено),
Пирну ти лику жарну (огнено ти лице жарко).
Узрелъ ми Вишну (Съзрял ми Вишни Бог),
Узрелъ ми на земе (Съзрял ми на земята),
На земе на поле;
Три су арни (три са момчета) на Дунавъ,
На Дунавъ на идру (на извор).
Три су арни, три су афици (три са девойки),
Ела са глума глуметъ (Но се на шега играят).
Вишну са осенъ уярилъ (Вишни се много ядосал)( Забележете, че в оригинала е с "у" - Вишну!!! - IYI )
[size=18]Златну му лику жлетналу (прежълтяло)!
Сиву (на Бог Сива) ( [size=24]Шива!!! - IYI ) си дума продумалъ:
Сиву ле, Сиве,
Златенъ ти каменъ на ръка,
Златенъ ти каменъ, златна грома (гръм-отевица);
Я' си ми каменъ подай,
Да гу на земе метна,
На земе на Дунавъ,
Три си арни да потрена (три си момци да затрия),
Три си арни, три си афици (три момци, три девици)
Още си силе (си праща) Сура Ламица
Да ми на поле слезе,
Да си ми поле потрене (унищи),
Дуръ да си поле посъхне.
Сива ми каилъ (съгласен) станалъ.
Дава му каменъ подава,
Каменъ му дава, грома;
Иоще гу Вишну не фърлилъ,
Ти си, Коледа, на гуру (в гората),
Висналъ си висе на дъру (високо на дървото)
Та ми се качишъ на небе.
Дума си, Боже, продумалъ:
Вишну ле братку,
Братку ле Славу,
Що си се осень уярилъ (много ядосал)?
Златенъ ти камень на ръка,
Златенъ ти камень, златна грома,
Да си гу метнешъ на Дунавъ
Три си арни да потренешъ,
Три си арни, три си афици;
Я' да си (ако си) камень метнешь,
Земе си Вишну потреналъ (земята ще пометеш)!
И язъ каилъ ни ставамъ (Аз не съм съгласен).
Бива ли, Вишну, или не бива,
Да си слеза на земята,
Да си седна в гората,
В гората подъ дървото.
И да слезе Злата Майка,
Да ме роди малку дете,
Малку дете, млада Бога,
Да си раста, да порасна.
Да се по земята шетамъ,
Да си уча арни (момци),
Арни още афици (девици),
Да ти грях не вършат.
По-добре, Боже, да слеза на земята,
Да слеза, Боже, да са родя,
Та земята да затриеш!
Остави си Вишну златенъ камень,
Златенъ каменъ, златна грома.
Та си каилъ стана (та се съгласи),
Да не фърли камень на земята, —
А на Коледа разреши,
Да се роди на земята.
Та ми Коледа слезе,
Слезе ми в гората,
Седна ми подъ дървото.
Три дни ми не минали,
Злата си Майка слезе.
Жива и Юда чаша подаде,
Пие ми майка вода,
Та си те, Боже, зачева.
Сега те, Боже, родила,
Родила те малку дете
Малку дете млада Бога;
Расналъ си, Боже, порасналъ.
Хайде сега на земята,
На земята на полето;
Хайде сега в града,
В града на Дунавъ,
Да ми учишъ арни,
Арни още афици,
Да се глума не глуметъ (играят, подиграват),
Да си гях не правятъ.
Деветъ си Юди фъркнали,
Фъркнали Юди, побегнали;
Млада ти Дефа (ангел) книга подаде,
Та си фъркна на небе.
Ти си се, Боже, шеталъ
По земя, по поле,
По поле, в града,
Свята ти книга на ръка,
Та си училъ арни,
Арни, Боже, афици,
Та си им думалъ говорилъ:
Арни юни (мади), афици,
Нине (сега) сте граснали (съгрешили),
Пред Вишну сте граснали!
Вишну са осенъ уярилъ
Да си земята затрие!
На ръка му златенъ каменъ,
Златенъ каменъ, златна грома;
И вече каменъ да фърли
Да си земя унищожи;
Па да си прати Сура Ламица
Да си на поле слезе,
Да си поле пресъхне,
Да си сеитби погибнат,
Сеидби бели пшеници;
Язъ му се мольба молехъ,
Да си каменъ не фърля.
А съм се съгласил,
Да се родя на земята,
Да се родя малку дете
Малку дете, млада Бога.
Сега самъ веке на земята,
На земята, на полето,
Та се в града шетамъ.
Кой си на мене верува,
Да ми целуе свята книга,
Лицето му ще блесне,
Като ясно слънце;
И душата ще му е на небето
Като ясна звезда,
Ясна звезда ясна зора.

Училъ си, Боже, по земята,
Училъ си, Боже, арни,
Арни, Боже, афици;
На тебе, Боже, верували,
Ясна ти книга целунали;
Та им ликце грейнало,
Грейнало им блеснало,
Като ясното слънце,
Как си ми грее на небето.
Богъ да го бие Харапска-та крале,
Харапска-та крале, Църна Харапине;
Какъ ми седи в сарае,
Хаберъ му в сарае утиде,
Че си се, Боже, родилъ,
На небето свят Бога,
На земята млад цар;
Та се шеташъ по земята
Та си учишъ млади арни,
Млади арни, афици,
Да си в града не идат,
В града в сарая,
Да не му слугуват.
Пратилъ си е трима войводи,
Де си те, Боже, намератъ,
Да ти секатъ златна глава;
Йоще се, Боже, шеташъ.
Сички си вече верували,
Ясна ти книга цалунали.
На поле са облаци спуснали,
Та си та, Боже, закрили
Дорде си земя прошеталъ;
Та си на небе фъркналъ.
Фальба те, Боже, фалиме!
Че ни дойде а земята,
На земята на полето,
Вишну се Бога разядилъ,
Разядилъ са, налютилъ;
Златенъ каменъ да фърли,
Златенъ каменъ, златна грома,
Та земята да погуби;
Да прати Сура Ламица.
Да прати Ламица на полето.
Дето са седби сяли,
Та да седби погинат;

Нямаше Боже да останем;
Нямаше, Боже, да сме на седенки,
Нито да предем, ни да тъчем.

А сега сме, Боже, на седенки,
Та си ни наумъ дойде,
Чи си се, Боже, родилъ.
Та си те фальба фалиме,
Песна ти, Боже, пееме.
Сега, Боже, и до Колада,
До Колада, до Коледовъ-денъ,
Курбанъ ти юнаци колетъ,
Курбанъ ти колетъ деветъ ювна,
Та са гозба гостетъ;
Малки се моми събиратъ,
Свят си йогань кладат,
Свят ти баъдница гответъ;
Стар ми дедо на йогнище,
На йогнище на трапеза;
Златна му тоега на трапеза,
Та си гони малки деца
Дорде се зора зададе,
Съсъ зора ясно слънце, —
Съсъ слънце ти иде празникът,
Личенъ-день Коледовъ-денъ,
Малки деца коледуватъ,
Малки моми на хоро-ту,
Малки ми моми играетъ,
Съсъ песна те, Боже, фалетъ.
Слелъ си, Боже, на земе-та,
Родилъ са се малку дете,
Малку дете, млада Бога. "

Пуснато на: Пет Юли 23, 2010 8:02 pm Заглавие :

Дано греша, но ... забелязах вражда между хората от Родопа и Македония. "Ония са лоши". И е естествено и "тяхната" музика да е по - лоша от "нашата".

Слагам "тяхната" и "нашата" в кавички, защото музиката ни е една. Само вариациите са различни. А "ония" са като "нас" - една кръв сме.

Аз обичам и македонска, и родопска и страндженска музика. Аз съм българин и ме боли, когато свои наричат братята и сетрине си "чужди".

Чуйте тази македонслка песен, където се казва:

Не плачи, Мекедонийо
И вие други сестрици!

Забелязвате ли, че се говори за "други сестрици"?
Когато тази песен е създадена,хората всеоще са усещали всички в Мизия, Тракия и Македония сме едно - България.

Ето и самата песен. изпълнена от "Бански старчета"
" Мътен Вардар дотече "

Пуснато на: Сря Дек 01, 2010 10:27 pm Заглавие :

Яне и Елена Каменарови обикалят Пиринския край, за да пият от извора. Страстта им е автентичният фолклор. Учат отдавна забравени песни на по 300 години. Усвояват уникални техники на свирене. Събират дъски от изоставените къщи и рисуват върху им икони, вдъхновени от византийските зографи. "Фолклорът не може да се затвори в музей", убедена е Елена. "Не ни стига да записваме песните, важно е да ги запеем - иначе смисъл няма", допълва я Яне.

Забравена махала на върха на Пирин планина. Сред изоставените стари къщи щъкат няколко 70-годишни баби. По черния път се задава кола. От нея изскачат двама млади. "Изпейте ни нещо старо!" е молбата им. Само след минути всички подкарват заедно.

Вече 5 години ( от 2001 г. - IYI ) Яне и Елена Каменарови обикалят Пиринския край, за да пият от извора. Страстта им е автентичният фолклор. Учат отдавна забравени песни на по 300 години. Усвояват автентични техники на свирене. Изнамират уникални носии и после ги правят сами. Събират дъски от изоставените къщи и рисуват върху им икони, вдъхновени от византийските зографи. "Фолклорът не може да се затвори в музей", убедена е Елена. "Не ни стига да записваме песните, важно е да ги запеем - иначе смисъл няма", допълва я Яне.

На всичко са се научили сами. Яне свири на гайда, кемене, кавал, двуянка. Прави си инструментите сам. Научил се е от двамата майстори в Пиринско, които практикуват този занаят. "Кавалите стават най-хубави от бъз. Пробушва се сърцевината и се правят дупки с огън", обяснява Яне. Песента на автентичния кавал наистина те кара да настръхнеш - звукът е несравним. Елена пък свири на тарамбука и тамбура. Научила се е сама. В цял Пирин само три жени знаят къде да ударят тарамбуката. "То е като да танцуваш, но с ръцете си", шегува се Елена.

Когато двамата с Яне подкарат някоя жътварска песен, всички настръхват. И българи, и американци, и французи. "Ние сме и постоянен концерт, и постоянна изложба, и ателие, и всичко накуп. Всеки може да дойде, да разгледа и да се запознае с нас, да посвири", смее се Елена. В малкото ателие на "Леб и вино" в центъра на Мелник има всичко - живопис, икони, текстил, инструменти, дори стан.

Още пред входа те посреща песента на гайдата. Вътре в ателието пък като нищо могат да те изненадат група французойки, които се учат да тъкат. "Преди два месеца дойдоха професори от САЩ", обяснява Елена. Американците искали да се научат да пеят, танцуват, свирят и тъкат. "На Запад отдавна са загубили културата си и не могат да си я върнат", обяснява Яне. Нашият дух обаче още е жив и чужденците са опиянени. "Искат да си откраднат частица от нашата култура", смята Елена.

Харизмата на "Леб и вино" е заразила и много българи. Миналата година Яне и Елена обиколили всички начални училища в Сандански. Само четирима малчугани знаели какво е кавал. "Помислиха тамбурата за китара", спомня си Яне. "Децата си мислят, че фолклорът е просто шоу, обикновена сценка", допълва го Елена. Искрата сред хлапетата обаче пламнала бързо. И скоро Елена ще открие школа за автентични танци в Сандански. "Всеки балканец, и най-големият простак, носи тази уникална култура у себе си. Просто е заспала", убеден е Яне. "Да събудим българското - това е нашата мисия", категорична е Елена.

А как е пламнала искрата у тях? "Детските ни спомени са свързани със седенките, съборите, селата, бабите", обяснява Елена. "Не че като тийнейджъри не сме го удряли на келешлък", признава си Яне. И двамата с Елена са запалени рокаджии. "Това, че се кефя на "Металика" и забивам на китара, не ми пречи да свиря на кавал", обяснява Яне. "Осъзнахме обаче, че изворният фолклор е много по-истински и изоставихме метъла", допълва Елена. И двамата обаче подчертават, че страстта по миналото не им пречи да живеят като модерни млади хора. "Не си мислете, че ходим с носиите по улицата", шегува се Елена. "И ние си прекарваме доста от времето в интернет", допълва я Яне.

Музиката не ощетява и основното занимание на Каменарови - рисуването. И двамата се занимават с живопис, а Елена прави и иконопис и работи с текстил. Младата дама е завършила Художествената академия. Яне пък трупал опит с четката в различни школи. "Леб и вино" имат доста изложби зад гърба си, а нещата им красят домовете на хора от целия свят. На 27 ноември ще открият поредната си експозиция в София.

Младите художници ще подредят икони в галерия "Хаджистоянови" в НДК. "Както винаги, ще посрещаме гостите в носии и ще гощаваме с хляб и вино", обещава Елена. "Възхищаваме се на византийската живопис и иконопис и рисуваме в такъв стил. Вече под път и над път се продават икони и картини, които са абсолютен кич", недоволен е пък Яне. "Ние живеем с фолклора и него пресъздаваме върху платната. Рисуваме бабите, песните, случките, съборите", пали се Елена. Дори фолклорните текстове вдъхновяват двамата художници.

"Правих картина по песента "Ранила мома за вода джанъм", Яне пък го влекат комитите повече", издава Елена. И двамата признават, че Мелник е перфектното място за едно артистично семейство. "Атмосферата е уникална и ти дава страхотен творчески заряд", доволна е Елена. И споделя, че с Яне понякога правят общи платна. Дори в момента на статива в ателието им стои недовършената икона на св. Георги. "Правим я заедно, защото искаме да я дарим на черквата", обяснява Яне.

"Парите ни стигат" - така Елена отговаря на въпроса как оцелява едно артистично семейство днес. Не могат да се оплачат от липсата на концерти и ангажименти. "Леб и вино" признават, че има и щедри хора, които им помагат - за участие във фестивали и за стартиране на проекти. "Шапка им свалям, защото не се интересуват от реклама и не искат да им се споменава името", обяснява Яне. Скоро непознат човек им се обадил и им предложил да поеме скъпите им самолетни билети до Русия. Казал: "Разбрах, че имате покана и искам да отидете до Волгоград", спомня си Елена. Те пък се върнали с "Гран при". Елена с радост показва и сребърните си пафти - подарък от непознат фен. Мъжът я спрял след един концерт и казал: "Имам ги от 100 години. След като те чух да пееш, разбрах, че са само за теб и никой друг!"[/size]

================
http://paper.standartnews.com
Лора Симеонова
Радослава Димитрова

[size=24]Хоро

[size=18]Забележете:
1. Хорото почва много бавно. Постепенно се засилва и става вихрено.
2. Жените и мъжете играят различно. Жените са по - свити,по - "пестеливи".
3. Крайните играчи. Те са Елена и Яне. Вижте как Елена излиза от хорото,завърта се, разчиства път ...

Пуснато на: Съб Дек 11, 2010 9:03 pm Заглавие :

Леле, Аудане, може ли следващия път да пишеш с по-малки букви - разви ми се китката да скролвам Smile

Ето нещо от магията на Родопа и майсторските пръсти на Георги Мусорлиев и бай Дафо Трендафилов (лека му пръст)...

Ето тук още нещо от бай Дафо - Оти ми плачиш, бубайко (Защо плачeш, тате). Не обръщайте внимание на кадрите в клипа, само слушайте...

А това са бай Дафо Трендафилов и бай Михаил Калфов (Хальо) - Родопски хороводни мелодии, да ви са разшени сорцесо Wink

Пуснато на: Съб Дек 25, 2010 11:51 pm Заглавие :

Коледари, Ямбол

=============
Снимка : yambolnews.net