Мъдри разкази

Пуснато на: Вто Яну 05, 2010 3:39 pm Заглавие :

За даването

“Можем да запалим хиляди свещи от една единствена, без да съкратим времето й на горене. Щастието никога не намалява от това, че е споделено.” - Буда

Халил Джубран: “ Когато давате от имането си, малко давате. Но когато давате от себе си, давате истински.

Защото какво е имането ви освен неща, които пазите и вардите от страх, че утре може би ще са ви нужни?

Нима има нещо, което можеш да задържиш?Всичко, което имаш един ден ще оставиш; затова давай днес, та времето на благодеянието да е твое,не на наследниците ти.

Често казвате:
-Бих дал, но на когото заслужава.

Овошките в градината ти не го казват, нито стадата на пасбището ти. Те дават за да живеят- да пазят своето, то значи да загинат.

Достойният да получава дните си и нощите си не е ли достоен да получи и от теб?

И онзи, който е достоен да пие от океана на живота, не заслужава ли да пълни чашата си и от твоето поточе?

И каква по-голямя заслуга има от достойнството, вярата и смелостта - дори и милостта! - на този, който получава.

А кой си ти та хората да раздират гърдите си, та да можеш ти да видиш достойнството им голо и гордостта им несмутена?

Първо гледай ти да си достоен да дадеш, да си ръка на милосърдието.

Защото животът дава на живота - и ти, който се мислиш за благодетел, си само свидетел на благодеянието.

А вие, които получавате - а всички получаваме- не си слагайте на сърцето товара на голяма благодарност, за да не стане тя хомот и вам, и на тогова, който ви е дал.

По-добре се понесете заедно с него на крилата на благодеянието му.”
==============================================
sibir.bg

Пуснато на: Вто Яну 05, 2010 4:08 pm Заглавие :

Орачът и съкровището

Един орач чул странен шум изпод палешника на ралото си. Когато погледнал, видял то земята да се подава сандък, пълен със златни монети.

Истинско съкровище! Орачът го заровил в градината си. Какво да прави с него? Когато си представил всички неща, които могат да се купят с такова голямо богатсво, всичко което може да се направи с него, в крайна сметка той решил...да не прави нищо! Скътал сандъка със златото за черни дни. Така се чувствал подсигурен.

Новото чувство за сигурност скоро го преобразило. От напрегнат той станал ведър. От раздразнителен се превърнал в в мил и любезен човек. От непреклонен станал толерантен.

И така щастливо и спокойно живял цял живот, знаейки, че каквато и беда да го сполети, той ще може да я превъзмогне.

Ударил последния му час. Преди да издъхне, той повикал децата си и им издал тайната.

На другия ден те изровили сандъка, но той бил... празен!
Някой бил откраднал златото на орача още преди години!
==============================================
Кристиан Годфроа
sibir.bg

Пуснато на: Вто Яну 05, 2010 4:46 pm Заглавие :

А глупавия орач цял живот си мислил, че щастието и богатството му са подсигурени, защото има това сандъче със жълтици. Не! Щастието и богатството са вътре в самия човек, и не произтичат от какъвто и да било предмет или обект извън човека. Дано и материалистичните му наследници да са узнали тази проста истина Cool

Жената - Богиня

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”

Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

- Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

- Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

- Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

- А ти?

- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

- Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

--------------------------------------------------------------------------------
Анастасия - Книга 7 (http://www.zvkedri.com/knigi.html)
Владимир Мегре

ПРИТЧА ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

----------------------------------------------------
Блога на Gloxy-Floxy
http://prit4ite.blogspot.com/2010/01/blog-post_06.html

Зрънце ориз

Един бедняк преживявал от просия. Веднъж той видял самия цар да минава покрай него с богатата си свита.
"Това е моят шанс! - си рекъл просякът. - Царят ще бъде щедър към мене. Царете винаги проявяват щедрост към бедняците".
Той се доближил до свитата и поискал милостиня.
Царят го премерил с поглед и запитал:
- Ами ти какво ще ми дадеш?
Горчиво разочарован, бедният човек измъкнал от прокъсаната си бохча пакетче ориз, избрал едно зрънце и го дал на царя.
Царят си отишъл.
Същата вечер просякът отворил пакетчето ориз и се смаял: между обикновените оризови зрънца имало и едно златно!
- Ех, защо не бях по-щедър! - възкликнал беднякът. - Защо не му дадох всичкия си ориз!

Кристиан Годфроа, "Магически истории"
-------------------------------------------------

... защото давайки, получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.

Молитвата на Свети Франциск от Асизи

Проверката с "трите сита"

Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко - спрял го Сократ. - Преди да ми го разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Трите сита ли? - зачудил се човекът.
- Ами да - казал Сократ. - Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам "проверка с трите сита". Първото е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи - продължил Сократ - искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито - на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм... Всъщност - не особено.
- Тогава - заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?

------------------------------------------------------
от "Магически истории" на Кристиан Годфроа

Пуснато на: Пон Яну 25, 2010 8:26 pm Заглавие :

Прочетох една притча за значението на днешния ден, която ме впечатли и накара да се замисля!

"Едно младо момче било сляпо и просило на една улица с лист хартия пред него, на който пишело „Сляп съм. Помогнете!“.

Минавали хора и от време на време пускали по някоя монета. Един мъж обаче се приближил, взел листа на момчето, написал нещо и му го върнал, след което си продължил по пътя.

След това негово действие изведнъж хората започнали да оставят много повече пари и за кратко време се напълнила шапката на просяка.

В края на деня по приближаващите стъпки то познало човека, който му взел листа и му казал:

„Аз Ви познах – Вие ми взехте листа, написахте нещо и ми го върнахте, след което хората започнаха да ми оставят много пари. Моля Ви, кажете ми какво написахте?“.

Мъжът се навел и му казал :

„Просто написах на другата страна – Хора, какъв красив ден е днес! Вижте го!.“

Пуснато на: Пон Яну 25, 2010 9:25 pm Заглавие :

Страхотна е! Нямам думи ...

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 4:28 pm Заглавие :

"Двата вълка в нас" - притча на индианците чероки

Пуснато на: Нед Яну 31, 2010 1:13 pm Заглавие :

Нямам наистина думички....страхотен клип Аудан...Благодаря Ти!
Винаги и всеки вълнува тези крайности в живота ни-доброто и злото ! Човекът,който има лош език и добра думичка....това е храната и тя единствено зависи от Нас самите на кой ще я дадем!
Ето още една притча,която винаги ме е впечетлявала....

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

Пуснато на: Вто Фев 02, 2010 10:30 pm Заглавие :

Приказка за лека нощ ...

Беше обикновено забързано утро, когато приблизително в 08.30, възрастен мъж около осемдесетте, дойде в отделението, за да свалим конците от палеца на ръката му.

Видимо бе, че много бърза, а и с леко треперещ от вълнение глас ми каза, че има много важна работа в 9 сутринта.

Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне, знаейки, че всички доктори са заети и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час.

И все пак, наблюдавайки го с каква печал в очите поглежда към часовника си, моето състрадание се пробуди и аз реших – така и така в момента не съм зает с други пациенти, да се заема с ръката му.

Преглеждайки го, установих, че раната е зарастнала добре и съветвайки се с един от докторите, получих необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработване на раната.

По време на манипулацията ние се разговорихме. Не се сдържах и го попитах:
- Навярно имате запазен час при доктор, след като така бързате.

- Не, не точно. Трябва да успея да отида до друга болница за да нахраня моята болна съпруга.

Попитах го какво й има. И старецът ми отвърна, че за съжаление са й открили Алцхаймер. Докато си говорихме успях да сваля конците и промих шева. Поглеждайки към часовника го попитах, дали тя ще се тревожи, ако той малко закъснее.

За мое пълно удивление, моят събеседник ми каза, че тя, уви, вече не го познава през последните пет години.

- Тя дори не знае, какъв изобщо й се падам – поклащайки глава каза той.
Изумен аз възкликнах:

- И вие отивате там всяка сутрин, въпреки това, че тя даже не знае кой сте вие?

Ставайки, старецът се усмихна, потупа ме бащински по ръката и каза:
- Да, тя не знае кой съм аз. Но, затова пък аз зная коя е тя!...

С труд удържах сълзите си.
И когато старецът си замина, си помислих:
Именно това е Любовта,
за която всеки мечтае в живота си!...

Несъмнено,
въпреки болестта си, тя бе щастлива жена,
имайки такъв грижовен и любящ съпруг...

Истинската любов,
това не е физическата страст и не е просто романтика.
Истинската любов,
това е способността да се приема всичко!
Всичко,
което е било, което е, и което ще бъде...

С ЛЮБОВ ЗА ВСИЧКИ ВАС.ЛЕКА НОЩ!!!

===========================================
Кирчо Райнов
facebook.com

Пуснато на: Сря Фев 03, 2010 6:56 pm Заглавие :

Страхотна приказка, благодаря Ви маг Селена!!! Very Happy

Пуснато на: Чет Фев 04, 2010 9:25 pm Заглавие :

Приказка за лека нощ - 2

Здравей! Позна ли ме? Аз съм твоят Ангел-Пазител.

С теб съм от раждането ти, от първата глътка въздух, през годините, та до днес... Помниш ли ме? Твоята съдба, щастливата случайност, щурия късмет... Това бях аз - вечната ти бяла сянка, която ще бди над теб, докато те има.

Понякога идвах в съня ти, за да ме чуеш. Тогава падаха предразсъдъците ти и ти се вслушваше в думите ми. Наричаше ме интуиция, предчувствие. Но това пак бях аз - вътрешния ти глас, пазителя на твоите тяло и душа. Моята мисия е да те пазя и да ти помагам в нелеките житейски битки.

А когато дойде време да те предам в ръцете на Създателя, животът ни заедно ще е запечатан на филмова лента. Тогава ще можеш да ме видиш; да осъзнаеш, че ме има и че винаги бях до теб, дори когато отричаше Божията благословия. Да, знам, че много пъти се чувстваше забравена от Бога.

Но аз чувах среднощните ти молитви; давех се в сълзите ти и виждах как душата ти се превива от болка. Бях с теб! Усещах страданието ти! И исках да ти кажа, че то е най-великия вселенски урок. И благодарение на него ставаш по-силна, по-мъдра и по-добра.

Страданието е справедливо. Ужасно справедливо! Знам, че не го възприемаш така, но някой ден ще го разбереш. Как иначе ще се докоснеш до вселенската мъдрост? Страданието поражда състрадание. Отваря ти очите за чуждата болка. Защото ти не си сама на този свят! И други страдат, плачат, кървят... Някои дори много повече от теб.

Зад всяка болка стои един урок. Тя те връхлита, за да ти покаже къде бъркаш и да те научи да се справяш с нея. Ти избираш как. Може с любов, може и с отрицание. Но нима има нещо по-силно от любовта? Когато усетиш любовта и се предадеш на нея, болката се изпарява, тъгата се разтваря, светлината те озарява...

Чувстваш се богоизбрана. Ти наистина си Негово дете. Помниш ли колко пъти си се пощипвала, за да узнаеш това неземно щастие, което те огрява сън ли е или реалност? И се питаше с какво заслужи този земен рай. За всяко нещо си има причина. И за лошото, и за доброто.

Понякога лошото е скрита благословия и един ден ще я разбереш. Дори и сега да не вярваш. Имаш още да се учиш. Но аз ще съм до теб и никога няма да те изоставя. И в най-тежкия ти миг. Ще ме видиш на лентата в края на земния ти път.

Тогава, когато съзнанието ти се отвори към другите измерения. Бялата ти сянка, твоето второ “аз”. Не вярваш ли?

Аз бях там, когато ти се отречи от Бог и от света. Когато ридаеше безутешно за пропиления си живот. Когато болката беше непоносима. Когато вярата ти се срина в бездната на измъчената ти душа...

Вгледай се внимателно- аз пак съм там! И ти помагам. Как ли? Защо не виждаш стъпките ми до твоите? Погледни лентата – това са моите стъпки. Точно в този миг, мила, аз те носех на ръце...

Обичайте се!!! Лека нощ от мен!!!
==============================================
Кирчо Райнов
facebook.com

Пуснато на: Пет Фев 05, 2010 11:04 pm Заглавие :

Благодаря сърдечно! Имах нужда да чуя точно тая приказка Smile

.