МАГНИТНИЯ ПОЛЮС НА ЗЕМЯТА ПЪТУВА КЪМ СИБИР

Най-интересното във връзка с моето усещане за Полярното сияние предстои да го чуете/прочетете ...

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 12:11 pm Заглавие :

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 12:17 pm Заглавие :

И още...

Северният полюс за първи път стана остров

За първи път в историята на човечеството Северният полюс стана остров.

Снимки на крайбрежието на Северния полюс, направени от спътник преди 3 дни, показват, че заради топенето на ледовете са отворени легендарните Северозападен и Североизточен проходи, позволяващи да се преплува покрай арктическата ледена шапка, като се съкрати пътят с хиляди километри.

Много транспортни компании очакваха нетърпеливо отварянето на проходите, с надеждата, че ще съкратят маршрутите си с пъти, отбелязва Дейли мейл.

За учените обаче това е още един признак за глобалното затопляне, причиняващо вреда на планетата, смята Марк Серес, американски специалист по морските ледове.
Той оценява получените снимки като исторически, но предупреди, че те подхранват опасенията на учените.

През 2005 година се отвори Североизточният проход край Русия, докато Западният край Канада остана затворен.

Миналата година обаче положението напълно се промени. Спътниковите данни показват, че Северозападният проход се е отворил миналия уикенд и останалият леден език, блокиращ Североизточния, се е разпаднал няколко дни по-късно.

Проф. Серес, чиито изследвания се финансират от американския национален център за сняг и лед, съобщи за това откритие в неделя. Това явление с годините ще става все по-голямо и по-явно, коментира той.

Транспортните компании са готови да използват новите маршрути. Групировката Белуга, базирана в Бремен, Германия, планира да изпрати първия кораб през Североизточния проход през следващата година, съкращавайки повече от 7000 морски мили в рейса Германия Япония.

Ако ледът продължи да се топи с настоящите тенденции, скоро ще може да се преплава директно през Северния полюс. Много учени предполагат, че ледът, който формира зъбатия кръг на Северния полюс, може да изчезне до 2030 година.

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 12:22 pm Заглавие :

Установих, че всичките тези промени водят до промяна и в ... Полярното сияние. Какво представлява то?!

Това е бил именно и поводът да получа по тялото си онези странни тръпки след като прочетох празничния мейл на моята московска приятелка ...

Полярно сияние - Излъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата.

Тези изключително красиви светлинни ивици в горните слоеве на атмосферата са познати на човечеството от хилядолетия и са наречени полярни, защото възникват в полярните региони, близо до магнитните полюси на нашата планета.

Източникът на тези сияния се намира на 150 млн.км от нас – Слънцето. От него постоянно се изхвърлят в околното пространство енергийни частици, които формират т.нар. слънчев вятър, който се движи със скорост от 200 до 1000 км/секунда.

Достигайки до Земята, слънчевият вятър изкривява магнитното й поле и магнитосферата й придобива кометообразна форма. Земното магнитно поле е бариера, предпазваща Земята от енергийните частици и силната радиация на слънчевия вятър.

Повечето от тези частици се отразяват от магнитосферата и поемат в околното пространство, но други попадат в магнитното поле на планетата. Техните електрони се ускоряват, следвайки линиите на земното магнитно поле в полярните региони.

Светлината на сиянието се дължи на взаимодействието на високоенергийните частици от слънчевия вятър с неутралните атоми в горните слоеве на земната атмосфера. Тези частици възбуждат чрез сблъсъците електроните в неутралните атоми.

Възбудените електрони се връщат в първоначалното си състояние, на по-ниско енергийно ниво, като отделят фотони (светлинни частици). Този процес е подобен на излъчването на светлината в неоновите лампи.

Различните газове светят с различна светлина и това е причината да се наблюдават различни оцветявания в полярните сияния. Повечето от тях са оцветени в зелен или жълт цвят, но понякога се оцветяват и в червено. В много редки случаи се наблюдава бледо синьо оцветяване.

Слънцето е звезда, която променя своята активност за часове, което предизвиква промени в скоростта и плътността на слънчевия вятър. Тези промени оказват силно влияние на геомагнитната активност.

Когато тя се увеличава, южният край на северното полярно сияние се премества до по-ниски географски дължини, като в същото време се наблюдават интензивни сияния. В такива моменти е възможно да се наблюдават полярните сияния дори от нашата географска ширина.

Тези промени в магнитосферата на Земята се наричат геомагнитни бури. Магнитните флунктуации от тези бури влияят на спътниковите комуникации и навигационните системи и траят обикновено няколко часа, но е възможно да продължат и повече от ден.

bgastronomy.com

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 12:37 pm Заглавие :

И още нещичко по-подробно ...

Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.

Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.

Описание на явлението

Географското разпределение на полярното сияние показва, че появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на Земята.

Магнитното поле на нашата планета е близко до това на магнитен дипол, разположен в нейния център (в действителност, в течното ядро на Земята протичат токове по затворен контур, магнитното поле на който е еквивалентно на полето на дипол). При това оста на магнитния дипол е наклонена към оста на въртене на Земята под ъгъл 11.5 градуса.

Полярните сияния възникват по продължение на овални зони, разположени на 23 градуса от геомагнитните полюси. Този обсег е известен като овала на полярното сияние. Поясът е по-широк от нощната страна на Земята, отколкото от дневната. Ширината на пояса от Овала на Северното сияниенощната страна е до 600 км. Важно е, че този красив спектакъл не е само за ескимосите и лапландците. Той изненадва и хората в по-малките ширини. Известен е само един случай, когато полярното сияние е било наблюдавано на екватора. Дори на ширината на Москва (55.75 градуса с.г.ш.) полярните сияния се наблюдават веднъж на 10-15 години.

По протежение на овалните зони, съществува ивица на непрекъснато светене с неголяма интензивност, в която понякога възникват 2-3 реда светещи дъги, които се простират на хиляди километри. Тази спокойна фаза предшества бурната проява на фееричното полярно сияние. Планетарната картина на развитие на полярната светлинна буря най-често е разделена на серии от интензивни избухвания, които започват близо до полунощ и продължават от няколко минути до 10 минути, с обща продължителност на серията от 30 минути до 1-2 часа – т.нар. суббури.

Макар формите им да са твърде разнообразни, те могат да се разделят на две основни групи: без лъчиста структура и с лъчиста структура.

Към първата група се отнасят хомогенните, спокойно светещи дъги и ивици; пулсиращите дъги, от които от време на време се появяват отделни лъчи; дифузните и пулсиращи светещи повърхнини и светенето до хоризонта.

Към втората група се отнасят дъгите и ивиците с лъчиста структура; драпериите; лъчите; сиянието, наречено корона (система от лъчи, излизащи от сравнително тъмен център – там където е магнитния зенит на мястото на наблюдението).

Особена, неотнасяща се към нито една от горепосочените групи разновидност, е пламтящото полярно сияние, при което се наблюдават едновременно лъчи, дъги и драперии. В такива сияния се разпространяват разнообразни светлинни смущения, вижда се бързо преливане на цветовете. Те приличат на зарево от далечен пламък, раздухван от време на време от поривите на вятъра.

Интензивността на полярните сияния се измерва с т.нар. коефициент на яркост (IBC) или в балове. Приети са четири бала, които се отличават с един порядът: полярно сияние от І бал е равно по яркост на Млечния път, а от IV - на пълната Луна.

При наблюдаване и изследване на полярните сияния са констатирани следните научни факти:

1. При нанасяне на географска карта на местата, където полярните сияния се наблюдават с определена честота, се оказало, че линиите, съединяващи точките с еднаква честота на сиянията представляват криви с овална форма с център в магнитните полюси на Земята. В много случаи полярните сияния се разполагат по силовите линии на магнитното поле, като при това дъгите на полярните сияния са почти симетрични за двата края на магнитните силови линии. За северното полукълбо такава карта е била съставена по многобройни данни. Честотата на полярните сияния тук достига максимум в зона, която се намира на около 23 градуса от магнитния полюс.

2. Полярното сияние обикновено се придружава от геомагнитна буря – трептене на стрелката на компаса и изменение на интензитета на земното магнитно поле, което след завършване на полярното сияние идва в относително нормално състояние. Специалистите от геофизическите обсерватории са установили, че преди да се появи полярно сияние се забелязват смущения в измервателните уреди, които следят земното магнитно поле. Установено е, че то обикновено има една постоянна компонента с интензитет 0.63Ое на геомагнитните полюси и 0.31Ое на геомагнитния екватор. Към тази постоянна компонента се наслагва променлива компонента, която се дължи на електрични токове, протичащи във и над йоносферата (най-външната част на земната атмосфера). Временните увеличения на променливата компонента се наричат магнитни бури и те са придружени от полярни сияния. Овалите на полярните сияния в магнитно-спокойни периоди са във вид на тесен пръстен над повърхността на Земята и се разширяват в магнитно-смутени периоди.

3. Средният брой на полярните сияния се увеличава в годините на максимум на слънчевата активност, т.е. тогава, когато на Слънцето нараства количеството на петната, протуберансите и другите прояви на активност. Доста често полярните сияния и магнитните бури се наблюдават около едно денонощие след преминаването на големи петна през централния меридиан на Слънцето. Някои сияния се повтарят с интервал 27 дни, съответстващ на периода на въртене на Слънцето около оста му. В епохи на повишена слънчева активност полярни сияния могат да се наблюдават също така вЗависимост "Слънчева активност-Полярни сияния" сравнително малки ширини - Франция, Украйна, Индия.

Средният период на слънчевата активност е 11 години и честотата на наблюдаваните полярни сияния определено следва кривата на тази активност.

4. Като се наблюдават едновременно едни и същи полярни сияния от две различни места на земното кълбо, отдалечени едно от друго на десетки и стотици километри, може да се определи тяхната височина. По такъв начин било установено например, че при сияния, имащи форма на спокойни дъги, светенето на атмосферата става на височина 90-150 км. При сияния с форма на лъчи светенето на атмосферата е на височина 200-300 км. Норвежкият учен Штьормер (1874-1957) е установил, че светенето на атмосферата може да става дори на височина 800-1000 км.

5. Спектралният анализ на светенето на атмосферата показва, че основният цвят на полярните сияния (жълтозеленият) съответства на дължина на вълната 0,5577 микрометра. На интензивното червено светене Спектър на Полярно сияние (горе)съответстват дължини на вълните 0,6300 микрометра и 0,6363 микрометра. Тези лъчения принадлежат на атомите на кислорода, намиращи се в твърде разредените горни слоеве на атмосферата. В спектрите на полярните сияния е открито също така излъчване на молекулите на азота. То придава синия и виолетовия цвят на някои части от сиянията.

bg.wikipedia.org

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 12:43 pm Заглавие :

Как учените изследват Полярните сияния

Споменавания за полярното сияние може да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860-1873 г. от Е. Лумис (САЩ) и Х. Фриц (Австрия) за Северното полукълбо, и през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън (Нова Зеландия) за Южното полукълбо.

През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на този природен феномен обаче, започват в края на 19 век в Норвегия.

Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълтозелен) – 0,558 микрометра.

През 1896 година Кристиян Бъркланд изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Бъркланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони (слънчевия вятър). Той е автор на серия теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.

Карл Штьормер (1874-1957), продължава теоретичните изследвания на Бъркланд. Определя височината на полярните сияния, като сравнява положението им с това на звездите, при наблюдение от различни точки на Земята.

Небесният феномен полярно сияние протича в земната атмосфера - основно в долната част на йоносферата, а причина за появата му е Слънцето. Затова, неговото изучаване е свързано първо, с определяне свойствата и характеристиките на земната атмосфера и земното магнитно поле, и второ с проучване характера на слънчевата активност. Спътникова снимка на Полярно сияние

До сравнително малки височини (30-35 км) атмосферата се изследва с метеорологични сонди – издигнати с балони уреди за измерване на различни параметри на атмосферата; за височини до около 100 км се използват метеорологични ракети; по-големите височини са достъпни само за изкуствени спътници на Земята (ИСЗ) и междупланетните ракети.

Друг метод е радиосондирането – изучаването на атмосферата по измененията в радиовълните, преминаващи през нейните слоеве. От времето на т.нар. международна геофизична година (1957-1958) изучаването на високата атмосфера добива подчертано интернационален характер.

Правят се също така спектрални наблюдения на полярните сияния във видимата, а от 50-те години на 20 век, и в инфрачервената и ултравиолетова част на спектъра.

В периода 1969-1973 г. са проведени експерименти по създаване на изкуствено полярно сияние, по време на които в атмосферата са инжектирани потоци електрони с високи енергии на височина няколко стотин километра. През 1971-1972 г. започва измерване на интензивността и фотографиране на полярните сияния от спътници на полярна орбита.

България, заедно с други страни, е вземала активно участие при Изображение на Слънцето в H-alfa изучаване на атмосферата с проекти, уреди и обработка на наблюденията. При изследванията с геофизичните ракети “Вертикал” са използвани наши уреди за измерване на йонната концентрация и йонната температура, а при ИСЗ от серията “Интеркосмос” - апарати за йоносферни плазмени измервания.

Що се отнася до слънчевата активност, тя се следи непрекъснато от много обсерватории по Земята и от космическата слънчева обсерватория "SOHO". Това позволява да се предсказват геомагнитните бури и да се вземат предпазни мерки срещу последствията от тях.

sliven.net

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 1:06 pm Заглавие :

Има и още нещо за ...

Този фатален магнетизъм

В рутината на уязвимото ни ежедневие ние рядко се замисляме за чудовищните енергии, пронизващи космическото пространство.

Земната магнитосфера ни предпазва от потока заредени частици, идващ от длъбините на Вселената, и от убийствените ефекти на слънчевия вятър и слънчевите изригвания.

Всъщност ние имаме късмет, че с по-голямата си геологическа активност земната твърд притежава най-интензивното Изключително полярно сияние над антарктическите райони е заснето през май 1991 г. от астронавтите на борда на космическия кораб Дискавъри.

Основата на полярното сияние е локализирана на стотина километра височина магнитно поле сред вътрешните планети на Слънчевата система.

За виталното значение на земното магнитно поле говори фактът, че в резултат на само едно слънчево изригване - експлозивен феномен в хромосферата на нашата звезда, се освобождава енергия, равняваща се на енергията на два милиарда водородни бомби, което е сравнимо с енергийната консумация на сегашното световно население за период от стотици хиляди години.

Но през последните четири хилядолетия интензивността на земното магнитно поле системно намалява.

Учените предполагат, че предстои активен период на обръщане на магнитните полюси и че след 2000 години магнетизмът на планетата може да стигне до своята нулева стойност, което би разградило магнитосферния щит, отклоняващ опасните космически лъчи. Възможно е животът на Земята да изчезне. Поне този живот, който познаваме.

Под геомагнетизъм се разбира комплексът от магнитни феномени, свързани със земните недра, земната повърхност и пространството около планетата. Днес магнитното поле, което се формира някъде под разпадащата се мантия в сърцето на Земята, представя положителния полюс на север, а отрицателния полюс на юг.

На практика планетата ни е един огромен магнит, чийто южен полюс е близо до северния географски полюс. Оста на геомагнитната сфера сключва 11,5о ъгъл с географската ос, като геомагнитните полюси се изместват бавно, но непрекъснато.

Случвало се е обаче земният магнетизъм да се развърти като побесняла въртележка и полярностите да се преобърнат. Понякога за този гигантски магнитен пирует са необходими стотици хиляди години, друг път периодите са относително кратки.

Това е все още необяснен от науката феномен, открит при изследванията на древните лави и на наслойките по океанското дъно от времената, стигащи допреди 170 милиона години. Оттогава до днес според специалистите са засечени 250 обръщания на полярностите, последното от които преди около 720 000 години.

Палеонтолозите смятат, че аномалиите в земния магнетизъм са предизвикали унищожението на някои микрофауни, но ни успокоява фактът, че по време на последната геомагнитна инверсия прародителите на хората вече са съществували и са оцелели.

При тези грандиозни геомагнитни аномалии, продължаващи 5000-10 000 години, може да се случи магнитното поле на Земята да изчезне напълно. През последните 4 хилядолетия интензивността на геомагнитното поле намалява прогресивно, като всеки век земният магнетизъм отслабва с близо 5 процента спрямо предходното столетие.

Учените не са наясно дали при всяко обръщане на полярностите се стига до зануляване на земния магнетизъм, но ако това се случи, космическите радиации ще се сгромолясат директно върху Земята. При този планетарен сценарий, възможен след около 2000 години, хипотетичната нулева квота, предхождаща преобръщането на полюсите, ще отприщи протонните реки от Слънцето, към които ще се вливат енергийни частици и радиации от всяка част на Космоса.

Резултатите: масово измиране на живите организми и драстични генетични експлозии. Сблъсъкът между слънчевия вятър и магнитното поле деформира линиите на магнитните полета на планетите.

Допреди няколко десетилетия учените вярваха, че Земята е заобиколена от празен статичен вакуум. С изстрелването на първите спътници тази заблуда бе разсеяна, като се уточни, че пространството е пълно с какво ли не: остатъци от комети, непрекъснато променящ се слънчев вятър, радиационни пояси, фонтани от полярни сияния и пр.

Спътниковите наблюдения доказаха, че земното магнитно поле образува около планетата гигантска предпазна обвивка с формата на сълза, удължена в противоположна на Слънцето посока.

При нормални условия магнитосферата е достатъчно Показатели: слънчев вятър, магнитопауза, плазмен слой, радиационни вълни, магнитна опашка, фронт на магнитната вълнаинтензивна, за да блокира слънчевия вятър на разстояние от около 10 земни радиуса.

Протичането на частиците и полетата със слънчев произход около земната магнитосфера генерира дълга магнитна опашка, простираща се на над 200 земни радиуса след "тъмната" страна на планетата.

Вариациите на слънчевата активност и на космическите потоци могат да огънат и "смачкат" магнитната опашка на Земята, а геомагнитните бури, при които заредени частици се стоварват към полюсите, раждат зрелищни сияния. Но слънчевите изригвания, магнитните бури и стотиците други космически феномени могат да доведат до сериозни аварии и рискови ситуации за спътниците и астронавтите в околоземна орбита, нещо повече: могат да унищожат живота на планетата.

За тяхното прогнозиране и евентуално за предотвратяване на част от последиците възникна една нова научна област - космическата метеорология, изследваща взаимодействията между Слънцето и Земята.

Когато при подготвянето на статията се обърнахме към изследователското бюро на САЩ "Спейс Инвайрънмънт Сентър" с въпрос за слънчевите и геофизичните събития в момента, специалистите по космическо време ни предоставиха следните данни: "Към 17,06 ч универсално време скоростта на слънчевия вятър е 457,7 км/сек, плътността му е 6,8 протона в кубически сантиметър, на слънчевата повърхност има 247 петна..." и т.н.

С изстрелването на американската космическа сонда "Имидж" учените получиха нов поглед върху пространството около планетата и сложните промени на земната магнитосфера. Днес геофизиците разполагат със сателитни датчици, с мощни магнитографи, магнитомери, магнитни вариометри, магнитни везни и др.п. изключително прецизна техника за измерване на земния магнетизъм, но смяната на полярностите е все още необяснен от науката феномен. Не е ясно и как точно се е родило интензивното геомагнитно поле, екраниращо Земята от космическата смърт.

Предполага се, че допреди 2,7 милиарда години земната повърхност е била подложена на мощна енергийна бомбардировка. Зародилият се в морските длъбини живот се е стремял към сушата, но там са властвали космическите лъчи. В тази далечна епоха е започнал развитието си един нов процес, довел до генерирането на силни магнитни полета във вътрешността на Земята.

Излизайки в пространството около нашата планета, геомагнитните сили създали земната магнитосфера. Процесът бил активиран с потъването на тектоничните плаки до 670 километра дълбочина - демаркационната линия между горната и вътрешната мантия на Земята.

След това плаките започнали да се придвижват към външната част на ядрото на планетата, съставена предимно от течно желязо, и температурната разлика развихрила бурни конвективни движения и електрически бързеи, породили геомагнитното поле. Това с две думи е праисторията на земния магнетизъм, благодарение на който е възможен животът.

Човечеството е принудено да съжителства с букет от земни катаклизми, които често затриват нации и цивилизации. Опустошителните земетресения и вулкани, придвижванията на цели континенти са резултат от активния вътрешен живот на нашата жива планета.

Но ние разбрахме, че причините за земните катаклизми са същевременно и генераторът на геомагнитното поле, предпазващо ни от убийствените космически енергии. Значи не трябва да се сърдим на майката Земя за бурните й душевни страсти.

И така, след около 20 века е възможно зануляване на земния магнетизъм, а човек трудно би могъл да оцелее без своя магнитен щит, поне при сегашния стадий на развитие на разумните.

При изгасването на геомагнитните сили нашите праправнуци ще станат свидетели на едно невероятно небесно сияние. Първи ще се объркат мигриращите птици, водени дотогава от своя вътрешен компас. Вероятно птиците ще загубят гнездата си и ще изчезнат, преди космическите радиации да започнат масова сеч сред останалите живи същества.

Малко форми на живот ще устоят на последствията от нулевия магнетизъм. Ще изчезнат бозайниците, податливи на космическите лъчения. Морето ще запази част от своите обитатели, защитени от водните слоеве, а сред щастливите оцелели от настоящата фауна ще бъдат ракообразните и насекомите с екраниращи обвивки.

Животът на планетата ще претърпи неочаквани мутации.
================================
Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 1:27 pm Заглавие :

Още интересно по темата ...

Цветовете на небето

Произходът на сиянието и утринната зора се крие на 149 милиона километра от Земята, тоест в Слънцето. Енергийните частици излъчвани от Слънцето пътуват в пространството и образуват слънчев вятър.

Този вятър се движи към Земята със скорост между 300 и 1000 километра на секунда, носейки със себе си част от магнитното слънчево поле. Когато вятърът изкривява магнитното земно поле се създава магнитосфера с формата на комета пълна с плазма.

Магнитното земно поле играе ролята на преграда, защитавайки Земята от енергийните частици и от радиацията на слънчевия вятър. Голяма част от тези частици “се плъзгат” върху магнитосферата и преминават, но някои остават в плен.

Електроните, хванати в магнитното земно поле се ускоряват по продължение на линиите на магнитното поле към полярните региони и там се “удрят” в атмосферата и образуват сияние. Сиянията могат да бъдат по-наситени, когато има магнитни бури, причинени от силната активност на слънчевите петна.

При определянето интензитета на сиянията показва, че се формират най-често на височина 100 км над морското равнище. Обикновено могат да се наблюдават в районите, които са близо до двата полюса, но понякога случайно могат да бъдат видяни много по на юг до 40 градус географска ширина.

Частиците, които се движат към Земята удрят атмосферата около полюсите и образуват нещо като пръстен, наречен ovulum aurelium. Този пръстен е центриран върху магнитния полюс, който е различен от географския полюс и е с диаметър от 3000 км през спокойните периоди. Той нараства, когато магнитосферата е “обезпокоена”.

Сияйният овал се намира обикновено между 60 и 70 градус северна или южна географска ширина . Формата на северното сияние всеки път е различна. Брилянтните арки и сноповете от сияйни лъчи се издигат от 100-я км над морското равнище и се издължават нагоре по продължение на магнитното поле стотици километри.

Арките могат да са много малки с височина само 100 м, но могат и да се разтягат от хоризонт до хоризонт. Могат да бъдат почти неподвижни и после, в миг да се раздвижат и нагънат, подобно на перде, по което сме прокарали ръка.

След полунощ сиянието може да приеме форма на различни петна всяко от тях често просветва на почти всеки 10 секунди и така до зазоряване. Голяма част от видимата светлина на сиянието е с жълто- зеленикав цвят, но понякога сноповете светлина могат да станат червени по върховете си и по продължение на краищата.

В много редки случаи слънчевата светлина може да “удари” най-горните части на сноповете и по този начин да се създаде слаб син оттенък. Сиянието много рядко /един път на всеки 10 или повече години/ може да бъде кърваво червено от върховете до основите си.

Освен, че произвеждат светлина, енергийните частици, които формират сиянието носят топлина. Тя се разпръсква като инфрачервена радиация или е отнасяна от силните ветрове в горните слоеве на атмосферата.

Химия на сиянието

Сиянието се състои от вътрешната реакция на частиците от висока енергия /обикновено електрони/ с неутро атоми на високата земна атмосфера. Частиците могат да възбудят /чрез колизия/ електроните с неутрална атомна валенция. Тези електрони се завръщат към тяхното първоначално състояние , излъчват междувременно фотони /слънчеви частици/. Този процес е подобен на разряда на плазмата в неоновите лампи.

Особените цветове на отделните сияния зависят от газовете, присъстващи в атмосферата, от тяхното електрическо състояние, от енергията на частиците, които се “удрят”в нея.

Атомът на кислорода е отговорен за зеления цвят /с височина на вълната 557,7нанометра/, а молекулярният кислород е причина за червения цвят /630 нанометра/. Азотът причинява синия цвят.

Вариации на Слънцето и ефектите върху Земята

Слънцето е звезда с няколко доста вариращи характеристики, които се променят през различните периоди, като се почне от няколко часа и се стигне до стотици години. Направлението на междупланетното магнитното поле и скоростта на наситеност на слънчевия вятър зависят от активността на Слънцето.

Те могат драстично да се променят за кратко време и да повлияят на геомагнитната активност. Когато последната се увеличава южните краища на северната атмосфера се движат към юг.

Също и емисиите от материята на слънчевата корона причиняват по-големи овални сияния. Ако магнитното междупланетно поле е обърнато в направление противоположно на земното, прехвърлянето на енергия е по-голямо и следователно сиянието е по-ярко. “Нарушенията” в магнитосферата на земята се наричат геомагнитни бури.

Те могат да произведат неочаквани промени във формата и в движението на сиянието и се наричат подбури на сиянието. Магнитните потоци на всички тези бури могат да причинят смущения на енертгийната електрическа мрежа и понякога допринасят за развалянето на някои апарати причинявайки blackout на големи пространства.

Могат също да смутят радио комуникациите, осъществявани по сателитен път. Магнитните бури могат да продължат много часове, даже дни, а подбурите на сиянията могат да се появяват няколко пъти на ден. Всяка подбуря е причина за стотици terajoule и от енергия, равна на консумираната енергия от целите Съединени щати за десет часа.
==========================
astronomy.wikia.com

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 1:30 pm Заглавие :

А как ли ще изглеждат цветовете на Полярното сияние след като през 2012 год. магнитните полюси окончателно се сменят?!

Да имате вие някакви предположения, а ... мъхъммммм ...?!?!?!?!? Shocked

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 8:16 pm Заглавие :

А най-интересното е ето това тук...

По информация от края на 2005 година земният магнитен полюс се отдалечава от Северна Америка с такава скорост, че след 50 години може да се окаже в Сибир, съобщават учени за БиБиСи.

Преместването може да означава, че Аляска ще загуби своето северно сияние, което ще бъде видимо в Сибир и Европа...

Магнитните полюси са различни от географските полюси, точките в които остта на земното въртене пронизва Земята. Известно е, че магнитните полюси се местят, и понякога дори сменят местата си.

"Това може да част от нормално отклонение, и евентуално полюсът ще се върне обратно в Канада." коментира палеонтологът Джоузеф Стонър от Орегонския Щатски Университет на среща на Американската Геофизическа общност в Сан Франциско.
Предишни проучвания показват, че силата на магнитното поле на Земята е намаляло с 10% през последните 150 години. По време на същия период северният магнитен полюс се е преместил с плизо 1100 км. навътре в Арктика.

Скоростта на придвижване на магнитния полюс се е увеличила през последното столетие, сравнено със сравнително равномерното преместване през предишните 4 години.

Орегонските изследователи изследвали части от седиментни наноси от редица арктични езера. Тъй като седиментите отразяват положението на земните магнитни полюси по времето, в което са се образували, учените могат чрез въглеродно датиране да определят промените в магнитното поле. Те откриват, че северният магнитен полюс се е преместил значително през последните хиляда години. Обикновения му маршрут е между северна Канада и Сибир, но понякога се е придвижвал и в други посоки.

Според повечето учени едно такова преместване не би имало сериозни последици, освен за навигацията, извършвана чрез компас.
======================================================
indigota.com

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 8:45 pm Заглавие :

Не ми хрумва за цветовете, но си мисля друго.

Знаем, че при движение на магнитно поле, се местят желязосъдържащи предмети. Но това може да важи и въобще за проводниците. Т.е. - всички метали.

Като се има впредвид , че земната кора има доста руди, съдържащи метали, то е логично да се предположи, че може да се очаква нещо като ... "глобално разместване".

Има и друго. Солената вода е електролитен разтвор и може да се увлече от движението на магнитното поле.
Извод - очаквайте големи цунами.

Дано греша, но ако живеех до бряг, бих се преместил на място с поне 100-200м надморско равнище.

Пуснато на: Вто Яну 26, 2010 9:23 pm Заглавие :

Мъхъммммм... никак не грешиш даже, ама никак ... Confused

Световен потоп няма да има, но затова пък ще има точни такива катаклизмени "армагедончета апокалиптични" и най-разумното е да се бяга от постоянно местопребиваване на подобни места застрашени от унищожителната сила на цунамитата ... Rolling Eyes

А ето как ще изглеждат нещата горе-долу по време на квантовия скок ... над цялата Земя ще избухнат ярки и разноцветни северни сияния, на които преди се любуваха само жителите на полярните райони. След това ще ни впечатлят "фойерверки" от електрически разреди и снопове искри.

Да имате нещо да кажете?! Cool

Пуснато на: Сря Яну 27, 2010 10:18 am Заглавие :

Като един все още непораснал дечко по душа, имам да кажа само едно нещо.

ЗАРЯЯЯЯЯЯЯЯЯ Very Happy

Пуснато на: Сря Яну 27, 2010 2:00 pm Заглавие :

За Дечковците - да, какво по-весело от това!

Лично мен подобна "заря" би ме въвела в едно тихо еуфорично съзерцание! Поне така се случва винаги на всяка Нова Година ...

Останалите действия, постъпки и емоционални човешки изригвания за мен просто са отклонение от нормалното поведение ... Confused

Пуснато на: Сря Мар 23, 2011 8:52 pm Заглавие :

Северно сияние

Песен : Gerrard - How we are free

===============
Снимка : itschool.bg