ПОСЛАНИЯТА НА МАХАРИШИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 2:31 pm Заглавие :

Послание 167
Беналмáдена, Máлага (Южна Испания)

Чрез мелодията на посланията да се разпръсква Енергията на Разбирането (Чити-Шакти)

По време на голямата огнена церемония (ягна) на последния ритрит в Англия се взе решение, да започне да действа деветчленен комитет, за да се превърнат посланията в поеми, да се композират в мелодии и да се изпълняват на музикални програми по света. Това би бил най-новият Лила (танц) на Вселенската Интелигентност на тази планета и Тя вероятно би използвала телата на криябаните, стимулирани и вдъхновени от Шибенду.

На последния малък ритрит в планините на Валенсия (Испания) от 1 до 3 май 2009 г. помощник координаторът реши да създаде музикална крия група (самият той е флейтист като Кришна), за да се разпространява Радостта от разбирането поетично и мелодично. Благословията да бъде с тези ученици, чиито имена са написани по-долу за сведение и информация на всички криябани по света:

Англия: Джером, Николас, Ингрид, Тяги, Мария, Према, Джон и двамата Маркс
Испания: Хавиер Араса (останалите ще се приесъединят на събирането на групата)

Сега нека видим какво е написала Према по-долу, за да се задвижат нещата:

„Това тяло би желало да изрази (своите) искрени благодарности най-вече за възможността да бъде ангажирано с писането на песни възоснова на посланията. Према започна с 68-мо, което й е любимо и стиховете, както и мелодията вече дойдоха! Както бе обсъдено по време на ягната, когато вдъхновението дойде, това тяло ще работи с Тяги. То се случва от само себе си и това тяло чувства дълбока хармония с това занимане на писане и пеене. Кой знае, може би се разгръща следващата поредица от гуни!

Точно както едно перо е понесено от вятъра на неизвестно пътуване надалече, така това тяло е понесено от този творчески вятър, чиято песен е така ясна и същевременно толкова фина, чиято мелодия е Животът, пълен с шеметни ухания и грациозни движения.

Някой от групата каза на това тяло, че те не разбират, защо като пишем тези песни не използваме мантри и баджани и отговорът на това тяло бе незабавен и недвусмислен: „Ей, ние не се интересуваме от повторение или копиране! Писането на тези песни трябва да се появи като дълбоко движение на разбиране в тялото докато то поема посланията от интернет страницата. Ако дойдат мантри като част от този процес, те разбира се ще бъдат включени.”

Ако паметта е ангажирана в писането на песните, как то би могло да е израз на това, което не може да бъде познато, тогава се съчинява не празнична, а погребална песен! Това е творчески процес, свободен от ума и все пак разделният човешки ум пак не може да го разбере.

В такъв ум, разделящият „аз” си мисли: с пеенето на мантри и баджани другите са постигнали такъв успех, понякога с такава страст другите правят толкова много пари и стават известни, така че защо да не тръгнем по същия път ? Но това е пътят на миналото, така задръстен с повторение, очаквания и проекции. Този път води единствено до тъма, объркване и тъпотия.

Как може спонтанният творчески процес да се роди като подражание на другите, присъщо на мрачното дуалистично измерение? Истината е, че няма път за следване, нито минало, на което да се позовеш, така както няма и бъдеще, което да се очаква. Писането на песента е тук и сега.

Алчността под формата на слава и богатства няма нищо общо с този творчески процес. Славата и богатството може да се случат като следствие от подобно творчество, защото Животът сам по себе си е изобилие.

Има едно забележително съответствие между основния закон на квантовата механика – принципа на суперпозицията1 и естественото състояние на човешкото същество (това е състоянието на „не-ум”, свободно от избори). Така че нека сме свободни от „аз”-а и илюзията.

Може ли във вътрешното същество да има наблюдение без двойнственост (адвайта) между наблюдаващия и наблюдаваното? Нека останем с този въпрос. И кой знае, питащият и питането може да се разтворят, за да бъде Божествеността!
ДЖАЙ АДВАЙТА

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 2:33 pm Заглавие :

Послание 168
Париж, 24 май, 2009 г.

Влияние и Индукция (зареждане)

Умът и неговата деформация или злокачествено образувание – „аз”-а (психиката), отделен от живота, т.е. Читаврити, отделена от Чайтаня, т.е. интелектът, отделен от Интелигентността, е винаги заинтересован да бъде повлиян от други умове. Умът също така е жаден да влияе на други умове чрез пропаганда и реклама, агитирайки и убеждавайки, заплашвайки и изкушаваики. И така политици, свещеници, гурувци, психолози, тирани, агресори, терористи, врачки, астролози и хора, насаждащи алчност или страх съсипват живота на хората.

Животът не може и не влияе на друг живот. То е неповторимо цъфтене във всеки един момент без каквато и да е фрагментация в своята универсалност. Животът е възхитително и мистериозно разнообразие без каквото и да е разделение! Ако това се види, човешките същества ще са достъпни за енергията на разбирането без наложения от обществото и неговите машинации товар на умствените начинания. Хората ще са достъпни за пробуждането на Интелигентността, оставаща латентна поради господстващите дейности на разделния „аз”.

Индукцията (зареждането) е естествен, жив процес, като електро-магнитната индукция. Ако измамното раздвоение в нечий вътрешен свят е било разтворено и ако друг човек е наблизо и слуша от все сърце, вътрешното раздвоение в „слушателя”, подхранващо „аз”-а, може да изчезне чрез процеса на индукция, която тогава е радикална трансформация на отърваване от „аз”-а, не просто преустройство. Тогава „аз”-ът е налице единствено като отправна точка, координатор за практични цели, не за преследвания, принуди, противоречия и перверзии от психологическо естество.

Стоманено-магнитно парче може да индуцира магнетизъм единствено на желязно парче. Индукцията е невъзможна, ако е дървено. Нещо повече, индуцираният магнетизъм в желязото е само временен, докато той е постоянен в стоманата. Свадхая и Тапас (вглеждането в „аз”-носта и Крия практиката) могат да трансформират желзото в стомана. Посланията, които учениците криябани получават от време на време показва, че се случва такъв процес на индукция и той не е влияние от личността на гуру. Гуру процесът е също и процесът на индукция.

Нека видим този процес у един доктор по физически науки, ученик криябан от „Бенареския индуистки университет” (Варанаси), написал поема, извираща от енергията на разбирането:

Проучването, което нашата група провежда в техническия свят, касае ендогенните ритми в тялото, генетични и психологически ритми, които реагират на светлина, тъмнина, хормони и други енергии. Предполага се, че се ангажират центрове, различни от тези мозъчни центрове, които възприемат музикалните ритми. Нашето проучване показва колко безкрайно малко знаем или разбираме, и все пак нашето тяло реагира (отговаря) на тези два ритъма на дълбоки и комплексни нива, нещо, което нашите калпави умове умове немогат.

Същността на част от едно послание на Гуруджи, чута от това тяло:

Стреми се не за да си благочестив, не за да си грешник,
не за да си последен, не за да си пръв.

Нищо не търси, да бъде живота - края на съперничестовто, края на „ума”
Излез от своите окопи и илюзии за власт, виж светлината, аромата на цвета.
Бъди върховен, бъди нищо, просто пей.

Без сражение и без победа, без отплата или размяна.
Възпей сега вечната радост, радостта носи разбиране
Борбите твои да умрат с песента и певеца, който пее.
Нека ритъмът на любовта, която е живот да пее своята истинска песен.

Джай вечна поезия. Джай песен на любовта. Джай ничия песен.

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 2:39 pm Заглавие :

Послание 169
София, България, 29-ти май, 2009

Какво е Тишина?

Култивираната тишина е прикрит шум. Разделно съзнание, накарано чрез волята (егото) да бъде стабилно, не е тихото разбиращо осъзнаване. Култивирането е конфликт. То поощрява вътрешното разделяне – илюзията „аз”, създаваща конфликт, объркване, хаос на всяко ниво от човешките дела. Как може благословията на божествеността да се яви в следствие на увековечаващото се разделяне? Пълното отричане на вътрешното явление на ставането е блаженството на Съществуването. И това е Тишина.

То не се постига чрез себе-хипнотизиращите техники на пазарната йога или чрез противоборство с парадоксални дзен-коани.

Нека се освободим от социалната структура, залегнала в нас, без да бъдем антисоциални, без да бъдем реформатори, без да бъдем анти-това или анти-онова. Човек може да изхвърли цялата обществена глупост и да бъде напълно свободен от бремето на тази скалъпена култура и обуславяне.

И когато това се случи, човек вече няма задушаващото усещане от последиците на това ужасно обуславяне във вътрешния свят на човека, този ужас на взаимоотношението с неспиращата претенция и гордост на тази изграждаща образи машинация, наречена „аз” и нейните подмолни и пагубни антагонизъм, арогантност и агресия. Отдаването на този „аз” е Тишината.

Страхът от потъване е точно това, което прави невъзможно да оставите движението на плуване да се случи свободно по своя начин. Иначе вродената способност за задържане на повърхността на водата ще ви помага да плувате. Да разбирате и да бъдете безусилни във всяко действие, е да бъдете достъпни за Тишината.

В тялото има осемдесет процента вода, както има осемдесет процента вода в дърветата, а също осемдесет процента вода на тази планета. Да разбирате това означава да сте в хармония с природата и околната среда. Това е мир и Тишина.

Разделното съзнание (ум) се поражда от чувствеността, надигаща се от избори, намесващи се в сетивните възприятия (живот). Сексуалността (ум) е намеса в сексуалната енергия (живот). Да разберете това означава да разберете тишината. Тишината е вулкан от истинност. Тишината е нещо жизнено и живеещо – тя е смъртта на „аз”-а. Когато тишината изразява себе си, „вас” ви няма. Така че няма преживяване на Тишина.

Кришна Съзнание, Буда Съзнание, Христово Съзнание или в каквото и да сте въвлечени, са все ваши его-пътувания и по този начин пътувания далеч от Свещената Тишина, въпреки хипнотичните им заклинания, които имат вид на тишина.

Ученията на Пророци, Спасители и религиозни учители са довели само до насилие. Всички те са говорили за мир и любов, докато техните последователи практикуват насилие. Следването е разрушително. Религиозният живот е живот в медитация без действието на „аз”, а само действието на Тишината.

Организираната религия е мафия и е неврологичен проблем. С настъпването на Тишината всичко се изтрива. Тишината освобождава огромна енергия, освежаваща, взривяваща неспирността на мисълта.

Истинската Тишина е експлозивна; тя не е мъртвото състояние, за което така наречените духовни търсачи мислят.

Тишината е ревът на океана. Тя е извън полето на усвоимостта или практиката!

Джай Тишина

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:11 pm Заглавие :

Послание 170
Лиюварден (Холандия) 16 юни 2009 г.

ПАРАМ ДХААМ (Почва) PARAM DHAAM (Ground)

Може би има основа в безмерната дълбина на вътрешната същност на човека, където светлината не е светлина и мракът не е мрак, където съществуването е несъществуване и несъществуването е съществуване, където тленното е нетленно и нетленното е тленно, където състраданието се проявява като жестокост, а яростта е така мека, където любовта е сурова, а порицанието е силна любов, където добродетелта е насилие, а не-насилието е лицемерие,

където страховете не се увековечават чрез култивиране движения на удоволствие, включително така наречените: „религиозни”, „социални”, „идеологически”, „интелектуални”, „филантропски”, „мисионерски”, „йогически”, „евангелистки” и т.н.; където възприятието на Радост не е преживяване, където страданието е свято, където психологическите утайки и отлагания не съществуват под формата на представи и маски, където е невъзможно навлизането във фалшивата двойнственост във вътрешния свят,

където само Божественото може да каже „аз съм”, където само неподвижното движение е медитация, където Вселената – непоколебимата движеща сила, също е в дълбока медитация, където няма съзнателно или преднамерено намерение „извършвано” от долнопробната малка глупост под претекста, че „медитира”, където човек няма нищо общо с менталните глупости, търгувани на духовния пазар като „медитация”.

Да се докоснеш до тази Основа е единственото важно нещо. Тогава дори пътуването, даването на учения, правенето на ритрити, писането на послания, също може да изглеждат като нещо инфантилно. За бога, бъдете достъпни до това ДОКОСВАНЕ!

Na Tadvaasayate Suryo
Na Shashaako Na Paavakah,
Yad Gatwaa Na Nivartantey
Tad Dhaama Paramam Maumo.
(Бхагават Гита 15/6)

Джай Докосване

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:14 pm Заглавие :

Послание 171
Газиабад, 3 юли 2009г.

(Епилог на Послание170, случил се в тялото на един ученик)

Популярното разбиране за думата „Гуру Дхаам” е като домът на Гуру Личността. Но не това е разбирането, което се случи в това тяло. Доколкото е истина, че докосването на Гуру носи трансформация, то местообитанието на такъв Гуру е не по-малко Храм, от най-святите храмове, разбрано бе, че истинността е много по-дълбока. Тогава обожанието на Гуру процеса взе нова насока и „Сатиялок” се яви като съвършен храм.

ГУРУ ДХААМ – ОСНОВА

Не тухлите и хоросанът в дома на Гуру,
а Тишината, случваща се там.

Не образите в храма, наречен Сатиялок,
а цялата медитативност на Вселената.

Не обектите на обожание, нито обожаващия,
а обожание, случващо се без обожаващ.

Не концепции, догадки или заключения,
спонтанно е върховното спокойствие.

Нито усещането за жега или студ,
а самият Студ и самата Топлина.

Огънят не усеща топлина, нито ледът усеща студ,
Светлината яркостта не вижда, Тъмнината не вижда тъма.

Свободата се случва, когато няма преживяващ,
Животът цъфти, когато няма идея за живота.

Единствено усещането на Докосването разкрива,
благословията, взривяващата осъзнатост, която е невинност.

О, красота, о, красота, о, красота.

Енергията на Любовта, Енергията на Разбирането.
Думите, които служат, за да се изрази неизразимото.

Това е Гуру Дхаам, а също и Парам Дхаам!

ДЖАЙ ГУРУ, ДЖАЙ ГУРУДЕВ, ДЖАЙ ДХААМ

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:17 pm Заглавие :

Послание 172
Фатима (Португалия), 18. 08. 2009г.

Свободата от фалшивата фрагментация във вътрешното съзнание

От всички сетива, може би обонянието е най-малко повлияно от „аз”-а. Възможно е окото да гледа и въпреки това да не види, понеже умът може да е зает с най-различни мисли. Същият е случаят със слуха. Човек трябва да слуша, за да чуе.

Обсебеният ум може да не чуе какво се казва, въпреки че звукът достига до тъпанчето на ухото и мембраната вибрира. Но зловонието или благоуханието се регистрират в мозъка колкото и той да е ангажиран с мисли. Може би това е така, понеже в случая с обонянието няма много „аз”-ност с всичките й определения и разделения.

И така, докато може да се каже „наблюдател” или „слушател”, не може да се каже „обонятел”, защото този сетивен орган е по-скоро приемник отколкото вършител.

Може би затова по време на един скорошен сатсанг от тялото на Шибенду дойде, че в това тяло е разцъфнало уханно цвете и координаторите като вятъра разнасят аромата из своите страни, така че получаващите го да могат да научат за това и може би да бъдат вдъхновени самите те да разцъфтят.

Вятърът няма никакв друга работа освен да носи уханието, а тези, които го получават не трябва да правят нищо, за да го възприемат. Може ли да има такова състояние на не-правене докато се слуша? Такова слушане е Гуру, тъй като то поражда радикална трансформация в енергията на разбирането, слагайки край на многобройните начинания на ума.

Но дори обонянието може да стане жертва на възпитанието и обуславянето както това е илюстрирано по-долу:

Имало две приятелки, цветарка и рибарка. Един ден цветарката поканила рибарката на гости в дома си. Тя настанила гостенката в една стая близо до красива градина, пълна с ухаещи цветя, подобни на “кралицата на нощта”1, така, че поне за една нощ приятелката й да може да се наслади на аромата на цветята.

Обаче, рибарката се мятала и въртяла до среднощ и най-накрая станала, отишла при приятелката си и казала: „Не мога да заспя. Миризмата, която идва от градината ми пречи.”

Цветарката отишла до прозореца, надзърнала в градината и се озадачила, понеже усещала единствено мириса на цветята. Тя се обърнала, за да поговори с приятелката си, но видяла как тя внесла отвън своя рибарски кош и пръскала с вода, докато миризмата на риба изпълнила стаята. След това рибарката си легнала и заспала.

Възможно ли е да бъдеш достъпен за сетивното възприятие без да го превръщаш в чувственост чрез културните наслагвания и обуславяне? Нека бъдем достъпни за аромата на свободата от фалшивата фрагментация в нашия вътрешен свят.

ДЖАЙ АРОМАТ НА КРИЯ

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:20 pm Заглавие :

Послание 173
Париж – Газиабад, 27 август, 2009г.
(това послание е кореспонденция между Шишя процес и Гуру процеса)

Време, Безвремие, Не-време

Пранам Гуруджи,
Изникнаха следните въпроси, единият от които засега няма отговор. Тази медитация се случи след имейлите до „абв”, които споделих. Просто си мисля, че бих споделил с Вас и това.

1. Какво е време?

Счита се, че времето е интервалът между две събития. Например, интервалът между положението на Земята по отношение на Слънцето в даден момент и следващия път, когато тя заеме същото място, се нарича година. Или интервалът между два изгрева се нарича денонощие.

По-късно, когато точността придобила по-голяма важност, за практически цели второто било определено като 1/31,556,925.9747 от слънчевата година, което било актуално до вечерта на 31.12.1899г. Поради необходимостта от още по-голяма точност, второто било определено като равно на 9,192,631,770 трептения или периоди, или излъчването, съответстващо на прехода между две хиперфини (близко разположени) енергийни състояния на атома на целзии 133. Това дава прецизност от 1 секунда на период от 3 милиона години!

Но във всички дефиниции времето е интервалът между две събития.

Дори според най-точното сегашно определение за времето, най-малкият дефиниран интервал, който имаме, е едно трептене на излъчването, отговарящо на прехода между две близко разположени енергийни състояния на атома на целзий 133. Така можем да стигнем до 0.0000000001 секунди.

Да, това е твърде прецизно, но колко е половината на едно трептене? Колко е първата десета част от трептенето или дори по-малка част от него? Можем да продължим да делим горните числа, докато посинеем, но винаги ще достигаме до факта, че това, което наричаме време е интервалът между две събития.

а) Има ли време, ако няма събития?
б) Може ли мисълта, която също е събитие, да отговори на горния въпрос?
в) Този въпрос има ли отговор?
г) Мисълта отговор ли е ?
д) Не-времето непознаваемо ли е?

Пранам Гуруджи,
Покланям се и допирам чело до нозете Ви.
Джай Гуру, Джай Гуру, Джай Гуру.

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:22 pm Заглавие :

Послание 174
Париж, 30 август 2009 г.

Въпрос, зададен на скорошния ритрит в Португалия (Фатима)

Един от участниците попита Шибенду, колко човека в Самадхи е видял до сега?
Шибенду отговори: Николко, но баща ми е познавал един и това е една разтърсваща, истинска история:

Имало един професор по философия от Калкута, който също така бил брат криябан (ученик на Тинкори), много спокоен и мъдър човек. Той живеел на втория етаж в типичен, стар, малък жилищен блок, с дълъг отворен коридор пред входната врата, където всеки блок е долепен до другия. Коридорът гледал към оживената улица и целият уличен шум и врява били постоянни спътници на живущите.

Един ден негов приятел му дошъл на гости и те решили да седнат в коридора да си поговорят. Жената на професора, изпратила малкия им син до отсрещната страна на улицата, за да купи самосас и сладки, които да предложи на госта с чая, който щяла да приготви.

Професорът и неговият приятел си говорели, когато видели долу сънът да пресича улицата, за да отиде до магазина. Той не видял спускащия се по улицата камион, който не успял да спре, ударил момчето и го прегазил.

Майката, която случайно също била там, при вида на тази ужасна гледка, припаднала. Около камиона се събрала тълпа от хора и както обикновено става в Индия, започнали ожесточено да налагат шофьора.

Бащата, който седял там, видял смъртта на сина си, след което заедно със своя приятел слязъл на улицата. Той помолил хората да предадат шофьора на полицията и да му помогнат с организирането на погребението - извършването на кремацията и ритуалните обреди за мъртвото тяло (неговия син).

Настъпила смразяваща тишина понеже хората осъзнали, че този човек със спокойно изражение е бащата на мъртвото момче.

Приятелят не бил друг, а бащата на Шибенду – Сатиячаран Лахири. Инцидентът се случил през 1958г. Това е състоянието Самадхи - не да си разстроен, а да си твърдо установен в енергията на равновесието и мъдростта, въпреки изключително тежките житейски ситуации.

В състояние на Самадхи човек може също да действа, не просто да седи лицемерно в пресметливо измислена поза, с извратени претенции и намерения да го публикуват в интернет.

По-добре да бъдеш неподправен мошеник, отколкото духовен шарлатанин, позиращ за Самадхи. Всичките боклуци и мръсотии, които сте събрали от духовния пазар трябва да бъдат отмити от вашата система.

„Ти” не можеш да ги отмиеш чрез каквото и да е „твое” усилие или воля, защото „ти” си боклукът, „ти” си замърсяването! Можеш ли просто да спреш и да млъкнеш? Ти не си нищо друго освен маймуна на „своите” глупави представи и идеали относно духовните неща.

Свещениците трябва да благодарят на Кришна, Шива, Буда, Иисус, Мохамед и други за това, че са осигурили на свещеническия занаят начини да се печели лесно чрез претенции, парадокси и перверзии, а също така чрез лицемерие, шарлатанство и измама.

Да ликвидираш измамните надежди и фалшивите очаквания с техните обусловени рефлекси като преживявания е ЛЮБОВ, ЖИВОТ, ИНТЕЛИГЕНТНОСТ и БУДНОСТ.

ДЖАЙ БУДНОСТ

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:24 pm Заглавие :

Послание 175
На път с кораб от Санкт Петербург до остров „Валаам”, Русия
полунощ, 8-9 септември, 2009г.

Единадесет произволни прозрения

1. Истината не предлага нито надежда, нито очакванe, нито утеха. Но това не е ситуация на безнадеждност, грешка, или обърканост. Напротив! Това е ситуация на святост, екзистенциално блаженство и състрадание.

2. Красивите лъжи на различните системи от вярвания предлагат много уверения, отстоявания, арогантност, облаги, възхвали, утехи, удобства, парализиращи концепции и заключения, а също така парадокси, перверзии и параноя.

3. Защо стоиш затънал в блатото на желанията? Защо да не си в руслото на енергията на Разбирането, която се движи безспирно като река, за да се слее с океана?

4. Има само цялостна човешка дейност. Не политическа, религиозна, духовна или социална дейност! Любовта, не-„аз”-ът е целостта!

5. Свадхая е отлюспване, оголване докато се стигне до най-съкровената същност, без каквато и да е „аз”-ност!

6. Подтикът да видиш това, което е, е пътят на живота, в който няма конфликт, докато старанието да е това, което трябва да бъде, е пътят на ума, където има объркване и хаос.

7. Благословията е точно тук и сега – необятна и проста, възхитителна и мистериозна, никоя книга не може да я разкрие! Тя нито се намира, нито се дава!

8. Единствено цялостният отговор, не частичната реакция, не оставя следи на конфликт и объркване.

9. Остави „това което е” да разцъфти. Тогава всичко, „което трябва да бъде”, се взривява, за да бъде благословията!

10. Слушането е нещо живо, горящо, бурна и сериозна работа! Не бива в слушането да се намесват предразсъдъците и напреженията от миналото.

11. Мисълта е враг на Състраданието. Пламъкът на Състраданието изисква пробудена Интелигентност, която вижда движението на мисълта и така го свежда до пепел за украсата на Шива – Лая – не-мисълта, Невинността, Върховното състрадание- Бом Бхоле!

Джай Валаам, остров на монасите (известен още като Нов Ерусалим)

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:29 pm Заглавие :

Послание 176
Полет от Санкт Петербург до Париж, 15 септември 2009г.

Девет измерения на аромата на „не-ума”

1.Паметта без психологическите регистрации (които са замърсявания на ума) и без суетата и користните интереси (които са перверзиите на егото) е целесъобразна за практическите и технически факти. Тази памет е здравословна и безвредна.

2.Паметта и интелектът работят, основавайки се на действителността на „това, което е” или върху факта, докато умът и егото функционират, основавайки се на предположенията за „това, което трябва да бъде” или върху фантазията.

3.Механизмът на мисълта заедно с „мислещият” като неин поддръжник се впускат в глупостите от втора ръка на разделното съзнание - като системи от вярвания и неверие, фалшиви представи, символи, провокиращи разделения и конфликти на всяко ниво от човешката дейност, дори под лозунга на обединението и интеграцията.

4.Сливането между мислещия и мисълта, наблюдаващия и наблюдаваното в екзистенциалната енергия на осъзнатост в човешкото същество е началото на блаженството и благословията. Следването на някого или някаква идея блокира това сливане.

5.Запаметяването не е научаване. Научаването не е „заучаване”. То е движение от момент към момент в енергията на научаване посредством задълбочено слушане, без каквото и да е разделяне между научаващия и наученото. В ананд на ученето няма натрупване. Яхни вълната на научаването, на живота, на осъзнаването.

6.Същността на религията е дълбока святост, не чувствените удоволствия, произтичащи от ритуали, молитви, мантри, пуджи, поклонения, молитвени песнопения, въпреки че те са много полезни в нашето пътуване към тази същност.

7.Търсенето и намирането е прахосване на енергия. Виждането и неговата мъдрост е проявлението на енергията. Ти (умът) търсиш поради объркването и това, което намираш, е още повече усложнение, още повече хаос! Единственото религиозно действие е да достигнеш до вътрешна яснота посредством Свадхая, себепознанието, оставяйки объркванията да се разтворят, без да се опитваш да ги контролираш или надхитриш.

8.Когато ти (умът) си разтревожен, ревнив, уплашен, когато се чувстваш оскърбен или поласкан – ти прахосваш енергия, докато да си религиозен е събиране на енергия.

9.Всеки един навик било секс, пиене или пушене или каквотo щете, ви прави безчувствени и тъпо прахосващи енергия. Също така може да взимате наркотици и да изпитвате зашеметяващи преживявания, но това отново е същият плитък ум.

Плиткоумието не приключва с натрупването на повече информация, повече знание, страхотна музика, с посещения на програми за укрепване на здравето в пет звездни хотели на красиви места по света.

Здравето (wellness)1 на ума не е мъдростта на „не-ума”. Човекът, който „познава” тишината, любовта или здравето, не знае какво е любов, тишина, какво е здраве. Мъдростта на „не-ума” е да си осъзнат, че има свобода от знанието, въпреки че знанието пак може да работи, когато му се налага.

Джай аромат на „не-ума”

Пуснато на: Съб Яну 30, 2010 3:35 pm Заглавие :

Послание 177
Лил (Северна Франция) 8 ноември 2009г.

„Девиз” за криябани!

По аналогия на:
Buddham Sharanam Gachchami
Sangham Sharanam Gachchami
Dhammam Sharanam Gachchami

за криябаните се предлага следното:
Gurudevo Charanam
Kriyabano Paramam
Adhyatmo Smaranam

Което е:
Отдайте се на феномена на не-разделението в съкровената същност.
Много скъпи са криябаните, цъфтящи в енергията на Разбирането.
Останете будни за съзерцанието на живата книга на себето.

1. Премини от представите към прозрението, от „това, което трябва да бъде” към „това, което е”, от фантазията към факта, от неадекватността на психологичеките регистрации към адекватността на прозорливите отговори.

2. Желанието да се освободиш от мъката е единствената мъка. Няма друга мъка. Мъдростта не е нито „желание”, нито „нежелание”.

3. Отстраняването на отстранимите фактори на обусловения его-център, трябва да продължи с неотслабваща сила сред криябаните.

4. Криябанът е кукла от сол, гмуркаща се в океана!

5. Краката на криябана (живота) укрепват. Той няма нужда от патерици (взети на заем концепции).

6. Крията прекъсва всички „ставания” и започва процесът на „съществуването”.

7. Крията те превръща в празен барабан, който издава точния тон, не барабан натъпкан с взети на заем идеи, вдигащ ужасен шум.

8. Свадхая е движението от суетата и користните интереси към добродетелност и истинност.

9. Свадхая премахва чувството за собственост, а не собствеността!

10. Паметта за болката и удоволствието поражда страдание и удоволствие. При операция на новородено бебе, не е необходима анестезия. Детето не усеща (не познава) болката, понеже то няма никакъв спомен за болка!

11. „Аз”-ът е за практическите дейности в техническия свят, не за да бъде изградена паралелна империя на мисълта и „мислещият” като нейна фалшива фрагментация.

12. Не отхвърляй „света”, просото отхвърли „аз”-а! Но най-трудно е да бъдеш обикновен!

13. Крията е по-скоро начин за не-правене, отколкото за правене!

14. Разтварянето на разделното съзнание в цялостното осъзнаване е Крия.

15. Вярването е индустрия. Всяка тухла на храмове, джамии, църкви и синагоги е положена върху вината и лековерието на хората.

16. Богът е, когато сурогатният бог на ума си е отишъл!

17 „Преживяването на щастие” не е екзистенциалното блаженство на щастието!

18. Бъди в своя собствен въпрос, не с въпросите, взети на заем от другите.

19. Учениците натрупват знания. Изследващите споделят мъдрост.

20. Възможно е да си ангажиран, без да си обусловен. Възможно е да си въвлечен, без да загубиш прозрението.

21. Когато едно тяло в празнота говори, тогава чрез него говори Вселената!

Джай разтваряне на „аз”-а