Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 11:26 am
Заглавие : Те са тук и ние можем да ги видим!
|
|
|
Докато преглеждах пощата си попаднах на едни уникални кадри!
Родителите на едно 5 годишно умиращо момиченце повикали свещеник за опрощение на душата му.
Той дошъл и от едни храсти пред дома на умиращото детенце направил уникални снимки при отделянето на душичката му...
Не можах да се сдържа и веднага реших да споделя това уникално явление с вас!
Давам ви линка с видеото, където има и какво да прочетете - макар и на руски език!
Вижте го...ОТДЕЛЯНЕ НА ДУШАТА ОТ ТЯЛОТО... |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Чет Май 20, 2010 12:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 11:38 am
Заглавие :
|
|
|
Изтръпнах докато го гледах!
Страхотно е! Със всички нюанси на значение на думата... |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 12:23 pm
Заглавие :
|
|
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 6:56 pm
Заглавие :
|
|
|
Според мен тези ангели съвсем преднамерено са се оставили да бъдат заснети. Забелязахте ли как единия от тях първо се подаде малко над покрива, като да каже "ехоооо, човека с камерата! ей тука сме!", и чак тогава слезе към сградата. Искали са да си направят присъствието знайно и видимо.
Ама я чакайте малко... това не са два ангела! Това е един ангел... само един ангел се спуска към покрива, но от там после излизат две светещи фигури. Значи втората трябва да е на момиченцето! То също е един малък светещ ангел
Нека после някой продължава да разправя, че нямало живот след смъртта! |
|
_________________ |
|
|
|
diana30
Регистриран на: 08 Юни 2009
Мнения: 97
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 7:29 pm
Заглавие :
|
|
|
Селена, това е наистина уникално.
Настръхнах докато гледах клипчето. Не знам защо, но ме обзеха много смесени чувства. От една страна ми стана драго, че детенцето отива на хубаво място, а от друга страха почувствах невероятна мъка. Стана ми мъчно за родителите, които страдат за детето си. Няма родител, който да не изпитва неистова болка и празнота при загуба на детето си.
Ох, разчувствах се.
Валенце, и аз също мисля, че едната фигура е на ангела, а другата- на малкото момиченце.
Валенце, ами... то живот след смъртта има, ама сега учените ще се опитват да обяснят научно този материал. Ще ми е интересно какво ли ще изумуват
Гледайки това клипче нахлуха много мисли в главата ми, за нещата от живота, за ценностите... Оттеглям се да остана насаме със себе си... |
|
|
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 8:33 pm
Заглавие :
|
|
|
Сега пак ще си изложа виждането относно скръбта по починалите, което е много вероятно да засегне някого. Това не е целта ми. Целта ми е да стане дискусия, от която всеки да си тръгне накрая по-богат...
Според мен никой скърбящ по починал човек не скърби ЗА човека. Видяхте клипа с момичецето - ангел дойде да отведе душата й. Значи след физическата смърт душите продължават по своя път, както повеляват законите на Живота. Това не е тъжно, а съвсем естествено събитие. И на момиченцето надали ще му е лошо там, където отива.
Тогава защо би скърбял някой за нея? Ами, от егоизъм, и привързаност... Не плачем за починалите на погребение, плачем за себе си, защото искаме да ги задържим при нас, понеже ни е комфортно да ги имаме до себе си. Но това не е израз на любов, а на привързаност и зависимост. И цялото това виене и шумотевица само объркват горката душа, и пречат на нормалния й път из фините светове!
Представяте ли си колко е болезнено за душата на близък да е дошло времето й да си тръгне от този свят, и да вижда каква мъка ви причинява това? Вашата мъка дърпа душата обратно надолу, душата иска да ви успокои, че любовта дето ви свързва ще продължи да я има, и връзката ви ще я има - просто ще е пренесена в един друг план на съществуване. Душата витае около вас в желанието си да ви успокои, но й е време да си върви. И е безотговорно, и егоистично да привързвате тази душа към себе си с ревовете и шумната си егоистична скръб.
Далеч съм от идеята, че трябва да потискаме чувствата си от загубата на близък. Шок е да загубиш някого, който до вчера в бил до теб. Но вместо с шумни емоционални изригвания, този шок може много по-лесно да бъде преживян и преработен с осъзнаване и приемане на законите на живота. Всички човешки души са свързани в една голяма Вселенска Душа, всички живи организми изграждат един голям огранизъм... В което и свое проявление да съществуваме в момента (със или без физическа обвивка), ние сме винаги част от този организъм.
Дъба губи жълъдите си наесен - те се отделят от него и падат на земята. Но дъба не скърби за жълъдите, защото напролет от тях изникват още много малки дъбчета.
|
|
_________________ |
|
|
|
diana30
Регистриран на: 08 Юни 2009
Мнения: 97
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 9:14 pm
Заглавие :
|
|
|
Валенце, да, скръбта по близък човек е свързана с това, че повече няма да можем да го виждаме, чуваме, да се смеем с него, да се докосваме до него. Това по- точно е чувство на някаква липса и празнота.
От тази гледна точка, наистина скръбта е егоистична, защото ние искаме да "задържим" човека до себе си, но това е човешко чувство. В тези си форми ние сме много слаби и уязвими и досега не съм срещала човек, който да ликува от загубата на близък.
От философска гледна точка, би трябвало да се радваме, когато някой човек се е оттървал от мъката на физическото съществуване. Даже някои народи честват погребенията като празненства. Да, но от човешка гледна точка, всеки има нужда от време да превъзмогне мъката си по един или друг начин.
Аз също съм против олелията и шумните емоционални изригвания. По принцип не обичам да показвам емоциите си пред хората, така че в повечето случаи си страдам насаме със себе си.
Не знам защо нахлуха всички тези емоции в сърцето ми. Както споделих, чувствата са ми много смесени и се отдадох на философски размисли за истинските неща от живота... Не тези, които са дребни и безсмислени, а тези, които хранят душата, които са истински смислени и стойностни- любовта, семейството, уважението, доверието, приятелството, помощта, подкрепата, съпричастността и тн.
Има неща, които както това клипче отключват нещо в мен и ме карат да погледна дълбоко в себе си, да размишлявам, да се самовглъбявам.
Имаше един филм, който така ме беше разтърсил преди време, че бях в състояние на размисъл доста дълго. Филмът се казва " Месец Любов" ( Sweet November). Просто гледайки този филм, изведнъж сълзите ми бликнаха и не можех да ги удържа. Там ставаше въпрос за ценните неща от живота.
Хайде да не отклонявам толкова темата. Селена, извинявай за лирическите ми отклонения |
|
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 9:19 pm
Заглавие :
|
|
|
Valia написа: | Според мен никой скърбящ по починал човек не скърби ЗА човека. Видяхте клипа с момичецето - ангел дойде да отведе душата й. Значи след физическата смърт душите продължават по своя път, както повеляват законите на Живота. Това не е тъжно, а съвсем естествено събитие. И на момиченцето надали ще му е лошо там, където отива.
Тогава защо би скърбял някой за нея? Ами, от егоизъм, и привързаност... Не плачем за починалите на погребение, плачем за себе си, защото искаме да ги задържим при нас, понеже ни е комфортно да ги имаме до себе си. Но това не е израз на любов, а на привързаност и зависимост. И цялото това виене и шумотевица само объркват горката душа, и пречат на нормалния й път из фините светове! |
Да, Вале, и аз преди време стигнах до този извод. Въпреки че жалеенето по починалия не винаги е израз на превързаност или, в по-тежки случаи, на егоизъм. За един вярващ християнин или мюсюлманин, душите след смъртта отиват или в Рая, или в Ада. И тъй като много малко от нас са толкова благодетелни, че лесно може да се каже, че имат подпечатан билет за Рая, близките им ги оплакват, защото се страхуват, че там, където са отишли, няма да им е добре...
Освен това изразяването на тъга след загубата на близък, било тя искрена или показна, е един вид признание за починалия - че той е бил много добър човек, който ще липсва на много хора.
Аз се сблъсках с тази тема, когато една близка наша роднина почина. Сега, малко ми е кофти да и правя дефиниция на характера, защото уж за починалите трябва само хубави неща да се говорят, но приживе нейния начин да общува с околните беше като ги навиква и им разправя, че за нищо не стават. Ние още от деца изобщо не я обичахме, криехме се от нея и я посещавахме само когато баба ни много настояваше ("Не е хубаво така, син, рода сме, трябва да се уважаваме. Хайде ела с мен, аз няма да и дам да ти се кара..." ). Та когато братовчедка ми ми съобщи новината по телефона, аз не почувствах абсолютно нищо. Помислих си само "Е, доста хора най-после ще си отдъхнат..". Тя се беше разстроила, може би защото вече беше преживявала загуба на близък човек и изпитваше съчувствие към семейството на въпросната жена, с които имаше по-чест контакт от мен. Беше шокирана, че не изразих никаква емоция и ме обвини в безчувственост.
А аз не съм безчувствена, напротив. Понякога съм дори прекалено емпатична. А само при мисълта, че един ден пак така по телефона може да разбера, че някой, когото наистина обичам, като моята любима баба например, си е отишъл от този свят. Това със сигурност би ме съсипало.. И точно тогава си помислих точно това, което си написала, Вале. Че нашата мъка по починал обичан човек си е чист егоизъм - плачем заради нас самите, защото ще трябва да живеем с празнотата, която случилото се е оставило в нас. Плачем заради представата, че никога вече няма да видим любимия човек, да го прегърнем и целунем...
И тогава ми хрумна: колко лицемерни можем да бъдем в мъката си, казвайки, че плачем за починалия, а всъщност съжалявайки себе си. Да нали починалия чрез смъртта се е родил за нов живот?!
Но такива сме ние, хората. Привързваме се един към друг. Често даже бъркаме тази пръвързаност с любов. И ни е мъчно, когато някой почине. И имаме нужда да я изразим тази мъка, да дадем ход на емоциите си, за да се освободим от тях... за да можем да продължим живота си тук, от тази, по-гадната страна, без човека, който си е отишъл... |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Фев 20, 2010 9:21 pm
Заглавие :
|
|
|
И тъй като много малко от нас са толкова благодетелни, ...
исках да кажа "добродетелни" |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Мар 06, 2010 10:41 pm
Заглавие :
|
|
|
Ще ви помоля, ако желаете разбира се, да качвате тук всякакъв вид знамения и паранормални явления на които попаднете в нета!
Нека се отворим към тях, защото знаменията ще стават все повече и повече!
Нека не нехаем и единствено се жалваме и окайваме...и нека най-вече да не се оспамва темата!
Предлагам ви да видите един представител на Висшата Духовна Йерархия, най-вероятно Ангел-Закрилник на Благоевград.
Вижте тази НЕВЕРОЯТНА ГЛЕДКА открита от две дечица!
|
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Съб Мар 06, 2010 11:45 pm
Заглавие :
|
|
|
Наистина е страхотно, Селена! Раплаках се като го видях Направих screenshot и го качих на мое място:
Благоевград е от любимите ми градове. Когато съм там, винаги страхотно се зареждам Ето малко мои снимки от небето покрай Благоевград
Прилича на птица, или на ангелче? Със сигурност виждам крилца!
Обожавам, когато могат да се видят слънчевите лъчи как се процеждат през облаците. Ето още тук:
На тези последните две обаче не мисля, че има нещо особено... |
|
_________________ |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Мар 06, 2010 11:58 pm
Заглавие :
|
|
|
Това е просто игра на силфидите - въздушните елементали!
Всички фигури са резултат от тяхните игри, но...никъде няма Ангел или ангелче.
Просто силфидите са си поиграли с облаците и са сътворили тези фигурки и невероятна красота от светлина.
Много благодаря за голямата снимка с Ангела-Пазител на Благоевград! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
ani4119
Регистриран на: 07 Мар 2009
Мнения: 6
|
Пуснато на: Пет Май 14, 2010 12:18 pm
Заглавие :
|
|
|
НЕЩО УНИКАЛНО!ПОРЕДНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО КЪДЕ ОТИВАТ ЧИСТИТЕ ДЕТСКИ ДУШИ И НЕ САМО ТЕХНИТЕ, А ПРОСТО НА ДОБРИТЕ ХОРА! |
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|