За времето и губенето

Днес усмирявах един доста разбеснял се колега, ядосан от факта, че му губят времето в безсмислени приказки и обяснения. И после на връщане към вкъщи се замислих... как може изобщо времето да бъде изгубено?

Да, когато сме си определили време за определена задача и сме си навили на пръст, че точно определено нещо трябва да стане в точно определен момент, всеки който пречи това събитие да се случи ни "губи времето". Но дали проблемът е в това, което ни се случва или в предварителните ни нагласи за това какво трябва непременно да се случи?

Като погледна от една перспектива малко по-широка от злободневната, аз не виждам как времето може да бъде изгубено. Та хронологичното време е нещо, което съществува само в ограничените представи, с които живеем в материалния свят. В роботизираното си ежедневие сме свикнали да планираме събитията и да мерим доколко "добре" се е получило нещо, сравнявайки го с предварителните си очаквания. Все нещо мерим и делим.

А всъщност всичко е едно, и ние сме част от това едно. Нищо не се губи...

Пуснато на: Пет Мар 12, 2010 12:08 pm Заглавие :

Да, наистина времето само по себе си не може да бъде изгубено.

По-скоро ние можем да се изгубим в него като размием в нашия ум неговите граници - условно казано, защото времето просто няма граници.

Ние сме в него и то е в нас

Но...има едно друго положение...

Човекът е надарен с "голямото изкуство" да прахосва своето лично време. Confused

И за съжаление това се прави поне в 90 % от населението на планетата ни.

Как се прави ли?!

Много елементарно.

Чрез вегетирането на човешкият индивид и стремежите му към прехвърляне на личните му отговорности върху всичко и всички други.

Духовният мързел и духовната ленност са прахосване на време или казано иначе "губене на време".

Човекът се преражда за да научи и осъзнае кой е той и каква е неговата предопределеност. И когато той пропуска тази своя възможност обезсмисля своето съществуване като отново се преражда с абсолютно същата цел.

Така той само вреди в геометрична прогресия във всички измерения на пространствено-времевия континиум, защото спира еволюционни процес на всички нива.

Това явление според мен би могло да се категоризира като свръх-престъпление съотнесено към Целия Обозрим Живот в Космоса.

И е много меко казано "губене на време", защото е недопустимо чрез духовно лентяйство да посягаш на Живота като Цяло.

Останалото значение за "губенето на време" е съотнесено към неправилното разбиране за физическото изражение на Живота и протичането на съответните еволюционни процеси в него на всички последващи сфери, сведено до себичността на вихрещото се и необуздано Его на съответните индивиди наричани за беда "човеци"... Confused

А вие какво мислите по този въпрос?!

...или просто сте без абсолютно каквото и да било мнение по него?!... Neutral

Пуснато на: Пет Мар 12, 2010 1:36 pm Заглавие :

За мен човек, който казва, че му губят времето, е прекалено фиксиран в една задача или цел и не е отворен към уроците, които Живота еведневно му предлага. Човек, който осъзнава, че всяка една минута ни се предлага възможност за самоусъвършенстване, никога няма усещането, че някой му губи времето. В една ситуация, в която някои надълго и на широко му се обяснява за нещо си, което ама никак не го интересува, най-малкото му се дава възможност да усъвършенства търпението и комуникативните си способности като обясни на въпросния колега / приятел / случаен познат, по мек и необиждаш начин, че предпочита да посвети това време на някаква друга дейност.

Пуснато на: Пет Мар 12, 2010 1:46 pm Заглавие :

Но има ли изобщо...бездействие?! Не.

Дори в своя Абсолютно Божествен Покой Творецът се изразява и действа чрез всички свои творения...

Изразът "губене на времето" е характерен за абсолютно неосъзнатия и невеж индивид потънал из блатото на житейските си личностови заблуди... Confused

Пуснато на: Пет Мар 12, 2010 2:01 pm Заглавие :

Това много точно отговаря на моето мнение по темата! А това, за което Селена говори в първия си пост, е уж същото, но някак различно... Ми че те толкова много от онези невежите, късогледи, носещи се по течението хора се оплакват постоянно как някой им "губи времето"! Това си е просто вид оправдание за личното бездействие, отказ за поемане на отговорност и инициатива, и неспособност да приемем малките изненади на живота и да се поучим от тях.

Аз лично не бих сложила духовната леност в категорията "губене на време". То си е чиста проба мързел и няма нищо общо с времето, свързано е само с вътрешните нагласи на индивида. Ако някой наистина иска промяна, от дъното на душата и сърцето си, тя може да стане и мигновено според нашите представи за време. А ако пък някой се е посветил на определена "духовна" практика само с ума си, без да влага сърце и душа, хванал си е някого за "гуру" и се самопрехласва и самозаблуждава дълги години колко "просветлен" е станал - то резултата е само много време вложено в безсмислени и унищожителни куп лични заблуди.

Пуснато на: Пет Мар 12, 2010 2:19 pm Заглавие :

Права си и за съжаление аз познавам - меко казано! - хиляди такива.

Това просто е страшно... Sad

Пуснато на: Сря Юни 09, 2010 8:17 am Заглавие :

Как прекарвате деня си сега

Паметта е много слаб водач, когато се наложи да оцените как прекарвате времето си – твърде е лесно да забравите за времето, прекарано в разговори с колеги, в правене на кафе, обяд и т.н. Тя функционира слабо, когато Вие не сте в добра форма през деня.
Вие можете да не си давате сметка, че енергийното Ви ниво може да варира през деня – повечето хора работят на различни нива на ефективност в различните часове на деня. от продължителността на почивката, обичайните разсейвания, стреса, дискомфорта ит.н. Техника, която разкрива тези неща, е да си правите списък с дейностите в продължение на няколко дни.
Без да променяте поведението си, записвайте нещата, така както ги правите, от момента, в който започнете да работите. Всеки път, когато промените дейностите, дали отваряте поща, работите, правите кафе, говорите с колегите, клюкарствате, събирате листата от принтера и т.н., отбелязвайте времето, в което сменяте заниманията си.
Наред с записването на дейностите, заслужава си да отбелязвате как се чувствате, дали сте концентрирани, отпуснати, уморени, енергични и т.н. Това трябва да се прави периодично през деня.
След като веднъж сте отбелязали какво сте вършили през деня, анализирайте този списък.
Може да се стреснете от прекараното време в отваряне на поща, разговори с колеги, разправии с трудности в работата или в правене на нискостойностни неща!
Също може да забележите, че сте енергични в някои часове от деня и отпуснат в други.Голяма част от това може да зависи от почивките, които си давате.

До сега би трябвало да сте оценили стойността на времето си и би трябвало да сте разбрали как да откриете върху какаво да се концентрирате.
Следващата стъпка на концентрация върху резултатите е да се научите как да планирате. Планирането може да бъде разгледано като инвестиция за ефикастност и успех. Планирането е процес, чрез който Вие изработвате това, което искате да постигнете, и след това меслите чрез кого, какво, кога, къде, защо и как да постигнете целта по възможно най-ефективния начин, без да се разсейвате с маловажни, но спешни задачи.
Планирането се разделя в два етапа: лично планиране, което се извършва най-добре чрез поставяне на цели и планиранена проекти, което се постига най-добре чрез чрез официално прилагане на планирания процес.

Пуснато на: Сря Юни 09, 2010 4:08 pm Заглавие :

И аз взех, че написах нещичко за времето. Оказа се, че времето е просто чувство. Практично, логично, необходимо, но в крайна степен - неуловимо като всяка илюзия.

1. Винаги наблюдавай към какво е насочено вниманието ти и дали си заслужава. Чувството, че сме си изгубили времето е показател, че ни е липсвало внимание и осъзнаване за събитията, че просто сме им позволили да ни се случат без да сме използваме правото си на избор. Кой нормален човек ще избере съзнателно да предприеме нещо, което би описал като "губене на време"?

2. Не изваждай ситуацията извън контекста и', а се потопи изцяло в нея тук и сега. Всичко, което се прехвърля в менталното поле струва скъпа енергия. Колкото по-ниско е нивото на енергията ни, толкова по-неосъзнати сме. Защо е добре да сме осъзнати? Защото когато не сме, всичко губи смисъла си, тогава няма значение дали си жив или мъртъв. Кое би предпочел?

3. Кога знаем, че използваме времето си пълноценно в този живот? Когато изцяло почувстваме, че няма какво да губим. И когато го загубим, разберем, че то никога не е било наше. Единственото, което ни принадлежи е съзнанието ни. Времето идва и заминава, както и всяко друго нещо, което е обхванато от времевия поток. Това, което идва и изчезва е временно, преходно. Дори и времето като такова.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 10:58 pm Заглавие :

Харесва ми както си го казала Cool

Регистриран на: 31 Май 2010 Мнения: 3

Благословия,благодарност и прегръдка за всички,всички мнемия са безценни за мен и така разбирам,че започвайки да избягвам въпросната дама съм постъпила правилно (когато душата ми крещи и протестира да не я изнудвам да търпи),емоциите си ги искам,защото като цяло се чувствам добре когато живея в благодарност,любов и благословия.Но когато така или иначе ми се случи това(да се хибернирам за почти година) реших да не губя и ден в напразни мисли или вайкане и свалих от нета много книги за самоусъвършенстване и всеки ден правех(и правя всъщност) упражненията за прошка,изпращане на любов,благодарност и т.н.и макар че нищо не изпитвах-не спирах и не мисля да спра,както написа Маг Селена не съжалявам за нищо загубено в материялен аспект-дошло си му е времето-отишло си е,но съм благодарна ,че сме живи и здрави и за още много други неща (например,че ви има всички вас и толкова ми помагате)вероятният ми урок от този контакт е че на сила хубост не става и от всяко дърво свирка не става и макар че намерението ми беше не да я нахраня с риба,а да я науча да лови риба явно съм се намесила дето не трябва и както не трябва и си понесох последствията(вече деца на мотор не качвам и в божийте работи не се меся) Прав сте Маг Живин-Човек се ражда със средствата да реши всеки свой проблем, но не и чуждите. Когато приемем чуждите проблеми за свои, просто ставаме част от тях, а не част от решението. Привличаме на нашето бойно поле враг, с който няма как да се справим. Може да ти звучи несправедливо, но е така.-така си е и за това съм ви толкова благодарна,защото в прав текст ми казвате нащата и лутането ми между вини и угризения е на път да бъде изличено.И за да не ставам много бърборлива и вече досадна гледайки назад в закючение мога да кажа че найстина духовните закони работят безпогрешно.Много бих се радвала да продължим да споделяме и за напред усмивките и уроците на живота.Блгодря ви.