Растенията са разумни и имат емоции

Попаднах на нещо уникално и невероятно, и веднага бързам да го споделя с Вас.

Винаги съм твърдяла, че растенията са като животните и хората, те са разумни, изпитват емоции - усещат болката, радостта, нещастието...смъртта.

Ето къде можете да прочетете за това нещо и да видите какво са доказали учените в това отношение: НЕВРОБИОЛОГИЯТА НА РАСТЕНИЯТА...

Ако вие не се разбирате добре с хората около вас,, ако таите лошо в душата и сърцето си, ако сте агресивни, злонамарени - бъдете сигурни, че растенията в дома ви пръви ще реагират на това.

Ако в дома ви дойде гостенин, който завижда, би могъл да убие цветята ви ...вече имам много жесток опит в това нещо... Crying or Very sad

Пуснато на: Пет Мар 19, 2010 2:00 pm Заглавие :

Напълно съм съгласна с това! Ей, на някои хора хич не им върви с растенията... С майка ми е така - каквото посади, изсъхва. А не е някой злобен човек. Но е доста объркана, прибързана и хаотична в емоциите си... и все не й стига търпението.

На мен пък страшно ми вървят цветята. А съм такъв разсеян и безотговорен индивид, че понякога ги оставям да се пресушат, или да се прегреят, и така ми повехват милите Sad

Но после се оправят. Много рядко ми умира цвете.

Много ми е интересно, след като и растенията подобно на животните и хората притежават дух, дали могат да се прераждат като животни и хора? Или винаги растенията се прераждат като растения, животните като животни, и хората като хора? Питам и защото мъжът до мен роди една много интересна идея. Попитах го ако можеше да покани някоя душа да се роди като наше дете някой ден, кого би искал да покани. И той след кратък размисъл ми отвърна, че би искал да покани духа на някой стар мъдър бор... Как мислите, дали духа на един бор може да бъде роден в човешко тяло?

Пуснато на: Пет Мар 19, 2010 10:16 pm Заглавие :

Точно в момента се наблюдава този процес - растителното царство започва вече да измества животинското, животинското пък човешкото, а човешкото би трябвало да еволюира или...да деволюира.

Ако еволюира това означава да се прехвърли в четвъртото или пето измерение като напълно осъзната на всички нива Личност и да не е както понастоящем - в момента човекът е просто индиВИД, представител на определен вид.

А когато стане вече осъзната Личност той е готов за по-нататъшната си духовна еволюция и дава възможността на останалите царства - минерално, растително и животинско да еволюират в следващите по-висши потоци на Живота.

Така, че... няма невъзможни неща и както ние се отнасяме към царството, чиито представители, както се отнасяме към по-нисшите царства от нас, така ще отнесе и Живота към нас.

Сори...

Пуснато на: Пет Мар 19, 2010 11:51 pm Заглавие :

A! Че защо сори? Та това е толкова хубаво Very Happy

Колкото повече научавам и разбирам, толкова повече се радвам. Заради прекрасната хармония в замисъла на зааобикалящия ни свят. Заради безграничните възможности, с които имаме шанса да експериментираме (стига да се научим първо да ги забелязваме). Чувствам се като малко детенце, което тепърва открива света и всичко е толкова изумително хубаво... и забавно! Живота е игра, в която правим експерименти и се учим от опита си. Всички живи същества около мен са ми приятели, с които заедно се учим и растем. Това усещане за взаимносвързаност е толкова хубаво Smile

А аз заблуденото толкова време да съм си мислила, че съм самотен остров в океана...

Всеки ден на път за работа минавам покрай едно възрастно бездомно куче. Има погледа на кротък, мъдър възрастен човек. Може би в следващия си живот наистина ще бъде човек? А защо тогава и аз да си нямам борче за дете Laughing

Пуснато на: Съб Мар 20, 2010 8:52 pm Заглавие :

Пуснато на: Вто Юни 08, 2010 10:27 am Заглавие :

Имало едно време едно малко, нежно цвете, което грижовната богиня майка всяка сутрин поливаше с роса, през деня галеше със златни, сатенени длани, а вечер къпеше в пролетен дъжд. И това цвете, дар от усмивката на света радваше окото с гледаната си коронка от снежнобели, в основата си розовеещи листенца.

Също както младото момиче изчервява бузите си след комплимент, така и цветето срамежливо надничаше изпод розовичките основи на красивата си яка. И така цветето се переше денем, а вечер тихо клюмаше, за да почувства съня.

Всички му се радваха дори когато още не бе се събудило съвсем и разтъркваше поувяхналите си листенца преди да ги подреди и да се усмихне широко, така че тичинките му да си играят с вятъра. То обичаше тези игри. Но летния живот скоро му се стори скучен. Само приютяваше пчелички и бръмбарчета, които заровили хоботчета, гъделичкаха тичинките му, а после отново го оставяха самичко да се успокои, да отшуми смеха му и тогава то се чувстваше най-самотно.

Не, че иначе не му бе скучно, но като клоуна след представление то страдаше и ронеше човешки сълзи сякаш щом усетеше, че смеха си отива също тъй бързо като лудия вятър, веселите буболечки и гальовното слънце. И за това цветето се радваше на вечерния дъжд.

Значи деня беше минал и скоро щеше да започне новия, носейки надежда за ново, различно, неповторимото... с привкус на приключение. Но уви, дните се нижеха и то изгуби представа за броя им... нито пък чакаше с такова нетърпение новия. Просто се примиряваше с всяка утрин, всяка вечер, със всеки нов ден.

И това го убиваше, караше го да вехне съвсем и с всеки нов пролетен дъжд то виждаше в малките локвички как линее. Но когато съвсем оклюма и не успя да се вдигне заедно със зората, цветето разбра че и то както пролетта ще си отиде. Но и деня преживя.

Гледаше малчуганите как скитаха, играеха на топка и смехът им отекваше като камбанен звън. Но и това не радваше вече цветето. И така няколко дни... докато накрая не го намерих стъпкано, в локвичка дъждовна, някъде рано сутринта, ала със застиналата му, влюбена в живота усмивка - леше видяло слънцето, беше видяло радостта, като нашата светлина в тунела.

"Ето за какво служел фенера..." - да... за да ни напомни, че е било красиво.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 11:38 pm Заглавие :

Прекрасно е просто, Цеце! Smile