Къде отиваме след смъртта?

Повечето от нас тук вече са убедени, че след физическата смърт на тялото душата се отделя от него заедно с натрупания опит, и в последствие се преражда в друго тяло. Но къде живее душата между преражданията? И как става това отиване в ново тяло - веднага след смъртта, или трябва да чакаме определено време? А кой ни избира новото тяло и жизнения път в новия живот - ние самите, или може би някакви водачи? А откъде идват призраците? А те "лоши" ли са, могат ли/искат ли да ни навредят?

Аз за себе си намирам много отговори в книгите на Майкъл Нютън "Пътят на душите", "Следите на душите" и "Живот между преражданията". Авторът е хипнотерапевт, изградил собствен метод за регресивна хипноза, с който отвежда клиентите си отвъд момента на зачатието към минали животи и "междинното" време между животите, когато душата пребивава в духовния свят и се подготвя за следващото си прераждане в тяло. В тези книги той говори за изводите, до които е стигнал след години опит с регресия към минали животи. В основата им са диалози между него и негови клиенти под хипноза.

Естествено, информацията му е непълна, тъй като все пак разговаря само с все още прераждащи се души, и то само на Земята. Напълно възможно е и някои от изводите му да са неправилни. Както винаги, трябва да се чете внимателно и човек да си отсейва само необходимата информация. Това го казвам, за да не изпадне някой във фанатизъм и да ям после и аз бой Smile

Ето ви един малък откъс от "Следите на Душите":

Терапевтични техники на душите
Първият случай, който ще цитирам, е една напреднала душа на име Тамано, който се обучава за учител водач. Той ми каза: „Хиляди години съм се прераждал и умирал на Земята, но едва през последните няколко века успя¬вам да усвоя начини да променям негативните модели на мислене и утешавам хората." Започвам от този мо¬мент на нашия сеанс, в който Тамано описва миговете след внезапния край на негов предишен живот.
К. (клиент.) Съпругата ми не усеща моето присъствие.
Все още не достигам до нея.
Д-р Н. (доктор Нютон) Какъв е проблемът?
К. Твърде много скръб. Толкова е обсебваща. Алис е в дълбок шок от гибелта ми и не е в състояние да почувства енергията ми.
Д-р Н. Тамано, винаги ли е имало такъв проблем след края на миналите ти животи, или само с Алис?
К. Веднага след смъртта хората, които ви обичат, или дават воля на чувствата си, или са напълно вцепенени. И в двата случая е възможно да заключат съзнанието си. Моята задача е да помогна за равновесието между съзнание и тяло.
Д-р Н. Къде е душата ти в момента?
К. На тавана на спалнята ни.
Д-р Н. Какво искаш да направи Алис?
К. Да престане да плаче и да събере мислите си, не вярва, че може още да съм жив, и цялата й енергия е в безпорядък. Толкова е отчайващо. Намирам се точно до нея, а тя не го знае!
Д-р Н. Ще се откажеш ли за момента и ще заминеш ли за духовния свят, щом съзнанието й е блокирало?
К. Би било най-лесно за мен, но не и за нея. Твърде много я обичам, за да се откажа сега. Няма да тръгна, докато поне не усети, че има някой край нея в стаята. Това е първата ми стъпка. После ще мога да сторя повече.
Д-р Н. Колко време е изминало от смъртта ти?
К. Два дни. Погребението отмина и сега е моментът да се опитам да утеша Алис.
Д-р Н. Предполагам, че водачът ти те очаква, за да те поведе към дома?
К. (смее се.) Казах на водачката си Еаан , че се налага да ме почака малко... Което не беше необходимо. Тя знае за всичко това. Самата Еаан ме научи!
Този случай е показателен за оплакването, което чес¬то чувам от току-що освободените души. Много от тях не са така опитни и решителни като Тамано. Независимо от това повечето души, въпреки нетърпение¬то си да отпътуват за духовния свят, не биха напуснали астралния слой на Земята, без да направят нещо, за да утешат съкрушените си близки. Ще съкратя разказа на този клиент за начина, по който е помогнал на Алис да се отърси от скръбта си, и ще се съсредоточа върху успокояващото въздействие на душевните енергийни сиг¬нали върху нарушената човешка енергия.
Д-р Н. Тамано, ще ти бъда признателен, ако опишеш техниките, които използваш, за да помогнеш на съпру¬гата си Алис да преодолее скръбта.
К. Още в началото ще й кажа, че Алис не ме е загубила. (въздъхва дълбоко.) Започнах, като я обгърнах със струя от енергията си, подобна на чадър, от талията до главата й.
Д-р Н. Ако бях дух, застанал до теб, как би изглеждало това?
К. (усмихва се.) Като облак от захарен памук.
Д-р Н. Какво постигаш?
К. Алис е обвита в пелена от духовна топлота, която е "успокояваща. Трябва да призная, че все още не съм съвсем опитен в създаването на това наметало, но в трите дни след смъртта си обгръщам Алис със защи¬тен енергиен облак, за да й помогна в приемането.
Д-р Н. Значи вече си започнал работата си с Алис. Добре, Тамано, какво правиш сега?
К. Започвам да Филтрирам част от себе си през този облак от енергия около нея, докато усетя точката, в която блокирането е най-слабо. (пауза.) Откривам го от лявата страна на главата й, зад ухото.
Д-р Н. Има ли тази точка някакво по-особено значение?
К. Алис обичаше да я целувам по ушите. Спомените за ласките ни са важни. Когато виждам пролуката от лявата страна на главата й, превръщам енергията си в сгъстен лъч и го насочвам към това място.
Д-р Н. Съпругата ти веднага ли усеща?
К. Отначало чувства леко докосване, но скръбта надделя¬ва. Тогава усилвам лъча си. Изпращам й мисли за обич.
Д-р Н. Виждаш ли резултат от това?
К. (радостно.) Да, долавям-енергийни сигнали от Алис, които вече не са тъмни. Има промяна, в емоциите й... Престава да плаче... Оглежда се... Усеща ме. Усмихва се. Най-сетне стигнах до нея.
Д-р Н. Свърши ли?
К. Тя ще се съвземе. Време е да тръгвам. Ще бдя над нея, но зная, че ще се справи, което ме успокоява, защото известно време ще бъда зает.
Д-р Н. Това означава ли, че повече няма да се свързваш с Алис?
К. (обиден.) Напротив! Ще поддържам връзка с нея вина¬ги, когато се нуждае. Тя е моята любима.

-----------
spiralata.com

Споко, вече яде в другата тема Razz

Споко, вече яде в другата тема Razz

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 10:43 am Заглавие :

Понеже заглавието на темата е "Къде отиваме след смъртта?", аз бих попитала "Къде отиваме по време на живота?". Very Happy

Звучи ми еднакво безумно като въпрос. Отговорът и на двете може да бъде "42" - справка: Дъглас Адамс, "Пътеводител на галактическия стопаджия". Very Happy

Пуснато на: Чет Апр 01, 2010 1:06 pm Заглавие :

Аз пък все си мисля, че............отиваме към поредното си кошмарно прераждане! Wink