Неовладени енергийни потоци

Пуснато на: Съб Мар 20, 2010 1:39 am Заглавие :

Здравей те отново. За сънищата добре- търся и се стремя към просветление, но каква е връзката с енергиите, които осещам, например когато отида на непознато място, а поняка и във вкъщи на улицата осещам някаква негативна енергия(проявява се чрез студенина,изтръпване,побиване на тръпки по цялото тяло или само на ръцете, чувството е много странно). На мястото където съм осетила енергия не мога да седя, махам се по най-бързия начин. А също така имало е и все още има моменти, в които както се доближа до нещо електронно или изгаря или прекъсва. Не мога да намеря връзка,не мога да разбера Sad

. Какво общо имат те със сънищата ми и изобщо има ли някаква връзка? ... От доста време се опитвам да ги свържа, но не се получава...

Лека вечер!

Пуснато на: Съб Мар 20, 2010 9:45 pm Заглавие :

Просветлението не е просто да се научиш да разбираш сънищата си...то е нещо съвсем друго, за което можеш да прочетеш ето ТУК..., ТУК..., ТУК..., и ТУК...

Пуснато на: Съб Мар 20, 2010 11:49 pm Заглавие :

"Просветление", "пробуждане", "проглеждане с духовните очи" - звучи увлекателно, интересно, привлекателно. В статиите пише как човек да си отвори очите към това, което става в етеричния, астралния, менталния и т.н. светове, които обграждат тялото ни отвъд физическата обвивка. Обаче как човек психически да се подготви за гледките, очакващи го там? То е ясно, че там в онези измерения далеч не всичко е песен и рози, дори в много по-голяма степен, отколкото това важи за физическото измерение Confused

Наскоро пак ме беше обхванало усещането за нечие натрапчиво невидимо присъствие у дома. Дори мъжът ми в един момент каза, че му се вижда като че ли част от секцията ни е покрита с мъгла. Аз чисто логически знам какво би могло да означава това, но съвсем преднамерено затворих всичките си сетива, с които бих могла да го възприема. Страх ме е. Не съм готова да виждам призраци. Мисля, че гледката само би ми навредила.

Аз осъзнавам, че около нас съществуват какви ли не енергийни същности. И все пак това, че не ги виждам, ми помага да ги държа на "безопасно" място в представите си - такива, каквито на мен ми харесва да си ги представям. А как да се подготвя да ги приема каквито са, за да не ме е страх да ги видя?

Според мен страха ми да ги видя произтича от нагласата, че някак ще ми навредят (във филмите призраците са винаги страшни). Която пък е плод на незнанието ми за това на какво са способни тези същности, на какво съм способна аз, как да позная какво мога да очаквам от някоя от тях и как мога да предпазя себе си. Казано накратко - не се чувствам достатъчно в безопасност, за да се "разхождам" да си търся белята из невидимите светове...

Интересно ми е какво имат да кажат другите форумци по темата. Как ще реагирате, ако видите призрак (полупрозрачно ектоплазмено тяло, уплътнено по човешки контури)? Особено ще ми е интересно да прочета мнението на някой, който не изпитва като мен страх от идеята за такава среща...

Пуснато на: Пон Мар 22, 2010 6:35 pm Заглавие :

На мен винаги ми е било интересно да видя това, за което питаш, Валя!

И призраците никога не са ми навреждали, защото никога не съм се трахувала от тях и никога не съм ги предизвиквала - дори в призоваването им.

А не само те, разбира се - често в съня ми се явяваше един от Принцовете на Мрака - необикновено красив е! Показвал ми е какви ли не неща и нито едно от тях не беше неприятно, но...не ми е навредил само заради това, защото не се връзвах на хитростите му - явно.

Винаги съм се стремяла да ги опозная и ако имат нужда, и ако мога разбира се, да им помогна.

Виждала съм ги само като ектоплазма с обикновеното си зрение, иначе в съновиденията си съм ги виждала под всякаква форма и изражение.

Пуснато на: Чет Мар 25, 2010 10:55 pm Заглавие :

Ако е само виждане на "полупрозрачно ектоплазмено тяло, уплътнено по човешки контури" нещата са търпими или просто любопитни. Има далеч по-приятни или неприятни "гледки" при съвсем реално материализиране с различна степен на плътност. Освен това "виждането" е само един от аспектите на контакта. Има и други сензорни и екстрасензорни възприятия... както и оценъчни елементи като например страх, радост и т.н.

Обикновено човек се присеща първо за страха, защото именно той събужда механизмите, които най-често ни вадят от неприятни моменти. Но пък той (страхът) не по-малко често ни вкарва в още по-неприятни моменти.

Не мога да кажа, че всичките ми срещи с онова, което наричаш призрак (макар при мен рядко да са полупрозрачни и т.н.) са били приятни. В преобладаващия случай са неутрални. Стига да не се плашиш. Защото ако те е страх от сянка на дърво нощем, представи си какво е разходка в гора нощем по пълнолуние. Razz

Пуснато на: Съб Мар 27, 2010 4:08 pm Заглавие :

Не ми харесва да се страхувам. Душата не познава страха - той е функция на тялото. Страхът събужда най-примитивните ни инстинкти за самосъхранение. Повишава производството на адреналин и изпраща кръвта в ръцете и краката, за да можеш да се биеш и да бягаш. Но замъглява преценката. Включат ли се инстинктите, съзнанието отстъпва назад и не можеш да си го върнеш, докато не се окопитиш обратно...

Моят страх е породен от неразбиране и дългогодишно насаждане, че призраците и други такива "свръхестествени" елементи като тях са зловредни и опасни за мен. Но като погледна малко по-отгоре на нещата, ми се струва глупаво подобно схващане. Никой не може да ми навреди отвън, ако енергийната ми същност е цяла и силна.

Но ако се страхувам, аз сама си разбивам и разпилявам енергиите - все едно да си сваля входната врата на апартамента и да окача пред блока табелка за крадците "Няма ме, заповядайте!"

В момента работя върху страха си с опити да си изградя представа и разбиране за така плашещите ме привидения. Може би те са просто заблудени души, които имат нужда от помощ? А може би са пакостници, на които им е забавно да стряскат плашльовците като мен?

Каквито и да са, надали имат намерението, а още по-малко способността да ми навредят наистина...

Пуснато на: Съб Мар 27, 2010 11:26 pm Заглавие :

Страшното обикновено не е навън от нас...Наистина страшното е когато за първи път обърнеш очи навътре в себе си... Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 12:48 am Заглавие :

Много меко се изразяваш, че е страшно...Откровено казано ужасяващо и покъртително е, затова 99% от хората не го и правят - стоят си невежи и оправдателно иска,т и чакат някой друг да им разрешава житейските проблемите.

Колко удобно само - не мислите ли?! Confused

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 12:59 am Заглавие :

Хм... аз още нищо страшно не съм видяла в себе си. Видяла съм си много грешки и пропуски, и области дето се нуждаят от развитие. И какво толкова. Вземам си бележка, внасям корекции и се радвам след това на крайния резултат като видя разликата преди и след постигнатото. Дотук нищо страшно.

Та, какво страшно да очаквам там? Да не вземе да изскочи някое зло Валя и да ме захапе за ушите Laughing

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 11:06 am Заглавие :

Когато и ако наистина започнеш да виждаш, а не просто да гльодаш, ще разбереш за какво говоря. Smile

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 11:27 am Заглавие :

"да гльодаш" Laughing

Домакине, откъде това родопско вдъхновение Laughing

Вале, всеки човек си има тъмна страна. Затова сме хора, а не ангели. Приятно изследване Cool

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 11:30 am Заглавие :

Слабост ми е Very Happy

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 12:49 pm Заглавие :

В живота си и многогодишната си практика често чувам, как хората гледат вътре в себе си и колко са доволни от това, което намират там... Cool

Ако някой наистина е стигнал до вътрешните си скрити нагласи и слабости, и - дай Боже! - ги е превъзмогнал, той става мъдър, търпелив, състрадателен и особено не-натрапчив, защото вече си е себе-достатъчен... Confused

Това не е егоизъм, това е онова тихо и кротко отшелничество, което ти дава всичко, от което имаш нужда, защото познавайки себе си и виждайки, а не гледайки, грешките си стигаш до тяхното пълно асимилиране, отработване, разбиране като по този начин се докосваш до Истинската Любов на Съзидателя-Творец, от която можеш да пиеш до насита.

Какво повече ти трябва?! Sad

Тогава именно спират и въпросите, защото сам намираш много бързо отговорите, и когато това стане един механичен процес, въпросите изчезват, и ти се сливаш в едно с битието и не-битието.

И когато постигнеш резонанса на онова Единно Цяло изпълващо безкрайността на необозримия Космос намираш естествената си цялост и спираш да гледаш, а просто ставаш наблюдаващ, разбиращ и съзерцателен човек изпълнен с хармонията на спокоен релакс, а не с удовлетвореността, че си постигнал всичкото това. Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 2:08 pm Заглавие :

Хм... Замислихте ме. Моята тъмна страна не е избивала неконтролируемо от доста време, карайки егото ми веднага да си въобрази, че съм се справила с нея. А всъщност съм трансформирала само малка част от проблемните си нагласи. Други съм потиснала и само чакат да се събере повечко налягане, за да изригнат мощно...