Какво е Възкресение?

Възкресение е, когато от вашето внимание преминете във вниманието на Духа, когато чувствувате вниманието си, когато станете Духа .

Това ще се случи и с вас, но Той стана Чист Дух..., а Възкресението е събитие на Божествената сила, която идва от Муладхара чакра просто като земен елемент и започва да расте. Тя се ражда от там и стига до Агни чакра...

Това можеше да се провали, защото Той имаше в Себе си човешки елемент, телесен елемент, който страда. И Той страда, защото телесният елемент страда, не Духът – Духът не страда -, но страда тялото. Той трябваше да изстрада телесния елемент и да го преодолее, да излезе извън него. А за да се освободи от него Му трябваше огромна сила. Толкова трудно постижение – без Него никой не би успял. Той знаеше, че така е предопределено, че то беше едно от най-трудните неща, които трябваше да се случат.

Чудя се колко християни знаят смисъла на яйцето?!

То символизира вашето състояние преди Реализацията – когато сте в своята черупка; когато вие сте господин “Х” или госпожа “У”. Но когато вътрешно узреете напълно, птичето е готово и това е времето, когато вие се излюпвате. Тогава се раждате за втори път. Това е значението на възкресението на Христос и за това хората си подаряват яйца, казвайки “Ти си това яйце”. Яйцето напомня този факт.

Яйцето може да стане Духа ... След това Той дойде на тази земя и се отдели от всичките си елементи и тялото му стана чисти вибрации. Той остана там, за да бъде събуден от всички вас, и когато вашата Кундалини издигне вниманието ви до това място, вие също ставате Духа... Но Той създаде това пространство за вас. Вие можете да се осъзнаете духовно, можете да станете Духа.

Но Христос е инкарнация. Той е Син на Бог и затова е инкарнация.

И дойде на земята, за да ви отдръпне от елементите във вас и да ви открие пътя към Духа. А защо това е най-трудното нещо? Защото хората са създали в главите си всякакви изкуствени бариери. Виждате, че каквото и да помислим, каквото и да направим с нашия ум - всичко е мъртво, невелико, изкуствено – тъй като Реалността е над вашия разум, не можете да я възприемете, не можете да я обхванете с него. Каквото и да роди умът ви, то не е реалност.

Тя е отвъд него. За човека е толкова трудно да приеме нещо, което е отвъд разума (по времето на Христос това стана заради римляните и всички подобни на тях хора). Ние отново повтаряме историята. Те бяха толкова егоистични, толкова изпълнени с его, че за да бъде разрушено егото им, някой трябваше да го стори – да прокара пътека.

Но посланието към нас е Възкресението. Посланието към нас е Възкресението, а не Разпятието. Не Разпятието е посланието, защото Той го стори заради нас – ето това именно евреите трябва да разберат... Те и сами искаха да страдат, защото не повярваха в страданията на Христос. Мислеха си, че ние всички трябва да страдаме. Его, това е его – “как така някой друг да страда заради нас, всеки по отделно трябва да си страда!” – Те не можаха да се доверят на Христос.

И всичките им по-нататъшни мисли бяха, че трябва да страдат. И така се роди Хитлер и ги накара да страдат.

Човешката глупост е отговорна за всички проблеми на земята.

Проблемите са създадени от хората поради тяхната глупост. Не съществува проблем, който Бог да ви е създал. Той разрешава всичките ви проблеми. Всичките ви проблеми Той разрешава.
========================================
Шри Матаджи -11 април 1982 г.

Христос с трите си деца - двете дъщерички и синът му

Пуснато на: Съб Апр 10, 2010 9:12 pm Заглавие :

Прекрасно послание! Отново ме вдъхнови да видя кой реално е Христос - нещо, което религията и църквите ми отнеха, за съжаление. Организираната религия с нейната монотонност по отношение на ритуали и заучени молитви и остарели, да не кажа неверни отговори на най-важните въпроси, е в най-добрия си вариант патерица за страдащите. Не и лечение. Да бяха ни показали как сами да стигнем до Христовото съзнание!!! В никакъв случай не желая да обидя или нараня хората, които намират упование и просветление в църквата. Единствено споделям личен опит, от който знам, че ригидността в мисленето ни - нашето и на църквата - неизбежно ни отклонява от истинското и тогава започваме да вярваме в идеи вместо в реални духовни преживявания.