Мъдростта на простия живот

Току-що гледах кратка история за един 78-годишен италиански дядо. Живее на село, отглежда животинки и дръвчета, доволен е и му е достатъчно. Много хубаво и простичко разказва. За благодарността на дърветата когато се погрижиш за тях и ги похвалиш. За това колко е леко и приятно да работиш нещо от сърце, с любов. За убийствените последици от ДДТ и другите отрови и боклуци, които сеем около себе си. За забързания съвременен свят, в който младите вече като че ли не се нуждаят от напътствията на старите, а старите все по-често трябва да питат младите кой автобус да хванат, или как да си пуснат компютъра, или да се обадят по телефона.

На мен ми подейства като балсам за душата. Без сложни думи, увъртания и неразбираеми термини. Просто, ясно, изпълнено с мъдрост и любов.

Един от последните (Uno degli Ultimi) by Paul Zinder

(на италиански, с английски субтитри)

Само за едно не е прав този дядо. Младите имаме голяма нужда от старите. Все бързаме занякъде. Често не знаем точно закъде, и губим посоката. В такива "изгубени" и объркани моменти имаме нужда от пристанище - да починем, да си направим равносметка. Аз съм много благодарна на автора на клипчето, и на дядо Мауро за прекрасното пристанище!

Регистриран на: 27 Фев 2010 Мнения: 2

Това ми напомня за Диоген , който можел да живее в една бъчва и , на когото даже Александър Македонски се възхищавал. Хубаво е човек да се радва на малкото, но така сме устроени,че винаги искаме още и още. Малко са днес хората,които ще откажат да опитат черен хайвер или шоколад струващ хиляди, да носят маркови дрехи и да живеят в разкош. Днес почти никой не се задоволява с малкото, но не вярвам да е само от днес тази тенденция. Лошото е, че в този свят едни изобилстват от разкош и се прехранват , а други умират буквално от глад.

Пуснато на: Пет Май 07, 2010 5:50 pm Заглавие :

Казаното от теб, Steliana, ме изкушава да припомня отново притчата за един индийски мъдрец.

Навремето имало един раджа, който бил впечатлен от учението и аскетизма на местен мъдрец дотолкова, че го поканил в двореца, за да се учи пряко от него. Мъдрецът се настанил и започнал да води не чак дотам аскетичен живот - хранел са по царски, заигравал се с наложниците, участвал в пирове и увеселения.

Раджата го изтърпял известно време, след което отишъл при него и рекъл:

"При цялото ми уважение към теб, риши, поканих те, за да се уча от мъдростта ти, но вече не виждам каква е разликата между мен и теб."

"Утре ще ти обясня, отвърнал мъдрецът".

На другият ден двамата тръгнали заедно на път. През целия път мъдрецът мълчал. Когато достигнали границите на царството, мъдрецът се спрял и се обърнал към раджата: "Аз си тръгвам. Ти можеш ли?"

В този смисъл, Steliana, може би е добре да се радваме на онова, което имаме, независимо много ли е или малко, но без да се привързваме и без да изпадаме в зависимост, а оттам и в алчност. Very Happy

Да не общуваш с глупците,

да живееш в компанията на мъдрите

и да почиташ онези, които заслужават почит –

това е най-голямото щастие.

Да живееш в добра среда,

да си посял добри семена

и да осъзнаеш, че си на верния път –

това е най-голямото щастие.

Да имаш шанс да учиш,

да бъдеш умел в своята професия и занаят

и да знаеш как да практикуваш предписанията и мила реч –

това е най-голямото щастие.

Да можеш да подкрепяш родителите си,

да цениш семейството си

и да имаш работа, която харесваш –

това е най-голямото щастие.

Да живееш правилно, да бъдеш щедър в даването,

да можеш да си опора за роднините и приятелите си

и да живееш живот на безупречно поведение –

това е най-голямото щастие.

Да избягваш извършването на лоши неща,

да избягваш обвързване с алкохола и наркотиците

и да бъдеш усърден в извършването на добри дела –

това е най-голямото щастие.

Да си смирен и учтив,

да си благодарен и доволен от простичък живот

и да не пропускаш възможност за учене на Дхарма –

това е най-голямото щастие.

Да постоянстваш и да си отворен към промяната

да контактуваш редовно с монаси и монахини

и да участваш в Дхарма дискусии –

това е най-голямото щастие.

Да живееш с усърдие и внимателност,

да осъзнаваш Благородните истини

и да постигнеш Нирвана –

това е най-голямото щастие.

Да живееш в света

без сърцето ти да е покварено от света,

оставил зад себе си всички мъки, пребиваващ в покой -

това е най-голямото щастие.

Онзи който постигне това

ще е непобедим където и да отиде.

Той винаги ще е в безопастност и радостен –

това е най-голямото щастие.

-