Да поговорим и за чудесата ...

Често пъти - да не казвам винаги! - хората искат от мен да правя чудеса за тях ... Sad

Аз се опитвам да им кажа, че чудесата се крият в самите тях!

Обикновено искат финансов просперитет, търсят закрила от нападките на техните зложелатели, искат повече любов и мнимание, искат домашен уют, искат верни приятели ... и т.н., и т.н.

Огорчението в мен остава тогава, когато те ме гледам неразбиращи и безумно как така в тях може да се крият чудеса - та те нямат моята дарба?! Sad

Именно това тяхно схващане ме накара да открия тази темичка, в която всички вие може да изкажете собственото си мнение или пък да споделите собствения си опит в тази насока ...

Прочете по-долу истини за чудесата ...

* * * * * * *
Чудесата в Живота

* * *
Превърни се в чудото, което очакваш, вместо да очакваш чудото да се случи само.

* * *
Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.

* * *
Не забравяй, че всеки ден, когато поглеждаш света и виждаш милиони и милиони разцъфващи цветя, Бог прави всичко това, без никакво усилие.

* * *
Да влезеш във вълшебната градина на чудесата означава непрестанно да развиваш съзнание за съществуването на възможността.

* * *
Ти си едновременно непрестанно туптящо сърце и отделен удар на сърцето в тялото, наречено човечество.

* * *
Ние притежаваме и материална форма, и нематериална същност. Ние сме едновременно видими и невидими и трябва да уважаваме нашата цялостност, а не само онова, което можем да видим и докоснем.

* * *
Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.

* * *
Чудесата се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.

* * *
Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!

* * *
Нашият свят е съвършен. Сьомгите, плуващи нагоре по течението към мястото за хвърляне на хайвера, са тайнствено съвършени. Лястовиците, които век след век се появяват в един и същи ден, са съвършени. Дори паякът, който знае как да направи паяжината си, без да е посещавал специално училище, е съвършен. Ти също си част от това съвършенство.

* * *
Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на Познанието.

* * *
За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш.

* * *
Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.

* * *
За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.

* * *
Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
================================================================
От блогът на Ирена
sibir.bg

Пуснато на: Вто Яну 05, 2010 5:22 pm Заглавие :

Всичко написано за чудесата е много хубаво, но според мен е за малко "по-напреднали". Първата стъпка по пътя на превръщането от "жертвичка" в чудотворец е поемането на лична отговорност. Да, живота ми е объркан и неприятен, и не е това, което искам да бъде. Да, на мен ми е много удобно да обвинявам другите около себе си за неприятното положение, в което се намирам. Но този път води само до неудовлетвореност, разочарование, мъка и - о, изненада! - още повече от "лошия късмет", дето ми причинява кашата в живота.

Човек сам прави бъдещето си. Ако събитията се нареждат неблагоприятно, правилният въпрос не е "Кой ми го причини?" и "А сега кой ще ме измъкне?" Правилните въпроси са "А сега това как си го причиних?" и "Какво мога да направя, за да се измъкна?" Когато човек сам поеме отговорност за живота си и почне да търси решения, то все в един момент започва и да намира решения. А ако само се оплаква - то пак по силата на закона за привличането го застигат още причини, поради които да се оплаква.

Ясновидската дарба далеч не е благословия, и не е за завиждане. Аз съм убедена, че много от онези слаби характери дето си мечтаят да я имат, за да си решели по-лесно проблемите, не биха издържали и ден с нея. Представете си, че можете да чувате мислите на всички хора около вас, по всяко време (и независимо дали ви се иска). Можете да усещате и виждате енергиите, които се излъчват от тях. Виждате любовта в тях, но и болката, и омразата. Сетивата ви са постоянно бомбардирани с информация, която не можете да изключите, а не можете и да понесете... Затова такива дарби се дават само на хора с голяма духовна сила, защото иначе биха ги побъркали!

Аз лично много се радвам, задето не ми е дадено да виждам повече, отколкото мога да понеса и осмисля. Ние се раждаме екипирани с всичкo, което ни е необходимо, за да живеем пълноценен живот. Остава само да се научим да си го ползваме, вместо все да гледаме в паничката на другарчето!

Пуснато на: Вто Яну 05, 2010 10:37 pm Заглавие :

мога само да загася компа и да отида да си почивам на тихо и спокойно местенце ... жалкото е, че такова за мен все още не съществува ... и то преди всичко заради ясновидските ми дарби... Crying or Very sad

Но това не ме отчайва, напротив...в много от случаите просто ме забавлява!

Така например по Коледните и Новогодишните празници в главата ми се наби присътвието на онези особи с "психо аудио корекциите", усещах че активно мислите, пък и делата им са насочени към мен ...

В това се уверих, когато до броени дни получих от тартора им новогодишно пожелание ... Laughing

Но това е само един бегъл и несъществен детайл от един абсолютно малък отрязък от живота ми ... Confused

Пуснато на: Чет Фев 11, 2010 9:35 pm Заглавие :

Всеки ден ми се случват чудеса, а имам един приятел-когато сме заедно чудесата просто валят. Very Happy

Пуснато на: Пет Фев 12, 2010 1:08 pm Заглавие :

Когато хората са синхронни в излъчването на вибрационните си потоци няма начин чудесата да не "валят" едно след друго ...

А представяш ли си Кокиче, ако всички хора са синхронни един на друг какви невероятни чудеса биха се случили и какви тотални благодатни промени в Живота на човечеството ще настъпят само?!?!?!?!?!? Sad

Пуснато на: Вто Апр 13, 2010 12:58 am Заглавие :

Колко светла тема....чудесата са плода на мислите ни, мислите ни плюс подсъзнателната воля творят чудесата, от нас се иска единствено да им се любуваме и обичаме Smile

....валят при всеки, който сияе кристално чисто и обича целия свят, мечтая за свят, в който всички хора ще живеят според Божествения план и чудесата ще бъдат навсякъде като свежи, лъчезарни Усмивки....ех.... Smile

.....странно е , че когато дори го помисля, очите ми се пълнят със сълзи на щастие и умиление....

Пуснато на: Вто Апр 13, 2010 5:21 pm Заглавие :

Едно от нещата, които за мен беше чудо преди няколко години, вече не е, въпреки, че си остава най-ценното от всички мои опитности. И в този смисъл- като най-ценна опитност - го наричам сега благословение. Имах много неприятни преживявания с част от семейството на мъжа ми,а не исках да се отделям от тях съзнателно, исках да си оправим отношенията, но не знаех как - освен да им угаждам и да се умилквам. Е, и това си вършеше работата, но не и за мен - психически. Трябваше отново да се срещнем с тях и ден преди срещата бях вече ужасена. Отправих молитва да ми се дадат сили да ги видя през Божиите очи, да мога да ги обичам както Бог ги обича и още като отворих външната врата и ги погледнах изпитах неописуема безкористна обич към тях - незадължаваща обич, защото не исисквах от тях специално поведение, за да се чувствам така. Бях поразена от вътрешната си промяна, казах си: аха, значи молитвата ми е била чута Smile

По-късно, с течение на времето, успявах и без молитва (без думи) да променям чувствата си към тях в позитивен план. Не знам как, просто "дълбаех" докато стигнех до този слой на сърцето ми, който ме облагородяваше. С мислите по-трудно се справях, но не ме интересуваха, защото разбрах, че ако променя как се чувствам, то чудото ставаше - и мислите ми автоматично се изчистваха. И сега, когато трябва да се срещам/говоря с хора, които уж са ми "трудни", се настройвам на същата "сърдечна" вълна и добрите резултати от комуникацията са мигновени. Естествено, човек трябва да прецени за кого си струва всичко това, защото криворазбрания алтруизъм може да ни извади от релси също толкова бързо, колкото и агресивната/негативната нагласа.

Пуснато на: Пет Май 28, 2010 9:35 am Заглавие : чудо

Платон в своето произведение „Пир” пресъздава едно поетично предание за любовта. Там той разказва, че боговете завидели на силните чувства на хората, които обичайки се, се сливали и ставали едно цяло. Всемогъщите сили разделили хората на две половини – на мъже и жени. От тогава всеки човек търси своята изгубена половинка. Това поражда тъгата за загубеното съвършенство, страха от провала и възможността да нямаш нещо, което силно желаеш. Тези усещания са част от живота, но не го определят, само ти решаваш кое да бъде част от него и кое ще е далеч от теб.
В труден момент човек се предава и абдикира от себе си като предава властта за хармонията и собственото си щастие в чужди ръце. Но това не помага, напротив засилва усещането за слабост и уязвимост, защото зависим от волята, лоялността и знанието на другия. Знаем, че когато човек не вижда път, светлина и вътрешна сила, трудно може да излезе от фиксацията на проблема и да повярва, че може да се справи сам, че механизмите за промяна са в негово владеене. Понякога нещо може да ни попречи да имаме това, което желаем, но това не означава, че не можем да го имаме. Ограниченията и трудностите имат не само негативен оттенък, нека сме чувствителни към тях, но да не им позволяваме да завземат по-голяма част от нашето ежедневие. Чрез тях си учим уроците на живота, търсим други начини за справяне, дейни сме и търсим промяната.
Представяй си и привличай това, което наистина искаш в живота си, без да се страхуваш от ограниченията. Не позволявай на мислите да се задържат дълго върху това, което не ти харесва, плаши те или върху липсите, които виждаш в живота си. Можеш да случиш всичко, стига да се обърнеш към вярата си и убедено се потопиш в желанието си.
Чудеса се случват всеки ден! Навярно звучи като начало на детска приказка, но всъщност това е самата истина. Но за това е важно, да не си престанал да вярваш в чудесата и във възможностите да имаш това, което пожелаеш. Вълшебствата са различни, като всяко от тях може да променя живота и да показва нови възможности. Само когато си позволим редом с образа на възрастен да съживим детското мечтание и вяра, ще сме достигнали щастието и хармонията

В Живота няма ограничения. Ограниченията съществуват единствено в ума на човека. А умът се ръководи от проявленията и желанията на нашето Его.

Преодолееш ли Егото значи си преодолял своите скрити вътрешни порочни нагласи. Тогава ограниченията падат.

Нашите желания ни хвърлят единствено във вертепа от...ограничения.

Това не означава, че не трябва да желаем. Означава, че трябва да контролираме правилно нашите желания за да получим онова, което няма да ни навреди по никакъв начин на нито едно равнище, в нито един план.

В противен случай емоционалното ни Его дирижира парада в живота ни и пречи да се случват чудесата в него.