Децата на Земята

„Изчезнат ли всички животни, човекът би умрял от велика самота на духа."„Каквато напаст връхлети земята, ще връхлети и чадата й."
(Вождът Сиатъл, 50те години на ХІХ век)

Какво бих могла да изразя с няколко думи, когато знам, че това е крайно недостатъчно. Аз съм дете на „новото време", но не виждам света през очите на промяната и еволюцията. Напротив, съзирам останките от едно райско кътче, което изчезва, гние, пропада - става част от историята. Виждам деградацията на нашето настояще и бъдеще.

Минало са времената, в които хората живееха в хармония с природата. Дни, в които човешкият разум бе устремен към единството - човек-природа. Изчезнаха онези наши предци, които обичаха с цялото си същество дърветата, земята, животните и небето. Вече няма кой да благодари на земята за това, че именно тя е наша обител и само от нея зависи нашият живот и нашето щастие.

Малко са хората днес, които ще забележат нещо повече от буреносни облаци или ярко слънце по небесната шир. Божественото в природата остана в приказките и историята, а страхопочитанието, което тя будеше преди векове бе убито от науката и новите технологии. Децата на Земята останаха в миналото заедно с очарованието на дивата земя и буйните реки. Всичко започна да изчезва.

В стремежа си за по-лесен и удобен живот човекът, благодарение на новите технологии, прави всичко много по-сложно, отколкото би трябвало да бъде. Човечеството губи връзка с реалния свят и започва да възприема живота само чрез телевизионния екран. Градовете се разрастват за сметка на горите и полята, които се превръщат в поредния магазин.

Дърветата падат едно след друго като биват използвани за дървесина. Реките изчезват поради липсата на дървета, които да пазят водите от силните слънчеви лъчи. Новопоявилите се фабрики и моторните превозни средства тровят въздуха, земята и водата.

Изкуствено създадените организми замърсяват храната ни и ето защо двадесет и първи век ни донесе стотици нови алергии и новосъздадени болести с оригинални названия. Най-разумното същество на Земята постъпва по най-неразумния начин - унищожава собствения си дом, а заедно с него унищожава и милиони живи същества, които не заслужават съдбата, която ние им определяме.

Тюленът монах, тасманийският вълк, птицата Додо и много други изчезнали животни и растения доказват погубното въздействие на хората върху развитието на другите видове. Много скоро към този списък ще се присъединят белите мечки, тюлените, пингвините, бизоните и много други живи същества, които ще изчезнат ако всички ние не се замислим как да спрем това.

Нашият разумен начин на живот променя психологията на човечеството от вечно-търсеща на вечно-искаща, което е пагубно за околния свят. Новите технологии ни учат да имаме големи очаквания, да се стремим към небето и да пренебрегваме дребните неща.

За какво са ни дърветата когато имаме такива огромни сгради стигащи до небето?! За какво са ни животните щом имаме механични играчки, които могат да тичат, скачат и говорят?! Когато планетата ни стане тясна ще се отправим към друга - толкова е просто!

Нека нашата роля на земята не се превръща в кредото „След мен и потоп!", защото истината е, че ние не сме богове и никога няма да бъдем, колкото и да ни се иска. Изчезне ли природата - изчезваме и ние. И най-богатият, и най-умният, и най-властният няма да живеят вечно, единственото важно е какво ще оставят след себе си и дали изобщо ще оставят нещо.

Децата на Земята изчезнаха.

Те живееха в хармония с този свят и знаеха много повече от най-добрия компютър. Те знаеха цената на всичко, което природата е създала. Сега, може би, ги смятаме за наивни и глупави с техните вярвания в бога Слънце или в животните богове. Може би сега ние знаем много повече за света от техните ограничени познания с цел оцеляване, но нашето знание е повърхностно и лишено от силата на душевния покой.

Нека се замислим каква е истинската мисия на живота и трябва ли реалността да бъде такава.

Необходими ли са войните? Необходима ли ни е властта? Необходими ли са ни парите? Необходима ли е разрухата? А омразата? Необходимо ли е да съсипваме природата с алчните си ръце?!? И какво печелим, какво губим .... какво можем да вземем с нас след като умрем .... Защото:

„Не човекът е създал тъканта на живота, той е само една брънка в тъканта."(вождът Сиатъл, 50те години на ХІХ век)
=============================
Източник: vesti.bg

Пуснато на: Пет Юни 11, 2010 11:40 am Заглавие :

Земята /Гея, Терра/ я е имало милиони години, преди да се пръкнем ние и ще я има сигурно още милиони, след нашето изчезване като вид. Ако само си припомним, че динозаврите са били "царете" на планетата 150 000 000 години и сравним този период с мимолетното съществуване на човечеството, ще си дадем сметка какво е нашето значение за Земята - точно никакво. Проблемите, които ние създаваме на природата, всъщност създаваме на себе си. Природата е силна, тя може и ще се самовъзстанови. Нас обаче няма да ни има. Но за нея това няма значение. Ние сме просто кратък етюд в историята на Земята.

Пуснато на: Вто Яну 18, 2011 7:23 pm Заглавие :

Технологиите на миналото

"Едва на 30 ... а вече антики !"

==========
Снимка : i-radev.com

Пуснато на: Вто Яну 18, 2011 9:26 pm Заглавие :

Така е, но...Звездните Деца знаят... Laughing

Пуснато на: Вто Яну 18, 2011 10:17 pm Заглавие :

Това е така спор няма,но повечето хора не искат да разберът тези неща,а някой си мислят че правят нещо или се интересуват от тези проблеми...,но просто симулират.А тези,които се опитват да спасят поне част от еко системите са спирани от много фактори,обстоятелства и най-вече материалисти.Жалко е,но пак чакат да се случи нещо,за да се предприемат мерки и да започнем да се грижим за нашия дом. Sad

Пуснато на: Пет Апр 15, 2011 6:51 pm Заглавие :

А ако някой има проблем с опърничивостта на Звездните деца, то ето един начин Wink

Трик за справяне с дете

Пуснато на: Съб Апр 16, 2011 12:04 pm Заглавие :

трябват ти и здрави нерви Laughing

определено работи, и то за всякакви деца Smile