Ударно Просветление...

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 10:46 am Заглавие :

3. Медитация върху обект.

Понякога “гостът” не е само преходящ. Понякога той идва в страноприемницата с цел да поостане. В такъв случай домакинът трябва да му обърне специално внимание. Той не изследва госта, преди последният да се регистрира. Това е друг начин да се каже, че преди да седнем да медитираме, ние не се занимаваме с обекта на нашата медитация и не го изучаваме.

Да предположим, че сме избрали за обект роза. Розата е чудесен обект за Чан медитация, защото тя е един от китайските дарове за световната аграрна култура. Розата може да завладее сетивата ни по много начини. След като сме постигнали спокойствие и сме регулирали дишането си, ние започваме като бавно затваряме очи и си представяме мислено роза. Не си позволяваме да се отвличаме с лични спомени, свързани с рози.

Виждаме стеблото - колко то е дълго, дебело, колко е зелено и т. н. Виждаме бодлите, формата им, къде се намират и как са подредени. Отново не се занимаваме с наши спомени за това как някога сме се уболи на бодли на роза. Ние може да почустваме бодлите, но само в ума си. След това преминаваме към различните части на цветето. С помощта на нашите ботанически знания изграждаме розата - пестик, венчелистче, тичинки.

Венчелистчетата са толкова меки. Какъв цвят са те? Цветния прашец е толкова жълт и дребен. Виждаме жълт прашец на близкото венчелистче ... Розата има аромат. Какво е специфичното ухание на нашата роза? Ние наистина го усешаме. Това е начинът да се медитира върху обект-роза и върху всеки обект. Помнете, че ние не си позволяваме да се отвлечем в мисли от рода на:

“Розите, които аз си спомням ... или в спомени, когато сме давали или получавали рози.” Никакво мислене. Ние просто осъзнаваме розата във всичките и части и с цялата и сетивна доловимост. Не след дълго розата ще израстне в ума ни. Тя ще притежава изключителна красота, която можем да видим в една идеална Небесна роза. След това можем да извикаме от удоволствие. Не са много хората, зърнали Небесно съкровище.
=======================================
Източник: xuyun.zatma.or

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 10:51 am Заглавие :

4. Медитация върху името на Буда.

В будизма на Махаяна буда Амитаба, будата на Западната страна, играе много важна роля. Китайците произнасят Амитаба “Амитофо”. Повтарянето на името на буда е чудесна практика.

Първо ние поддържаме в ума си образа на Амитаба буда. Ние също така признаваме нашия голям дълг пред него. Не е ли бодхисатва Авалокитешвара роден от неговата вежда? Какво би било спасението в Махаяна без многообичания Гуанг Ин (Авалокитешвара). Ние задържаме Буда в ума си, докато повтаряме неговото име.

Какъв е погрешният начин за поватаряне на името на Буда? Лесно бихме могли да го опишем. Представете си болен човек, на когото е дадена бутилка с пенецилинови хапчета. Представете си го седнал с неотворената бутилка в ръце как си повтаря: “Пеницилин, пеницилин, пеницилин.”

Дали това ще го излекува? Не. Той трябва да пие от пеницилина. Той трябва да го глътне и абсорбира. Само повтарянето на името на лекарството няма да излекува болния.

Пуст Облак: "Наставленията на Су Юн",
Дзен Будизъм
===================================
Източник: xuyun.zatma.or

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 11:06 am Заглавие :

Сега навярно разбираш колко труден е пътят към Просветлението и защо в 90-те си процента човечеството не желае да се пробуди... Confused

Процесът на Пробуждането е изключително болезнен, страданието в него е Голямо...

Колко би било добре някой друг да носи нашите отговорности, да отговаря за нашите действия, да ни дундурка и обича, а пък ние да си спим в заслепението и да се къпем в еуфорията на емоционланите си изблици, безспирни и безкрайни желания и т.н. екстри от този род.

Сега разбираш ли защо често получавам позиви за повръщане - толкова пъти съм говорила за тях във форумите...?! Sad

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 11:27 am Заглавие :

Трудно е. Още повече е объркано. Първо се питаш "защо?", после идва желанието и действието да започнеш да късаш връзки, дистанцирането от места, хора, емоции, привързаности. Потъваш все повече в самотата и това все повече започва да ти харесва.

По някое време започваш да осъзнаваш, че си се дистанцирал и от себе си. Сякаш гледаш живота си отстрани и понякога даже се подсмихваш "абе тая защо се пъне толкова". Когато желанията започват едно след друго да изчезват, в началото се чувстваш някак си като гол без тях. Тях ги няма, а на тяхно място няма нищо.

В тоя момент се намесва хора на най-близките ти и започва да се загрижва за теб. Първо са обвинения, че си станал студен и страниш от тълпа, забавления и хора. После - вече тревожно те питат: "ти добре ли си?"

По някое време те обявяват за "особняк" и свикват. А на теб все по-често ти се случва да работиш, да си сред хора, да говориш и да действаш, а това сякаш че го прави някой друг, който е супер действен и енергичен, а ти си в тишината.

Е в този момент започваш да се питаш дали не откачаш. Това нормално ли е или е шизофрения.

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 12:10 pm Заглавие :

Ето - това точно е блаженството или поне част от него...да си в тишината!

Каква великолепност само, а?! Cool

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 12:32 pm Заглавие :

Тоест - ако се питаш дали не си луд, това е индикация, че не си ли?
Да. Логично звучи. Всъщност, такива май ни определят не като луди, а като асоциални типове. Не знам защо. Не се имам за отшелник.

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 8:19 pm Заглавие :

Здравей те! Пенка, когато прочетох всички тези неща и аз се почувставх точно като теб... , не знам дали спадам към някой децата-индиго или кристалните, но все едно ми падна камък от душата и всъщност с извинение , че ще те повторя... и аз имах нужда от това.. Smile

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 8:51 pm Заглавие :

Ами хайде и аз да си призная, че съм от лудите или асоциалните или там както ни определят.
Разбирам се с хората около себе си, но ги избягвам, особено ако са на тълпи. Интересното е, че извън тълпата, хората, с които имам най-чест или близък контакт, се чувстват по сходен начин, без да са давали заявка, че са тръгнали да търсят Просветление. А отвъд тях, през последните 1-2 години имам чувството, че дори и в този град, където е събран уникално много интелект и култура, хората прогресивно започват да се видиотяват.

А и аз самата често се чувствам като идиот - мъгла в главата, главоболие, слабост, отпадналост, ужасно слаба памет (а се явявам на важни изпити!), невъзможност да се концентрирам над учебниците, един всеобщ непукизъм, захващам се ту с едно, ту с друго, бързо сменям запознанствата си (малко като на конвейър - срещам хора, изживявам нещо с тях, след което губим връзка, аз срещам други и така), сънищата ми наистина са ярки, но така и не се научих да ги запомням и да си ги тълкувам, ревове за щяло и не щяло, всеобщо силно напрежение - все едно главата ми е в менгеме..

Най-интересното ми беше това с теглото. Аз само за един месец стигнах историческите 74 килограма при 162см височина (досега в най-лошите си дни не съм минавала 65). Не изглеждам огромна и разплута, защото съм стегната, но се чувствам сякаш ей сега ще се пръсна по шевовете! Имам чувството, че в малкото физическо пространство, заемано от моята особа, се е насъбрала някаква невероятна тежест... Боря я с интензивни разходки и йога и отбрано хапване... За повече спорт не ми стигат силите, а едно време се хвърлях и на бойни изкуства и разни суперфитнеси! А сега - както казва Вики, даже и с асаните не винаги се справям. Ужас, все едно съм друг човек!

Абе като тръгнеш по списъка от по-горе, ги отмятам един след друг симптомите. Единственото нещо, за което имам желание е да се изтегна на някоя слънчева полянка и да заспя. Като се събудя, да се поразтегна с някоя друга асана (заради болките в гърба и врата) и пак сън и релакс. Нищо друго! Ама де да можеше...

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 9:06 pm Заглавие :

А, да, и това също! Преди броени дни се превърнах в едно истинско чудовище спрямо човека, с когото имах връзка, само защото той си позволи да направи нещо, което аз само изрекох, но не посмях да превърна в действие. Беше ужасно. Ужасих се от себе си, а и от него. Но най-вече от себе си. Сега всичко е наред, пак се обичаме, но решихме да останем разделени и на дистанция, за да не смачкаме взаимно, защото натам бяхме тръгнали.. Той след случката ми каза, че също не можел да се познае, че се е чувствал така, сякаш друг човек ги е вършел тези неща спрямо мен. Добре че ни дели голямо разстояние и всичко беше виртуално и на думи, иначе не знам... И добре, че успяхме да се овладеем и да си спомним какво ни свързва..

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 9:08 am Заглавие :

Значи правилно определих дружинката тук като "клуб на анонимните виртуални алкохолици", пардон - асоциални типове. Very Happy

Мда. На зле е работата.
Поне можем да си се фукаме кой е по-зле. Very Happy

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 11:14 am Заглавие :

Стоп-стоп-стоп, Пенке!

Да ти кажа под секрет, че асоциалният тип направо си е...социопат.

За социопатите вече сме говорили тук, даже има отворена тема по въпроса... Confused

За това състояние няма точно определение - поне в психиатрията и неврологията (това са твърде ограничени и изопачени науки, съотнесени към духовните проявления!).

Най-точна за това състояние е думата Просветление и нищо друго.

Независимо от това дали се харесва на някого или не - дали предизвиква завист, злоба, омраза, раздразнителност и т.н., и т.н.

Това не е проблем за този, който е стигнал до Просветлението.

Това е проблем само за невежата, за заслепения, че дори и необразован човек... Confused

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 11:23 am Заглавие :

При физическото ни и духовно преобразуване нещата се развиват точно по този начин - духовна селекция.

Наподобава картинката в астралният план на развитие - просто всичко е един организиран хаос със съответните селекции в него.

Като е принципа: "Сходното привлича сходното" - просто не може да бъде иначе.

Пуснато на: Чет Авг 12, 2010 3:39 am Заглавие :

здравей те,мисля че това не е най-подходящото място за темата,но много ВИ моля за съвет: определено не ми трябват медици...нещо се случва с организма ми,вътре в тялото ми...не зная какво е...имам странното усещане, че съм видяла някой..на някой път и че съм поела част от неговата енергия...спомените са ми като на лента...мога да се върна на зад във времето и да видя нещата все едно съм там, мисля много...особено за промяна и за нещата от живота, за това как не се ценят малките неща и не се поучаваме от грешките си, за бъдещето...дразни ме всякакъв шум...тишината за мен е блаженство,поглъщам само постни храни и месо от време на време,но след това съм като пребита,...побиват ме тръпки..особено към 1 вечерта със някакво странно чувство на тревога...събуждам се кум 3-5 със сълзи на очи и понякога мн мн уплашена...наблюдава се и главоболие...тялото ми все едно е на др честота....мисълта ми е някак изострена....страхувам се...всички изследвания са ми добри...възможно ли е това да е породено от просветлението...прочетох някокко пъти темата,мн неща са така...дори почти всички,но нещо ми убягва.... Sad