Как да чуем вътрешния си глас

Често в живота сме поставени пред труден избор, често трябва да вземем важно решение, което ще промени съдбата ни. Понякога дилемата е кой от пътищата да изберем, а друг път решение изобщо не виждаме… Всички ние сме изпадали в ситуации на кръстопът или безизходица - приятелите ни дават различни съвети, а нас ни обзема колебание, неувереност, обърканост, страх. Толкова сме объркани, че казваме:

„Господи, посочи ми Пътя… дай ми знак…какво да направя...?”

В такива случаи обикновено се казва - послушай сърцето си, чуй гласа на душата си, чуй вътрешния си глас.

Всички отговори са в нас и единственият критерий за правилно е вътрешното ни усещане за нещата. Единственият глас, на който можем да се доверим е вътрешният ни глас.

Но кой е вътрешният ни глас? Кой е гласът на сърцето? Как да го различим?

В такива моменти, когато търсим изход, обикновено в главата си чуваме не два гласа, а цял хор от гласове. Обсебват ни различни мисли, съмнения. Завърта се въртележка, бушува буря… като разбушувал се океан. Чуваме глас: „Ами какво ще стане, ако сбъркам?… не, не ли по-добре да не опитвам”,

а после друг -„а ако изпусна шанса? Ще го направя.”

после трети - „а какво ще кажат другите”

четвърти - „ами ако загубя?”… и т. н., и т. н. до безкрай. Сюзън Джефърс нарича този хор от гласове КРЕЧЕТАЛО. Винаги, когато започвам да анализирам и се оплитам така, се сещам за това кречетало и ми става смешно. Та това кречетало вдига такъв шум, създава такъв хаос, че изобщо нямаме достъп до вътрешния си глас.

А той е тих…не точно глас, а по-скоро като усещане, като състояние на душевен комфорт, като знание…, когато можем да кажем - „да, аз знам”.

„Разумът мисли, душата знае” се казва в кит. поговорка. Душата знае, защото има достъп до Универсалната Мъдрост, но нейният глас е като нашепване…

Как да чуем този глас?

• Първо – НАМАЛЕТЕ ВАЖНОСТТА. Нищо не е чак толкова важно. Важността, сложността на проблема си го създаваме ние – „нищо не е добро или лошо, мисълта го прави такова”. Когато придаваме голяма важност на нещата, проблемът ни се струва много сложен, неразрешим, а решението-трудно и съдбоносно. Под тежкия товар на това ”съдбоносно” решение, което трябва да вземем, ние блокираме.

За да намалим важността ще ни помогне като знаем и си напомним, че:
Няма правилни и грешни решения – има просто различни пътища. Каквото и решение да вземем, печелим едно, а губим друго. По който и път да тръгнем ще научим нови неща, ще се срещнем с различни хора. Много често това, което сме мислили за своя грешка, се оказва после за наше най-голямо добро.

• СПРЕТЕ АНАЛИЗА. Прекаленият анализ само пречи, обърква ни и ни оплита като пате в кълчища. Колкото повече се мъчите да намерите отговора, толкова повече той ви бяга.

• ОТПУСНЕТЕ СЕ. Забравете за малко проблема, не мислете за това. Идете сред природата,прочетете книга, излезте с приятели, релаксирайте. Много често точно тогава, когато умът се е разсеял, изведнъж изскача решението. Не случайно най-великите открития и прозрения са направени в моментите, когато човекът си е почивал. Точно тогава кречеталото замлъква, вие сте спокойни и „виждате” отговора- в повечето случаи е бил съвсем близо до вас…

• ЗНАЙТЕ, ЧЕ ОТГОВОРЪТ ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВА. Той е там, някъде…само трябва да го видите. Не съществува проблем, който да няма отговор.

• ЗНАЙТЕ, ЧЕ ОТГОВОРЪТ ЩЕ СЕ ПОЯВИ В ТОЧНОТО ВРЕМЕ, НА ТОЧНОТО МЯСТО. Понякога отговорът може да не дойде веднага, но това е защото може би е трябвало да срещнете някого или да научите нещо, което ще ви отведе до по-добър изход.

• ДОВЕРЕТЕ СЕ НА СЕБЕ СИ И ВСЕЛЕНАТА, че ще ви се подскаже правилният за вас отговор.

• СЛЕДЕТЕ ЗА ЗНАЦИТЕ. Често може да получите отговор съвсем ненадейно от неочаквано място – случайно изпусната дума от някой познат, прочетена фраза от вестник или книга, табелка на улицата и да видите нещо по време на сън. Безкрайни са възможностите.

Когато знаете, че отговорът вече го има и се доверите, вашето подсъзнание работи за вас - започвате да виждате и привличате неща, които ще ви отведат до отговора, ще отключат знанието вътре във вас.

Тогава ще „чуете”вътрешния си глас.

Когато се научим да чуваме вътрешния си глас, ние винаги ще знаем кое е правилното за нас, защото нашата интуиция винаги ги насочва към най-доброто решение.

======
sebepoznanie.com

Пуснато на: Съб Ное 21, 2009 10:47 am Заглавие :

Така че ще взема да послушам сърцето си. Разумът ми казва - бягай! преди пак да ти спрат отпуската за цяло лято и да те третират като робот. Сърцето обаче казва - стой си където си; може и да е трудно, но най-трудното вече мина. Пък и има толкова много за научаване!

И аз си мисля да остана. Не мога вечно да си бягам от страховете (че ще остана недооценена, че ще ме използват и ще се държат грубо с мен), защото те са доста бързи и все ще ме настигат. Никой не може да се държи лошо с мен, ако аз самата не го позволявам. Сега ми се е открил страхотен шанс да се преборя със страха и неувереността си - ако сега си плюя на петите, ще избягам от шанса, не от необходимостта да се преборя. Може би част от целта на моето раждане тук и сега е да преодолея именно тези слабости Smile

Пожелавам и на теб кураж и мъдрост в решението, което ти предстои да вземеш!

Пуснато на: Съб Ное 21, 2009 10:49 am Заглавие :

Страхотно!

Радвам се че ти е от полза !

Благодаря за пожеланието! И при теб така да е Very Happy

Пуснато на: Съб Ное 21, 2009 11:24 am Заглавие :

Валя, браво на теб за "показното" по темата как се вземат решения!!! Very Happy

Диди, поздравления за чудесния и полезен материал!!! Very Happy

От известно време чета книгите на Веришчагин за системата ДЕИР - система за енерго-информационно развитие на личността. Това отпуснато състояние на релакс, в което можеш да чуеш вътрешния си глас Веришчагин нарича "еталонно състояние". Това е състояние на максимален вътрешен комфорт, радост, добри чувства и се предизвиква когато си визуализираме най-щастливите и приятни моменти от живота си Тези моменти трябва да ги съхраним в паметта си да се връщаме към тях, когато ни потрябват / в случая - вземане на решение/.
Спомените предизвикват у нас такива емоции, при които се чустваме оптимално и можем максимално да изявим потенциала си. Ето защо авторът го нарича "Еталонно" - то е е основен еталон за състоянието ни при взимане нарешения, самодиагностика и т.н.

Пуснато на: Съб Ное 21, 2009 12:01 pm Заглавие :

На мен ми трябваше много време до като започна да се доверявам на вътрешния си глас,т.е. да го различавам.Особено когато си гледах с Таро.С времето обаче нещата някак си започнаха от самосебе си да си се случват.Натрапчиво е !

Да си безпристрастен е много важно в този случаи!

Пуснато на: Съб Ное 21, 2009 12:46 pm Заглавие :

То-о-очно така, Диди! Wink

Неспокойствието, породено от пристрастието към нас или хора, животни, растения и т.н., на които държим са като викове. А "вътрешният глас" шепне. Затова и не можем да го чуем...
Това обяснява защо след дълга борба да постигнем нещо, точно когато сметнем, че вече няма никаква надежда и "смазани" стоим и даже нямаме сили да се ядосаме, точно тогава ни "тръгва".

От друга страна ми се е случвало и обратното- когато се ядосам, намирам точното дългоочаквано решение. Но този начин струва нерви, та не го препоръчвам.

Пуснато на: Съб Ное 21, 2009 5:21 pm Заглавие :

Мисля, че картите, кафето и подобните атрибути или ритуали играят ролята за отвличане на вниманието от проблема за който гадаем. Разчитайки фигурите или търсейки смисъла на картите, за момент отклоняваме внимание и извършваме дистанцирането на ума като го насочваме в друга насока. По този начин се освобождаваме от мислите за проблема и даваме възможност на вътрешния глас да бъде чут.

Пуснато на: Съб Ное 21, 2009 6:24 pm Заглавие :

Не,не се отклоняваш от проблема,напротив.

Таро всъщност е един прекрасен начин да чуем вътрешният си глас, да развием интуицията си и да се научим да я слушаме ! Smile

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 2:32 pm Заглавие :

DIDI толкова хубаво пишеш- прави го по-често.

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 2:45 pm Заглавие :

Когато човек мине откъм черната страна на Живота си губи способността да прави тези откъм бялата, светлата страна... Confused

Така стана и с Диди! Rolling Eyes

И тъй като ние сме на принципа за "ненасилствено-несътрудничество" се радваме, че се озапти на време да прави поразии тук, във форумите!!! Cool

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 3:03 pm Заглавие :

Следвам собствената си легенда. Правя си изборите и си търпя последствията, хубави или лоши. Бели и черни страни ... това са теории и философии за някой които не гледа през моите очи. Аз смятам, че всеки трябва да мине през тунела, за да види светлинка. Макар и често тя да е за кратко Smile

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 4:12 pm Заглавие :

Всеки един от нас следва собствената си житейска легенда, но това не му дава основание да наранява другите около себе си само, защото вижда нещата не такива, каквито ги виждат околните нему.

Това вече е враждебна философия на обидения неудачник, който винаги търси вината в другите.

Който винаги се сърди - на всичко и всички, дори и на себе си.

За изводите и последствията си права, но тъй като всичко е относително на този свят следва и те да бъдат относителни, нали?!

А не съпричастни към дадено събитие или хора...

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 4:35 pm Заглавие :

С много от нещата които споменаваш тук аз не съм съгласна, но ти си мисли каквото искаш и както искаш. Това е твое право.

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 5:35 pm Заглавие :

Няма никакво значение, Диди, с какво си съгласна ти или пък аз...

Спорът не е начин за доказване или стигане до истината. Той само може да докаже, че затова, за което се спори не си струва, че то е несъстоятелно.

Нищо, което е истинско не поражда спорове.

По принцип човек трудно намира себе си...все му се струва ,че вече е на прав път и току виж отново се е забатачил в поредната тъпа история, която проваля живота му.

Въпросът не е в това кой с какво е съгласен.

Въпросът е в това никой да не подвежда никого, никой да не кара да страдат околните нему, никой да не налага личното си мнение на всички останали, защото това вече си е...чисто насилие.

Нека всеки сам себе си разбере без да вреди на другите.

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 7:45 pm Заглавие :