| Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
 Пуснато на: Сря Юни 16, 2010 9:57 pm
 Заглавие : Осъзнаване и промяна
|
 |
|
|
Един много важен въпрос остана без отговор: трябва ли да правим нещо за да се променим?
Приготвил съм ви голяма и приятна изненада – нищо не трябва да правите! Колкото повече се напъвате, толкова по-лошо. Това, което е необходимо, е разбирането. Спомнете си, кой от близките ви или от колегите ви, не ви харесва и предизвиква във вас негативни емоции. Позволете да ви обясня, какво се случва. Първо, трябва да разберете, че вашата антипатия живее вътре във вас. И вие отговаряте за нея, не някой друг.
Някой друг в присъствието на неприятния за вас обект, няма да почувства никакво вълнение и присъствието на този човек не би го засегнало по никакъв начин. То засяга само вас. Второ, осъзнайте претенциите си. Вие очаквате нещо от неприятния ви човек. Ще разберете ли какво? А след това му кажете: „Нямам право да искам, каквото и да е от вас”.
Казвайки това се избавяте от претенциите си. Нямам право да изисквам от вас нищо. О, аз мога да се защитя от последствията, от лошото ви настроение и други подобни. Свободни сте да следвате своя път и да бъдете този, който искате. Нямам право да искам нищо от вас.
Какво чувствате, когато произнесете това. Ако във вас вътре нещо протестира против казаното – Господи, колко много трябва да узнаете за себе си. Нека седящият във вас тиранин и диктатор да стане явен – покажете го. Може би ви се е струвало, че сте кротко агънце? В действителност сме тирани (това е вариант на темата „аз съм глупак, ти си глупак”).
Аз съм диктатор и ти си диктатор. Аз искам да управлявам живота ви за ваше благо; искам да ви науча, какъв трябва да бъдете, и как трябва да се държите. И по добре да ме послушате, защото ще се накажа с негативни емоции. Помните ли, какво ви говорих: всички хора са откачени.
Една жена сподели с мен радостта си: синът и получил награда в училище за отличен успех и победи в спорта. Тя беше щастлива, но в същото време много искаше да каже на сина си: „Не се опивай от победата – тя те подготвя за времето, когато няма да можеш да показваш най-добри резултати”. Тази жена не можеше да измисли начин да предпази сина си от разочарования, без да развали радостта му.
Да се надяваме, че синът й ще разбере всичко, понеже жената постепенно става все по-мъдра. И главното е, не какво ще каже на сина си. Главното е, каква ще стане тя, в края на краища. Когато осъзнае всичко, тя ще намери подходящ момент, за да поговори със сина си. Наградата в училище е в резултат от съревнование. А съревнованията са жестока работа, ако спортистът е движен от ненавист. На човекът му е хубаво, когато на другите им е лошо: той надвива някого. Нима това не е ужасно? Но в лудницата това е нещо обичайно!
Някой си американски доктор написал статия за това, колко е силен състезателният дух във всички нас. Този доктор изучавал медицина в Швейцария; в неговия курс имало доста много американци. Някои от тях били шокирани, когато разбрали, че в този институт не е прието да се поставят оценки и да се награждават отличниците, не е прието да се отчита рейтинг на успеха и да се определя най-добрия. Да се явяваш на изпити също не било задължително.
Някои от нас не могат да се примирят с това. Едва не загубваме ум си, какво се крие зад всичко това? Някой от бъдещите медици се преместили в друг институт. Тези, които останали, открили много странно нещо, което е невъзможно в американските учебни заведения: на изпитите най-добрите студенти показвали своите конспекти на колегите си и им помагали да се справят със задачата. Синът на този доктор изучава медицина в САЩ.
Той разказвал на баща си, че в лабораторията някои студенти често разцентровали микроскопа, за да може следващия да загуби време за неговата настройка. Съревнование. Те трябва да успеят, трябва да достигнат съвършенство. Докторът завършва своето повествование с очарователна история (той твърди, че е реална жизнена ситуация, макар че може да се разглежда като красива приказка).
Една вечер, в някакво тихо американско градче, няколко приятели решили да посвирят. Били саксофонист, джазбандист и цигулар, все възрастни хора. Свирили не много съгласувано, но нали се били събрали да си направят удоволствието. Те си прекарали чудесно, докато един ден не решили да сменят диригента. Новият диригент се оказал много амбициозен и енергичен млад човек. Казал им: „Трябва да подготвим концерт и да свирим пред публика”.
Тихомълком се избавил от тези, които не били много добри, след това наел професионални музиканти, и много скоро във вестниците започнали да се появяват имената на музикантите. Отличен резултат, нали така? Започнали да мислят дори за гастроли. Но някои от старците, със сълзи на очите си спомняли: „Колко хубаво беше по-рано – свирехме лошо, но с какво удоволствие!”. В живота им навлязла жестокостта, но никой не я разпознал. Виждате ли, колко безумни могат да са хората.
Често ме питат, какво имам предвид, когато казвам: „Следвай пътя си и бъди сам себе си. Аз също ще съм себе си и мога да се защитя”. Казвам, че не позволявам да ме манипулират. Аз имам свой живот и свой път; давам си правото да мисля самостоятелно и да постъпвам според желанията и вкусовете си. На вас ще кажа „не”. Ако ми доскучае да общувам с вас, няма да е поради негативни емоции, а защото сте се изчерпили. Изчерпили сте властта си над мен. Може да искам да общувам с някой друг. И когато поискате да отида с вас на кино, ще ви отговоря: „Моля да ме извиниш, но на кино ще отида с друг човек. По-интересно ми е да съм с него”. И това е нормално.
Да се отказва на хората, е напълно естествено. Това е елемент от процеса на пробуждане – строите живота си така, както искате – това не е егоизъм. Егоистът иска да постъпвате, както иска той. Това е егоизъм, а не в желанието да живеете, както искате. Да бъдеш егоист означава, да изискаш от другите да се съобразяват с предпочитанията и гордостта ви, да живее според вашата изгода и удоволствие. Това е егоизъм. Затова аз се защитавам. Не съм задължен да съм с вас, не съм длъжен да се съгласявам. Ако ми харесва общуването с вас, ще го споделя, без да се вкопчвам във вас. А сега мога да ви избягвам, защото предизвиквате в мен негативни емоции. Нямате власт над мен.
Когато се събудите, ще бъдете удивени. Винаги си удивен, когато се случи нещо неочаквано. Жената на Уебстър, сварвайки мъжа си да се целува с прислужницата, му казала, че е много удивена. Уебстър, като яростен привърженик на точните изрази (какъвто станал след написването на речника), отговорил: „Неправилно, скъпа моя. Удивен съм аз. Ти си ужасена”.
Някои правят пробуждането си своя единствена цел. Те са изпълнени с решимост да се пробудят. Казват: „Докато спя, отказвам да съм щастлив”. В такъв случай е най-добре да сте такива, каквито сте и просто го осъзнавате. Простото осъзнаване е същински рай в сравнение с постоянните опити да реагирате на всичко. Ако човек реагира на събитията и им противодейства, значи живее неосъзнато. По-късно ще разберете, че дори да живеете осъзнато, понякога ще прибягвате до противодействие. Но с нарастването на осъзнатостта ви, по-малко ще противодействате, а повече ще действате.
Веднъж един ученик казал на своя гуру, че се кани да се уедини на спокойно място, за да се заеме с медитация, и ако е възможно, да постигне просветление. Веднъж на половин година пращал съобщение на учителя си, за да го информира за своя напредък. В първото писмо написал: „Сега разбирам, какво означава да загубиш себе си”. Гуруто скъсал писмото и го хвърлил в боклука. Във второто послание се казвало: „Сега чувствам всичко живо на Земята”. И тази записка я постигнала същата участ.
„Вече постигнах тайната на единството и множеството” – било написано в третата записка – учителят скъсал и нея. След няколко години престанали да се получават записки от ученика. В края на краища, учителят обхванат от любопитство, помолил пътник, който пътувал в тази посока, да проучи, какво е станало с ученика. След известно време получил отново писмо. Там имало само един въпрос: „Какво значи това?”. Гуруто възкликнал: „Получило се е! Той е успял! Най-накрая е намерил!”
Веднъж войници на предната линия наблюдавали странна картина: оставил настрани пушката си, войник от тяхното поделение, бродел по бойното поле, вдигал всяко попаднало му парче хартия, разглеждал го, хвърлял го и продължавал нататък. „Той си търси смъртта! – решили бойците. – Трябва да спасим момчето”. Откарали го в болницата и го показали на най-добрите психиатри. Но те били безсилни да направят, каквото и да е.
Войникът бродил около болницата, вдигал хартийки от земята, лениво ги въртял в ръце и ги захвърлял. „Ще трябва да го демобилизираме” – решили медиците и му връчили уволнителното. Той лениво го прегледал и възкликнал: „Не може да бъде! Това е, миличкото! Най-накрая те открих!”.
И така, каквото и да е сегашното ви положение, осъзнайте го. Престанете да бъдете диктатор. Престанете да се заставяте да постигнете нещо. И след известно време ще разберете, че благодарение на осъзнаването, сте успели да постигнете това, което толкова ви се е искало.
=======================
Източник: Антони де Мело „Осъзнаване”.
 |
|
_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
   |
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 8:17 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Колко красиво! Да приемеш себе си такъв какъвто си и да спреш да се бориш с вятъра. Голямо осъзнаване обаче се изисква за това! И колко абсурдно, защото е толкова лесно! Днес го изживях, стана спонтанно, без да го искам. Почувствах се свободна и мигновено осъзнах, че винаги съм се криела от чувствата си и затова не съм изживявала свободата си. Всички около мен са ме учили да не показвам чувства, защото е срамно. Живяла съм само с част от себе си - тази, която ми е била позволена. Не съм дори поставяла под въпрос дали най-близките ми са прави - щом те казват, значи има прието и неприето поведение. И точка. Какво заслепение! Още се чудя на себе си, че по-рано не съм разбрала, че живея според срама на другите. |
|
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 8:51 pm
Заглавие :
|
|
|
|
| Красимира написа: | | Колко красиво! Да приемеш себе си такъв какъвто си и да спреш да се бориш с вятъра. |
Тя, свободата, Краси, е вътре в нас - не е никъде другаде, в нищо друго! 
Аз винаги съм приемала себе си такава, каквато съм и съм била винаги свободна!
Няма по-прекрасно изживяване от това, няма по-могъщо нещо от подобно блаженство - без значение е дали другите около теб те приемат или разбират.
Ако не те разбират и приемат това е така, защото те са роби - първо на себе си, а след това на всички останали.
| Красимира написа: | | Какво заслепение! Още се чудя на себе си, че по-рано не съм разбрала, че живея според срама на другите. |
Именно, именно Краси!
Всеки излиза от собственото си заслепение - рано или късно! |
|
_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 11:20 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Така е, Маг Селена, блаженството е несравнимо. Написахте:
| Цитат: | Аз винаги съм приемала себе си такава, каквато съм и съм била винаги свободна!
Няма по-прекрасно изживяване от това, няма по-могъщо нещо от подобно блаженство - без значение е дали другите около теб те приемат или разбират. |
Това изказване ме прави щастлива, защото щом един само човек съумява да бъде себе си, значи възможността и аз да го направя съществува. Време е да започна да мисля, че свободата е всеобщо човешко достояние, а не както е било преди - феномен само за малцината избрани; за посветените в тайното знание.
Много искам да споделя с всеки във форума, че не мога да направя разлика между вътрешния си глас и гласа на съвестта ми. А ми се струва, че разлика има, защото съвестта ми е често толкова изострена и чувствителна, че преминава в крайности. Чувствам вина например, ако съм радостна, а тези около мен са депресирани или агресивно настроени. Вина, че животът ми предоставя свободно време за духовни търсения, а майка ми например трябва да се трепи в работата си, а в малкото свободно време пере, чисти и се вбесява с положението в България. И колкото и да и помагам, вътрешното и недоволство расте и тогава се запитвам доколко е правилно аз да се чувствам щастлива, щом тя не е. Моля, не го приемайте като оплакване, просто давам пример. Разбирам я чудесно (майка ми), та въпросът не опира до взаимоотношенията ни, а до това каква е разликата между вътрешния ни глас и гласа на съвестта? Питам, защото съм останала с впечатлението, че вътрешният глас е този, който ни напътства от по-високо ниво и знае кое е по-добре за нас, а не този, който чрез чувство на вина ни нашепва да се откажем от радостите си, защото толкова много сред нас страдат.
За да съм напълно честна с вас искам да кажа, че наистина на сегашния етап ми се струва нечовешко да се радвам, когато хората, които обичам се чувстват нещастни и брутално излъгани от живота.
Много ще се радвам да чуя вашите виждания по въпроса. |
|
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Юни 19, 2010 11:12 am
Заглавие :
|
|
|
|
| Красимира написа: | | Много искам да споделя с всеки във форума, че не мога да направя разлика между вътрешния си глас и гласа на съвестта ми. А ми се струва, че разлика има, защото съвестта ми е често толкова изострена и чувствителна, че преминава в крайности. |
Съвестта е събирателна компонента на вътрешния глас и...ума. Вътрешният глас и умът се докосват еднакво до съвестта. Затова не трябва да слушаме и се подчиняваме на ума, той ни прави роби, той ни кара да се чувстваме крепостни и подчинени на различни догми.
Мислъта е царицата на ума! Има ли мислене и анализиране, а не докосване до вътрешния глас, има объркване, има заслепение.
И нещото, което кара съвестта да стига до крайности е именно ума, и неговите ограничения.
Истинското състраданието е онова, което позволява на човека да стигне до вътрешния си глас. Казвам състраданието, а не съжалението - има огромна разлика.
| Красимира написа: | | Чувствам вина например, ако съм радостна, а тези около мен са депресирани или агресивно настроени. Вина, че животът ми предоставя свободно време за духовни търсения, а майка ми например трябва да се трепи в работата си, а в малкото свободно време пере, чисти и се вбесява с положението в България. |
За да чувстваш вина, значи не чувстваш състрадание, а чувстваш съжаление. А съжаление чувстваш, защото позволяваш на ума да те кара да вибрираш в честотите на провокациите за виновност. Подобни провокоции може да отправи единствено човек, който желае да те консумира, да се храни с твоите жизнени потоци.
Всеки сам командва Живота си. Всеки сам го избира и строи такъв, какъвто го живее. Всеки в лоното на менталните и духовни светове преди да се прероди подписва "договор", чрез който реализира по свой избор и желание своето прераждане.
Всеки предварително знае какво го чака в новото му физическо тяло и сам преценява дали ще се справи с набора от житейски противоречиви и проблемни проявления и аспекти така, щото да възвеси Духа в себе си.
Но...когато премине през през матричната граница и силата на нейните магнитни полета забравя за това, и когато вече се е родил, и отраснал изобщо не си спомня какво решение е взел преди да слезе в плътната материя.
И точно тогава се възправя най-яростно против себе си и собственото си проявление на всички нива - забравя, че е дошъл тук за да отработи кармичните си грешки и да постигне по-високо изражение на Духа.
Ти си спомняш за това, нали?!
А виновна ли си, че твоята майка не си спомня?!
А виновна ли си, че тя не иска да разбере себе си и живота, с който е дарена?!
А виновна ли си, че тя не обича и разбира себе си?!
Всичкото това не поражда нищо друго в човека освен недоволство, агресия, ярост, жажда за мъст, които отхвърлят истинското проявление на благостта на Живота.
Затова страда майка ти.
Защото тя не желае да разбере истинската същност и проявление на Живота, с който е дарена. Защото тя сама желае да стои в невежеството си сляпа и лишена от благините на житейското блаженство.
Това не е твоя грешка, това не е твоя вина. Това единствено е нейното заблуждение и ти не си в състояние да я извадиш от него. Тя сама трябва да стори нещо за себе си.
Когато човек не се стреми към духовното си изражение страда във физическото си измерение.
Това представляват затворите на ума, а не свободата на Духа.
| Красимира написа: | | И колкото и да и помагам, вътрешното и недоволство расте и тогава се запитвам доколко е правилно аз да се чувствам щастлива, щом тя не е. Моля, не го приемайте като оплакване, просто давам пример. Разбирам я чудесно (майка ми), та въпросът не опира до взаимоотношенията ни, а до това каква е разликата между вътрешния ни глас и гласа на съвестта? |
Така се получава, защото тя не може да постигне и изрази сама себе си.
Завистта постъпва така. Трябва да разбереш, че тя е само твоята биологична майка и нищо повече. И ти си длъжна да я уважаваш, и да й помагаш като такава.
Но отттам нататък ти не можеш да сториш нищо повече за нея.
Докато тя вибрира в честотите на личното си заслепение, невежество и неразбиране Животът й ще бъде точно такъв - живот на роб по собствен избор и желание.
Щастие и блаженство изпитва само свободния човек - свободен от илюзиите си и робията в тях.
Пътят на майката си е нейн път, а твоят - твой.
Това е.
И ако продължиш да й позволяваш да ти вменява вина за това, че ти се чувстваш свободна, че ти живееш по-добре от нея и си извън България в страданието си можеш да си докараш психично и твърде разрушително проявление.
Вътрешнат асвобода на човека е най-великото постижение за Духа!
И майка ти понеже не е осъзнат човек, неосъзнато ти вреди много (а и не само на теб!), защото така ти пречи да израстваш духовно за да живееш точно като нея в оковите на ума - тя се опитва да те смъкне долу при себе си, там където вегетира тълпата.
И прави много голяма грешка в опитите си, за която ще плаща с престоя си през този живот в...България.
На този етап от развитието си така наречената България е наказателната рота за всички онези неразумни и неразбарни люде, които не искат сами да разполагат със себе си, а искат други да разполагат с животите им - други да поемат тяхните отговорности.
Нима ти си виновна за всичкото това нещо?!
| Красимира написа: | | Питам, защото съм останала с впечатлението, че вътрешният глас е този, който ни напътства от по-високо ниво и знае кое е по-добре за нас, а не този, който чрез чувство на вина ни нашепва да се откажем от радостите си, защото толкова много сред нас страдат. |
Абсолютно. Но това не е твое впечатление - това е израз закономерната взаимозависимост при на осъзнатия човек, при будния човек.
Сляпо страдат тези, които живеят доброволно със собственото си заслепение и невежество.
Но...това си е техен проблем, а не твой. И никога не го прави твой.
| Красимира написа: | | За да съм напълно честна с вас искам да кажа, че наистина на сегашния етап ми се струва нечовешко да се радвам, когато хората, които обичам се чувстват нещастни и брутално излъгани от живота. |
Радостта е Живот!
Значи...ти не искаш да живееш ли?!
Ти не искаш да вървиш по твоя личен път като резонираш на чуждите пътища и неразбирането в тях?!
Така на никого не правиш добра услуга - нито на себе си, нито на майка си, нито на когото и да било от твоето близко и далечно обкръжение.
Не искаш или по-скоро отхвърляш възможността да изразиш Живота си в неговата истинска пълнота, като по този начин само подсилваш резонанса на унищожителните вибрационни полета на всичките онези, които пребивават в тях поради собствения си духовен мързел?!
И тъй като радостта е Живот това не означава нищо друго освен, че...не желаеш да живееш Живота си!!!
Така ли...?!  |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Съб Юни 19, 2010 11:20 am; мнението е било променяно общо 1 път |
_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Юни 19, 2010 11:12 am
Заглавие :
|
|
|
|
| Красимира написа: | ...Много искам да споделя с всеки във форума, че не мога да направя разлика между вътрешния си глас и гласа на съвестта ми. А ми се струва, че разлика има, защото съвестта ми е често толкова изострена и чувствителна, че преминава в крайности. Чувствам вина например, ако съм радостна, а тези около мен са депресирани или агресивно настроени. Вина, че животът ми предоставя свободно време за духовни търсения, а майка ми например трябва да се трепи в работата си, а в малкото свободно време пере, чисти и се вбесява с положението в България. И колкото и да и помагам, вътрешното и недоволство расте и тогава се запитвам доколко е правилно аз да се чувствам щастлива, щом тя не е. Моля, не го приемайте като оплакване, просто давам пример. Разбирам я чудесно (майка ми), та въпросът не опира до взаимоотношенията ни, а до това каква е разликата между вътрешния ни глас и гласа на съвестта? Питам, защото съм останала с впечатлението, че вътрешният глас е този, който ни напътства от по-високо ниво и знае кое е по-добре за нас, а не този, който чрез чувство на вина ни нашепва да се откажем от радостите си, защото толкова много сред нас страдат.
За да съм напълно честна с вас искам да кажа, че наистина на сегашния етап ми се струва нечовешко да се радвам, когато хората, които обичам се чувстват нещастни и брутално излъгани от живота.
Много ще се радвам да чуя вашите виждания по въпроса. |
Накратко. Не можеш да изпитваш вина, че други правят от живота си това, което е. Това си е техен живот и те знаят какво правят. Те би трябвало да изпитват вина, че внасят отрова в твоя, но не го правят. Може би на другите равнища осъзнават това, което ти казвам. Когато човек осъзнава какво е, осъзнава какво са и другите. Можеш да промениш живота им, да ги заразиш с радост, стига да я искат. Полагаме едни и същи усилия и старание, за да сме щастливи, както и за да сме нещастни. Сами избираме в какво да инвестираме.
В крайна сметка, по-добре е да внасяш радост, отколкото да попълваш редиците на страдащите. Още повече, че ако изпитваш радост, ще е доста неубедителна в редовете им и могат да го приемат за подигравка. Радостта не бива да те притеснява, тя не изключва състраданието, напротив, предполага го.
Това, на което казваш съвест, в случая са предубеждения. Никой не е излъган от живота. Излъгани са житейските им очаквания (разбирай предубеждения, изкристализирали в желания). Ако не си удовлетворена от това, което си, няма да ти хареса нищо от това, което животът ти предлага, ще го блъскаш и ще искаш друго, ще си излъгана, брутално низвергната, смазана от... самата себе си, не от живота.
А няма как да си удовлетворена, ако не приемаш себе си изцяло - и с тъмното, и със светлото. Когато се приемеш, осъзнаваш, че те всъщност са едно. Пак опряхме до самоприемането, ще прощаваш. Когато го постигнеш, всякакви там гласове млъкват, защото живееш в мир и хармония, и действаш единствено, когато е нужно и както е нужно. То ти е присъщо и няма раздвоение, при което ангелът е на едното ти рамо, гяволът на другото и се скъсват от шепнене...  |
|
_________________
 "Всекиму своето!" |
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Юни 19, 2010 11:19 am
Заглавие :
|
|
|
|
 Стана просто брилянтно ...
Ето, това поражда Радостта!
Едното допълва другото без да знае кой какво върши, кой какво мисли и...пише. |
|
_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юни 19, 2010 1:36 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Ама вие двамата наистина в един и същи момент сте отговорили
Сега за Краси - още по-накратко:
| Красимира написа: | | Но пък Вие казвате, че ако се приема на доверие изцяло, може би ще осъзная, че съм свободна. Приемам предложението! Ще опитам...още от сега. |
| Красимира написа: | | Колко красиво! Да приемеш себе си такъв какъвто си и да спреш да се бориш с вятъра. [...] защото е толкова лесно! Днес го изживях, стана спонтанно, без да го искам. Почувствах се свободна и мигновено осъзнах, че винаги съм се криела от чувствата си и затова не съм изживявала свободата си.[...] Живяла съм само с част от себе си - тази, която ми е била позволена. [...] Още се чудя на себе си, че по-рано не съм разбрала, че живея според срама на другите. |
| Красимира написа: | Чувствам вина например, ако съм радостна, а тези около мен са депресирани или агресивно настроени. Вина, че животът ми предоставя свободно време за духовни търсения, а майка ми например трябва да се трепи в работата си, а в малкото свободно време пере, чисти и се вбесява с положението в България. И колкото и да и помагам, вътрешното и недоволство расте и тогава се запитвам доколко е правилно аз да се чувствам щастлива, щом тя не е. [...]
За да съм напълно честна с вас искам да кажа, че наистина на сегашния етап ми се струва нечовешко да се радвам, когато хората, които обичам се чувстват нещастни и брутално излъгани от живота. |
Защо търсиш нашето мнение след като вече имаш отговорите в себе си?
Живей според това, което си, а не според това, което ти се струва или ти се вменява, че трябва да бъдеш.
Това добре ли е като отговор   |
|
_________________
Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Юни 19, 2010 1:42 pm
Заглавие :
|
|
|
|
| radea написа: |
Живей според това, което си, а не според това, което ти се струва или ти се вменява, че трябва да бъдеш.
|
Но го прави с обич и разбиране към тези, които ще се опитат да ти попречат, а не чрез бунт и агресия спрямо тях. Тогава ще видиш как ще спрат да ти се бъркат... (Не намеквам, нещо за поведението ти, просто споделям изстрадан личен урок ). |
|
_________________
Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Съб Юни 19, 2010 2:12 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Я, каква темичка 
Краси, ако знаеш само колко са ми познати подлите опити за манипулиране с чувство за вина! Баба ми към майка ми, майка ми към мен и сестра ми и баща ми, баба ми към всички останали... край няма! Като някакви роботи, програмирани да развалят кефа от живота - и техния собствен, и на всички околни.
Сърдих им се, мразих ги, избягах от тях при първа възможност. Сега ги разбирам и ги приемам като хора, с които имаме общ живот. Дори мога да се радвам заедно с тях на моменти
И къде беше разковничето? Малко повече вяра в себе си и постоянство. Видяха, че ще постъпвам както намеря АЗ за добре, а не те. Имам собствени разбирания и нагласи, вземам собствени решения.
Но и не се опитвам да ги променям. Като усетя интерес към моите разбирания в отсрещната страна, разказвам и споделям на воля. Иначе изобщо не се меся. И о, чудо - майка ми почна малко по малко да се заслушва в това дето й говоря, да опитва сама, и на моменти ми споделя колко много са й помогнали някои казани от мен неща.
А ти като изпитваш вина задето ти е добре я си помисли - майка ти толкова години за какво те е гледала? Нали за да бъдеш щастлива и доволна, и да имаш хубав живот? Ако тя не знае как да си пази инвестицията в теб, редно е поне ти да се погрижиш |
|
_________________
   |
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Нед Юни 20, 2010 12:30 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Боже, ако само знаете колко съм ви благодарна за подкрепата тук! Radea написа:
| Цитат: | | Защо търсиш нашето мнение след като вече имаш отговорите в себе си? |
Защото е добре да го чуя и от други хора, които са минали през същия път, за да премахна всякакво съмнение. Както всички онези, които обикалят Индия и търсят гуруто, който ще им покаже кои са в действителност. И ако успеят да намерят себе си по време на това пътешествие, разбират, че отговорът винаги е бил вътре в тях, че единственото, от което са се нуждаели е подкрепа от някой, който да им каже: не се страхувай, радвай се! Ти си Радостта, ти си Животът! За мен този форум е това невероятно пътешествие, по време на което се изчистват всякакви съмнения и започвам да се доверявам все повече и повече на себе си.
Това е което търся - не толкова мнения, а подкрепа да извървя Пътя си достойно. |
|
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Нед Юни 20, 2010 12:50 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Маг Селена написа:
| Цитат: | Радостта е Живот!
Значи...ти не искаш да живееш ли?!
Ти не искаш да вървиш по твоя личен път като резонираш на чуждите пътища и неразбирането в тях?!
Така на никого не правиш добра услуга - нито на себе си, нито на майка си, нито на когото и да било от твоето близко и далечно обкръжение.
Не искаш или по-скоро отхвърляш възможността да изразиш Живота си в неговата истинска пълнота, като по този начин само подсилваш резонанса на унищожителните вибрационни полета на всичките онези, които пребивават в тях поради собствения си духовен мързел?!
И тъй като радостта е Живот това не означава нищо друго освен, че...не желаеш да живееш Живота си!!!
Така ли...?! |
Определено искам да живея! Разбирам добре, че съм обръщала гръб на живота като не съм позволявала на радостта си да се изрази. До тук обаче! Такава голяма грешка повече няма да правя! Вашият отговор е точно това, което ми трябваше за да кажа "стоп" на страданието и чувството на вина. Само един отговор може да промени толкова много! Целия ни живот! Бях готова да слушам и чух. А това, което чух ме изпълни с неизразима радост. Благодаря Ви от цялото си същество! |
|
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Нед Юни 20, 2010 12:59 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Маг Живин написа:
| Цитат: | | В крайна сметка, по-добре е да внасяш радост, отколкото да попълваш редиците на страдащите. |
И аз така си казах: на света не му трябват повече страдалци. Достатъчно се настрадахме и достатъчно се наранявахме. Излизам от тези редици без капка вина. Който иска да ги попълва, да не ме вика за придружител. |
|
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Нед Юни 20, 2010 1:24 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Valia написа:
| Цитат: | | А ти като изпитваш вина задето ти е добре я си помисли - майка ти толкова години за какво те е гледала? Нали за да бъдеш щастлива и доволна, и да имаш хубав живот? Ако тя не знае как да си пази инвестицията в теб, редно е поне ти да се погрижиш |
Така е, Валя. Всеки трябва да се погрижи за себе си. Никой не трябва да живее заради другия. Има толкова майки, които твърдят, че живеят заради децата си и жертват себе си заради тях. Това е най-жестокото нещо, което могат да кажат на децата, а те си мислят, че ще бъдат повече уважавани и ценени и обичани заради това. Ние си ги обичаме така или иначе. Всяко дете желае да има майка, която е здрава и щастлива и доволна от живота си. Това е най-големият подарък, най-важното завещание, което майките могат да ни оставят. А не срамът от това, че са се трепали заради нас и ние сме причината те да пожертват собствения си живот. Според тази логика не препоръчвам на никой да създава деца. |
|
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Юни 20, 2010 10:37 pm
Заглавие :
|
|
|
|
И правилно! |
|
_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|
