Богинята Селена

От древни времена хората са почитали Луната като богиня. Тя е имала различни имена. Древните гърци са я наричали Селена. Била сестра на Слънцето - Хелиос, и се е разхождала по небето в колесница с впрегнати седем сини птици, като осветявала с лунни лъчи нощната Земя. Със своята любвеобилност не отстъпвала на по-малката си сестра - Утринната Зорница - Еос.

До нас са дошли само два мита, които разказват за любовните приключения на Селена. В единия се разказва как Селена станала жертва на любовта. Според легендата била съблазнена от похотливия бог Пан, който успял да скрие недъгавото си тяло под белоснежно руно. И след като обладал лунната богиня, просто я измамил.

Но пък в един друг мит се разказва за щастливата любовна история на Селена, чието сърце било покорено от прекрасния гръцки младеж- пастирът Ендмион. Изпълнена с желание, богинята Селена тихомълком се спуснала от небесата в пещерата, където спял Ендмион. Той така и не се събудил и не видял сребърните форми на Селена, тъй като вечно пребивавал в някаква омая. Тя се срещала тайно със своя възлюбен всяка нощ и му родила петдесет дъщери.

Но с Ендмион се случило това, което трябвало да се случи с всеки простосмъртен. С възрастта започнал да боледува и остарява. Като видяла това, Селена заповядала на сините си птици да събират по небето капчици лунна светлина. От този лунен балсам давала всеки ден на своя възлюбен по една глътка и той започнал да се подмладява пред очите й. Болките, които го мъчели, отзвучали, а предишната му сила и красота се възвърнали и отново станал млад и любим.

В определен период от време култът към Луната започнал да заема главно място в много религии. За най-древен център на лунния култ се смятат вавилонският Ур и Харана в Месопотамия. Във Вавилон богът на Луната Ану бил почитан като господар на цялото небе, египетският Озирис се е славил не само като лунен бог, но и като покровител на всичко, което става на Земята. Античната Диана олицетворявала Луната и била покровителка на лова, богиня на реколтата и на раждането на децата. Остатъци от лунния култ са се запазили у много народи и до ден днешен.