Спомняте ли си?

Времето минава през мен и все повече се улавям, че неща, които съм преживяла, хора, с които съм била, места разни, случки ....просто не си ги спомням. Напъвам се да си спомня детето ми като бебе, като първокласник, напъвам се да си спомня себе си като абитуриентка примерно, любимия ми мъж като младеж ....и вместо да изникват ярки картини, звуци и миризми, има нещо смътно, размазано, бегло. Хваща ме страх. Сякаш не съм го живяла този живот. Сякаш някой ме е подменил. Уж съм си аз, а пък не съм аз, защото ключови неща вече ги няма. Как да съм го изживяла, след като не си го спомням? Все едно някой с голямата четка е започнал да замазва цели участъци от живота ми.
При вас така ли е?

Пуснато на: Пет Юли 30, 2010 11:05 pm Заглавие :

За спомнянето, аз нямам какво чак толкова да си спомням. Но представата ми за време много се е размила. Някои сутрини ставам и не мога да се сетя коя година сме Smile

Но странното е, че винаги знам дали съм закъсняла за работа, просто като вътрешно усещане знам Very Happy

И аз обаче споделям твоето усещане, че съм "подменена" и това тука не съм истинската Аз. Някак си далечно ми е всичко наоколо и го усещам притъпено. И ми се струва, че душата ми напира да се отърве от тялото си. Миналата седмица на няколко пъти ми прималя и усетих как аха и да изляза, а днес по едно време като че си излясох от тялото и се наблюдавах и слушах отстрани. Много е странно Rolling Eyes

Може би част от по-нататъшното ни развитие е да бъдем "подменени" частично - грубото ни физическо тяло да бъде сменено с по-фино, което вече не може да складира досегашните ни спомени и емоции...

Пуснато на: Пон Авг 02, 2010 4:02 pm Заглавие :

Абе не е хубава тази работа с подмяната. Някак си като нечестно е - ти си си го изживял нещото, мъчил си се, радвал си се, или пък просто си бутал камъните по баира /образно казано/, а в резултат - като че ли друг човек е правил всичко това.

Пуснато на: Пон Авг 02, 2010 8:58 pm Заглавие :

Момичета, и при мен е така - като че ли спомените ми са написани с тебешир върху черна дъска и някой ги трие с гъба... Но какво пък.. Нали всеки ден пишем нови...

Пуснато на: Пон Авг 02, 2010 9:05 pm Заглавие :

Mисля, че идеята на цялата тази трансформация е да ни постави в настоящия момент. Ако не живеем в спомените си за миналото, и в плановете си за бъдещето, ни остава да живеем тук и сега - без обвързаности, без очаквания.

Все пак спомените ни са просто емоционални проекции на отминали събития. Те са само холограми, не са истински. Само настоящият момент е истински.

Пуснато на: Вто Авг 03, 2010 1:28 pm Заглавие :

Моите спомени са изключително ярки - всичките и във всички времена и възрастови граници, дори и доста от преражданията ми назад във времето.

Явно Силициевият ми Кристал позволява това... Very Happy

И честно да си кажа, изпитвам невероятно блаженство като си спомня, че всичките тези злощастни събития са минали през мен и Живота ми, защото са ме научили на много неща, и защото никога повече няма да се повторят - просто съм отработила всичките тези моменти от многобразието в събитийния план.

Е, красивите пък спомени ме хвърлят в още по-голямо блаженство, защото знам, че ще породят нещо още по-красиво и съществено напред във времето. Very Happy

Пуснато на: Сря Авг 04, 2010 9:54 am Заглавие :

С първото съм долу-горе съгласен, ако сменим обвързаности с привързаности, защото между двете като че ли има някаква разлика. От друга страна това е за човек в друг период от живота му.

Колкото до второто - спомените не са само емоционални проекции, а по-скоро субективни записи на реални събития. Отричайки относителната им реалност, отричаме нашето участие в случилото се и убиваме събитие, което инак реално съществува, макар и вече не за нас.

Колкото до спомените - причините да изчезнат са няколко. Може в даден момент да сме ги изживели повторно и много интензивно и по този начин да сме ги "пуснали да си ходят". Това е част от обновяването и прочистването, нещо като филмовата лента, която протичалала пред очите, когато...

Другата възможност е "операционната ни система" да ги е изтрила като стари, ненужни или просто несъвместими с "новоинсталиран софтуер". Третата възможност е в качествата и характеристиките на отслабеното магнитно поле. Обикновено става въпрос и за трите накуп.

Има и други причини, но те са по-скоро от биологично, анатомично и медицинско естество и са строго специфични при всеки.

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 9:51 am Заглавие :

Е, успокоително звучи това, че има и други причини, освен старческа склероза. Smile

Но ако споменът се губи, ако новата система е изтрила старата като ненужна, то тогава кой съм аз?...Всъщност излиза, че може хардуера да е стария, а софтуера - нов. Сега ме хвърли в размисъл! Кое прави един компютър нов и различен - хардуера или софтуера.
Както съм я подкарала, процесорът ми ще прегрее и май блажено ще "зависна" от това многозадачие. Very Happy

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:45 am Заглавие :

То май ние - "умните глави" - си висим перманетно така, в многозадачие... Sad

А пък другите през това време млящат кифтаци и салати, джуркат пиячка, лющят секс, плодят се на поразия, измират като ежедневки и така...сначале...

А ние си философстваме тук на духовни тематики, докато те - видите ли! - съграждат грижовно "чисти, уютни и прекрасни домове" претъпкани до козирката със всякакви консумативи, ама чак за до края на живота ми, и за до края на живота и на всичките поколения, произлизащи от тях...и т.н., и т.н.

....бббрррррррррррррр....отивам да си медитирам някъде из нета...вглъбена в тишината вътре в мен...иначе човек може и да изкрейзи съвсем... Cool

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 11:32 am Заглавие :

Самотата е хубава... Wink

Тишината е прекрасна! За мен, като действащ и рогат овньо, е истинска изненада и блаженство да започна да откривам колко е спокойно и хубаво да не си блъскаш непрекъснато главата в стената, а просто да живееш. Но тогава пък започват да идват въпросите, които иначе действието държи в страни от самия теб. А отговорите на тези въпроси са в самите нас и отново са действие. Ако на нищо неправенето и немисленето му викат медитация, то аз съм твърдо "за". Very Happy

Някак си започват да ми се струват все по-смешни и детински тия непрекъснати суетения и усърдни действия. Напоследък често сякаш се наблюдавам от страни и се чувствам едновременно и като биолога, който гледа усърдните мравки, и като самите мравки.

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 12:46 pm Заглавие :

Охлади процесора! Very Happy

Нуждите ти правят компа различен. Хардеурът ти се самообновява автоматично на всеки няколко години на клетъчно равнище. За софтуера си решаваш ти. Ако синхронизираш двете, по капацитет ставаш направо компютърен център Cool