Осъзнаване и промяна

Пуснато на: Вто Авг 10, 2010 1:47 pm Заглавие :

да бЪдеш себе си е толкова лесно постижимо,но трудно да е се бориш с хората,които те мислят за 20 години по възрастен откокото си.

А когато човек се държи естествено, тогава той може да почувства щастието,
което ни заобикаля и да го сподели с някой, който го разбира...

Това е върховен принцип - бъди себе си и всичко ще постигнеш - и съвсем не е нужно съревнование, просто е необходимо човек да не се отказва от това, към което се стреми, въпреки трудностите, и същевременно да просперира с естественост, и радост от нещата, които върши....

Пуснато на: Вто Авг 10, 2010 5:29 pm Заглавие :

Много подъл родителски трик... познато ми е. Аз бях най-старото 10-годишно дете. Толкова разсъдливо, и примерно, за радост на мама и баба...

В следствие на което до 20 годишна възраст си бях накупила цял кашон плюшени играчки, а на 25 постоянно си купувам шоколад, изяждам си десерта преди останалото ядене и съм особено щастлива, че никой не ме кара насила да спя след обяд.

Та има си време за всичко... Ако си потиснеш нормалното поведение за времето си, ще си объркаш нормалното развитие и после ще си наваксваш. Казано си е всяко нещо с времето си, и много мъдро е казано според мен. Нищо не става насила, колкото и да се мъчиш Confused

Пуснато на: Вто Авг 10, 2010 7:15 pm Заглавие :

Здравей Valia, да така е,но като се чувстваш щастлив от това... и бъдеш естествен без никакви престувки и лицемерие и същевременно те харесват, държат на теб,но и те мъмрят,как ще постъпиш(аз бих отстъпила временно,за да ме приемат такава каквато съм,без да искат да ме променят)...при условие че излизаш,веселиш се и прочие,но просто манталитетът е по-различен от техния и някак убягва на останалите, различното което правя е , че за мен не е веселба да отида в някоя дискотека да се напия и толкоз и съм била странна,но както и да е... Иначе периода с шоколада мина при мен преди 3 месеца,но всъщност осъзнах, че съм се тровела с него поради големите количества ,които поглъщах.Радвам се, че спрях...а за играчки...хубави са ,но предпочитам само да им се радвам отсрани,материалното никога не ме е привличало... Smile

Светът е един,но хората са различни по душа,сърце и разум...не е ли редно да не се очаква нещо от някой, а просто човек да погледна себе си и да се запита,какво иска да промени от някой и всъщност да настъпи промяна в него,не се отнася за всеки човек разбира се,защото има много,много несправедливи и жестоки хора Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Авг 10, 2010 10:47 pm Заглавие :

Много отдавна не съм писала,но темата е както винаги на точното място и в точното време.През последните 24 часа се боря с мисли и моите "съчинения разсъждения"/то накрая май до риторични въпроси стигам/,върху това как не мога да осъзная, къде точно бъркам в отношението си с околните и как да променя и в каква насока и посока нещата.Прекалено наивен човек съм и все си мисля,че хората са добри,а се оказва че само дебнат да си обърнеш гърбът и да ти забият ножа/а какво удоволствие е за тях това само/.Защо не осъзнават,че каквото правиш няма как да избягаш от него и те застига и ти се връща с още по-голяма сила/от собствен опит го знам/.Искам да се променя и да виждам и усещам, кога ме мамят и се подиграват с мен,а то става точно обратното-ставам още по наивна отпреди.

Пуснато на: Вто Авг 10, 2010 11:14 pm Заглавие :

Не се стремете към промяна,тя сама ще дойде...Тъй като мислим за деден проблем все повече и повече се вглубяваме в него и така сами си влошаваме нещата...просто не мислете много за това и пуснете по течението.Наивността е качество,което говори за милосърдие, доброта...до някъде малодушие, но все пак се налага да се приеме... че хората са както добри така и лоши и е необходимо да се "отсяват"...Наблюдавай те реакциите им, мимиките, жестовете, говора(ще забележите противоречие и до някаква степен фалш може би)...Обърнете внимание на кого се доверявате...от там идва главно наивността...и знаете, че понякога дори и роднините злорадсвтад зад ггърмъни, а всъщност се пряват , че нищо не е себе си.... мислете,анализирай те...но не пренегвейте и не приемайте всяка добра дума или мила,или жална физиономия за добродушна...Имайте повече вяра и увереност в себе си... и ще ивдите как нещата ще си дойдат на мястото...

Пуснато на: Сря Авг 11, 2010 11:57 am Заглавие :

да попитам и аз нещо..имам подобен проблем с диктаторство или по-скоро не мога да се примиря с начина, по който се правят някои неща от заобикалящите ме хора и по-точно хората, с които работя....явно това ми е едно от изпитанията, защото напоследък попадам все в такива ситуации....
имам колега, с който съм принудена да работя, но този човек е непоправим материалист, авантаджия и предпочита някой друг да му свърши работата вместо той да си я свърши, защото така е по-лесно...от където може ще изкрънка нещо ще го направи(пример: понеже той е шофьор и зарежда гориво с фирмени пари и по едно време имаше някаква промоция ако се зареди за еди колко си пари се взима чаша....човекът си зареждаше нарочно по този начин и си прибираше чашите в къщи...аз не съм за чашите, но ситуацията е смешна..и жалка в същото време...за 2 чаши...), не се съобразява с никой(само с нарежданията на шефа)...не ми се щеше да използвам всички тези думи, но няма как да обясня ситуацията иначе...
всички тези неща се отразяват пряко върху мен с несъобразителността на тази човек....проблема е явно, че аз позволявам...знам, че аз съм си виновна, но всеки ден си имам работа с този човек и не мога да се преборя с чувствата си...а знам, че това което правя не е хич полезно ...
какво мога да направя...как мислите...борбата в мен е жестока...някой път ми се доревава хем защото ми е гадно, че този човек не се усеща, хем защото не мога да се спра сама.... Sad

Пуснато на: Сря Авг 11, 2010 1:20 pm Заглавие :

материалистите са на всякъде...изглежда ви натоварва и изнервя,всъщност очаквате той се промени,но няма да го направи...Ежедневно се сблъсквам с такива хора и при тях материалността, а не човещината надделяват...Ако говорите с него ще ви се из смее,защо не говорите със шева си...проблемите трябва да се разрешават, а не да се задълбочават...след като не си върши работата...ще намерят някой ,който да го прави..., аи поне ще си заслужи заплатата...Това мненеие е от моя гледна точка и разбира се ..не сте длъжна да се съобразявате с него....

Пуснато на: Сря Авг 11, 2010 2:18 pm Заглавие :

akaga,....благодаря за съвета, но дори и да говоря с шефа ми няма да има смисъл, защото тези неща ги забелязват само няколко човека...пък и колегата знае как да изкара другите хора да са му виновни и много лесно може да заблуди някой...парадокс се получава като цяло, но предполагам това е нормално за съвремието ни...
пък и нали хората, които ни дърпат на долу трябва да се оттървем по някакъв начин от тах...
аз по-скоро бих желала да мога да не му се вързвам...
мойто сигурно е карма от минал живот, която в момента трябва да си изживея... Sad

понякога е доста объркващо...да разбереш от къде си тръгнал и за къде си се запътил...

Пуснато на: Сря Авг 11, 2010 4:43 pm Заглавие :

Аман от паразити!!!То в такива случаи като с колегата се сблъскваме на всяка минута.Хора за които си мислех,че не са такива се оказаха точно от този вид.Там няма осъзнаване и промяна към околните-там тресе егоизма,гледането в канчето на другите,завистта и злобата.Такива хора са пиявици за мен-не виждам как може дори и да се замислят какво могат да променят в себе си/било то дори и да спрат да дразнят околните с дребнавите си сметчици/.За съжаление и аз постоянно се сблъсквам с такива хора,които в началото умело си крият същтността. Crying or Very sad

Пуснато на: Сря Авг 11, 2010 6:49 pm Заглавие :

Много правилно тази тема е "Осъзнаване и промяна".
Такива хора, стремящи се да доминират над другите и да се възползват ежеминутно от ситуациите са навсякъде, но точно това трябва да направим - да осъзнаем, че това е неизменна част от нашето ежедневие и да откликваме на такива провокации не с осъждане и опити да ги променаме, а с разбирането, че всеки сам живее живота си и сам "ще събере плодовете" от постъпките си.
Това е и промяната - спокойно да приемаме заобикалящата ни агресия, без да и отговаряме и да "заиграваме по свирката"на хора, ситуации и обстоятелства. Да се превърнем в страничен наблюдател и тогава ще видим нагледно законът"Каквото посееш, това ще пожънеш"... просто трябва спокойствие и търпение.
Аз лично съм работила на няколко места с много и различни хора и винаги и навсякъде е имало някой, който постъпва именно така както описвате случая. Такъв човек лази по нервите на всички и е способен да заформя всякякви "игрички". Ще призная, че се е случвало да ме вкарат в подобни щуротии, за което после съм съжалявала. С течение на времето разбрах, че провокации винаги ще има, но важното е да не им се връзваш, да не допускаш да те вкарат да играеш по тяхната свирка...
И когато осъзнаеш всичко това, ти вече си се променил - станал си по-силен и устойчив на тези провокации и те предизвикват в тебе не гняв и възмущение а със снизхождение и разбиране - нима игричките на непораснали деца могат да те разгневят...

Пуснато на: Чет Авг 12, 2010 1:44 pm Заглавие :

имам още един въпрос, но незнам тук ли му е мястото...май не е много за тук...ще помоля ако е нужно поста ми да бъде преместен в друга тема...
Embarassed

Напоследък(предполагам се дължи на това, че транзитния Меркурий ми е влязъл в 8-ми дом)...по-скоро от няколко дни търся дълбока връзка със себе си....от около месец промених режима си на хранене и боклуците съм ги премахнала от менюто си на 80%(предполагам) или поне се старая...смятам да ги премахна напълно, мисля че съм започнала добре....
Изчетох всякакви неща за чакрите(инфото на български из нета е едно и също и оскъдно), защото искам да започна промяната из основи...в тази връзка разбрах(осъзнах), че имам проблеми с първата чакра(на която в астрологията съответства Сатурн – годподаря на кармата и времето, в моя натал той е силно поставен управител на АЦ и в съвпад с МЦ в Скорпион, което пък дава и съответните положителни и отрицателни проявления в характера и физическото тяло)..имам физически проявления на проблемите също и психически...в смисъл ...проблеми с гнева, страха и други...предполагам много хора имат същите преоблеми и други даже по-сериозни, но аз желая да се справя с тези, за да мога да отпуша тази чакра...искам да отпуша енергийните си центрове в тялото...предполагам това се постига с много усилия, постоянство и медитация, но аз незнам как точно да разбера, че медитирам наистина и че примерно съм в правилната посока....незнам може би погледа ми е малко ограничен, защото нещата по принцип са по-комплексни....искам да достигна истинско духовно развитие ...
Малко съм объркана от къде и как трябва да започна с медитациите, дали да медитирам направо върху чакрите или..и аз незнам...търся съвет....
Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Авг 13, 2010 7:25 pm Заглавие :

Vanilla, и при мен се наблюдават същите неща...тъй като и аз не знаех къде да сложа поста ги описах по подробно в темата за "Ударно провсетление"... Rolling Eyes

...ако разбереш.. моля те кажи какво от къде трябва да се започне и какво да се прави... Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Авг 13, 2010 8:28 pm Заглавие :

Здравейте, Akaga i Vanilla. Стана ми интересно... тези симптоми, които описвате ги имам, но не смятам изобщо, че при мен са свързани с просветлението. Това, което ми се струва правдоподобно е, че когато настъпват големи промени в нечий живот, повечето хора реагират със страх, което ги възпира да продължат напред. Умът бива превъзбуден и с всичка сила се опитва да ни върне към "обичайния" ритъм, "нормалното" възприемане за света. Ако съберете смелост и се откажете да анализирате симптомите си, може да се случи нещо ново. Ново в смисъл да спрете да се питате какво не е наред и вместо това с кураж да очаквате каквото дойде.

Знам от опит, че медитацията може да засили неприятните симптоми (при мен те са безпокойство и депресия), така че в такъв период е нужно по-скоро заземяване и общуване с хора, отколкото отчуждаване и отдаване на медитация. "Успокоителното" е, че целият свят е обхванат от безпокойство, депресия и какви ли не фобии и хората с по-материална нагласа като че ли се справят най-добре. Запитах се защо? Ами излиза, че те са по-способни да живеят тук и сега, което ги и прави по-заземени. Те работят, гледат си къщата и децата, събират се с приятели, образоват се и това ги радва. Нищо ново под небето с тази разлика, че те са съсредоточени върху "какво трябва да направя този ден", а не как мога да избегна този ден, за да ми е по-добре утре в петото измерение например. Странното е, че тези, които живеят тук и сега и отлично се справят със задълженията си може да се окажат по-духовни от тези дето медитират и изгубват ценно време далеч от себеподобните си. Все по-често се убеждавам, че човек може да разбере себе си само чрез любовта си към другите, а не чрез изолиране от "материалния" свят и "материалните" хора. Голяма част от духовната индустрия е его-ориентирана и в крайна сметка ни прави параноици. Което ме кара да преосмисля целия си "духовен" живот. Confused

Това е просто мнение. Не му обръщайте голямо внимание, защото се отнася за мен!

Пуснато на: Пет Авг 13, 2010 8:53 pm Заглавие :

не зная...в началото не обръщах внимание,но 3-ти месец съм така...прави ми впечатление че не изпитвам гняв,нито депресия, а страх особено в периодите,когато се будя или малко преди да заспя,в начинът ми на живот няма никаква промяна....все същото си е...постоянно се срещам с хора...не се вглабявам в това ,случва се и е гадно... Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Авг 13, 2010 9:19 pm Заглавие :

Извинявай, Акага. В никакъв случай не искам да омаловажавам симптомите, които описваш. Дано някой от форума помогне с добър отговор. Аз за разлика от теб имам тенденцията да страня от хората и мисля, че това асоциално поведение ме побърква. Затова съм решила да се радвам и обичам колкото може повече, вместо да се затварям в себе си. Но ти нямаш този проблем, щом казваш, че си постоянно сред хора....Желая ти бързо да намериш отговор на това състояние! И аз го имам, но поне знам облекчението - да бъда сред хората. При теб явно е нещо друго.